Софокъл
Филоктет (7)

Трети стазим

ПЪРВИ ПОЛУХОР

Строфа

        Сън! Ти не знаеш скръбта, нито болките!

        С кротък лъх приближи

и крепък, царю, ела!

        Спри връз тези очи

светлината, която сега ги облива!

Ела, изцелителю, ти!

Но виж, дете, къде ще спреш,

        де ще идеш, за какво ще имаш

сега

        грижа. Ти виждаш.

Какво ни остава още?

Че удобният миг решава

        всичко и носи големи успехи.

НЕОПТОЛЕМ

Той не дочува ни глас, но виждам сега, че напусто

в наши ръце е лъкът, ако в път без тогова потеглим.

Него очаква венец, и бог ни изпрати за него!

Срам е да лъжем, и тъй да се хвалим с несвършено дело!

ВТОРИ ПОЛУХОР

Антистрофа

        Сине мой! Бог ще се грижи за другото.

        Но — каквото речеш,

ти всичко, мое дете,

        тихо, тихо мълви!

Че очите на болните виждат прекрасно

във своя безсънен сън.

Но, сам със себе си, сега

        помисли добре за нещо друго —

мисли

        как ще го сториш.

Разбираш какво говоря.

Ако ти като него мислиш,

        в неизбродими беди ще затънеш.

ХОР

Епод

Попътен, попътен е вятърът!

А той е със спуснати клепки, безсилен,

        проснат за нощен сън

(в топлината сънят е крепък),

        и не владее ръка, нито крак, нито разум;

        гледаш го — сякаш лежи пред вратите на Хадес^[27].

Мисли дали речта ти е уместна.

Според мен,

        сине мой,

        най-добър

е трудът, в който няма опасност.