Владимир Войнович
Москва 2042 (1)

Увод

За съжаление нямам никакви записки. Всичките ми тетрадки, бележници, дневници, тефтерчета и отделни листчета останаха там. Само едно листченце, смачкано, мъшасало, разръфано по краищата, случайно се било забутало под хастара на сакото ми и фрау Грюнберг, собственичката на химическото чистене в Щокдорф, ми го върна. И видях, че на това листченце от едната страна пише: „4 парц. Там. Др. Л. О. Лъ“ и на другата: „Утре или никога!!!“ Смисълът на тази фраза ми е елементарно ясен и по-нататък ще го обясня. Но какво означават първите съкращения? За какви четири „парц.“ става въпрос и какво означават другите букви, Господ да ме убие, обаче не си спомням.

Лично мен най-много ме интригува това „Л“ с ер големия, обаче какво значи — предмет ли, човек ли, животно ли? — не поражда у мен абсолютно никакви асоциации.

А да ви кажа паметта ми доскоро беше направо невероятна. Особено за числа. Знаех си наизуст номера на паспорта, на трудовата книжка, на военната книжка, на членската карта от Писателския съюз. Ако щете вярвайте, ако щете недейте, но никога не си записвах телефони — запомнях си ги от раз.

А сега?…

Сега даже за собствения си рожден ден научавам от получените поздравителни телеграми.

И все пак нямам друг изход, освен да разчитам на паметта си.

Предвиждам, че някои читатели ще се отнесат към тази история с недоверие, че ще кажат: е, чак пък толкова, измислил си го е, това не може да бъде. Няма да споря може ли, не може ли, но трябва да ви заявя абсолютно отговорно, че никога и нищо не си измислям.

Разказвам само това, което съм видял със собствените си очи. Или съм чул със собствените си уши. Или което ми е разказал някой, на когото имам абсолютно доверие. Или не абсолютно. Или абсолютно не. Във всеки случай всичко, което пиша, винаги се основава на нещо. Понякога дори на нищо. Но всеки, който е запознат поне отгоре-отгоре с теорията на относителността, знае, че нищото е разновидност на нещото, а нещото е всъщност онова, от което може да се извлече още нещо.

Мисля, че това обяснение е достатъчно, за да се отнесете към тази история с необходимото доверие.

Към гореказаното трябва само да добавя, че описаните в тази книга хора нямат никакви прототипове. Всички главни герои и второстепенни персонажи са обрисувани на базата на отражението най-вече на самия автор, който им приписва не само мнимите си достойнства, но и реалните си недостатъци, пороци и лоши наклонности, с които природата го е надарила толкова щедро.