Софокъл
Филоктет (8)

Трети епизод

НЕОПТОЛЕМ

Мълчете, не изпадайте в смущение!

Отваря той очите си, привдига се.

 

ФИЛОКТЕТ

О, светъл зрак подир съня! Нечакана

подкрепа от гостуващите странници!

Та аз, дете, не съм очаквал никога,

че толкоз твърдо и така съчувствено

ще бъдеш с мен — закрила в теглилата ми!

Така не биха никога постъпили

Атридите, прекрасните началници.

Но благородник и от благородници

ти, синко, си роден. И затова реши

тъй лесно — посред вопли и зловоние!

Сега, понеже мисля, че сред толкова

тегло ме чака отдих и покой, дете,

вземи ме сам, тури ме на нозе, дете,

та щом ме изостави пак умората,

да тръгнем и веднага да отплуваме!

 

НЕОПТОЛЕМ

Със радост виждам как ти неочаквано

откриваш взор и дишаш безболезнено —

като у мъртъв бяха всички признаци

у тебе подир днешното страдание.

Сега — вдигни се. Ако ти е по-добре,

 

те ще те носят. Не скъпят труда си те,

щом ние с тебе сме така намислили.

 

ФИЛОКТЕТ

Благодаря! Вдигни ме, както знаеш сам.

Но тези

 

        остави, за да не ги мори,

преди да трябва, миризмата. Доста труд

за тях ще е да бъдат с мене в кораба.

 

НЕОПТОЛЕМ

Да бъде тъй! Стани сега! Придържай се!

 

ФИЛОКТЕТ

Бъди спокоен, ще ме вдигне навикът.

 

НЕОПТОЛЕМ

Уви! Какво да правя аз оттук сега?

 

ФИЛОКТЕТ

Какво, дете? Какво мълви езикът ти?

 

НЕОПТОЛЕМ

Не зная как да изрека най-трудното.

 

ФИЛОКТЕТ

Какво е то, дете? Не говори така!

 

НЕОПТОЛЕМ

Не, не, това е моето страдание.

 

ФИЛОКТЕТ

Дали не тъкмо ужасът от болката

те кара да не ме приемаш в кораба?

 

НЕОПТОЛЕМ

Не, ужас е, когато потеклото си

забравиш и се заловиш за подлости!

 

ФИЛОКТЕТ

Но ни с дела, ни с думи на баща си ти

изменяш — ти помагаш на почтен човек!

 

НЕОПТОЛЕМ

Ще видиш подлостта ми! Ах, измъчих се!

 

ФИЛОКТЕТ

Не в делото ти, може би в словата ти.

 

НЕОПТОЛЕМ

Какво да правя, Зевсе? Вземам втори грях

аз крия злото и мълвя най-срамното!

 

ФИЛОКТЕТ (към Хора).

Ако добре разбирам, той предателски

ме изоставя и поема пътя си.

 

НЕОПТОЛЕМ

Не те оставям! Да не би за твое зло

да те приема — ето страховете ми!

 

ФИЛОКТЕТ

Какво говориш, сине мой? Не те разбрах.

 

НЕОПТОЛЕМ

Узнай: ти трябва да отплуваш в Ѝлион,

при двамата Атриди, сред ахейците!

 

ФИЛОКТЕТ

Какво говориш?

 

НЕОПТОЛЕМ

                        Не стени, послушай ме!

 

ФИЛОКТЕТ

Какво да слушам? Що ще правиш с мен сега?

 

НЕОПТОЛЕМ

Ще те спася от злото, първо. След това —

ще тръгна с тебе и ще срина Ѝлион.

 

ФИЛОКТЕТ

Наистина ли смяташ тъй?

 

НЕОПТОЛЕМ

                                        Да, нуждата

изисква тъй. Но слушай и не се гневи!

 

ФИЛОКТЕТ

Загинах! О! Предадоха ме! Страннико,

какво направи? Бързо дай стрелите ми!

 

НЕОПТОЛЕМ

Това не може! Моят дълг и общото

добро ме подчиняват на по-горните.

 

ФИЛОКТЕТ

Ах, огън! Страхотия! Зло създание

на страшното предателство! Каква беда!

Каква измама! И не се свениш дори,

че моля във нозете ти, нещастнико!

Ти взе лъка ми, ти отне живота ми!

Върни ми го, дете, върни го, моля те!

Живота ми не вземай, о, заклевам те!

Горко ми! Не отвръща нито думица!

Ах, няма да ми го даде! Извръща се!

О, залив! Морски канари! Леговища

на диви зверове! Скали надвесени!

Пред вас ридая — не познавам другиго, —

пред вас, които свикнахте с бедите ми:

каква злина ми стори той, Ахилов син!

Закле се да ме отведе в родината,

а в Троя ме отвежда! Със ръката си

той сам пое свещения Хераклов лък

и него ще показва пред аргивците!

И сякаш хванал мощен мъж, влече ме той,

а аз съм мъртъв, аз съм призрак, сянка съм

от дим. Не би ме грабнал, ако силите

кипяха в мен. Та и сега не би успял

без хитрост. Ах, измамен съм! Какво сега?

О, дай го, верен остани на себе си!

Какво? Мълчиш! Горко на мене, бедния!

Двувратна моя пещера, о, пак и пак

ще влизам в тебе — без стрели и без храна!

Самотен ще изсъхна в твойта вътрешност.

Ни лекокрила птица, ни планински звяр

ще удрям с този лък, а сам аз, бедният,

ще храня тях, чиято кръв ме хранеше,

за тях, които сам улавях, — лов ще съм!

Кръвта им с кръв ще заплатя, и всичко туй —

от онзи, който, смятах, не познава зло!

Умри — но не преди да разбера дали

не мислиш друго! Иначе — проклет умри!

 

ХОР (към Неоптолем).

Какво да правим? Ти ще кажеш, властнико,

да тръгнем ли, или да го послушаме.

 

НЕОПТОЛЕМ

Обзет съм от дълбоко състрадание,

и не едва сега, но и от по-преди.

 

ФИЛОКТЕТ

Смили се, синко, моля те! С измамата

към мен не туряй срам върху челото си!

 

НЕОПТОЛЕМ

Какво да правя? По-добре завинаги

да бях останал в Скирос! Колко тежко е!

 

ФИЛОКТЕТ

Не си ти лош, но лоши са те учили

на срамно дело. Остави го другиму,

комуто е, и си върви, но дай лъка!

 

НЕОПТОЛЕМ (към Хора).

Какво, мъже?

 

ОДИСЕЙ

                Какво ще правиш, клетнико?

Дай този лък на мен и се махни оттук!

 

ФИЛОКТЕТ

Ох, кой е тук? Не е ли Одисей това?

 

ОДИСЕЙ

Да, аз съм. Одисей е пред очите ти!

 

ФИЛОКТЕТ

О-о̀! Предаден съм, загинах! Този ли

отне и грабна моето оръжие?

 

ОДИСЕЙ

Да, аз, не друг, помни това, признавам ти!

 

ФИЛОКТЕТ (към Неоптолем).

Върни ми, дай лъка, дете!

 

ОДИСЕЙ

                                        Той сам дори

да би желал, не ще го стори! С този лък

ще тръгнеш ти — с добро или с насилие!

 

ФИЛОКТЕТ

О, ти, най-дързък и престъпен! Мене ли

ще отвлечете?

 

ОДИСЕЙ

                Щом не тръгнеш сам със нас!

 

ФИЛОКТЕТ

О, лемноска земя! Могъщи пламъци

на Хефест!^[28] Та нима е поносимо туй —

да ме отвлича той от бреговете ти!

 

ОДИСЕЙ

Не, Зевс, да знаеш, Зевс е цар на острова.

Зевс иска тъй! А аз съм Зевсов пратеник!

 

ФИЛОКТЕТ

О, как намираш доводи, омразнико!

За теб и боговете са измамници!

 

ОДИСЕЙ

Не, справедливи са; а пътят — чака те!

 

ФИЛОКТЕТ

О, не!

 

ОДИСЕЙ

        Аз казвам: да! Ще бъде моето!

 

ФИЛОКТЕТ

Горко на мене, клетник! Не свободен мъж,

а роб ме е създал баща ми, явно е!

 

ОДИСЕЙ

Не — равен на онези благородници,

с които трябва да превземеш Ѝлион!

 

ФИЛОКТЕТ

Не, никога — дори да видя всичко зло,

додето сещам тази твърд под себе си!

 

ОДИСЕЙ

Какво ще сториш?

 

ФИЛОКТЕТ

                        Ще се хвърля в бездните

и в камъните ще строша главата си!

 

ОДИСЕЙ (на двама прислужници).

За да не стори той това, хванете го!

 

ФИЛОКТЕТ

Ръце! Какво понасяте ограбени,

без своя лък, от този тук овързани!

 

Ти — чужд на всеки благороден помисъл!

Как ме измами! Как ме хвана! Скри се ти

зад този непознат за мене юноша,

за мен достоен, ала несравним със теб!

Той знаеше единствено по заповед

да действува, но, види се, измъчват го

и грешката, и моите страдания.

Но дебне твойта зла душа от тъмния

свой кът и този чист и упорит човек

тя опитен в порока е направила.

Та вързан ще ме отведеш, нещастнико,

от този бряг, на който ме изхвърлихте

немил, самотен, без родина, жив мъртвец!

Ох!

Дано загинеш! Често съм те клел така!

Но от небето нямам радост — капчица:

щастлив живееш ти, а аз — със болката,

че с много зло отрупан е животът ми,

за присмех и на тебе, и на двамата

Атриди, пред които ти угодничиш,

И ти — измамен, впрегнат във принудата,

потегли с тях^[29], а аз, безкрай нещастният,

самичък тръгнах в път със седем кораба,

а срамно бях изхвърлен — както ти твърдиш

от тях, но те за тебе казват същото!

Защо сега ме хващате и водите!

Та мъртъв съм, отдавна съм умрял за вас!

Противен на небето! Как и днес не съм

и хром, и смраден? Как, щом вляза в кораба,

вий жертви ще горите, ще преливате?

Това бе твой предлог да ме изхвърлите.

Проклети да сте заради неправдата

към мен — ако небето тачи правото!

Да, тачи го, защото вие никога

не бихте тук дошли за мене, клетника,

ако не беше ви подгонил божи бич.

О, роден край! О, богове всевиждащи!

Платете, о, платете вие в бъдни дни

на всички тях, ако ме съжалявате!

Нещастен съм, но ако тях погубени

съзра, ще мисля — оздравях от раните!

 

ХОР

В гнева си гневни думи каза странникът,

цар Одисее! Твърд е и в нещастие.

 

ОДИСЕЙ (към Хора).

На думите му бих отвърнал много аз,

да имах време. Ще му кажа следното:

 

щом трябва тук такъв човек, такъв съм аз.

Но щом се спори между благородници,

не ще намериш ти от мен по-доблестен.

Навсякъде желая аз победата

освен над теб. Отстъпвам ти от все сърце.

 

Пуснете го сега, не го докосвайте!

На мир го оставете!

 

                                Не те искаме,

щом имаме лъка ти. В редовете ни

е Тевкър, който има твойто майсторство,

и смятам, че и аз владея не по-зле

от теб лъка и пращам в цел стрелите му.

Защо ни си? Тъпчи със здраве острова!

Напред! Навярно ще спечеля с твоя лък

оная чест, която теб се падаше.

 

ФИЛОКТЕТ

О-о̀! Какво да правя, клетник! С моето

оръжие ще идеш сред аргивците!

 

ОДИСЕЙ

Недей приказва повече, отивам си!

 

ФИЛОКТЕТ (към Неоптолем).

А твоя глас, Ахилов сине, няма ли

да чуя вече, тъй ли си отивате?

 

ОДИСЕЙ (към Неоптолем).

Върви! Не гледай, въпреки доброто си

сърце, за да не ни слети нещастие!

 

ФИЛОКТЕТ (към Хора).

И вий ли, чужденци, ще ме оставите

така самотен, без да ме пожалите?

 

ХОР

Началник ни е тоз младеж. Каквото той

ти каже, ние същото повтаряме.

 

НЕОПТОЛЕМ (към Хора).

За мен ще казват, че съм състрадателен

до крайност. Но щом иска той, почакайте,

додето наште хора стегнат кораба

и ние се помолим на безсмъртните.

А дотогава той ще вземе може би

и по-добро решение.

 

                                Да тръгваме!

 

И вие, щом ви викнем, бързо тръгвайте.

Комос

Първа строфа

 

ФИЛОКТЕТ

        О, скалиста пещера,

        топла, но е ледена! Как,

        как не биваше, беден аз,

        нивга да те напущам! Не,

        ти ще ме видиш и мъртъв!

Горко ми! О!

        Бедна моя бърлога, чуй —

        ти, препълнена с мойта скръб!

Къде ще диря сега

храна? И къде, у кого ще имам,

        беден аз, вяра за свойто прехранване,

когато отгоре

        с шум ще се спускат крилатите хищници

връз мен, безсилен вече!

 

ХОР

Ти сам, ти сам поиска тъй,

нещастнико, и не от друг

        силом такава съдба ти е дадена.

Когато трябваше да мислиш,

        сам ти реши

        да избереш

        вместо добра —

        тежка участ!

 

Първа антистрофа

 

ФИЛОКТЕТ

        О, злочест, злочестен аз!

        Ах, от толкова зло сломен,

        пак самотен и без другар,

        аз, нещастният, в бъдни дни

        тук ще живея и чезна!

А-а̀! А-а̀!

        Без да имам от днес храна!

        Без крилатите си стрели

във тези твърди ръце!

Че тъй неочаквани и коварни

        думи от подло сърце ме измамиха!

Ах, този, който

        стори това, да претегли нещастия

големи като моите!

 

ХОР

Съдба, съдба от богове,

не зло от моята ръка

        тегне връз тебе! Ужасното, страшното

проклятие запази за други!

        Само едно

        искам сега:

        ти да цениш

        мойта обич!

 

Втора строфа

 

ФИЛОКТЕТ

        О! Горко ми! Може би днес

        там, при сивия морски бряг,

        той се смее над мен и размахва

        моя спасител от глад — лъка,

        който никой не бе докосвал!

        Скъп мой лък! На мене, на тези

        две ръце похитен! С тъга

        гледаш сега, ако в теб има някаква

душа, как този беден

Хераклов приятел

        няма със тебе от днес да си служи!

Премина вече у друг —

у човека със многото хитрост,

и виждаш всичките срамни лъжи,

и виждаш този омразен мъж —

        много беди

        стори ми той —

        никой до днес

        толкова зло не ми е правил!

 

ХОР

        Дълг на мъжа е да говори честно.

        С нашите думи не бива зла

        болка да изхвърляме ний.

        Сам, избран между всички,

        той, послушен на тях,

        стори това за обща полза.

 

Втора антистрофа

 

ФИЛОКТЕТ

        Птици-хищници! Светлоок

        род на дивите зверове

        в тази планинска страна! О, няма

        в страх да доближавате вий

        мойто жилище — нямам вече

        своя лък и прежната сила,

        бедният, нещастният аз!

        Незащитено, свободно е мястото,

не е за вас опасно!

Елате, на воля

        с кървава мъст наситете гърлата си

от мойта оловна плът!

Подир миг ще напусна живота!

Къде прехрана ще диря сега!

Та кой от въздуха би живял,

        щом не държи

        в свойта ръка

        никакъв плод,

        даден от тази твърд свещена?

 

ХОР

        Своя гост ако тачиш — приближи се,

        той с добро е дошъл при теб.

        Знай, о, знай, че самичък ти

        своето зло би премахнал!

        Скръб е — толкоз беди,

        свързани с него, да понасяш.

 

ФИЛОКТЕТ

О, пак, о, пак събуди в мен

        моята предишна болка

ти, най-добрият, който дойде тук!

Защо ме убиваш? Какво ми стори!

 

ХОР

Що значи туй!

 

ФИЛОКТЕТ

        Чуй, в онази омразна земя,

        в Троя, недей ме отвежда!

 

ХОР

Според мене това е прекрасно!

 

ФИЛОКТЕТ

Оставете ме бързо тогава!

 

ХОР

Ах, желани, желани слова! С радост това ще изпълня!

Да тръгнем, да тръгнем

към кораба — всеки на своето място!

 

ФИЛОКТЕТ

        Чакай, пред Зевс,

        с клетва в уста,

        моля те аз,

        стой!

 

ХОР (продължава да се отдалечава).

                        Успокой се!

 

ФИЛОКТЕТ

        Странници,

        стойте, за бога!

 

ХОР (спира).

                        Защо крещиш?

 

ФИЛОКТЕТ

О — о̀! О — о̀! Съдба! Съдба!

Ах, загубен съм аз!

О, крак! Ах, как занапред

        с теб ще тегля, бедният аз!

        Вий, чужденци! О, елате, върнете се!

 

ХОР

Защо? Та ето че сега

        мислиш не тъй,

        както преди?

 

ФИЛОКТЕТ

Недейте се сърди

на този, който, от страшно зло

сломен,

        луд и без ум крещи!

 

ХОР

        Тръгвай с нас, както ти казваме, клетнико!

 

ФИЛОКТЕТ

        Никога, никога, знайте го сигурно!

        Не — та дори ако сам Гръмовержецът^[30]

        ме спепели със сияйната мълния!

        О, да загинат и Троя, и всички

под нея, които посмяха за раната тук да ме хвърлят!

        Имам едничка молба, о, приятели!

 

ХОР

Казвай каква е тя!

 

ФИЛОКТЕТ

                                Меч ако имате,

брадва или пък стрела — моля, дайте ми!

 

ХОР

Но какво си намислил да правиш сега?

 

ФИЛОКТЕТ

        Ще разсека трупа си, главата си!

За смъртта, за смъртта вече мисля!

 

ХОР

Защо?

 

ФИЛОКТЕТ

        Ще диря баща си.

 

ХОР

Къде?

 

ФИЛОКТЕТ

        Във ада —

        няма го вече на света.

        Град мой! Скъп мой роден град!

        О, как бих те зърнал днес, нещастен аз,

        който напуснах твойте свещени води

и в помощ на омразните данайци

потеглих! Сега съм — нищо!

 

ХОР

Отдавна ние бихме се завърнали

на кораба, но ето че съглеждаме

насам запътен Одисей, а с него и

Ахиловият син пристъпва — ето ги.