Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключения в Африка (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dolphin Song, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Лорън Сейнт Джон. Песента на делфините

Американска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2011

Редактор: Илияна Владимирова, Албена Раленкова

Илюстрации: Дейвид Дийн

ISBN: 978-954-625-647-8

История

  1. — Добавяне

8.

Постоянно им повтаряха, че началото на пробега на сардините не може да бъде предвидено. Като всеки природен феномен той няма точно разписание и не се съобразява с учебни екскурзии или срокове на репортери и туристи. Сардините се съобразяват единствено с едва доловимите промени в температурата на водата и когато температурата не е подходяща, не отиват никъде. Всеки ден господин Манинг се свързваше по радиостанцията с Организацията за защита на акулите в Квазулу-Натал, за да провери дали са забелязали нещо, и всеки път оставяше радиостанцията разочарован.

Неговото разочарование обаче не можеше да се мери с това на децата. Толкова много бяха слушали за пробега на сардините, че очакванията им бяха извънмерни. Повечето не си направиха труда да прочетат бележките на госпожица Фокнър за екскурзията и си представяха, че ще пътуват с кораб от рода на прочутия „Кралица Елизабет II“ — с шезлонги, джакузита, басейни, и че ще дремят по бански костюми. Но и онези, които прелистиха бележките, възприемаха пътуването просто като почивка от училище.

Действителността беше по-различна. „Буревестникът“ повече приличаше на риболовен кораб — нямаше шезлонги, нито коктейли с чадърчета, нито бюфет с морски деликатеси или други капризи. Имаше голи дъски и само най-необходимото. Що се отнася до почивката, по-скоро беше обратното. Основно училище „Каракал“ бе с екологичен профил, което означава, че се отдаваше голямо значение на уроците за околната среда. Госпожица Фокнър и господин Манинг бяха твърдо решени да не пропилеят нито миг от десетдневното пътуване.

От зори до мръкнало учениците бяха заети с екологични проекти. Наблюдаваха и описваха прелетни морски птици или събираха проби от морската вода и анализираха съдържащия се в нея фитопланктон.

— Фитопланктонът фосфоресцира — обясняваше господин Манинг. — Това означава, че свети на тъмно. Прилича на вълшебен прашец на лунна светлина. Делфините и китовете плуват през него и той покрива телата им като с тънък филм. Ако ги видите да играят сред вълните през нощта, силуетите им ще ви се сторят сребристи.

Мартина бе така омагьосана, че следващите няколко вечери обикаляше палубата с надежда да зърне обсипаните с вълшебен прашец делфини, но уви.

Един следобед тя причака господин Манинг и го попита защо делфините и китовете излизат сами на брега, където ги чака сигурна смърт. Екологът не беше от хората, които правят прибързани неща, и му отне известно време да отговори. Той свали очилата с надраскани стъкла и счупена рамка, която сам бе залепил с жълто тиксо, и ги избърса от пръските вода.

— Честно да ти кажа, Мартина — рече той, — това донякъде е загадка. Понякога има очевидна причина, например, когато делфинът е смъртно ранен от риболовци или е ухапан от акула, или е тежко болен. Но когато става дума за множество делфини или китове, не е толкова просто. Алберто ми каза, че на островите Базаруто делфини излизат на плажа на всяко тринайсето число през последните три месеца. Странно, нали? Някои цонга вярват, че делфините се опияняват от дъждовната вода. Много учени днес смятат, че сред основните причини са сонарите.

— Сонари?

— Точно така. Това са устройства за измерване на разстоянията с помощта на звуци, по ехото. Уредът е изобретен през 1906 г. от Луис Никсън, за да предупреждава корабите за айсберги. А в началото на 20 в., по време на Първата световна война, е модифициран от френски физик и руски инженер така, че да открива подводници. Днес сонарите се използват за научни изследвания и от военноморските сили. С тяхна помощ риболовците откриват големи пасажи от риба.

„Буревестникът“ цепеше вълните, следвайки съобщенията за забелязан пасаж от сардини. Мартина и господин Манинг се дръпнаха от парапета, за да избегнат пръските.

— Не разбирам — каза Мартина, — какво общо има това с желанието на делфините и китовете да избягат от морето?

— Е, те също се ориентират в океана чрез ехолокация. Звуковите сигнали, които излъчват сонарите, са много силни и се разпространяват надалеч. Учените предполагат, че те объркват ехолокаторите на делфините и китовете. Затова понякога те изплуват твърде бързо на повърхността, а последиците от това са фатални за тях, както и при хората. В тъканите на тялото се образуват мехурчета газ и китовете и делфините получават мозъчен кръвоизлив. Понякога сонарите са толкова мощни, че излъчваният звук им пробива тъпанчетата. Преди няколко години се оказа, че изпитанията на нискочестотни активни сонари край Бахамите предизвикали излизането на шестнайсет кита на брега, седем от тях бяха открити мъртви. Има много подобни инциденти по цялата планета, значителна част стават при военноморски учения в даден район. Има хиляди случаи… Триста делфина в Занзибар, сто и трийсет кита в Тасмания, шейсет и осем делфина във Флорида…

Господин Манинг отново изтри очилата си.

— Неприятна тема, а? Защо те интересува толкова? Виждала ли си делфин, излязъл на плажа?

Мартина се усмихна ангелски. Нямаше никакво намерение да му разказва за случката в Кейптаун.

— Просто обичам делфините.

— Тогава ще ти разкажа някои интересни неща за тях. Знаеш ли, че заострената им муцуна се нарича рострум? А чувала ли си, че си имат имена и те си ги знаят? Не е ли прекрасно! Всеки делфин издава свой собствен звук.

Мартина беше заинтригувана, но преди да зададе поредния въпрос, се чу вик:

— Пробегът на сардините! Открихме го!

* * *

Всички на кораба, които не бяха заети служебно, се събраха на десния борд, но сардини не се виждаха.

— Това ли е пробегът на сардините? — разочарова се Люк. — За това ли бихме път дотук? Сардините дори не се виждат!

— Имай търпение! — посъветва го господин Манинг. — Почакай да се приближим!

— Нещо против да подремна? — измърмори Люк под носа си, а Луси изсумтя.

Корабът пореше вълните. Мартина впери поглед напред в търсене на делфини. Изведнъж нещо засенчи небето. Тя вдигна поглед и видя стотици, хиляди птици — капски рибояди и корморани, които се стрелкаха към морето. После видя и сардините. Те плуваха толкова плътно една до друга, че ятото им изглеждаше като огромно мастилено петно във водата. След това се появиха делфините. Стотици делфини! Връхлетяха с шеметна скорост и като овчарски кучета събраха част от пасажа в малко кълбо и започнаха да се гощават.

Господин Манинг буквално щеше да полети от вълнение. Дори Люк и Луси занемяха от удивление. Мартина осъзна, че гледа със зяпнала уста.

„Буревестникът“ пусна котва близо до плажа. Но пясък не се виждаше заради стълпилите се хора. Когато пасажът от сардини навлезе в плитчините, тълпата се вряза в морето с викове и писъци. Всички загребаха от сребристите риби — деца с пластмасови кофички, мъже с мрежи, тенджери, тигани и дори ръчни колички. А някои жени събираха сардини в полите и дори в дамските си чанти. Истинска лудница!

Както внезапно започна всичко, така внезапно и свърши. Пасажът от сардини изчезна от погледа им, а заедно с него и кръжащите птици. Останаха само делфините — макар и сити, те продължаваха да обикалят около кораба, сякаш очакват нещо.

— Мартина — помоли господин Манинг, — би ли ми направила услуга: донеси бинокъла от пейката на носа, моля те! Оставих го там, когато си говорехме с теб.

Мартина беше твърде погълната от случващото се и не отговори, но кимна. Тръгна бавно към предната част на кораба, като плъзгаше пръсти по перилата. По средата на пътя забеляза, че около трийсет делфина са се отделили и се движат заедно с нея покрай „Буревестникът“. Когато стигна до носа, те се събраха отдолу. Корабът беше закотвен, затова Мартина сложи бинокъла пред очите си и се наведе над перилата да ги разгледа. Какво ли са намислили?

Отначало делфините изглеждаха размазани, но тя настрои фокуса и ясно видя сиво-розовите муцуни. Всички гледаха нагоре, цъкаха и свиреха. Мартина свали бинокъла, за да погледне на кого бъбрят така, но наоколо нямаше нищо особено. Явно говореха на нея!

— Какво искате? — извика Мартина, наведена над перилата. — Какво ме питате?

В този момент се сети, че господин Манинг я чака, и тръгна към другия край на кораба, без да откъсва очи от делфините. Те отново я последваха. Беше толкова удавена, че не видя еколога и се блъсна в него. Няколко деца я гледаха завистливо и невярващо.

— Изумително! — възкликна господин Манинг. — Това е осмият път, в който наблюдавам пробега на сардините, и никога не съм виждал подобно нещо. Сякаш си свирачът на делфините[1]. Защо те следват?

С крайчеца на окото си Мартина видя как делфините се скриват под вълните.

— Сигурно е съвпадение — отвърна тя. — Около носа скачаха рибки и делфините ги видяха точно когато отидох за бинокъла. А после се върнаха.

— Да — кимна с известно съмнение господин Манинг, — вероятно е случайно.

Бележки

[1] Свирачът на делфини — по аналогия с приказката на Братя Грим „Вълшебният свирач от Хамелин“, в която животните следват главния герой, който свири с вълшебна свирка. — Б.пр.