Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Φιλοκτήτης, 409 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Софокъл. Трагедии
ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013
Превод от старогръцки: Александър Ничев
Редактор: Иван Гранитски
Коректор; Валерия Симеонова
Художник: Кънчо Кънев
ISBN: 978-954-09-0765-9
Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5
Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година
История
- — Добавяне
Пролог
ОДИСЕЙ
Брегът на Лемнос, обкръжен отвсякъде
с води, е тук — пустинен, непристъпен край.
Тук аз, Неоптолеме драг, потомъко
на най-добрия между всички елини —
Ахил, оставих някога мелиеца,
Пеантовия син[1], по царска заповед[2],
че гнойна рана глождеше ногата му,
и нито жертви, нито възлияния
принасяхме спокойно, че по целия
наш стан ехтяха нечовешки викове,
и стон, и вопли. Но защо разказвам аз
това? Не е сега до много разкази,
че ако чуе той, ще рухне планът ми,
чрез който ще го заловя, уверен съм.
А ти сега ще ми помогнеш в другото.
Виж де е пещерата с двата изхода,
в която зиме има достъп слънцето
от две страни, а в летен задух вятърът
допраща сладък сън през двата отвора.
А вляво, малко по-надолу, изворче
ще видиш, само — да не е пресъхнало.
Иди и мълком знак стори ми — в тези ли
места е пещерата, или другаде.
Тогава ще ти разясня и другото
от своя план, та дружно да постъпваме.
НЕОПТОЛЕМ
Цар Одисее, караш ме на лесен труд!
Съзирам сякаш пещерата, същата!
ОДИСЕЙ
Не виждам. Горе или долу? Де е тя?
НЕОПТОЛЕМ
Там, горе. Но не чувам стъпки, тихо е.
ОДИСЕЙ
Я виж добре не е ли легнал някъде.
НЕОПТОЛЕМ
Не, няма хора, виждам празно жилище.
ОДИСЕЙ
А няма ли там някаква покъщнина?
НЕОПТОЛЕМ
Постлана шума, сякаш за да спи човек.
ОДИСЕЙ
Та пусто ли е всичко, друго няма ли?
НЕОПТОЛЕМ
Ха, чаша от дърво,
(Шеговито.)
произведение
на лош творец, а ей му и огнивото!
ОДИСЕЙ
Това ли са му всичките съкровища?
НЕОПТОЛЕМ
Ах, ах! И тези дрипи тук, оставени
да съхнат, пълни със петна от мръсна кръв!
ОДИСЕЙ
Да, той живее тук, това е сигурно,
и сам ще е наблизо. Та къде ли би
отишъл надалече с този болен крак?
Излязъл е да търси той храна или
целебна билка, ако знае някаква.
Прати на разузнаване слугата си,
та онзи да не връхлети. Пред всичките
аргивци той би хванал само мене в плен.
НЕОПТОЛЕМ
Той тръгва и ще пази на пътеката.
Кажи, ако желаеш нещо повече.
ОДИСЕЙ
Ахилов сине, в името на делото
не стига само телом да си дързостен.
Дори да чуеш нови, странни работи,
ще изпълняваш — ти си ми помощникът.
НЕОПТОЛЕМ
Какво ще искаш?
ОДИСЕЙ
Със слова престорени
ти трябва да измамиш Филоктета.
Запита ли те кой си и къде си бил,
кажи, че си Ахилов син, не крий това;
че плуваш към дома, напуснал цялата
ахейска флота, разгневен с ужасен гняв,
че след като с молби са те извикали
(защото само тъй би паднал Ѝлион),
оръжието на Ахил присъдили
царете не на тебе, на законния
наследник, а на Одисей. Приказвай му
за мене по-обидно от обидното.
Не ще ме огорчиш. Но не изпълниш ли
това, ще хвърлиш в тежка скръб аргивците.
Защото без лъка и без стрелите му
не ще сломиш Дардановата столица[3].
Защо не аз, а точно ти във разговор
би влязъл с него безопасно, сигурно?
Ти тръгна не обвързан с клетва в похода,
не по принуда, не и между първите.
А аз не ще твърдя това за себе си.
Додето той е с лък в ръце, съзре ли ме,
загубен съм, погиваме и двамата!
Не, ние трябва да решим как именно
ще грабнеш несломимото оръжие.
Отлично знам, дете, не са по нрава ти
позорни думи и престъпни действия,
но сладко е да удържиш победата.
Напред! И ние пак ще бъдем правите!
Бъди безсрамен с мене само малка част
от този ден! През всичките останали
наричай се най-честен между смъртните!
НЕОПТОЛЕМ
Лаертов сине, аз не върша никога
това, което слушам с отвращение.
Не е по моя нрав да върша подлости,
не ги е вършил и баща ми, знайно е.
Готов съм, но със сила, не чрез хитрости,
да го отмъкна. Няма той с единствена
нога да устои срещу двамина ни.
Дойдох да ти помагам, ала страх ме е
да ме зоват предател. Нека, вършейки
добро, сгреша, а не — да победя със зло!
ОДИСЕЙ
Дете на доблестен баща, самият аз
бях с мудна реч, а сръчна бе ръката ми.
Но знам сега от опит, че за хората
езикът, не ръката върши работа.
НЕОПТОЛЕМ
Освен да лъжа, друго нещо искаш ли?
ОДИСЕЙ
Да хванеш Филоктет с измама, казах ти.
НЕОПТОЛЕМ
Защо с измама, а не чрез предумване?
ОДИСЕЙ
Не ще склони. А силом ти — не би успял.
НЕОПТОЛЕМ
Тъй дързостен го прави, значи, силата?
ОДИСЕЙ (поправя го).
Стрелите безпогрешни и убийствени.
НЕОПТОЛЕМ
И тъй, не можеш да го доближиш дори?
ОДИСЕЙ
Не, не, ако не го измамиш, казах ти.
НЕОПТОЛЕМ
Не е ли срамна според теб измамата?
ОДИСЕЙ
О, не, когато води към спасение.
НЕОПТОЛЕМ
С какво лице би дръзнал на такава реч?
ОДИСЕЙ
Когато вършиш работа — не се бави!
НЕОПТОЛЕМ
Какво добро, че той ще дойде в Ѝлион.
ОДИСЕЙ
Лъкът му само ще превземе Ѝлион.
НЕОПТОЛЕМ
А не аз ще го срина, както казвахте?
ОДИСЕЙ
Ни ти без него би могъл, ни той без теб.
НЕОПТОЛЕМ
Тогава трябва да го взема, ясно е.
ОДИСЕЙ
Щом сториш туй, в награда имаш две неща.
НЕОПТОЛЕМ
Какви? Кажи, не ще се бавя повече.
ОДИСЕЙ
Ще те наричат и мъдрец, и храбър мъж.
НЕОПТОЛЕМ
Добре, готов съм. Ще отхвърля всеки срам!
ОДИСЕЙ
А спомняш ли си мойте поръчения?
НЕОПТОЛЕМ
Бъди спокоен, казах ти — съгласен съм.
ОДИСЕЙ
Добре, тогава остани тук, чакай го.
Аз тръгвам, да не би да ме съгледа той.
Ще върна съгледвача пак на кораба.
А ако ми се стори, че се бавите
премного дълго, ще изпратя същия
човек при вас, облечен като корабен
водач, за да не буди подозрение.
А ти, дете, от хитрите му приказки
приемай туй, което ще те ползува.
Със вяра в теб, отправям се към кораба.
Хитрецът Хермес нека бъде в пътя ни
с Атина Ника, моята закрилница!
Излиза.
Влиза Хорът.