Джоузефин Анджелини
Безсънна (19) (Търсачът в дълбините)

18

— Аз го намушках, но всъщност цялата заслуга беше на Зак. Тъкмо той откри как да убие Автомедонт. — Хелън с усилие измъкна ръката на Мат от китката на Зак и сложи на нейно място красивия кинжал. — Той искаше да ти предам това и да ти кажа, че си страхотен приятел. Какъвто, разбира се, си.

Мат погледна надолу към древния артефакт и поклати глава.

— Не го искам.

— Вземи го — каза Хелън. — Това беше последното му желание, а гърлото ме боли твърде много, за да споря.

Мат й отправи тъжна усмивка и я прегърна несръчно. Взря се с празен поглед в кинжала за един миг, после го пъхна в колана си под тениската. И двамата се чувстваха ужасно заради решението да оставят тялото на Зак на улиците в Нантъкет, но знаеха, че няма по-добър начин да прикрият истинската причина за смъртта му, отколкото да я припишат на метежа.

— Няма да го оставя на непочтително място, обещавам. Много съжалявам за приятеля ти, Мат — каза Палас с изненадващо нежен тон. Сложи ръка на рамото на Мат и го стисна успокояващо, докато Мат го погледна в очите и кимна, давайки знак, че е готов да пусне тялото. Палас вдигна внимателно Зак и побягна толкова бързо, та Хелън знаеше, че на Мат му се е сторило, сякаш те самите са изчезнали.

Без да се налага тя да го моли, Мат хвана ръката на Хелън и я сложи върху раменете си, като почти отнесе Хелън обратно до главния военен съвет, който се провеждаше на ръба на пропастта. Кракът й се беше счупил на няколко места, когато Арес я беше ритал, и тя още не можеше да стъпва на него, но, както и останалата част от тялото й, той заздравяваше. Поне можеше отново да вижда и с двете очи, макар че дясното все още бе чудовищно подуто. Въпреки всичко, имаше много неща, за които да е благодарна. Ерида и Деймос бяха избягали в мига щом Арес бе победен, а веднага щом Хелън отвори очи, Дафна й беше казала, че баща й и близнаците са още живи. За разлика от Зак. Мат я настани между Орион и Лукас, и отиде да се взира надолу в дупката като Хектор и Дафна.

— Вече ти казах — рече Орион, като предпазливо притискаше тампони от марля към двете си рани. — Порталът е затворен. Погледни ми китката. — Той вдигна Клонката на Еней. — Кога не сияе? Когато не сме близо до портал. Мога ли сега да затворя процепа, така че фермерите, които притежават това място, да не паднат случайно в него?

Лукас започна да се смее на тона на Орион, после смехът му бързо секна и той се хвана за рамото, което баща му превързваше. Хелън разбра, че Орион беше приключил с отговарянето на въпроси. Имаше склонност да става по-саркастичен, когато се раздразнеше. Тя реши, че е време да се намеси и да го отърве.

— Аз затворих портала, и то завинаги — изхриптя тя през наранените си гласни струни. — Арес няма да се измъкне оттам, ако изобщо успее да се измъкне отнякъде. Давай, затвори процепа, Орион.

— Но откъде можеш да знаеш това? — вметна Дафна с леко раздразнение. — Има ли начин да слезеш и да провериш, Хелън?

— Дафна, погледни я. Тя изстрада достатъчно за една нощ. Спри да настояваш — каза Кастор с обичайния си спокоен тон, докато свършваше с превързването на рамото на Лукас. — Щом Хелън и Орион казват, че е безопасно да се затвори процепът, тогава го остави да го затвори.

Дафна вдигна отчаяно ръце и се извърна, като изпусна шумно въздух през устните си, просто за да даде на всички да разберат, че макар да беше победена, пак не беше съгласна. Хектор завъртя очи и се спогледа с Орион. Очевидно тази малка демонстрация от страна на Дафна беше нещо познато и за двамата, макар Хелън да я виждаше за първи път.

— Затвори го — каза Хектор на Орион. Земята се прибра със стържещ звук, подобен на стон, и се затвори с леко избумтяване.

— Е, изглежда, че сега вече никога няма да узнаем — промърмори презрително Дафна.

На Хелън наистина й идваше да я зашлеви, но не можеше да стои права без помощта на Мат, а той се беше запилял нанякъде. Тя проточи врат и го откри да претърсва терена за нещо. Внезапно той се наведе, преся пепелта на Автомедонт и извади нещо лъскаво. Ножницата на кинжала — осъзна Хелън, чудейки се за какво му е притрябвала.

— Хей. Добре ли си? — попита я Орион, като я сепна и я изтръгна от мислите й. Подпря брадичката й с пръст, за да я задържи неподвижно, и се взря в нараненото й око. Все още вгледан в него, той се надвеси на една страна и се обади над рамото й: — Ей, Люк. Видя ли това?

— Да — изрече Лукас унило, като погледна надолу и кимна. — Забеляза ли формата?

— Да. Много подходящо.

— За какво говорите вие двамата? — попита Хелън с пресекващ глас.

— Надолу по десния ти ирис се спуска синьо-бял белег, Хелън. Белег, от какъвто Потомците не могат да се освободят — каза Лукас тихо. — Има форма на мълния.

— Стряскащо ли изглежда? — попита тя Орион, обзета от параноичен страх, че вече никой няма да иска да я погледне в дясното око. Той започна да се смее, а после спря рязко, като се хвана за раните и направи гримаса, точно както Лукас няколко минути преди това.

— Всъщност мисля, че изглежда възхитително. Обаче не съм твърде доволен от начина, по който го получи — каза той с унил тон.

— Нито пък аз. — Със или без белег, Хелън знаеше, че ще мисли за тази нощ до края на живота си. Просто се надяваше, че Морфей ще бъде така добър да не й изпраща никакви кошмари, свързани с нея.

— Ще трябва да свикаме среща на върха — каза Дафна на Кастор. — На всички Династии. Тази на Атрей, Тиванската, Атинската и Римската.

— Знам — каза Кастор, кимвайки. Хвърли поглед към Орион и сви рамене. — Кога ви е удобно?

Хелън, Лукас и Орион се засмяха в един глас на това, но мигът на лекомислие утихна бързо, когато се замислиха защо, преди всичко, се налагаше да свикат среща на Династиите. Трябваше да съобщят на всички Потомци, че войната е започнала, и да измислят план да се справят с това.

— Междувременно мисля, че трябва да се обадим на всички, на които можем. Да им кажем да си пазят гърбовете — посъветва ги Хектор.

— Мислиш ли, че боговете наистина ще се опитат да ни избият до един? — попита Лукас колебливо.

— Не — каза Мат, присъединявайки се отново към групата. — Мисля, че искат истинска война. Нещо голямо и героично.

— Така е по-забавно — каза Хелън отнесено, като си мислеше за Арес и изкривената му представа за игра.

— Това не е игра — внимателно напомни Хектор на Хелън и Мат. — Боговете видяха какво може да прави Хелън и това, от което са застрашени, е по-лошо от смъртта. Не знам за вас, но аз бих предпочел да прекарам вечността в Елисейските полета, вместо в Тартар. Ако бях на мястото на Зевс, щях да превърна Хелън в първата си мишена, но не мисля, че Орион и Лукас са много по-надолу в списъка с набелязани жертви на боговете. Независимо дали ви харесва или не, Династиите са обединени. Отсега нататък ще се държим заедно. Никой няма да се отклонява от стадото.

Всички приеха с кимване изявлението на Хектор. Той беше, и винаги щеше да бъде, техният герой.

За миг Хелън видя Хектор в броня и с копие в ръка, докато се обръщаше към войските. Джейсън стоеше зад него, гордо държейки украсения с пера шлем на Хектор. В подножието на крепостните стени вълна след вълна смели войници крещяха името на Хектор, къпейки го в слава.

— Това, че намерих подходящите условия, за да заключа Арес в Тартар, беше моментен прилив на късмет — каза Хелън, примигвайки, докато видението за Хектор, сияещ в червено и златисто на слънцето, се разнесе. — Не е нещо, което се случва непрекъснато.

— Но все пак се случи — каза Орион, обръщайки се към Хектор с нотка на вълнение в гласа. — А сега всички богове сигурно знаят, че щом е могло да се случи на Арес, би могло да се случи и на тях. Редно е те да се боят от нас. За разнообразие.

Хелън гледаше как майка й разтревожено мачка долната си устна между пръстите, докато крачеше, дълбоко замислена. Изглеждаше сякаш Дафна искаше тази война, но защо? Дафна беше много неща, но не и склонна към самоубийство. Хелън пропъди мисълта, убеждавайки себе си, че Дафна бе щастлива само защото имаше шанс боговете да се опитат да избегнат война сега, когато ги заплашваше Тартар. Това трябваше да е. Като стисна подутите си очи, докато се опитваше да проясни пулсиращата си глава, Хелън почувства как Лукас взема ръката й и я стиска леко, за да привлече вниманието й.

— Татко каза, че Джери и близнаците са вече будни — каза той тихо. Челото му се сбърчи, когато видя очите на Хелън да плувват в сълзи. — Добре ли си?

Хелън му се усмихна и поклати глава. Не беше добре. Никой от тях не беше. Протегна другата си ръка и взе тази на Орион.

— Искаш ли да се запознаеш с баща ми? — попита го тя.

— Да. Предполагам, че и ти трябва да се запознаеш с моя — каза той, но не изглеждаше твърде развълнуван от перспективата. Изглеждаше тъжен. Главата му се люшна напред и той примигна няколко пъти, опитвайки се да остане в съзнание.

— Добре. Време е да вървим — каза Кастор, с набраздено от тревога лице. — Тримата сте в наистина лоша форма. Трябва да ви върнем в Сконсет. Дафна? Хектор? Да вървим.

Хелън, Лукас и Орион все още бяха твърде слаби, за да стоят прави, и трябваше да бъдат отнесени обратно в Нантъкет. Отначало Хелън се съпротивляваше, но после, мигове след като Дафна я вдигна, тя беше обзета от изтощение. Не го беше очаквала, но ръцете на Дафна й бяха много по-познати, отколкото можеше да си представи.

Като хвърли поглед първо към Орион, а после остави очите си да се спрат върху Лукас, Хелън отпусна глава на рамото на Дафна и заспа под успокояващия ритъм на майчиното си сърце.