Даяна Палмър
Завръщане (8)

Осма глава

През следващите дни Аби научи повече за методите на преброяването в „Пейнтед Ридж“, отколкото имаше желание. Всичко и всички във фермата се въртяла около подготовката. Трябваше да се поръча храна и материали, трябваше да се наемат нови работници и да се предвидят предстоящите разходи по заплатите. Кейд ръководеше всичко, изработваше стратегия, валяха нареждания, като организираше необходимото, от бутан, необходим за жигосването, до етикетите, които поставяха на ушите на животните. Налагаше се да обърне внимание и на другите две ферми, междувременно да посети търговете на добитък, да присъства на съвещанията на борда и да отскочи до Ню Йорк, за да обсъди с корпорацията плановете си да закупи нови терени в Оклахома.

Щом Аби го видя в светлосив делови костюм, сиви ботуши и касторена каубойска шапка „Стетсън“, стиснал куфарче в ръка, си каза, че изглежда невероятно сексапилен.

— Аз съм готов — изръмжа той и се отправи към вратата. Ханк го чакаше нетърпелив до пикапа.

— Трябва ти нещо по-лъскаво от очукан пикап, за да отидеш до летището — отбеляза с усмивка Аби. — Много си изискан.

Кейд я погледна, без да крие одобрението си на джинсите и бялата й тениска.

— Предпочитам твоите дрехи.

— Доста смешен ще бъдеш в тях — отвърна заядливо тя.

Кейд се засмя.

— Сигурно. По дяволите, мразя да се обличам по този начин, мразя да се качвам на самолети, карани от други.

— Ако управляваш самолет по начина, по който шофираш… — започна Аби.

— Я престани — намръщи се той и погледна часовника си. — Нямаш работа при конете, докато се върна. Кажи на Ханк да те наглежда.

Очите й заблестяха, тя се изправи и изпъна гордо рамене.

— Не съм дете.

Кейд погледна високите й стегнати гърди и се усмихна.

— Не, госпожице, сигурен съм, че не сте.

— Кейд Алигзандър Макларън! — възкликна Аби.

Той се разсмя, щом забеляза поруменялото й лице.

— Не съм виновен, че забелязвам някои неща, мила.

— Ханк ни проглуши ушите е този клаксон — измърмори тя и погледна нервно към вратата.

— Да продължава, щом иска. Ханк вечно бърза. — Кейд я погледна продължително. — Ще ти позволя да ме целунеш за довиждане, ако ме помолиш мило.

Аби се изчерви още повече.

— Все аз ли ще те целувам? — попита тя.

— Да, защото може да не ти хареса как ще го направя аз — каза той.

— Сигурен ли си? — Сърцето й диво препускаше и Аби усети как дъхът й спира, когато забеляза изражението на мургавото му лице. Кейд пусна сака да тупне на земята и направи бърза крачка към нея.

Преди да й остане време да реши дали да побегне, или да се скрие някъде, той я бе прегърнал през кръста. Повдигна я от пода така, че очите й бяха на едно ниво с неговите и тя забеляза, че Кейд диша накъсано, също като нея.

— Я да видим, Аби — промълви той и наведе глава.

Устните му нежно докоснаха нейните и целувката накара кръвта й да закипи. Зарови ръце в тъмната й коса, докато тя се опитваше да задържи устните му, жадна да усети натиска им. Тялото й бе изпънато като струна, сякаш Кейд бе чакал този момент, защото езикът му нахлу в устата й по начина, който й бе вече познат от преди.

Аби си пое рязко дъх, ала не се отдръпна. Дори след като я пусна на земята и я притисна до себе си, тя не изпита страх. Той отново разтвори устните й, вкуси ги с нарастващ глад, притисна ги по-силно и тя простена от внезапно връхлетялото я удоволствие.

Едрата му ръка се плъзна към гърдите й. Остана колебливо отстрани, след това палецът му се опита да открие връхчето, скрито под дрехите. Аби изстена отново.

Кейд вдигна устни, пое си дълбоко въздух и се вгледа в замечтаното й лице.

— Виждаш ли, Аби — прошепна той и сведе очи към тъмната си ръка, под която бе доказателството, че тя не е безразлична към докосването му. — Виждаш ли как реагираш на докосванията ми…

— Недей — изрече Аби, обзета от болка, и отмести ръката му, а сетне склони глава на сакото му, докато се опитваше да си поеме дъх. Сърцето й биеше бързо, тя усещаше, че цялата пламти от смущение.

Кейд отпусна чело до топлата й руса коса.

— Не бива да се притесняваш от мен — опита се да я успокои с тих глас. — Знам, че не би допуснала друг мъж да те докосне по този начин. Тези мигове няма да променят отношението ми към теб.

В очите й бликнаха сълзи. Той бе най-нежният мъж, когото познаваше. Умееше да превърне дори най-травматичните преживявания в безпроблемно отминали случки.

— Малко се стреснах — прошепна срамежливо Аби.

— Много ми харесва как ме целуваш, когато си стресната — усмихна се на една страна Кейд и вдигна глава.

Очите му потъмняха, когато го погледна без следа от страх.

— Усетих вкуса ти — прошепна неуверено тя.

Пръстите му се сключиха като стоманен обръч около ръцете й, а лицето му стана строго.

— Не казвай такива неща — помоли той. — Нима не разбираш как ми въздействат, а вече съм тръгнал към летището.

Аби сведе очи към широката му гръд.

— Извинявай. Дълго ли ще отсъстваш?

Пръстите му отново се свиха, след това я пусна.

— Два дни. Не мога да ги отделя, но никак не ми се иска човекът да се откаже от предложението си за земята. Корпорацията има нужда от този парцел.

Тя кимна и вдигна очи към строгото му лице.

— Ще се постарая да не съсипя счетоводството, докато те няма.

— Мели няма да ти позволи — засмя се Кейд. Пое си дълбоко дъх, наведе се за сака и го вдигна с лекота. — Освен това цялото счетоводство тук са ведомостите, а ти ще водиш сведенията за добитъка, нищо повече. Пази се, мила.

— И ти — отвърна тихо Аби и усети, че вече й липсва. Всичко наоколо щеше да загуби очарованието си, когато заминеше. През целия й съзнателен живот бе така.

Ханк наду клаксона отново и Кейд поклати глава.

— Страхува се самолетът да не отлети без мен — заяви развеселен. — Тази сутрин му дадох да се разбере, защото беше забравил да направи една от доставките. Ще се чувства по-спокоен, когато съм на два щата разстояние от тук.

— С всички е така — прошепна тя и се усмихна игриво.

Той нахлупи шапката над очите си.

— Чао. Да не се целуваш с други момчета, докато ме няма, нали?

— Да не би да те е страх, че ще започна да правя сравнения? — разсмя се Аби.

— Ти как разбра? — Намигна й и заслиза по стълбите, без да погледне назад, а след това се развика на Ханк да престане да надува клаксона.

 

 

Аби прекарваше времето си с Мели и се учеше как да работи с компютъра. Така двете сестри имаха възможност да си поговорят, да наваксат времето, когато са разделени, а Аби не мислеше за неприятностите в миналото.

Дори когато Кейд се върна, тя почти не го виждаше. Той излизаше в тъмни зори, прибираше се по мрак, за да подготви всичко покрай преместването на стадата по високопланинските пасища. Към края на седмица Аби вече знаеше как да извади информацията за някой бик от стадото, да я разпечата, при това, без да съсипе информацията.

Междувременно, в свободното си време Кейд диктуваше на Мели писмо след писмо и отговаряше на лавината телефонни обаждания. През следващата седмица, като подписваше писма, един от мъжете го повика, защото най-ценният му бик, спечелил много награди, паднал в обора. Той хукна към вратата, последван от Аби. Мели и Джери бяха излезли след закуска, а Аби едва смогваше да следва бързата диктовка на Кейд и да се съобразява с лошото му настроение.

Тя го последва навън, понесла отпечатаното писмо, когато той сграбчи юздите на черния си жребец и понечи да се метне на седлото.

— Кейд, би ли подписал писмото, преди да тръгнеш — провикна се Аби. — За новия комбайн за бали е.

— По дяволите, забравих — измърмори той. — Подай ми го, мила. — Облегна на седлото и надраска името си с едри букви. — Ще проверя дали…

— Господин Макларън — прекъсна го един от новите каубои и спря коня си до него. — Ханк ми каза да ви намеря и да ви съобщя, че новият трактор, който току-що купихте, се е скапал. Оста се счупи, докато разоравахме. Ханк каза, че трябва да се обадим на продавача и да видим дали не е още в гаранция. Другият трактор още не работи. Били се опитва да го поправи, а сме дали назаем три на господин Хейстингс, един на Джоунс…

— Боже Господи — измърмори гневно Кейд. — Кажи на Ханк да се свърже с продавача и да провери кога ще докара нов.

— Добре, господине — съгласи се любезно каубоят. — Освен това питат дали ще ви трябва още бутан.

Кейд започваше да се обърква.

— Ще чакат, докато се оправя с болния бик — обърна се той към човека. — По дяволите, синко, този бик ми струваше четвърт милион, а дори да взема застраховката, след като умре, няма да ми стане по-леко. — Кейд погледна вбесен каубоя. — Кажи на Джери да се оправи с останалото.

— Ами той е зает — замрънка младият каубой и не посмя да срещне погледа на Кейд.

— С какво е зает? — долетя веднага троснатият отговор.

— Двамата с госпожица Мели са в къщата и уточняват цветовете.

Страните на Кейд поаленяха от гняв.

— Върви да кажеш на Джери, че съм му казал веднага да престане с глупостите. Плащам му да управлява проклетата ферма, не да зяпа цветовете на стените в работно време!

— Добре, господин Макларън! — Каубоят махна с ръка за поздрав и бързо препусна.

Аби продължаваше да наблюдава Кейд със светнали очи. Беше много интересно, когато раздаваше заповеди. Вършеше го добре и лошите му настроения в повечето случаи забавляваха мъжете, защото той не влагаше злоба.

Кейд се обърна, забеляза блясъка в очите й и изви едната си вежда.

— Нещо смешно ли казах, госпожице Шейн?

— Ти си смешен — призна тихо тя. — Аз просто ти се радвах и възхищавах, господин Макларън.

Той се засмя тихо.

— А ти си мислеше, че работата на фермера е да милва добитъка, така ли?

— Израснала съм тук — напомни му Аби. — Само че никога не съм си давала сметка колко много работа има докато не започнах да помагам на Мели. Как издържаш, Кейд?

— Свикнал съм. — В едната си ръка държеше юздите, въпреки това посегна, за да докосне с пръсти бузата й. — Обичам работата тук. Също както ти обичаш хаоса и напрежението в твоята работа, нали така, госпожице манекенка?

— Предпочитам да не пускаш шеги за работата ми — заяви тъжно тя и се вгледа в тъмните му очи. — Положих много усилия, за да постигна това, което съм в момента. Хубавото лице и усмивката съвсем не са достатъчни да станеш манекенка.

Той отдръпна ръка и извади цигара.

— Сигурно тук ти е доста скучно и еднообразно.

— Еднообразно ли? — Аби се ококори. — Ти шегуваш ли се?

Кейд се намръщи замислен и проницателните му очи се впиха в нея. Двамата се гледаха притихнали, докато не усетиха, че мълчанието им носи само напрежение, а тя отвори устни, защото усети, че не й достига въздух.

Той също бе започнал да диша по-забързано. Пусна юздите, сякаш те не го интересуваха, и се наведе. Аби усети топлината на тялото му и аромата на афтършейва му. Премести поглед към устните му, обладана от желание да вкуси целувката му.

Силните му пръсти стиснаха китката й.

— Искаш ли да ме целунеш, Аби Шейн? — попита с дрезгав глас Кейд.

— Много — промълви тя, без да се притеснява и смущава, докато се вглеждаше в тъмните му очи. — Повдигни ме, моля те…

Усети как пръстите му се свиват и сякаш полетя към желаните устни. Прегърна го през врата, притисна устни към неговите и усети как се разтварят още в мига, в който ги докосна.

Той наведе глава и устата му се отвори под нейната в мига, в който въздъхна дълбоко. Не настоя, ала Аби усети как в нея се надига желание и не успя да устои. Устните й нежно притискаха неговите, езикът й проследи горната му устна. Реакцията й бе невероятна.

В същия момент усети как Кейд я притиска до стегнатото си тяло и целувката стана настойчива и завладяваща. Устните му бяха чувствени и тя простена, усетила слабост. Езикът му бе в устата й, после докосна устните. Потръпна и усети как кръвта й кипва.

— Недей — опита се да възрази Аби, когато той вдигна тъмнокосата си глава. Не успяваше да се овладее и се притисна отново до него. — Кейд, моля те, само още веднъж…

Чу го да си поема накъсано дъх и след миг устните му притиснаха нейните, топли, настойчиви и ненаситни. Бе я пуснал на земята и тя се опитваше да се притисне до него, устните му докоснаха нежно челото.

— Какво искаш от мен, Аби? — изръмжа той.

Любовта ти, отвърна безмълвно тя. Искам да ме обичаш всеотдайно, както те обичам аз.

— Извинявай — прошепна до ризата му. — Много обичам да те целувам.

Кейд се опитваше да се овладее или поне така й се стори.

— И аз обичам да те целувам. Само че съм мъж, а не момче. Целувките отдавна не са ми достатъчни.

Стисна с пръсти ризата му и усети гъстите косъмчета по гърдите му. Прииска й се да отвори ризата и да го докосне. Без да иска докосна голата му гръд и той потръпна.

— Недей мила — предупреди я тихо. Стисна ръцете й, за да не позволи повече своеволия, а Аби се запита какво ли бе станало с цигарата, която Кейд бе запалил преди малко. Откри я да тлее на земята. Сигурно той я бе хвърлил.

Въздъхна уморено и се наслади на топлината на ръцете му. Не искаше да се отдръпне от него, но знаеше, че не може да се надява на повече близост.

— Забравих — прошепна тя.

— Какво?

Отдръпна се и се усмихна широко, въпреки че сърцето й бе свито.

— Просто нямаш доверие на градските момичета — обясни Аби и очите й заблестяха на фона на светлата й коса. — Не се притеснявай, Кейд, не съм достатъчно силна и няма да мога да те преборя, ако се търкулнем в сеното.

Забележката й трябваше да го накара да се усмихне, ала не се получи. Той огледа лицето й, докосна с поглед всяка извивка.

— Не бива да забравяме, Аби, че си тук, за да си починеш и да се възстановиш — напомни й след минутка. — Това е нещо временно. В Ню Йорк те очаква успешна кариера. Моят свят не е там. — Кейд кимна към хълмовете в далечината, по които се мержелееха също като точки червените белочели хиърфордски говеда. — Нямам време за неангажиращи флиртове, дори да ми беше приятно да се захващам с подобни неща.

Тя се отдръпна от него, сякаш се бе опарила.

— Моля те да ми извиниш, че се хвърлих на врата ти…

— Престани! — Пръстите му стиснаха ръцете й над лактите и я задържаха. — Няколко целувки няма да се отразят зле нито на мен, нито на теб. Просто исках да сме наясно. В момента си много уязвима, Аби. Можеш да вземаш решение, за което после ще съжаляваш.

Тя не успя да разбере смисъла на думите му, затова го погледна, без да крие колко силно бе наранена, тъй като имаше чувството, че той я отблъсква. Вече трябваше да е свикнала, нали? След като Кейд можеше да се държи като възрастен зрял човек, значи можеше и тя. Какво от това, че сърцето й бе разбито, просто нямаше да му покаже, че е така.

Спокойно, момиче, каза си, запази поне гордостта си.

— Както винаги, разумен — измърмори Аби. — Не се притеснявай. Обещавам да не ти разкъсвам дрехите.

Той се опита да потисне смеха си, но не успя.

— Това е направо върхът. — Бавно докосна устните й. — Аби, никога не съм се събличал пред жена.

От изненада тя цялата поруменя.

— Никога ли? — избъбри.

— Шокирана ли си? — попита Кейд. — Ти да не би да си се събличала пред мъж?

— Да, пред теб — напомни му и се опита да избегне питащия му поглед. — Стана случайно, разбира се, нямах представа, че си във фермата.

— Знам. — В гърлото му заклокочи звук, сякаш споменът го измъчваше. — Трябва да вървя да видя какво му е на бика. Днес ще прекарваме добитъка на пасищата. Ако се обадят от Калифорния, помоли да ти кажат номера и се свържи с Ханк по радиостанцията. Той ще ме намери, за да ми предаде.

— Дадено, шефе — отвърна хитро Аби.

Кейд я погледна с присвити очи.

— Защо си толкова ниска?

— Не съм на токове — отвърна тя. — А ти обикновено стърчиш над всички.

Той се ухили.

— Така успявам да сплаша мъжете.

— Лошите ти настроения не са ли достатъчни за тази цел? — засмя се Аби. — Недей да се главозамайваш.

— Работата не ми позволява — отвърна Кейд и огледа дръзко тялото й. — Ако утре времето се задържи хубаво ще те заведа на пикник.

Лицето й грейна и тя се усмихна толкова лъчезарно, че очите му се впиха в нея и Аби нямаше сили да помръдне.

— Край реката ли? — попита с надежда тя.

— Много обичаш тополите и боровете там, нали — забеляза той.

— Пролет е — напомни му Аби. — Обичам цвета на тополите, когато са напъпили. Това е нежно светлозелено, а тревата избуява и…

— Трябва да проверя как са оградите там — замислено подхвърли Кейд.

— Не спираш да работиш — оплака се тя. — Дори на пикник не можеш да отидеш, без да го съчетаеш с работата!

— Фермата изисква вниманието ми, Аби. Тя е моят живот — отвърна тихо той.

Аби въздъхна ядосана.

— Като че ли не знам. Ти си женен за тази ферма!

Тъмните му очи се присвиха.

— Какво друго ми остава? — попита Кейд.

Въпросът я стресна. Наблюдаваше го как грациозно се намества на седлото. Кожата проскърца под тежестта, когато той се приведе напред, за да хване юздите.

— Да не забравиш за обаждането от Калифорния — напомни й Кейд. — И стой около къщата. Някои от новите работници не ги познавам достатъчно добре.

— Повечето каубои са любезни и внимателни — напомни му тя.

— Някои обаче не са. — Той я погледна строго. — Готов съм да убия мъжа, който се опита да те нарани, докато си на моя земя. Не го забравяй.

Кейд подкара едрия кон и препусна, а Аби остана под сянката на дърветата да гледа след него. Нямаше нужда да пита дали предупреждението му бе сериозно. Познаваше го добре. Едно време, когато беше още млад и много по-избухлив, бе станала свидетелка как „дава уроци“ на каубоите, които си въобразяваха, че могат да правят каквото си пожелаят. Умееше да се бие, а когато паднеше, бързо се изправяше на крака. Мъжете може и да се подсмиваха, когато фучеше заради някой проблем, свързан с работата във фермата, ала знаеха, че има граница, която никога не си позволяваха да пресичат.

Тя скръсти ръце и се върна в къщата. Едва сега усети, че спомените за нападението избледняваха все повече и повече. Откакто дойде тук и се откъсна от града, мислеше по различен начин, раните й започваха да заздравяват. В бъдеще трябваше да е много по-внимателна и нямаше да позволи някоя неприятна случка да съсипе живота й. Отново си спомни думите на Кейд, че не бива да позволява изнасилвачът да управлява живота й. Той винаги знаеше какво да каже.

Върна се в кабинета и седна пред компютъра. Беше доволна, че Кейд не поддържа истински офис, както много други фермери. Кабинетът беше удобен, уютен и приятната му атмосфера много й допадаше.

Трепна, когато телефонът неочаквано звънна, но веднага се протегна към слушалката.

— Офисът на Макларън — изрече машинално Аби.

— Аби Шейн, ако обичате — прозвуча приятен женски глас.

— Аз съм.

Прозвучи звънък смях.

— Най-сетне те открих. Обажда се Джесика Дейн, Аби, Мели спомена ли за мен?

Собственичката на бутика! Светлокафявите очи на Аби заблестяха от въодушевление.

— Да, разбира се! — възкликна развълнувано тя. — Вече се бях притеснила, че не е разбрала и ти не се интересуваш.

— Напротив, само че така и не успях да те открия в апартамента ти — засмя се пак Джесика. — Добре че най-сетне попаднах на теб. Виж, имам малък бутик близо до вас, в Шеридън, на самата граница с Уайоминг. Никога няма да мога да се конкурирам със „Сакс“, ала поддържам доста успешна каталожна търговия, а и самият бутик върви доста добре.

— Мели ми разказа, че бизнесът ти е много успешен — отвърна Аби. — Според нея предлагаш най-хубавите спортно-елегантни дрехи, които могат да се купят извън Ню Йорк.

— Тъкмо затова те безпокоя — обясни жената. — Роклите, които беше правила на Мели, са точно в стила, който харесвам и поддържам, и ще бъдат чудесни за пролетно-лятната ми колекции. Семпли са, елегантни, изработката им няма да струва много и клиентите направо ще ги разграбят.

— Ти сериозно ли говориш? — възкликна Аби.

— Разбира се, че говоря сериозно. Можем да измислим нещо, стига да се интересуваш. Знам, че си манекенка — аз се откъснах от този бизнес преди десет години и рискувах всичко, когато отворих магазина. Сега изкарвам колкото и навремето в Ню Йорк, но поне краката не ме болят като едно време — добави тя през смях.

— Била си манекенка? Значи знаеш какво е.

Джесика се разсмя.

— Знам и още как. През половината време се опитвах да се измъкна от какви ли не неприятности, а ми се струва, че сега е станало още по-зле.

— Аз не ходя по партита — призна Аби. — Предпочитам да съм сама. Освен това не съм сред десетте най-известни и търсени. Честно да си призная, цялата тази работа много ми омръзна. Да не говорим, че дизайнерската работа ми допада много повече…

— Защо тогава не поработиш за мен? — помоли Джесика. — Поне си помисли. Знам, че ще се разберем. Можеш дойдеш и да погледнеш магазина, тъкмо ще ти покажа какво съм си наумила.

— С удоволствие — отвърна Аби. — За следващите няколко месеца съм подписала договори, ала през септември ще съм свободна като птичка. Какво ще кажеш да се разберем за тогава?

— Супер! Дай ми адреса си в Ню Йорк, за да ти изпрати някои от каталозите си. — Личеше, че жената бе доволна. — Може пък да успея да те изкуша.

— Вече ме изкушаваш — въздъхна Аби.

— Радвам се. Май ще успея лесно да те убедя — засмя се тя. — Запиши си моя номер и ми се обади веднага щом вземеш решение. — Бързо й продиктува телефона и Аби го записа в бележника си. — Между другото, Аби, ще бъдеш ли на сватбата на Мели?

— Да. Сватбената й рокля е мой модел.

— Страхотно! И аз съм поканена, така ще се видим там и ще се скрием в някой ъгъл. Ще си побъбрим за новите модели, които ми трябват. Какво ще кажеш?

— Нямам търпение — отвърна искрено Аби. — Джесика, много ти благодаря за предложението.

— Аз трябва да ти благодаря. Ти имаш невероятен потенциал. Вярвай ми, че накрая ще имаш не по-малко работа за бутика, отколкото в Ню Йорк. Освен това ще можеш сама да определяш ритъма.

— Кажи ми, че не сънувам. Още веднъж ти благодаря, Джесика. Нямам търпение да се видим на сватбата.

— И аз. Пожелавам ти приятен ден.

— И на теб! — засмя се Аби.

Затвори и остана загледана в слушалката, обзета от учудване. Все едно, че Джесика бе откликнала на молбите й. Можеше да се откаже от дългите часове на работа, от стреса и да се посвети онова, което обичаше толкова много. Можеше дори да прибере у дома, в Монтана.

Бе толкова развълнувана, че й се прииска да излезе, да намери Кейд и да му разкаже. Може би това щеше да му докаже, че наистина искаше да се откаже от блясъка на подиумите, защото той си въобразяваше, че тя не може без славата и вниманието. Щом си помисли за тази възможност, се спря. Сигурно щеше да се ядоса, ако прекъснеше работата му. А и какво го интересуваше дали тя ще прибере, или не? Беше й позволил да остане във фермата, за да е близо до Мели и да се възстанови от преживяното. Може и да я желаеше — защо не? Аби бе привлекателна жена. Само че голото желание не означаваше любов, а Кейд бе най-претенциозният ерген на този свят. Той не предвиждаше брак — нали сам го каза. Фермата бе неговата булка.

Тя въздъхна и се загледа в сведенията за стадата, над които работеше. Беше толкова приятно, че можеше да избира. Очакваше с нетърпение да поговори с Джесика за бутика й, а така времето щеше да мине по-бързо.

Денят се проточи дълъг, дори след като Мели се върна и й помогна да навакса с работата.

— Да знаеш само колко съм развълнувана от предложението на Джесика — призна Мели, докато наблюдаваше как Аби разпечатва едно писмо. — Ще приемеш ли?

— Не знам — отвърна честно Аби. — С удоволствие ще се прибера вкъщи. Само че не знам как ще издържа.

— За самотата ли говориш?

— Ще бъда толкова близо до Кейд и в същото време безкрайно далече — отвърна Аби. В очите й личеше безнадеждната любов, която изпитваше към него. — Предпочитам да съм на хиляди километри, вместо в съседната къща, Мели. След като няма да е мой, предпочитам изобщо да не го виждам. Толкова ме боли.

— За човек, който не се интересува от теб, напоследък май доста често те целува.

— Каза, че нямало да ни се отрази зле — призна тя с горчивина. — Въпреки това ми напомни, че съм тук, за да се възстановя след нападението и ми предстои да се върна на работа. Имам чувството, че няма търпение да ме отпрати.

— Някога да ти е хрумвало, че може би иска да си тръгнеш поради същата причина, поради която и ти заминаваш? — попита тихо Мели. — Имам чувството, че си мисли, че ти нямаш желание да се откажеш от работата на манекенка.

— Няма такова нещо — възнегодува Аби. — Фермата е най-важното нещо в живота му. Все разправя колко било глупаво, че хората се женят, че той никога нямало да се ожени. А в същото време ми разправя, че не вярва в любовните връзки. Просто не знам какво да мисля.

Мели вдигна ръце.

— Предавам се. И ти си същата глупачка като него. Добре, хайде да ми покажеш сведенията, а аз ще ти помогна да наваксаш. Кога ще се обадиш на Джесика?

— Тя ще дойде на сватбата, така че тогава ще имаме възможност да поговорим. Как изглежда?

Мели се усмихна.

— Търпение. Сама ще видиш. Ще паднеш. Почваме с добитъка оттук…

Работиха без прекъсване чак до вечеря. Джери заведе Мели на гости на свой приятел. Аби тъкмо се бе преоблякла и обясняваше на човек, който упорито звънеше за четвърти път, че Кейд го няма, когато го чу да трясва вратата. Лицето му бе смръщено, устните — стиснати. Все още бе с бричове, а периферията на широкополата му шапка бе смачкана в юмрука.

— Не стой така, за бога, закачи го това чудо и донеси някакъв мехлем — изръмжа той и закуцука по стълбите към стаята си.

— Какво се е случило? — повика го тя и затвори разсеяно, без дори да се замисли.

— Една крава се стовари върху мен — продължи да ръмжи Кейд. — Побързай, дявол да го вземе! — Влезе в стаята си и блъсна вратата.

Аби се втурна към кухнята, за да намери мехлем. Кала й извади от шкафа.

— Пак ли бикът? — попита старият Джеб още с влизането.

— Май била крава — обясни Аби.

— Казах му аз да остави младите момчета да се занимават с тази работа — кимна Джеб. — Да, казах му аз, ама няма кой да слуша. Сдобил се е с повече счупвания и белези от който и да било друг. Повечето са от онова време, когато ходеше на родео, ама има и други, дето му ги е донесъл инатът.

— Никога не слуша какво му се говори — съгласи са Кала и кимна. — Помня аз едно време…

Възрастната жена заразказва разпалено и Аби ги остави да си спомнят случки, когато Кейд бе проявил инат и глупост.

Когато влезе в стаята, Кейд си беше свалил ризата. Тя затвори вратата и се поколеба на прага. За последно бе влизала в тази стая вечерта, когато той я пренесе от басейна, обут единствено в мокри джинси. В ума й се зароиха сладко-горчиви спомени.

— Ако се притесняваш от мен, отвори вратата — изръмжа Кейд и потри рамото си.

— Извинявай — прошепна Аби и се опита да не гледа голата му гръд. Без риза той й се стори най-сексапилният мъж, когото бе виждала — загорял, мускулест, с гъсти черни косъмчета, които стигаха чак под пъпа. Тя отвори мехлема и се намръщи. — Боже, трябва да накараш работници си да подпишат клетвени декларации, че няма да напуснат, след като те намажа с тази гадост.

— Млъквай и ме намажи — нареди грубо Кейд и посочи гладката кожа на рамото си.

Аби сложи от мехлема в дланта си и започна да го маже. Пръстите й потръпнаха, когато го докосна.

— Как успя кравата да падне върху теб?

— Дълго е за разправяне. — Той запали цигара, докато тя разтриваше внимателно натъртеното място.

— Трябва ли да пушиш? — прошепна Аби. — И двамата ще пламнем, ако някоя искра попадне върху мехлема…

Кейд я погледна вбесен. Косата му бе разрошена, паднала по широкото чело, над тъмните блестящи очи и гъсти вежди. Наистина изглеждаше невероятно мъжествен.

— Смешно момиче си ти — пошегува се свъсено.

— По-добре да се смея, отколкото да плача. Баща ми все това повтаряше — напомни му тя.

Той извърна очи настрани и въздъхна.

— Не мога да си те представя да плачеш заради мен.

Аби мигна и се зачуди как бе възможно Господ да създаде толкова глупави мъже.

— Важи и за двамата. Обзалагам се, че броиш дните до заминаването ми за Ню Йорк.

Той не отговори. Дръпна от цигарата и изпусна дима през свитите си устни.

— Кошмарите не са се връщали, нали, мила? — попита тихо.

Тя се насили да се усмихне.

— Изобщо не са се появявали. — Сви рамене и сложи още мехлем. — Беше ужасно отначало. Като се замисля обаче, извадих късмет. Голям късмет. Той само ме понатисна, преди хората наблизо да го прогонят. Бях ужасена от онова, което можеше да се случи. Боже, Кейд, мъжете са толкова силни.

— Някои мъже — съгласи се той. След това я погледна.

В същия момент Аби сведе очи и забеляза напрежението му. Ръцете й бяха все още на рамото му, а времето сякаш спря. И ето че нахлуха спомените за една друга нощ, много отдавна. Тогава бе лежала на същото това легло в ръцете му и бе опитала първата интимна целува и докосване на мъж. Само че Кейд се бе променил оттогава. Приятният мъж, винаги шеговито настроен, когото познаваше някога, се бе превърнал в зрял, непреклонен мъж. Открай време й бе трудно да разбере какво мисли, но сега вече по изражението му не можеше дори да предположи какви мисли крие.

Той посегна без предупреждение и я прегърна през кръста, а след това я повали на леглото до себе си.

— Кейд! — изхлипа тя, толкова шокирана, че дори не се сети да се съпротивлява.

Той се обърна на една страна и прехвърли голата си ръка така, че да я задържи до себе си, след това се подпря на лакът и се загледа в лицето й. Очите й се преместиха към гърдите му и на нея така отчаяно й се прииска да го докосне, че не успя да се въздържи.

— Страхуваш ли се? — попита тихо.

Пръстите й докоснаха строгото му лице, усетиха наболата му брада и после се плъзнаха към гъстата му коса.

— Нали съм с теб. Значи съм в безопасност.

— Не си чак в такава безопасност — отвърна Кейд с усмивка. — Въпреки това няма от какво да се страхуваш. Може ли да те нацелувам, след това ще отида да похапна нещо и ще се върна в обора?

— Защо не ме нацелуваш, без да се връщат в обора? — попита тя и потръпна, докато чакаше ласките на твърдите му топли устни.

— Защото — въздъхна той и бавно притисна устни към нейните — съм абсолютно сигурен, че Кала всеки момент ще почука на вратата, за да се увери, че си добре. След като похапна, ще дебне да провери дали съм достатъчно уморен и дали няма да се опитам да се присламча при теб.

— Кала не би…

Кейд я целуна бавно и много нежно.

— Ще го направи, и още как. Да не би да си мислиш, че е сляпа? Забелязала е как те гледам.

Сърцето на Аби препускаше неудържимо.

— А ти как ме гледаш? — попита тя.

Той се усмихна подигравателно.

— Ти не си ли забелязала? Цял живот чакам да се озовеш в леглото ми.

Аби усети настойчивите му устни, бавната им ласка и се отпусна, а пръстите й се стрелнаха към врата му.

Езикът му си проправи път в устата й и тя изхлипа, когато усети интимността, ала не се отдръпна, когато тялото му чувствено се отри в нейното. Устните й станаха сякаш по-меки и подразниха неговите, докато косъмчетата на гърдите му подразниха нейните. Аби простена и Кейд вдигна глава.

— Това от страх ли беше, или от удоволствие? — прошепна той.

Устните й неволно се разтвориха. Ръката й отпусна косата и се плъзна надолу по гърдите му, за да приглади косъмчетата по топлите му мускули.

— Не се страхувам от теб — прошепна тя и вдигна поглед към него.

— Знаеш, че мога да те накарам да се страхуваш, нали Аби? — попита Кейд, сякаш това бе нещо важно. — Все още си много уязвима.

— Говориш за мен така, сякаш съм ужасена девственице — отвърна тя.

Топлите му пръсти погалиха дългата й светла коса и я пригладиха настрани от поруменялото й лице.

— Старя се да не забравя, че наистина си девствена — призна тихо той. — За един мъж е много трудно да люби жената по този начин. Не бива да я целува прекалено настойчиво, нито прекалено интимно…

Очите й издадоха изненадата, която почувства, когато Кейд направи признанието си.

— Нарочно ли ме отбягваше през всичкото това време? — попита Аби и се вгледа в очите му. — Страхувал си се да не ме уплашиш ли?

Той си пое дълбоко дъх и тя усети как гърдите му допират нейните.

— Няма да го понеса, ако те нараня — призна той. Гласът му бе като кадифе, дълбок, гърлен и нежен. — Откакто дойде тук, се държа с теб като с порцеланова кукла. Направо се побърках, докато се опитвах да стоя настрани теб, а тази вечер… Ами поддадох се. Непрекъснато си повтарям какво стана днес сутринта, как се молеше да усетиш устните ми… — Затвори очи и напрежението пролича по лицето му. — Господи, Аби, какво да правя с теб — изпъшка Кейд.

Тя не можеше да промълви и дума. Той й се стори толкова уязвим, сякаш висеше на самия край на въображаемо въже. Пръстите й помилваха широките му рамене и Аби се наслади на гладката му кожа. Обичаше всичко в този мъж, всяка извивка, всеки мускул.

— Нали днес сутринта каза — напомни му спокойно, — че няколко целувки няма да ни навредят. Така ли беше?

Кейд отвори очи и те заблестяха като тъмни огньове.

— Тъкмо това е проблемът, малката ми. Искам още няколко целувки, а след това още.

Тя премести очи към изваяните му устни и усети как тялото му тръпне.

— Кейд, нямам нищо против да ме докосваш — прошепна.

Той се приближи и Аби усети топлия му дъх до ухото си.

— Това може да се окаже много опасно.

В този момент младата жена забрави за страха и се протегна към ръката му. Преди смелостта да се изпари, тя повдигна дланта му към тениската си и колебливо я положи върху гърдата си.

Не бе подготвена за онова, което изпита. Пое си дълбоко дъх и прехапа устни, за да не извика.

Кейд вдигна тъмнокосата си глава и я погледна, задържа очите й, а ръката му се притисна към нейната. Палецът му описа кръг около твърдото зърно и го подразни. Сърцето му биеше диво и Аби усети тлеещата жарава в очите му.

— Четири години — прошепна той. — Не съм забравил нито една секунда. Спомням си как изглеждаше, как извика, когато те докоснах по същия начин.

— Да не би да мислиш, че аз не помня? — попита тя тихо. — Та този спомен ме крепеше години наред, Кейд…

Аби замълча и устните й потрепериха, когато вдигна поглед към него.

— И мен — призна той. Наведе се и отпусна устни върху нейните. — Беше толкова млада. Все още си много млада. Делят ни много години, живеем в различни светове. Аби, имаш ли нещо под тази тениска?

Прииска й се да беше по-опитна. Изчерви се и тялото й се напрегна, когато Кейд пъхна ръка под тениската, за да открие сам отговора. Пое си рязко дъх, когато я докосна, и усети безпомощния отклик на меката й гола плът.

Нейните пръсти останаха заровени в гъстите косъмчета на гърдите му.

— Представях си как те докосвам по този начин — призна тя, без да откъсва поглед от него. — Копнеех да те почувствам до себе си…

— Господи! — изпъшка той и потръпна. Със свободната си ръка задържа главата й, за да притисне устни към нейните. Другата му ръка я милваше бавно и нежно и се изви от удоволствие. Само веднъж се отдръпна, за да си поеме дъх. — Ела тук — прошепна Кейд. — Не съм приключил.

— Трябва да дишам — прошепна тя, когато той отново насочи устни към нейните.

— Дишай мен — прошепна Кейд до страстните й нетърпеливи устни. Ръцете му се плъзнаха по гърба й и вдигнаха тениската, а след това загрубелите пръсти почувстваха всяко кътче от кожата й. — Каза ми, че никога не си допускала друг мъж да те докосва по този начин. Сериозно ли говореше? — попита рязко той.

— Да, сериозно — прошепна Аби и гласът й затрепери. Пръстите й бяха на врата му, тялото й се изви, за да му е по-лесно да я докосва. — Никога не съм желала друг. След теб… — Кейд дишаше тежко, плитко и накъсано, когато вдигна глава и погледна тялото й под вдигнатата тениска. Очите му потъмняха от желание и тя забеляза блясъка им. Пръстите му й се сториха тъмни на белотата на кожата й. — Нямаш представа колко е прекрасно — промълви Аби, в очите й стаена неприкрита любов.

— Когато те докосвам ли? — попита той и вдигна поглед към замечтаното й лице.

Тя бавно поклати глава.

— Когато съм с теб… така… О, Кейд, притеснявам се от собствената си сестра, но не мога да ти се наситя, когато ме гледаш по този начин.

Той сякаш спря да диша. Пръстите му притиснаха розовите връхчета и Аби изстена, без да откъсва очи от неговите.

Най-неочаквано в следващия момент Кейд премести ръце и седна, а едрото му тяло потръпна и в очите му заблестяха искри, опасни и стряскащи.

— Стига толкова — заяви той рязко. За нея обаче не стигаше и, без дори да се замисли, тя го последва и коленичи пред него. Отпусна неуверено ръце върху раменете му и се опита да се притисне към силните му гърди, неспособна да откъсне очи от бледата си кожа на фона на загорелите му гърди, обсипани с черни косъмчета. — Аби — прошепна с усилие Кейд. Плъзна ръце по голия й гръб и я притисна към себе си силно и настойчиво, а тя потръпна цялата от разпаленото желание.

Дланите му се спряха на бедрата й и ги привлякоха към неговите, а Аби извика, усетила силата на страстта му. Разтрепераните й ръце обвиха врата му и двамата се отпуснаха върху леглото. Отначало той бе до нея, ала след миг само младата жена усети тежестта на тялото му върху своето. Усети косъмчетата по гърдите му леко да драскат нейните, в ноздрите й нахлу мирисът на мехлема, натрапчив като силен парфюм, докато двамата се целуваха страстно и тя се запита колко ли бе силна любовта й към него.

Чувстваше се свободна, затова започна да се движи. Ръцете й запълзяха по гърба му и стигнаха чак до основата на гръбнака, а от устните, притиснали нейните, се отрони стон. Аби усети напрежението в стегнатите му мускули. Дори преди години не бе изпитвала същото. Докосванията му я омагьосваха, разпалваха глада и жаждата й. Искаше й се да се притисне още по-близо до него, искаше й се Кейд да я докосва и с очи, и с ръце. Опита се да се намести, за да усети близостта му така, както никога досега…

Докосна го с потръпващи пръсти, наслади се на гладките мускули. Усети гъстите косъмчета по гърдите му и бавно и много страхливо спусна ръка към колана му. Обичам, те, помисли си тя тихо. Обичам те толкова много…

Едрото му тяло се сви, сякаш бе прострелян, и в този момент той дойде на себе си. Изруга остро и се отдръпна рязко от нея, превъртя се настрани и се отпусна по гръб. Целият тръпнеше от несподелено желание. Остана със затворени очи, здраво стиснал зъби. Дишаше бързо и накъсано. Докато го наблюдаваше, Аби се почувства виновна, че бе позволила да стигнат толкова далече, защото и двамата знаеха, че Кейд нямаше да си позволи да премине границата. Тя обаче бе забравила, но той не бе позволил.

Аби смъкна бързо тениската си и се изправи. Пое си дълбоко дъх и спусна крака от леглото.

— Извинявай — прошепна едва чуто. — Не знаех, че си определил граница.

— Сега вече разбра, нали? — отвърна рязко Кейд.

Тя стана от леглото и го погледна. Той беше пребледнял, а лицето му бе изопнато докато се присягаше за ризата му.

— Извинявай — промълви с тънък гласец Аби. — Знам, че за мъжете е неприятно да… Ами…

— Не се опитвай да преиначаваш нещата — сопна се той. Гласът му режеше като с нож. Извади цигара от джоба си и я запали. — По дяволите, Аби, не мога да се сдържам, когато постъпваш така необмислено както сега! Ти ме извади от равновесие.

Тя се обърна към него усмихната.

— И то след като ти обещах да не те прелъстявам.

Кейд не отвърна на усмивката. Лицето му стана още по-мрачно.

— Направо ме разкъсваш — заяви той и се изправи. — Ако можех да изтърпя адския сарказъм на Кала, щях да оставя тя да ме намаже с мехлем.

— Следващия път няма да забравя — сопна се Аби. Завъртя се към вратата, очите й блеснали от яд. — Ти започна — обвини го тя по детски.

Ноздрите му се разшириха.

— Точно така, аз започнах — отвърна тихо Кейд. — Нищо не се е променило. Абсолютно нищо. Щом те докосна и двамата се разтреперваме. Когато беше на осемнайсет, стана така и аз те пренесох тук, изпълнен с желание, което едва не ме уби! — Той прокара вбесен ръка през гъстата си коса и я погледна. — Тогава не те направих моя, няма да го сторя и сега. В тази работа няма бъдеще. Никога не е имало.

— На това му се казва самочувствие — възкликна не по-малко вбесена Аби. — Господи, интересуваш се единствено и само от себе си.

— Така си мислиш — възрази остро Кейд. — Цял ден съм бил на работа, а единствената ми мисъл бе как те целунах днес сутринта. Спомнях си устните ти, също както някой, който жадува за глътка вода си представя ледена глътка, мека и сладка. Колко според теб мога да изтърпя?

— Не се притеснявай — сряза го тя и се обърна, обзета от болка. — Много скоро си заминавам.

— Знам — отвърна той. Гласът му прозвуча глух и безжизнен. Матракът проскърца, когато Кейд стана. — Сексът не е подходяща основа за една връзка, Аби. Няма да разчитаме на това.

Тя се изчерви, затова не се обърна, за да не му позволи да забележи.

— Амин — съгласи се Аби. — Ако искаш да отложиш утрешния пикник…

— Не — прекъсна я неочаквано той. — Не искам. Това ще бъде последната ни възможност да бъдем заедно.

Така го каза, сякаш раздялата им щеше да е завинаги, сякаш досега не се бяха разделяли нито за минута. На младата жена й се прииска да изпищи, да заплаче и да го помоли да я люби, макар и за кратко. Успя да стисне зъби и си пое дълбоко дъх.

— Кала ще има да негодува, ако я накараме да подготвя и храна за пикник, след като се налага да готви и за новите работници.

— Ще рискуваме — отсече Кейд. — Трябва да се връщам в обора. Проклетият бик живна малко, ала искам да чуя и какво ще каже ветеринарят.

— Мога да ти приготвя сандвичи и малко кафе — предложи тя.

— Нищо не искам.

Аби отвори вратата и се поколеба.

— Най-малко мен. — Засмя се неуверено и затича надолу по стълбите, очите й замъглени от сълзи.