Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разказ за Граала (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Perceval ou le Conte du Graal, –1190 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Кретиен дьо Троа. Персевал, или Разказ за Граала

Френска. Първо издание

Отговорен редактор: Стоян Атанасов

Редакционен съвет: Паисий Христов, Дина Манчева, Весела Генова

Редактори: Атанас Сугарев, Маргарита Крумова

ISBN: 978-954-07-2949-7

 

© 2010 Стоян Илиев Атанасов, въведение, научна редакция и обяснителни бележки

© 2010 Паисий Димитров Христов, превод

© 2010 Георги Стефанов Върлинков, графичен дизайн и корица

 

Превод от старофренски: Паисий Христов

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2010

 

Предпечатна подготовка: Гера-Арт ООД

 

Формат 60×90/16

Печатни коли 44,75

История

  1. — Добавяне

Братовчедката

Пришпорил коня си тогава

3420 накъм зелената дъбрава

по горската пътека тясна

и забелязал много прясна

следа от някакви копита

3424 и по следата се опитал

да разбере дали наскоро

са минали онези хора,

които вечерта видял.

3428 Като вихрушка полетял

по пресните следи. Случайно

под клонест дъб, на място тайно

съгледал някаква нещастна

3432 девойка, стенеща ужасно:

— Ах, колко много страдам аз!

Проклет да бъде оня час,

когато съм била родена!

3436 От всичко тук съм отвратена.

За мене никога до днес

денят не е бил тъй злочест.

Защо ли бе ми отредено,

3440 о, Боже, тялото студено

на милия си да държа

и безутешно да тъжа!

Защо не беше пощаден

3444 любимият ми мъж, а мен

смъртта да беше поразила!

Щом милия ми е убила,

не виждам смисъл да съм жива.

3448 О, смърт, бъди по-справедлива,

не ме оставяй в този ад,

вземи и мен на оня свят

при него — по ще е добре

3452 там Господ да ни събере[1]!

Така се вайкала горката,

отчаяна, в сълзи облята,

за рицаря, потънал цял

3456 във кръв. Младежът ни се спрял

пред нея, поздравил учтиво,

видял, че плаче тя горчиво

и да попита се решил:

3460 — Девойко, кой го е убил?

— От рицар бе обезглавен,

сеньор. И всичко тук пред мен

се случи тази сутрин рано.

3464 Но забелязвам нещо странно:

твърди се, че по таз пътека

човек отишъл би далеко,

например би изминал днес

3468 и цели двайсет левги, без

той да открие някой кът,

където да го приютят.

А вие идвате на кон

3472 здрав, породист, кон-вихрогон

(едва ли има по-красива

от неговата буйна грива).

С овес и със сено да беше

3476 по цял ден хранен, пак не щеше

тъй хубав да изглежда той.

Личи си явно, драги мой,

че имал сте голям късмет:

3480 нощес добре сте бил приет.

— Наистина, девойко драга,

приет бях, както се полага

на гост висок. Съвсем сте права,

3484 пък и видът ми го издава.

Наблизо е и ако викна,

ще бъда чут и ще откликнат

в дома, където аз преспах,

3488 и най-радушно срещнат бях,

Сега ще ми е много трудно

да ви опиша колко чудно

е мястото. Какви палати!

3492 Едва ли те са ви познати.

Дори и меч получих в дар.

— Нима добрият Крал Рибар

нощес на вас подслон е дал?

3496 — Рибар ли беше или крал,

това не знам, но си личеше,

че е богат. Така мил беше,

че прием чуден ми направи.

3500 Тук би могло да се добави,

че вчера минах през гората

и стигнах близо до реката,

където вечерта ме свари.

3504 Там двама възрастни рибари

видях: единият гребеше,

а риба другият ловеше.

Та той прие ме в крепостта.

3508 — Та той е крал! — му рекла тя —

Но в хълбоците бил ранен

и се видял осакатен

за цял живот[2]. Той има нужда

3512 да се придвижва с помощ чужда.

Не може днес горкият крал

да язди кон — тъй отмалял

се чувства той. Но щом рече

3516 за малко да се развлече,

във лодка с друг се настанява

и с риболов се забавлява,

а вторият му е веслар.

3520 Затуй му викат Крал Рибар[3].

Понеже го болят краката,

на лов не ходи из гората.

Единствената му разходка

3524 е някой да го вози с лодка.

А той си има и гребци,

и въдичари, и ловци —

и всеки, както се полага,

3528 старае се да му помага.

Той в замъка си многократно

се връща. Най му е приятно

да бъде в чудния палат,

3532 достоен за такъв богат

и толкова почитан крал.

— Противното кой би твърдял?

Аз много очарован бях

3536 в мига, когато го видях.

Той много мило ме погледна

и ме покани да приседна

до него — нямал как да стане,

3540 защото кръстът му скован е.

Аз с удоволствие приех

и мястото си там заех.

— Наистина, голяма чест

3544 ви е оказал с този жест.

Кажете ми дали видяхте,

дордето с него там седяхте,

онези капки кръв червена

3548 по копието — нито вена

по него има, нито плът.

— Да, да. Видях ги как блестят…

— Попитахте ли ги поне

3552 в какво е тайната? — О, не.

— А нужно е било, мой друже,

кураж тук мъничко е нужен.

Ами Граалът там ли беше?

3556 — Разбира се. — Кой го държеше?

— Девойка някаква. — А тя пък

къде отнесе го? — Нататък,

към някаква съседна зала.

3560 — А кой вървеше пред Граала?

— Двамина рицари. Държаха

по два свещника, а те бяха

с по десет свещи. — А след тях?

3564 — Девойка хубава. Видях,

че носи сребърен поднос.

— А вие някакъв въпрос

зададохте ли им? — И звук

3568 от мен не чуха. — Ах, и тук

с мълчанието сте сгрешил.

А бихте ли ми съобщил

какъв сте, кой сте, та все пак

3572 да знам. А той не знаел как

се казва, но за мигновение

дошло му някакво прозрение,

че се нарича Персевал[4]

3576 туй име някой му бил дал.

И прав бил този рицар млад.

Тя чула, пламнала от яд

и рекла: — Да ми е простено,

3580 но името ти е сменено.

— Тогаз какво е то, кажете.

— По прякор те наричат Клети.

И с право… Как не си отвори

3584 устата и не проговори!

На краля, който тъй линее,

помогнал би да оздравее

и на крака той пак би станал,

3588 пак би се с работа захванал,

би сторил много добрини[5].

За жалост толкова злини

на всички нас ще се стоварят.

3592 Та други ли да отговарят

за туй, че грях си ти направил

и свойта майка си оставил

от скръб по тебе да умре.

3596 Познавам те съвсем добре,

но ти не знаеш, че и аз

израснах някога у вас

и ми се падаш братовчед…

3600 Ах, ти наистина си клет!…

И аз скърбя, и ти скърбиш,

че не можа да се решиш

да ги попиташ за Граала;

3604 че твойта майка е умряла;

че беше зверски умъртвен

любимият ми (той към мен

тъй обичлив и нежен беше,

3608 по всеки повод ме зовеше

със най-гальовните слова).

— Ах, братовчедке, щом това

е вярно, моля ви, кажете

3612 успяхте ли да разберете

какво е станало със мама?

— Да, и за мен бе скръб голяма.

Нали бях там, когато тя

3616 бе покосена от смъртта.

— Дано спаси й Бог душата,

за да отиде в небесата!

Наистина е тъжно, да.

3620 Каква печал, каква беда!

Ако е мъртва тя, тогава

аз няма там какво да правя.

Днес повелява ми дългът

3624 да тръгна по различен път.

Най-хубаво е да решите

и вие с мене да вървите.

Човекът, който тук лежи,

3628 не ще ви с нищо утеши.

Умрелият си е умрял,

а живият си има дял

и трябва да го изживее.

3632 Защо в тъга да ви линее

душата, че е мъртъв той?

Я по-добре да видим кой

убил е вашия любим

3636 и нека скъпо му платим!

Пък нека Господ отреди

кой в битката да победи!

Но не могла тя да сподави

3640 скръбта си. Как да го остави

така? И рекла: — Изход друг

аз нямам. Ще остана тук,

за да го погреба. Тогава

3644 със мен каквото ще да става.

А вие тръгвайте натам

по пътя, с камъни застлан.

Натам убиецът замина

3648 и тук остави ни двамина:

любимия ми — мъртъв вече —

и мен — да нося траур вечен.

Ала това не означава,

3652 че искам да ви подстрекавам

към бой със него. Честен кръст!…

И все пак заслужава мъст!

А меча кой ви го е дал?

3656 Той още кръв не е пролял

при остър ръкопашен бой.

Повярвайте, аз зная кой

със опитната си ръка

3660 измайсторил го е така.

Да, много сръчно изкован е,

но на парчета той ще стане,

когато в друг меч се удари.

3664 — Говори се, че като дар е

изпратен бил на домакина

от близка негова роднина,

а той пък го дари на мен.

3668 Но аз съм обезпокоен,

ако е истина това.

Навярно знаете каква

възможност има, за да може

3672 да се поправи, не дай боже,

ако се счупи някой ден.

— Ще бъдеш много затруднен,

но изход има: ще се вдигнеш

3676 на дълъг път и като стигнеш

до Котоатърския замък,

ще видиш езеро голямо:

край него Требюше живее,

3680 ковачът, който най умее

такива мечове да прави.

Единствен той ще го поправи,

щом той го е измайсторил.

3684 Друг майстор, друже, не би бил

способен същото да стори.

Не искал Персевал да спори

и рекъл: — Ако се строши,

3688 това ще ме унищожи.

Бележки

[1] Ст. 3452: Тъгата на девойката (братовчедка на Персевал) по убития й приятел следва топос от куртоазната лирика, многократно използван и от романите в периода XII-XIV в. Тук този мотив не се интегрира органично в интригата.

[2] Ст. 3511: Раната на Крал Рибар напомня за тази на бащата на Персевал. Вж. ст. 437–438.

[3] Ст. 3520: Названието Крал Рибар не се среща преди Разказ за Граала. Келтски предтечи на персонажа можем да търсим в лицето на ирландския бог Нуаду („рибар“). Той притежава талисмани от Отвъдния свят: сребърен меч, който поразява всеки неприятел, и котле на изобилието. Ала най-безспорното митично родословие на Крал Рибар препраща към келтския бог Бран. Бог на морето, крал на Отвъдното кралство, притежател на рог на изобилието и на вълшебно котле, Бран е прочут и със своето гостоприемство. След като бива ранен с копие в крака, Бран се отказва от властта.

[4] Ст. 3575: Неправдоподобната ситуация е знак, че имаме работа със символична сцена. Символизмът може да се търси на различни равнища. В най-общ план посещението на героя в замъка на Граала представлява това, което от антрополога Ван Женеп насам наричаме „обред на преминаване“ (rite de passage). Характерно за новопосветения е състоянието на неопределеност, което предхожда въпросния обред: той не знае нищо за своето минало, за родствените си връзки, не съзнава и собствената си идентичност до степен да не си знае дори името. Обредът на преминаване се явява преход от въпросната неопределеност към една по-ясна социална детерминираност и по-високо самосъзнание. Кретиен търси връзка между грях, самосъзнание и собствено име. Именно в момента, в който осъзнава своя грях, героят ще „открие“ и името си. Въвеждайки задължителното изповедание, Латеранският църковен събор (1225) обвързва чувството за грях с осъзнаването на индивидуалния житейски опит. Разбира се, при Персевал самопознанието е не просветление, а продължителен процес. Неслучайно още в момента на неговото „откриване“ името на героя „Персевал Уелски“ ще претърпи корекция. Братовчедка му го нарича „Клети“. Закъснялото назоваване на героя е похват, който Кретиен вече е използвал в два свои предишни романа: Ивен и Ланселот. Но в тях периодът на анонимност на героя отговаря на социалното му низвергване или липса на признание, докато тук е фаза в процеса на самопознание. Тук следва да отбележим едно привидно противоречие в текста на Кретиен. Сред съветите на майката на героя е и наставлението да не говори с непознати, преди да е разбрал тяхното име, защото, казва тя, „по името си личи човекът“ (ст. 555–560). Ала противоречието отпада, ако тълкуваме факта, че героят още не си знае името като знак, че не познава себе си. Фактически съветите на майката са уроци за поведение сред хората, а не за самопознание. Името Персевал е френско, макар героят да е уелсец. Два предишни романа на Кретиен — Ерек и Енида и Клижес — споменават Персевал Уелсеца сред рицарите от двора на крал Артур. Нищо в тях обаче не загатва за бъдещата изключителна съдба на младия уелсец.

[5] Ст. 3589: Поведението на Персевал — мълчание пред загадката — се различава типологично от това на Едип например (който задава въпроси на оракула или разгадава гатанката на Сфинкса) или на традиционния герой от приказките, който нарушава обета за мълчание.