Владимир Войнович
Москва 2042 (62)

Тайната на медальона

Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че бях видял и чул в Москореп много невероятни неща. Откровенията на Дзержин обаче направо ме потресоха. Върнах се в хотела много развълнуван и исках веднага да попитам Искрина какво мисли за това. Но тя беше заета — гледаше мач по телевизията.

Седнах до нея на леглото и почнах да гледам и аз. Играеха познати ми отбори, но вече с малко по-дълги имена. Първият се казваше Държавен академичен футболен отбор „Спартак“, носител на орден „Ленин“, а вторият — Държавен академичен футболен отбор „Динамо“, носител на орден „Ленин“. Футболистите бяха от четирийсет до шейсетгодишни. Попитах Искрина защо са толкова стари. Тя отговори, че естествено в толкова важни отбори попадат само най-добрите спортисти с повишени потребности, а за да стигне човек до такова звание, трябва време.

Играта беше вяла. Футболистите не тичаха, а важно ходеха по игрището и бавно подритваха топката. Попитах Искрина какъв е резултатът и тя каза, че резултатът ще бъде открит в двайсет и четвъртата минута, а самият мач ще свърши 5:4 за „Спартак“.

— Откъде знаеш? — попитах.

— Така пише в програмата.

— Нима резултатът е определен предварително?

— Разбира се — каза Искрина. — Спортният петоъгълник планира всичко много преди мача. По твое време не е ли било така?

— Разбира се, че не — казах. И обясних, че по мое време спортистите са били по-млади и резултатът се е получавал стихийно в процеса на играта.

— Не знам какво значи стихийно — каза тя. — Все пак някой трябва да го е определял, нали?

— Никой не го определяше! Играчите просто тичаха по терена, ритаха топката, биеха във вратата и който вкара повече голове, печели.

— Но това е волунтаризъм — възмутено каза тя. — Излиза, че който може да тича по-бързо и да рита по-точно, печели?

— Ами да де — казах. — Точно така. Вярно, през годините на разцвета на корупцията някои отбори подкупваха други и тогава резултатът се определяше по други правила.

— Ето, виждаш ли — каза Искрина. — Значи е имало условия за злоупотреби. Сега такива неща не може да има. Сега Спортният петоъгълник определя резултата в зависимост от положението на единия или другия отбор, от дисциплината на играчите, от това как изучават произведенията на Гениалисимуса и към коя категория потребители се отнасят. Не може един отбор с играчи с общи потребности безнаказано да вкарва голове на отбор с повишени потребности!

— Това са си чисти глупости — казах. — Ако знаеш как ще свърши мачът, защо да го гледаш?

Искрина вдигна рамене.

— Ти, когато пишеш роман, също знаеш как ще свърши.

— Там е работата, че не знам — възразих. — Тоест когато почвам романа, си имам някакви планове, но после героите почват да правят каквото си щат и кой кого ще утрепе, това си зависи от тях. Същата работа е и с този Сим. Твойте началници ме натискат да го махна, а аз не мога, сърце не ми дава.

Тя скочи от леглото и изключи телевизора. После прошепна:

— Я ми кажи… как изглежда твоят Сим?

— Ами как… — казах. Обикновен… среден на ръст… С ей такава брада.

— Виж — каза тя, измъкна пластмасовия медальон от пазвата си и го отвори. — Това той ли е?

Стори ми се, че стана нещо мистично. Все едно в стаята влетя и в същия миг излетя някой невидим. От малката, вградена в медальона снимка втренчено и навъсено ме гледаше Сим Симич Карнавалов.