Даяна Палмър
Завръщане (7)

Седма глава

Кейд бе обещал на Аби да я заведе при телетата, ала сутринта снегът бе засипал „Пейнтед Ридж“ и му се наложи заедно с работниците да приберат почти замръзналите телета и майките им. Както каза Ханк, Кейд не спрял да реди цветисти ругатни, които ехтели от единия край на фермата чак до другия.

— Иска другите си ръкавици — изръмжа Ханк към Кала, докато пристъпваше от крак на крак в антрето, бузата му, както обикновено издута от топка тютюн. — Съсипа вече един чифт, докато се опитваше да откачи една от проклетите крави от тъпата бодлива тел.

— Буквално ги изяжда тези ръкавици — недоволстваше Кала и поглеждаше сърдито Ханк, задето я бе прекъснал по средата на приготовленията за обяда. — Останал му е един-единствен чифт. Да не забравиш да му кажеш!

— Нищо не мога да му кажа — изломоти Ханк, докато чакаше, изпълнен с неудобство в антрето. По широкополата му шапка личаха петна разтопен сняг, тежкото му палто също бе влажно. — От сутринта не е спрял да ругае. Аз само изпълнявам заповеди, не ги давам! — кресна той след Кала.

— Много ли е зле навън? — провикна се Мели от кабинета, докато оправяше сметките на компютъра на Кейд.

— Доста — отвърна Ханк. — Гледай пръстите ти да починат, госпожице Мели, защото ще си имаш бая работа, когато приключим с телетата.

— Нищо ново — засмя се Мели. — Не се притеснявай. Заплатата ми е добра.

— Ако ни плащаше колкото заслужаваме, Кейд досега да е фалирал — отбеляза слабият каубой. Погледна прихналата Аби, облечена в джинси и синьо поло. — Разбрах, че ще останеш до сватбата на госпожица Мели. Свикна ли вече тук?

Тя се усмихна.

— Разбира се. Същото е като едно време.

— Няма нищо общо с града, а? — отбеляза той.

Аби кимна.

— Няма движение — отбеляза шеговито.

Ханк се намръщи недоволно.

— На мен ми е добре с коня — измърмори той. — Дай ми из полята да пояздя и това ми стига. Ако Господ е искал светът да бъде асфалтиран, тогава е щял да създаде човеците с гуми, вместо с крака!

Това бе един от любимите изрази на каубоите и Аби се чудеше как да се измъкне от положението, преди работникът да започне да разсъждава по тази тема, когато Кала изтрополи отново в коридора, стиснала чифт износени ръкавици.

— Ето — плесна ги тя върху протегнатата отворена длан на Ханк. — Да внимава да не ги надупчи и тях. Други няма.

— Аз да не съм му бавачка — озъби се той. — Леле Боже, Кала, напоследък единственото, с което се занимавам, е да дундуркам крави. Ако на Кейд му пукаше за мен, щеше да ми възложи някаква прилична работа.

— Може пък да те остави да изкопаеш дупки за колците на оградата — зарадва се злобно готвачката. — Да знаеш, че ще му кажа какви си ги приказвал.

— Кажи му — заплаши я той — а аз ще му река какво направи с черешовата торта, дето толкова му се яде онзи път.

Тя си пое рязко дъх.

— Само да си посмял!

Ханк се ухили, нещо, което му се случваше рядко.

— Гледай да му кажеш, че ми е приятно да копая дупки и ще те изпортя. Чао, Аби, Мели — провикна се през рамо той и побърза да излезе.

— Какво си направила с черешовата торта? — попита веднага Аби.

Кала прочисти гърлото си и пое обратно към кухнята.

— Дадох я на Джеб, че тя да не би да беше запазена за Кейд.

Аби едва сдържа кикота си и влезе в кабинета. По дървения под бяха постлани индиански килими, мебелите бяха от дърво. Тук нямаше и следа от лукса в хола…

Мели вдигна поглед, когато Аби приближи към бюрото, на което бяха поставени компютъра и принтера.

— Не исках да те оставям снощи — започна да се извинява тя. — Каза ли му?

— Нямаше как — призна Аби и се отпусна на стола до Мели. — Знаеш какъв е Кейд, когато си науми нещо. Не беше чак толкова зле. Поне не започна да натяква „Нали ти казах“.

— Не съм и помислила, че ще го каже. Понякога си несправедлива към него, струва ми се — Мели имаше твърде самодоволен вид. — На килима в хола има кафяво петно.

Аби я погледна виновно.

— Знаех, че ще остане, но той не ми даде да почистя. — Тя въздъхна. — Държеше чашата с кафе, когато му казах. Просто я… Ами… Пръсна се в ръката му.

Мели затвори очи.

— Сутринта забелязах, че ръката му е превързана — отбеляза тя. — Питах се какво ли е станало.

— Каза нещо, което ме накараха да се замисля — спомни си Аби и се усмихна. — Може и да не е психолог, ала мисли доста разумно. Каза, че позволявам на нападателя да ме съсипе, като мисля за случилото се. Това дори не ми бе хрумвало, но сега ми се струва, че има право.

Мели й се усмихна нежно.

— Доста успешно ще се справи, ако открие кабинет — подхвърли закачливо тя.

Аби се разсмя.

— И още как. — Вгледа се внимателно в сестра си, навела глава над клавиатурата на компютъра, докато набираше някакъв код и сверяваше написаното на екрана. Съкращенията бяха като чужд език за Аби, ала очевидно Мели чудесно разбираше какво означават. — Какво правиш?

— Попълвам сведенията за стадата. Подготвяме бройките за клане. Кравите, които не отговарят на стандартите, ще бъдат продадени, особено ако не раждат достатъчно, както и онези, които са болнави и стари…

— Това е истинско робство — избухна Аби. — Ужасно е!

Мели весело се разсмя.

— Да, Кейд ми каза какво мислиш за задушеното телешко с лук.

— Наистина е ужасно — измърмори тя. — Горките животни, студено им е, замръзнали са, майките им са ги оставили, а Кейд разправя каква яхния ще излезе от тях.

— Това е животът, сестричке — напомни й Мели. — Когато живееш и работиш във ферма, не можеш да си позволиш да се разнежваш; не те виждам как ще се оправяш, ако имаш ферма. Сигурно всичките крави ще ти станат домашни любимци, а ти ще станеш вегетарианка.

— Хм — изсумтя Аби и се намръщи замислена. — Дали на Кейд това му е минавало през ума?

— Не знам — отвърна Мели развеселена. — Ако бях на твое място, щях да изчакам края на преброяването и тогава да го попитам.

Аби кимна усмихната.

— Права си.

Мели измърмори нещо и отново насочи внимание си към компютъра и работата. Аби бе обзета от любопитство и започна да разпитва сестра си за компютърната система, която свързваше фермите на Кейд, как компютрите съхраняват информацията за добитъка. Имаше дори видеоматериали, за да е лесно на Кейд да продава на хора, които никога не са идвали във фермата. Той можеше да купува по същия начин от други собственици, като гледаше филми за биковете, които го интересуваха. Системата нямаше нищо общо с трудностите от едно време, когато фермерите са записвали всичко на ръка и е трябвало да оглеждат хиляди глави добитък. Аби остана силно впечатлена от компютъра и бързината, с която действаше. След няколко минути телефонът започна да звъни и тя отиде до прозореца, за да погледа снега.

— Кейд няма ли да се прибере, за да похапне? — попита Мели, когато Кала постави плато с шунка, хляб и подправки на масата, а след това пренесе и второ плато с топли пържени картофи.

— Не — въздъхна по-възрастната жена. — Каза да му приготвя сандвич и термос кафе. Щял да мине да ги вземе. — Тя кимна към плика на шкафа, от който стърчеше термосът.

— Кога ще мине? — попита Аби.

— Всеки момент.

— Ще му го занеса — предложи Аби, грабна плика и забърза към вратата. Спря единствено за да нахлузи галоши и да наметне дебело палто, а след това забърза към верандата, защото чу никакъв пикап да спира рязко отпред.

Кейд седеше зад волана, докато тя газеше през снега. Той отвори вратата.

— Благодаря ти, мила. — Кейд пое термоса и сандвича и ги остави на седалката до себе си. — Влизай вътре, не виждаш ли как навява? — Аби понечи да затвори вратата на автомобила, но той поклати глава. — Влез при мен — уточни. — Ела вътре.

Начинът, по който го каза, накара сърцето й да забие по-бързо. Просто си въобразяваше разни неща, защото гласът му бе дълбок и звучен.

— Ханк каза, че си се развилнял. Да не би ти да си причината да завали този сняг? — попита на шега тя и светлокафявите й очи заблестяха.

Кейд отвърна на усмивката й и Аби мярна в очите му светлина, която преди не бе виждала.

— Може и така да е — примирено се съгласи той и забеляза как тя се изчерви. — По-добре ли се чувстваш тази сутрин?

— Да, благодаря — отвърна тихо Аби.

Кейд протегна едрата си ръка с дланта нагоре.

В първия момент тя се поколеба, ала след миг само подаде измръзналата си ръка и я отпусна в неговата. Загрубелите му пръсти я стиснаха нежно.

— Отсега нататък ще бъде все така — обясни той тихо и спокойно. Двамата бяха сами в студеното купе на автомобила, докато снегът се сипеше по предното стъкло и скриваше цвета на колата и всичко наоколо. — Ще изчаквам, няма да настоявам.

Аби се вгледа в очите му и усети старото привличане между тях.

— Направо не е за вярване — отбеляза тя.

— Свикнал съм да получавам бързо нещата, които искам — каза Кейд. — Мога да свикна и да изчаквам. Ами ти?

Аби погледна едрата му ръка, обгърнала нейната, и се наслади на топлината и силата, които бликаха от мъжа до нея. Нещо дълбоко в нея се опитваше да се разбунтува при мисълта за тази сила.

— Не знам — призна искрено тя.

— От какво се страхуваш най-много? — попита той.

— От силата ти — отвърна Аби, без дори да помисли, и вдигна очи към него.

Кейд кимна, но не издаде нито с жест, нито с мимика какво изпитва.

— Ами ако те оставя ти да определяш всяка следваща крачка? — попита тихо той. — Ще ми показваш ли кога искаш да те докосвам и кога да се отдръпна?

Тази възможност й се стори вълшебна. Пролича по нетрепващия й поглед, по леко наклонената глава и замисленото лице.

— На терапия ли ще ме подложиш, Кейд? — попита спокойно.

— Наречи го както искаш. — Отвори дланта си, за да може тя да реши дали иска да се отдръпне. Това бе доказателство за намеренията му.

Аби се усмихна.

— Не те ли е страх, че може да се самозабравя, ако ми дадеш такава сила? — засмя се предизвикателно тя. — Ами ако реша да правя каквото пожелая? — добави, усетила, че в този момент можеше да си позволи да прекали.

Кейд изви едната си вежда и доби строг вид.

— Не си въобразявай много. С мен няма да ти е лесно. Няма да позволя едно градско момиче да пристигне и да ме прелъсти в сеното.

Аби стисна ръката му.

— Няма страшно, беше просто шега — призна след малко тя.

— Дядо ми е спечелил тази ферма на покер в Шейен — обясни той. — Май ми е в кръвта да рискувам.

— Това няма ли да попречи на личния ти живот? — попита Аби с надеждата въпросът й да не прозвучи така, сякаш го разпитва.

Кейд я погледна внимателно, преди да отговори.

— Не знаеш ли, че нямам връзка?

Тя едва се сдържа да не отскочи под настойчивия му поглед.

— Не съм се замисляла — излъга бързо.

— Имал съм жени — обясни той, — ала нищо сериозно, нищо постоянно. Нямам личен живот, на който да попречиш.

В този момент Аби почувства огромно облекчение и не знаеше как да му го каже.

— Няма да е лесно — призна срамежливо тя. — Никога не съм била от жените, които преследват мъжете, преди случката.

— Знам — отвърна Кейд и й се усмихна. — Мога да седя така и да те гледам цял ден — призна след малко — Само че имам работа за вършене — добави нещастно той.

— Мога да дойда и да ти помогна — предложи Аби и се запита защо не й се иска да го остави.

— Много е студено, мила — продължи Кейд. Погледна внимателно нежното й поруменяло лице. — Искаш ли да ме целунеш?

Сърцето й прескочи. Усети ново въодушевление, когато си представи какво би могло да се случи между тях.

— Мислех, че няма да ми е лесно с теб — пошегува се тя и неуверено се наведе към него.

В очите му проблесна изненада.

— Затруднявам само някои момичета — усмихна се предизвикателно той. — Хайде, по-бързо, трябва да се върна да израждам телета.

— Младият доктор Макларън — прошепна Аби и погледна отблизо. Веднага забеляза врязалите се по лицето му бръчки и умората в тъмните му очи. Над слепоочията му блестеше побеляла коса и тя ги докосна с тръпнещи пръсти. — Побеляваш, Кейд.

— Ти ми докара белите коси, още докато беше тийнейджърка — напомни й той. — Висеше на седлата, докато се правеше на майстор ездач, спускаше се по бързеите с кану, прескачаше огради… Господи, направо ме побъркваше!

— Двете с Мели си нямахме майка — напомни му Аби. — Знаеш, че здравето на татко започна да се влошава още докато бяхме в началното училище. Ако не бяхте вие с Кала и каубоите, от нас с Мели едва ли щеше да излезе нещо.

— Престани веднага — изръмжа Кейд. — Караш ме да се чувствам като някой старец. Аз съм само четиринайсет години по-възрастен от теб, само че никога не съм се чувствал като твой роднина.

Тя притисна пръсти към топлите му устни и ги усети как се стягат доволно.

— Не исках да прозвучи така. — После се вгледа в тъмните му очи. — Наистина ли мога да те целуна?

Гърдите му се надигаха необичайно бързо, а ноздрите му се разширяваха при всяко вдишване.

— Искаш ли?

— Да… Искам… — Прегърна го през врата и привлече тъмнокосата му глава към себе си, а пръстите й се вплетоха в хладната му гъста коса. Впи очи в твърдите му устни и забеляза, че те не се разтвориха, когато ги докосна, сякаш той се опитваше да се овладее и да не позволи целувката да стане интимна.

Беше й приятно да почувства устните му под своите, стана й леко, когато усети наболата по бузата му брада, където се докосна носът й, докато го целуваше. Кейд бе започнал да диша още по-бързо, но нито един мускул по тялото му не трепваше. Аби въздъхна тихо, отдръпна се и го погледна.

Той бе станал сериозен, а очите му горяха.

— Добре ли беше? — попита уплашена тя, защото искаше да чуе одобрението му.

По устните му плъзна едва забележима усмивка.

— Много добре.

Тя се намръщи леко, без да откъсва очи от устните му.

— Защо тогава остана със затворена уста? — попита, без да мисли.

— Не е нужно да бързаме, малката ми — отвърна Кейд. Отдръпна се от нея и протегна ръка към стартера. — Целувките са като ходенето. Трябва да пристъпваш крачка след крачка.

— Тази крачка беше много приятна — усмихна Аби.

— И аз така мисля. — Той вдигна брадичка, в очите му събрана мъжка арогантност. — Всеки път ли ще искаш специална покана?

— Някой път може и да те издебна неочаквано — призна с усмивка тя. — Или да те завлека в някой тъмен ъгъл. Докато наблюдавам тайно Мели и Джери, може да ми хрумне някоя нова идея. Тя каза, че той я блъснал в сеното и паднал върху нея.

Кейд избухна в смях. Аби също се разсмя, съвсем лична реакция от момента, в който Мели й разказа какво се бе случило.

— Типично в стила на Джери — заяви след малко той. Отново я погледна. — И аз щях да постъпя така едно време.

Усмивката й се стопи и тя усети как я притиска тъга, когато се запита къде й с бил умът, за да замине за Йорк и да стане манекенка.

— В сеното, значи? — пошегува се насила Аби.

— Все едно къде. Стига да съм бил с теб и да те усетя под себе си… — Тя се извърна, когато забеляза неподправеното желание в очите му, а Кейд стисна волана, загледа се напред и изруга тихо. — Извинявай — промълви той. — Казах голяма глупост!

— Не се дръж с мен като с дете — погледна го Аби. — Мели беше права, ти също, не мога да избягам от спомените за нападението, не мога да се крия цял живот. Налага се да се науча да се справям с връзките, с физическата страна на нещата. — Тя вдигна смело поглед. — Помогни ми.

— Вече ти казах, че ще ти помогна.

Аби погледна протритата постелка на пода.

— Не ми се сърди, когато не реагирам според очакванията ти.

— Както сега ли? — попита Кейд и успя да се усмихне.

Тя кимна и също се усмихна.

— Точно както сега. — Потърси погледа му, за да открие сигурност. — Все още се страхувам, когато си представя тежестта на мъжко тяло — прошепна уплашено и чак по-късно осъзна, че не бе признавала това пред никой.

— В такъв случай — каза нежно той, — ще трябва да те оставя ти да ме събориш в сеното.

В очите й избликнаха сълзи.

— О, Кейд…

— Сега ще слезеш ли от пикапа? — побърза да попита той, за да я прекъсне и да не й позволи да му покаже благодарността си. — Не ти ли споменах преди половин час, че страшно бързам?

— Бързал бил — нацупи се Аби. — Ако наистина бързаше — добави тя и кимна към снега навън, — досега да си тръгнал пеша.

— И това е идея. Проблемът е, че съм оставил обувките си за сняг на тавана. Слизай веднага! Накарай Мели да ти покаже как се работи с компютър. Нали някой трябва да поеме работата й, когато замине на меден месец.

— Аз ли? Ама, Кейд, аз нищо не разбирам от компютри.

— Точно сега е моментът да се научиш — посъветва я той. Погледна поруменялото й лице, забеляза, че Аби вече имаше нова цел, с която да се заеме, че страхът бе останал на второ място и кимна. — Да не хукнеш пак към Ню Йорк след сватбата! Остани при мен.

— Много ми се иска да остана с теб — отвърна тя тихо и нежно, докато се вглеждаше в тъмните му очи.

Кейд задържа погледа й дълго преди да насочи вниманието си към скоростния лост.

— Сега наистина трябва да тръгвам — заяви решително. — Или скачай, или идвай с мен.

— Бих дошла с теб — въздъхна Аби, — ала знам, че само ще ти се пречкам.

— Така е — усмихна се широко той. След това присви очи. — Наистина ли искаш да дойдеш? Ела, нищо че ще ми се мотаеш в краката.

Тя си пое дълбоко дъх и сви рамене.

— Май е по-добре да не идвам — отвърна със съжаление. — Сватбената рокля на Мели… Трябва да я започвам.

— Добре. Ами плат?

— Кала е купила. Сега остава да решим кой да използваме — разказа Аби. — Ти да не се разболееш…

Кейд изви едната си вежда.

— Защо? Да не би да се страхуваш, че ще се наложи да ме гледаш?

— Готова съм да стоя до теб нощи наред, ако имаш нужда от мен, не ставай глупав — намръщи се тя и посегна към вратата.

— Кажи на Кала да не ме чака за вечеря, мила. И тази нощ се очертава дълга.

Аби кимна и отвори вратата.

— Искаш ли да ти донеса вечеря?

Той се усмихна.

— Със снегоходки ли ще дойдеш? По-добре недей, щото горе е кучешки студ. Ще хапна по-късно. Чао.

— Чао.

Тя затвори вратата и остана загледана след отдалечаващия се автомобил. Вече съжаляваше, че не бе тръгнала с него, но не се замисли защо.

Същата вечер заедно с Мели извадиха платовете от кедровата ракла на Кала и избраха подходящ за роклята плат.

— Не е ли странно, че се омъжвам първа? — попита Мели, докато оглеждаха материята. — Все си мислех, че ти ще го направиш преди мен.

— За кого да се омъжа? — засмя се Аби.

— За Кейд, разбира се.

Аби притаи дъх.

— Той никога не с изпитвал желание да се ожени за мен.

— Горкичката, как може да си толкова сляпа? — попита нежно Мели. — Кейд те гледаше така, сякаш си слънцето. Понякога, докато ти помагаше да се качиш на коня или ти отваряше вратата, ръцете му трепереха. Не ми казвай, че не си забелязала.

Светлокафявите очи на Аби се разшириха.

— За Кейд ли говориш?

— Да, за Кейд. — Мели се отпусна назад на стола и въздъхна. — Когато замина, той направо се побърка. Около две седмици не спря да крещи на всичко живо, изнерви мъжете, а на останалите ни идваше да се изпокрием в миша дупка. Вечер седеше пред камината и гледаше в една точка. Никога не съм виждала мъж да тъгува толкова много за някоя жена. А ти дори не си разбрала.

Аби затвори очи, обхваната от болка. Ако бе знаела, щеше да изостави кариерата си и да дотича обратно в Монтана, дори боса, дори пеша, ако се налагаше.

— Нямах представа. Ако знаех, никога нямаше да замина. Никога! — избухна тя.

Мели притаи дъх, когато забеляза страстта, заблестяла в очите на сестра й.

— Ти го обичаш.

— Отчаяно. — Аби затвори очи, а когато ги отвори, бяха пълни със сълзи. — Така ще си умра и любовта ми ще остане несподелена.

— Аби!

Тя си пое дъх, за да се успокои, и се отпусна.

— Четири години. Четири безкрайни години и истински кошмар. Ако бях останала тук… Защо не ми е казал?

— Сигурно си е казал, че така е най-добре за теб — отвърна спокойно Мели. — Ти така се вълнуваше, че ще работиш като манекенка.

— Навремето ми се струваше, че ще е най-добре да страдам по Кейд от разстояние, вместо да се измъчвам докато го чакам да ме забележи отново — отвърна нещастно Аби.

— Отново ли?

Дяволите да я вземат Мели. Умееше да съобразява и мисли прекалено бързо.

— Няма значение. Дай да огледаме плата.

— Той още държи на теб — прошепна Мели.

— Сега вече е различно.

— Може да се промени — продължи тя, — стига да пожелаеш.

— Кейд винаги се е отнасял бащински към всички, които имат някакъв проблем — отбеляза замислено Аби. — Никога нямам представа какво му се върти в главата. Докато бях дете, ме съжаляваше, дори и сега ме съжалява. Не искам мъж, който е воден от съжаление, Мели.

— Откъде знаеш, че те съжалява? Та ти си прекрасна млада жена.

— И тази жена има проблем — напомни й Аби. — А той е готов да направи всичко по силите си, за да помогне на хората, знаеш, че е така. Разбира се, че държи на мен, нали се познаваме от толкова време. Как мога да съм сигурна, че това, което изпитва към мен, не е съжаление, Мели?

— Времето ще покаже.

— Това — въздъхна тя — е мъдър съвет. Между другото, ще трябва да ми покажеш как работиш, защото той ме накара да те замествам, докато си на меден месец.

— Така ли? — Мели стисна устни, а очите й заискриха весело. — Едва ли би го направил, ако изпитва само съжаление към теб! — увери тя сестра си.

— Престани веднага! Кажи ми сега, как предпочиташ роклята, с дълъг шлейф или с къс…

Цяла вечер двете обсъждаха модела на сватбената рокля.