Хедър Алисън
Вале купа (12)

Дванадесета глава

— Какво искаш да кажеш с това, че няма да си облечена в бяло! — избухна Холи.

Лорел заведе сестрите си в пробната на Нойман-Маркус. Холи потъна в мекия диван, като разтриваше огромния си корем.

— Отново ли подготвителни контракции?

— Доктор Хикман казва, че имам още поне една седмица до раждането. Слава богу, защото нямам намерение да се занимавам с бебета преди сватбата ти.

— До която остават само два дни.

— Да. Вече е твърде късно за всякакви шегички.

Лорел бързо погледна към Айви и преглътна.

— Не се шегувам — каза тя и седна до Холи.

— Разбира се, че се шегуваш — настоя Холи. — Поръчах роклята ти още преди няколко седмици. Прекрасен сатен с ръчна бродерия и дълъг дантелен шлейф.

— И аз отмених поръчката преди седмици.

— Искаш да кажеш, че си променила поръчката?

— Отказах я. — Лорел наблегна на думите си. Като чуеше останалото, Холи сигурно щеше да запищи.

— Ти се отказваш от сватбата! — Бъдещата майка нервно се хвана за корема.

— Не, ще се женим в презвитерианската църква, както беше по плана.

— Но роклята бе разкошна!

— Да, наистина, но… не отговаряше на моето амплоа.

— А какво отговаря на амплоато ти?

— Ами, нещо… — Лорел започна да ръкомаха нервно — по-драматично, по-необикновено, по-…

— Червено — вмъкна Айви.

Лорел й хвърли убийствен поглед, който Холи моментално забеляза.

— Какво си направила?

— Нали знаеш, че двамата с Джак откриваме агенцията „Хартман“ в Лос Анжелис? — Холи кимна измъчено, а Лорел продължи: — Рекламата е безумно скъпа. Нямам никакви клиенти, затова ми трябва нещо впечатляващо.

— О, не!

— Червеното винаги е било любимият ми цвят и… прекрасно се връзва с идеята за сърцата във фамилията ни.

— Какво имаш предвид? — попита Холи панически.

— Ами, нали знаеш, Хартман, купи, сърца… Годежният пръстен е с диамант във формата на сърце — обясни Айви.

— Възнамерявам да има червено навсякъде. То ще бъде моят фирмен знак — продължи Лорел с надеждата, че бурята ще се размине. — Изпратили сме покани на хора с положение…

— И на някои, на които Лорел иска да създаде положение — вмъкна Айви и си спечели още един ядосан поглед.

— Изпратихме съобщение за пресата. Джак ми помогна да го напишем. Мисля, че и на него Холивуд му е в кръвта.

— Разбирам — премигна Холи. — Опиши ми роклята си.

— Спомняш ли си червената рокля, която носих на тържеството по случай Нова година? Тя е любимата на Джак.

— Това не означава, че трябва да се жениш с нея!

— Идеята беше негова! Ще има и подходящо було.

Холи присви очи и започна упражненията си по дълбоко дишане.

— Контракции ли? — попита Айви.

— Не, стрес — едва изговори Холи. — Сигурно схващаш, че прасковеният цвят на роклите ни с Айви няма да върви с нахално червеното и лъскавите мъниста?

— Промених и това. Все пак сватбата си е моя. Ти вече си имала своя сватба и си на път да родиш бебе.

— За щастие — промърмори Айви.

В този момент влезе моделиерката.

— Не се тревожи толкова много, Холи. — Лорел разопакова две красиви рокли от бял шифон и една червена. — Подбрала съм и подходящи цветя.

— Облечена в бяло? — Холи посочи дрехата. — Бременна в деветия месец и облечена в бяло?

— Двете с Айви имате еднакви рокли. Виждаш ли платката и бастите, те правят гънки, които…

— Ясно — започна Холи с глас на мъченица. — Решила си да използваш за реклама вместо човечето на Мишелин собствената си сестра!

— Не виждам особена разлика между тумбеста праскова и един бял Мишелин!

След това нарочно облече роклята си и сложи червения воал.

— Всички ще ме зяпат! — заопява Холи.

— Никой няма да зяпа теб. Аз съм булката.

Моделиерката закрепи обсипаното с мъниста венче и червения воал върху главата на Лорел, а Холи се усмихна.

— Не мога да повярвам, че наистина го правиш — изквича Холи, щом лимузината зави зад ъгъла.

— Усмихвай се, Холи! — Лорел махна с ръка и изпрати няколко въздушни целувки към фотографите, които се бяха скупчили пред църквата.

— Не мога! — Едва потиснато ридание спря потока от думи на Холи. — Ще приличам на изхвърлен на брега кит, докато се опитвам да се измъкна от тази вулгарна кола!

— Откога белите лимузини са вулгарни?

— Откакто са облепени целите с червени сърца.

— Глупости! Айви, взе ли вестниците?

— Тук са. Холи, можеш ли да се изкачиш сама по стълбите, или да кажа на шофьора да ти помогне?

— Това не е сватба, а истински цирк! — запротестира Холи.

— Искам целият свят да разбере за нас с Джак.

— Май успявате — промърмори Айви.

— Съжалявам, че съм такъв мърморко, но днес не съм си починала нито за миг. Не успях дори да хапна, а и тези контракции…

— О, Холи, защо не ни каза? — възкликна Лорел.

— Това е твоят ден. Не искам да ти го разваля. — Тя докосна диамантената огърлица на шията на Лорел. — Колието на мама изглежда чудесно дори и с тази рокля.

Шофьорът отвори вратата и Лорел се усмихна на сестрите си.

— Хайде, не искам да карам Джак да чака!

— Оттук, госпожице Хол!

Лорел се усмихваше широко под светлината на светкавиците. Повдигна с ръка полата на роклята си и изкачи стълбите със сияещо лице, оградено от червения ореол на булото. Джак, облечен с черен смокинг и червена папийонка, я чакаше на най-горното стъпало и протягаше ръка към нея. Тя я хвана и усети топлината му.

— Обожавам тази рокля — прошепна той. — Но не и наполовина колкото жената, която я носи.

Лорел бе опиянена от щастие и Джак трябваше да я ощипе, за да й напомни къде се намират. Щом влязоха в църквата, в ръцете й хвърлиха букет бели цветя с формата на сърце. Джак и Лорел бяха следвани от сестрите й, които носеха същите букети, само че в червено. Бавно се приближиха към олтара.

За Лорел церемонията бе хаос от усещания и звуци.

Напълно забравила нетрадиционното си облекло, тя откри, че е трогната до сълзи. Дори за миг не се усъмни, че двамата с Джак ще бъдат щастливи до края на дните си. Щом всичко приключи, Джак, Айви и Лорел се скупчиха в преддверието.

— Къде са Холи и Адам? — попита Айви. — Те не ни ли последваха?

Джак и Лорел се спогледаха, после отместиха очи към вътрешността на църквата. Видяха Холи превита на две на една пейка и Адам, коленичил до нея.

— Трябва незабавно да я откараме в болницата! Започнали са родилните болки и доколкото разбирам, това е станало още в началото на деня.

— Извинявай, Лор… — От болка Холи не можа да довърши.

— Тя издържа цялата церемония, после се отпусна и… — Адам нервно махна с ръка.

— Да я занесем в лимузината — предложи Джак.

Холи започна да се съпротивлява.

— Не в тази кола! Няма да се подложа на риска да родя детето си в тази… безвкусно натруфена…

— Добра идея — каза Адам.

— Страхотна идея, Холи! — извика Лорел. — Помисли за отзвука, който ще предизвика това!

 

 

„Непосредствено след церемонията, кумата бе откарана в болницата Уест Сайд, където роди момче с тегло три килограма и шестстотин грама. Майката и синът се чувстват прекрасно. Булката и младоженецът, които в момента са на меден месец на един от карибските острови, ще се върнат в Лос Анжелис за откриването на агенция «Хартман» на 1 август.“

Лорел хвърли вестника.

— Холи е страхотна! Роди Никълас точно навреме. Казвам ти, Джак, по-голяма популярност не би могло да има.

— Не съм убеден, че тя е имала точно това предвид. — Той изстиска малко плажно масло на дланите си и започна да маже раменете на съпругата си.

— Сменяш темата, а? — попита Лорел със затворени очи.

— Сами сме на плажа на един тропически остров и сме женени само от два дни. — Джак я обърна с лице към себе си. — Не говорим ли твърде много, госпожо Хартман? — добави и я придърпа към себе си.

— Май сте прав, господин Хартман — промълви Лорел, преди устните им да се слеят.