Филип Финч
Диамантите на Рурк (71)

70.

Уелкъм излезе на светлината на фаровете и застана в средата.

Благодаря ти, стари приятелю, помисли си Нол. Щях да се оправя и сам.

— Остави долу пушката — каза му Уелкъм.

Нол се зачуди дали да не му изиграе някой номер. С детската пушка, за която Уелкъм знаеше, че е пластмасова.

Нол остави пушката до краката си.

— Парите — рече Уелкъм.

— Не — отговори Нол.

— Дай ми парите.

— Не.

Уелкъм стреля веднъж. Нещо подскочи по асфалта на една крачка от Нол. Той видя резката, която куршумът остави, и чу как рикошетът изсвири над океана.

— Ще взема този куфар — каза Уелкъм, — дори ако трябва да го изтръгна от мъртвите ти пръсти.

— Мръсно копеле — рече Нол.

Съселянинът му! Брат му, дървенякът! Землякът му от равнините!

Нол хвърли куфара на асфалта.

Уелкъм се приближи и сложи ръка на дръжката. Сетне погледна Нол право в очите. Онова, което видя в тях, го накара да се зарадва, че пушката е пластмасова. Може би разрешителните за носене на оръжие и проверките в края на краищата не бяха толкова лоша идея.

Той взе куфара и мина покрай Джералд и Рурк. Замисли се за друго — как ли се носят над половин милион долара? Как би трябвало да изглежда човек? Дали да не притисне куфара до гърдите си? Шестстотин и петдесет хиляди долара.

Сигурно трябваше да ги носи като взривното устройство — внимателно, с уважение.

Уелкъм сложи куфара в ръцете на Рурк, а той го подаде на Кейтлин.

— Застреля ли го? — попита я Рурк.

— Разбира се.

— Сама?

— Така трябваше.

— Сега сме само аз и ти.

— Да, миличък, ти и аз.

— Булевард Слоут, пред входа на зоологическата градина — каза той. — Бъди там и без номера.

— Ще бъда там — обеща тя. — Разчитай на мен.

— Вярвам ти. Сега и навеки.

Нол го гледаше, докато даваше парите на Кейтлин.

Точно тя — с моите пари, помисли си Нол.

Видя как парите изчезват. Завинаги. С нея.

Кейтлин занесе куфара в мерцедеса, тръшна вратата и зави на юг по Грейт Хайуей. Мангизите отпътуваха. Нол осъзна, че няма пари дори за такси до Санта Крус.

Джералд се приближи до исузуто и извади куфара. Не, помисли си Нол, не може да бъде. Куфарът с парите беше при Кейтлин, в мерцедеса. Този само прилича на него. Джералд го даде на Рурк, който го сложи на предната седалка в стария си форд.

— Джералд, камъните — каза Рурк, сякаш бързаше за някъде.

Джералд му даде кесията.

Рурк я сложи в колата до куфара, после седна зад волана. Уелкъм също се накани да седне.

Изведнъж Джералд го сграбчи и го измъкна от колата. Уелкъм замахна да го удари, но азиатецът го простря на земята.

Уелкъм извади пистолета си. Джералд го изби от ръката му и той полетя по асфалта.

Уелкъм скочи, за да се освободи. Джералд го хвана за глезена и го дръпна. Сетне го метна по корем, сякаш подхвърли палачинка. Заби коляното си в гърба му и го стисна за гърлото.

Опитваше се да му счупи гръбнака. Щеше да го направи като нищо.

Нол хукна към Джералд и Уелкъм с пластмасовата пушка в ръка.

— Пусни го — изкрещя той. — Пусни го или ще ти пръсна черепа.

Нол долепи двете пластмасови цеви до слепоочието на Джералд и пак каза:

— Пусни го.

Никой не помръдна.

Рурк беше в мустанга си на около стотина крачки от тях. Той погледна Джералд право в очите.

Сетне запали двигателя на колата, натисна съединителя и включи на скорост.

Мустангът профуча покрай тях толкова близо, че Нол усети раздвижения въздух и горещия дъх на ауспуха. Рурк зави рязко наляво, даде газ, излезе от паркинга и пое по Грейт Хайуей.

Джералд пусна Уелкъм, като гледаше как мустангът набира скорост надолу по склона.

Нол продължаваше да държи пластмасовата пушка до главата на Джералд.

— Какво мислиш да направиш? — попита го Уелкъм. — Да му пръснеш мозъка с детска играчка ли?

Нол свали пушката. Джералд изглежда не забеляза това. Той беше вперил поглед в мустанга.

— За нищо не става — отбеляза азиатецът.

Начинът, по който гледаше форда, недвусмислено говореше, че става дума за Рурк.

— Никога не е ставал за нищо и ще си остане такъв.

Служителката от „Справки“ работеше с клавиатурата, защото Хармън чуваше как потракват копчетата.

— Има някакъв Рурк в Марин — рече тя. — Малкото му име започва с Е.

— Той е.

Хармън затвори, сетне набра номера и чу сигнала.