Даяна Палмър
Завръщане (12)

Дванадесета глава

Когато видя пламъците в очите му, усети, че не може да диша. Не бе възможно да сънува, ала това приличаше по-скоро на сбъднат сън, отколкото на истина. Обхвана я слабост.

— Погледни ме, Аби — прошепна той. Тя вдигна очи и погледът му попадна върху стегнатите й гърди. Протегна ръка и прокара кокалчетата на ръката си по ключицата, надолу към едната съвършена гърда и се усмихна, когато усети отклика й, силен също като нейното желание. — Същото проклето нещо ми се случва всеки път, когато си помисля за теб — прошепна с тих смях. — Четири месеца, Аби. Четири безкрайни месеца, а всяка минута бе болезнена. Не можех да си намеря място и се държах като ранена мечка с всички около мен. Тази вечер ми дойде прекалено много, дори не можах да се напия като хората… Дяволите да те вземат, ела тук! — Вдигна я в силните си ръце и притисна устните й жадно, без дори да обърне внимание на стенанието от удоволствие, докато я отнасяше към спалнята и хлопна вратата след себе си. — Ще те любя цяла нощ — каза Кейд и я положи на леглото. — Утре сутринта ще имаш късмет, ако можеш да ходиш. Тогава ще поговорим.

— Кейд, ами ако забременея? — попита тя с писклив гласец, уплашена, че той действа под влияние на алкохола.

— Възможно е — отвърна тихо и се вгледа в очите й. — Това означава, че ще трябва да се обвържеш. С мен. Завинаги. Кажи да или не. Ако е не, връщам се в Монтана и не искам да чувам повече за теб.

Аби усети как цялата потръпва, насочила изпълнения си с обич поглед към лицето му.

— Не знам дали ще мога да преживея една връзка с теб — отвърна тихо тя. — Но ако го искаш, мога… Мога да опитам. Просто не разбирам какво ще стане с детето.

Кейд си пое дълбоко въздух и очите му омекнаха.

— Мели каза, че си сляпа, когато става въпрос за мен. Предполагам, че знае по-добре от мен — прошепна той. Отпусна се до нея и разкопча ризата си с бавни движения, а сетне я подхвърли настрани. Ръцете му се спуснаха към колана и го разкопчаха. След това се зае с панталоните, докато Аби го наблюдаваше шокирана и уплашена. — Ако мислиш, че ти е трудно — измърмори и се обърна, за да свали и останалите дрехи от себе си — спомни си какво ти бях казал, Аби. Никога не съм се събличал пред жена.

— Каква загуба за всички жени — прошепна тя впечатлена, когато той се обърна към нея. — О, Кейд!

По лицето му се разля нежност и руменината по бузите му угасна. Седна до нея и я накара да седне, за да свали халата. След това остана загледан в нея, докато сърцето й препускаше диво, тялото й примамливо извито под погледа му.

— Преди да стигнем прекалено далече — заяви тихо той и прокара едрата си ръка по корема й, преди да спре под тежката й гърда, — обясни ми какво се опитваше да ми кажеш по телефона.

Аби преглътна.

— Че съм била самотна в града ли? — прошепна.

Той кимна.

— Щастлива ли си?

— Щастлива съм, когато съм с теб — успя да промълви тя с разтреперани устни. — Единствено, когато съм с теб. Господи, та ти нямаш представа… Никога няма да разбереш какво ми беше, когато трябваше да те оставя!

Пръстите му потръпнаха и Кейд се опита да заговори.

— Знам какво е да бъдеш изоставен, Аби — каза бавно той. — Цели четири години не съм на себе си. До тази вечер нямах представа какво изпитваш.

— Как можех да ти кажа, след като ти не спираше да повтаряш, че не искаш да се обвържеш, че не искаш да се ожениш? — попита неуверено тя. — Ти ме отблъскваше…

— Нямаше друг начин — изръмжа Кейд. — Не мога да контролирам чувствата си към теб. Открай време е така. Никога няма да разбереш, че за малко не те обладах онази вечер, когато те заварих в басейна. Когато те оставих, треперех като момче. Трябваше да се напия, за да заспя — единственият друг случай, когато се бях хванал за бутилката като тази вечер. — Пръстите му не се откъсваха от гърдите й, сякаш бяха съкровище. — Толкова си красива — прошепна той. — И тогава беше красива, и сега си красива. Моята Аби. Само моя.

Пръстите й погалиха широката му гръд и се вплетоха в тъмните косъмчета.

— Не знаех — прошепна тя.

— И аз не знаех. — Кейд потръпна под ласкавите й ръце. — Не го прави, все още не. Побърквам се, когато ме докосваш по този начин.

— Нали каза, че ще се любим — напомни му тихо Аби.

— Ще се любим. Когато се съгласиш да се омъжиш за мен — заяви тихо той. — И аз няма да мога да преживея една връзка с теб. Ако станеш моя, искам да е завинаги.

Беше важно да знае истината, не да предполага. И без това досега се бяха събрали прекалено много неизяснени неща.

— Защото искаш синове, които да наследят „Пейнтед Ридж“ ли? — промълви тя.

— Защото те обичам, Абигейл Шейн — поправи я задъхан Кейд. — Обичам те от толкова много години, че не мога да си представя живота без теб. Ако не дойдеш вкъщи с мен, ще си събера багажа и аз ще се пренеса при теб и ще те любя, докато не се принудиш да се омъжиш за мен като начин за самозащита, за да си починеш малко.

Големите й кафяви очи се напълниха със сълзи, докато го гледаше.

— Обичаш ли ме, Кейд? — изплака тя.

— Каква обикновена дума за толкова силни чувства — успя да прошепне той с разтреперан глас. Дланите му обрамчиха лицето й, очите му пълни с обожание. — Искам да бъда с теб непрекъснато. Искам да те гледам, докато сме заедно. Искам да съм край леглото ти, когато си болна и имаш нужда от мен. Искам да те притискам до себе си в леглото, дори когато не се любим. Искам да те даря с деца. Ала най-много искам да живея с теб, докато умра. Искам и добрите, и лошите моменти заедно. Искам да си до мен, докато смъртта ни раздели.

Аби се разплака неудържимо, когато чу признанието му, защото всичките й мечти се сбъдваха. Пръстите й се насочиха към лицето му и тя докосна с много обич всеки сантиметър.

— Не смеех да те погледна, когато се качих на автобуса преди четири години — призна Аби — защото, ако го бях направила, щях да се хвърля в краката ти и да те моля да остана при теб. Още не бях на петнайсет, когато те обикнах и оттогава не съм преставала да те обичам. Обичах те безнадеждно, от все сърце. Господи, Кейд, не харесвах нито Ню Йорк, нито работата си като манекенка. Обичах теб! Обичах те толкова, че сърцето не спираше да ме боли! Ще те обичам цял живот, до края на дните си…

Той спря думите й с устни и се отпусна до нея. Целуваха се бавно, залюлени в прегръдките си, докато се наслаждаваха на новото усещане, че принадлежат един на друг, че се обичат. Беше така, докато езикът му не се плъзна бавно в устата й. Докато устните й не се отвориха, за да го поемат. Докато двамата не се отдадоха на непозната досега близост.

— Научи ме, Кейд — прошепна тя, усетила, че ръцете му я докоснат по нов начин. — Научи ме… Покажи ми каква е любовта.

Устните му отново поеха нейните.

— Ще я опознаем заедно, мила — прошепна в отговор той. — Защото и за мен ще бъде като първи път. Кажи ми, ако те нараня. Предпочитам да умра, вместо да те нараня.

Докато говореше, устните му обсипваха тялото й с целувки и Аби забрави, че се случваше за пръв път, забрави всичко, освен удоволствието от ласките, от нежните докосвания на единствения мъж, когото някога бе обичала. Отпусна се и също го докосна, омаяна от отклика му при всеки натиск на пръстите и устните й. Прошепна любовта си. Тялото й също я изкрещя.

Чувствата им бяха необятни, тя се извиваше и шепнеше, докато Кейд се движеше бавно и се опитваше да се владее. Не можеше да повярва на удоволствието, което изпитваше и на което бе готова да се предаде изцяло.

Отвори очи, обзета от желание и страх, и откри, че и неговите бяха отворени.

— Не се страхувай от мен — прошепна той. — Обичам те, довери ми се.

Това бе всичко, от което се нуждаеше. Отново затвори очи и усети как устните му галят нейните, за да я подготвят за онова, което предстои.

Ръцете й се вплетоха в гъстата му тъмна коса, а тялото му бавно и леко се отпусна върху нея. Устните му бяха нежни, въпреки че усещаше желанието му, което Кейд сдържаше заради нея. Нежността в движенията му, ласкавите целувки бяха толкова прекрасни, че Аби забрави страха и се остави на удоволствието да му се отдаде.

Дори да имаше болка, тя не я забеляза, толкова силно бе желанието й да бъде по-близо до него, да му достави същото удоволствие, което и той искаше да й достави. Бе готова да му даде всичко от себе си.

Кейд й се радваше с наслада, за която Аби дори не бе предполагала, че някой мъж може да изпита. Всяка секунда разпалваше глада й и я караше да усеща все по-осезаемо сладостта от споделената любов. Притискаше се към него, изпълнена с обич! Беше толкова лесно. Всичко бе съвършено. Толкова красиво. Очите й пареха от сълзи, които се стичаха по бузите и се отправяха към устните им. Миг по-късно тя чу гласа му да шепти думи, които разбираше, но не се задържаха в съзнанието й, защото той шептеше името й безспир.

След нежността нахлу страстта. Дойде неочаквана, също като лятна буря, развихрила се над тях, и ги повлече във водовъртеж от желание, който засия по-ярък от светлините около тях.

Гласът му пресекна и Аби усети ръцете му да овладяват трескавите й движения, да я насочват и водят. Заби зъби в твърдото му рамо, обзето от агонията на удоволствието, толкова силно и неповторимо, че извика. После нямаше повече време за молби, оставаше й единствено да се отдаде на освобождението, понесло ги към мига на единение. След това всичко утихна.

По-късно тя лежеше, сгушена до него, все още разтреперана, докато Кейд палеше цигара. Аби се засмя тихо, доволна, отдадена на магията.

Той я привлече до себе си и също се засмя.

— Господи, и в най-смелите си мечти не съм си представял подобно нещо.

— Нито пък аз — отвърна тя. — Имах чувството, че умирам.

Гърдите му се надигаха тежко.

— Ще сложа в рамка онази книга и ще я закача над леглото ни, след като се оженим.

Аби мигна.

— Каква книга?

Кейд се засмя доволно.

— Има една книга със съвети за любенето. Купих я преди няколко седмици — обясни той. Изви вежди, когато забеляза учуденото й изражение, и се засмя с пълно гърло. — По дяволите, Аби, нали ти казах, че половината си живот съм прекарал с проклетия добитък. Откъде, според теб, мога да науча за секса? Вие, жените, очаквате мъжете да знаят всички отговори и ни намразвате, когато не ги знаем.

Лицето й просветля от учудване.

— Ти, стар мошенико — възкликна тя. — А пък аз си мислех, че имаш цял харем!

Кейд я целуна по носа.

— Ти си моята жена. Единствената, която някога съм искал. Не съм живял като монах, ала така и нямаше удоволствие, когато спях с жени, които не харесвах.

Аби го погледна, обзета от любопитство.

— Искаш да кажеш, че си научил всичко, което стори с мен, от една книга?

Той изви вежди.

— Книгата си я бива — опита се да се защити Кейд. — По дяволите… Помислих си, че след като ти дам малко време да помислиш за мен и фермата, може да ти домъчнее, аз да се появя и да те накарам да промениш решението си. Бях решил да чакам до Коледа… — Той сви едрите си рамене. — И снощи, след като Кала излезе с Джеб, се почувствах самотен и започнах да пия. — Кейд въздъхна. — От години не бях изпивал толкова уиски. — Той погледна озареното й от щастие лице. — Когато се разбесня, имах чувството, че чувам най-сладката музика. Дори не се обръснах. Събудих Ханк и го накарах да ме откара на летището.

— Нали каза, че щял да напуска!

— Когато разбра, че идвам при теб, май оттегли молбата за напускане — ухили се Кейд. — Каза ми, че се бил чудел дали ще си остана глупак до края на живота.

— Май и двамата се проявихме като глупаци — отвърна тя, не можеше да откъсне очи от него. — Обичам те — прошепна разпалено Аби.

— Обичам те — отвърна той и се наведе, за да я целуне бавно и нежно. — Ще можеш ли да живееш с мен в „Пейнтед Ридж“ и да се откажеш от всичко, което си постигнала? Ако не можеш, готов съм на компромис, след като вече знам, че ме обичаш.

— Готова съм да се откажа и от дишането, ако знам, че ще ме любиш всяка нощ — прошепна тя и се притисна до него. — Мразя това място. След първите няколко месеца блясъкът и очарованието изчезнаха. Работех като зомби по цял ден, а нощем си представях какво би било да спя в ръцете ти и да нося детето ти…

Кейд си пое рязко дъх.

— Не говори така, защото ще полудея.

— Искам и аз. — Аби прокара ръка по гърдите му и се усмихна, усетила трепета му. — Нека да полудеем заедно.

— След малко. — Той загаси цигарата и се наведе над нея, очите му много сериозни. — Не искам от теб да загърбиш четири години тежък труд единствено за да гледаш деца. Не очаквам да престанеш да бъдеш личност, когато станеш моя съпруга. Всички имаме нужда от цел в живота.

— Господи, аз така и не ти казах за Джесика Дейн! — избухна тя и му обясни всичко, дори за поведението си на сватбата.

Кейд въздъхна гневно.

— Май и тогава се проявих като глупак — изръмжа той. Целуна я нежно. — Извинявай, мила.

— Няма нищо. Ти не знаеше. — Аби докосна устните му. — Така че ще мога да работя за Джесика и дори да не излизам от къщи, освен когато се наложи да наглеждам работата на някоя шивачка. А и аз открай време предпочитах дизайнерската работа пред работата като манекенка.

— Какъв късметлия съм — заяви Кейд и се усмихна широко. — Ако имаме момичета, можеш да им правиш официалните дрешки.

Тя се засмя.

— За момчетата няма да мога. Не ми се иска да се разхождат с фусти. — Наведе се и го целуна лениво. — Гърлото ме заболя от толкова приказки. Научи ме на още нещо, което си научил от онази книга.

Той се разсмя.

— Има още нещо, за което трябва да поговорим. Накарах Ханк да се обади на няколко места днес следобед.

— Така ли? — прошепна Аби, докато нежно хапеше устните му.

— Накарах го да покани свещеник за следващата събота.

— Чудесно — прошепна тя. Ръцете й се спуснаха по стегнатото му загоряло тяло.

— И да покани около петдесет човека.

— М-м-м — измърмори Аби. Ръцете й бяха на мускулестите му гърди, докато се притискаше към него. — И това е чудесно.

— За сватба.

Тя се отдръпна.

— Следващата събота ли?

— Защо да чакаме? — попита Кейд и я ухапа леко. — Искрено се надявах да кажеш „да“, Аби. Докато идвах, ми се привиждаха кошмари и се чудех откъде да намеря булка и младоженец, ако ти ми откажеш…

— Кейд Алигзандър Макларън, какво да правя с теб? — попита остро тя.

— Отпусни се, аз ще ти покажа — прошепна през смях той и я положи по гръб. — Това е най-хубавата глава от книгата…

Аби посрещна усмихната жадните му устни. Когато се върнеха у дома в „Пейнтед Ридж“, й предстоеше много четене.