Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (15)

Спор за коне: Грегориас, Лошата мома, племенникът на Грегориас

Тук спира моето сказание

6516 за Персевал. Сега внимание

пак на Говен ще отделим

и пътя му ще проследим.

След като бил освободен

6520 от кулата, сеньор Говен

на коня си поел на път.

Преди да превали денят,

той на една могила спрял.

6524 Там най-отгоре дъб растял

насред шубраците зелени.

Видял на него окачени

нов щит и копие голямо,

6528 а на пет-шест разкрача само —

жребче от доста странна раса.

Говен помислил: — Тез неща са

несъвместими, странни даже…

6532 Да беше кон голям, да каже,

че е на някакъв васал,

на сянка коня разседлал,

преди в турнир да се сражава,

6536 за да печели чест и слава^[1].

Щом до дъба се приближил,

той неочаквано открил,

че там една мома седяла.

6540 Тя хубава му се видяла,

но явно някакво горнило

било лика й помрачило

и в отчаяние горката

6544 дори си скубела косата.

Тя плачела над рицар млад

със сълзи едри като град,

целувала го по страните,

6548 по челото и по очите^[2].

Когато вгледал се, Говен

видял, че тежко е ранен

младежът, който там лежал.

6552 Той бил съвсем изнемощял:

главата — обезобразена,

от хълбоците — кръв червена

се стичала. Така той страдал,

6556 че неведнъж в несвяст изпадал.

В момента по-спокоен бил,

тъй че Говен се усъмнил

дали е мъртъв или жив

6560 и с глас съчувствен, милостив

попитал: — Хубавице мила,

той как е? Сякаш губи сила…

— Сам виждате — му рекла тя, —

6564 че той е много зле. Кръвта

почти като фонтан извира

от раните. Та той умира.

— Не се, девойко, тревожете!

6568 Я по-добре го събудете,

че искам да го питам нещо.

— Не, не! Туй би било зловещо,

жестоко… Някой по-добре

6572 мен жива да ме одере!

Обичам този мъж така,

че се въздържам и с ръка

да го докосна аз от страх

6576 да не извърша тежък грях,

ако му бъде нарушен

сънят. Не искайте от мен

да го направя, сир. — Остава

6580 да го събудя аз тогава —

решително Говен отвърнал.

Той копието си обърнал

и както го в ръка държал,

6584 полека му върха допрял

до спящия и го събудил^[3].

Той отначало се учудил,

а после казал на Говен:

6588 — Безкрайно съм ви задължен,

защото, сир, от сън дълбок

събудихте ме. Нека Бог

е с вас! Но предпазлив бъдете

6592 и по-далече не ходете.

Защото лудост би било

да знаеш, че те чака зло

и да се правиш на безстрашен.

6596 — Че от какво ли да се плаша?

— Щом питате, ще отговоря:

известно е на всички хора,

че няма рицари до днес

6600 от бой да са излезли с чест,

когато са на път поели

отвъд Галвойските предели^[4].

Поне доколкото аз знам,

6604 щом някой рицар иде там,

не се завръща^[5]. Аз успях

и се завърнах, но разбрах,

че смърт грозяла е и мен.

6608 Там срещнах рицар, надарен

със смелост и със мощ такава,

че друг не го е побеждавал,

когато с него е воювал.

6612 Сеньор, живота ще ви струва,

ако днес хълма превалите.

Я по-добре да си вървите.

— Как тъй? Защо бих толкоз път?

6616 Ако се върна, ще рекат,

че съм страхлив и малодушен.

Не искайте да съм послушен.

Решил съм аз и ще замина

6620 да видя по каква причина

оттам не се е никой върнал.

Раненият глава обърнал

и казал му: — Защо тогава

6624 човек да ви разубеждава?

Вървете, щом така държите

със храброст да се отличите.

Аз бих желал да ви помоля,

6628 ако по Божията воля

се върнете отново тук

(такова чудо с никой друг

не е било и няма как

6632 и в бъдеще човешки крак

оттам обратно тук да стъпи),

та аз ви моля, друже скъпи,

да минете по тез места,

6636 за да научите вестта

за мойта смърт или дай боже

тук живи да се срещнем… Може

да съм напуснал този свят.

6640 Ако е тъй, за благодат

Господна тук се помолете

и за девойката сторете

каквото трябва: нека тя

6644 не знае що е нищета

и нивга срам да не изпита.

На вас бих искал да разчита

една девойка милостива,

6648 възпитана, благочестива,

със ум и хубост надарена.

Тя страда днес заради мене:

да плаче и скърби не спира,

6652 като ме гледа, че умирам.

Разчувствал се Говен тогава

и почнал да го уверява,

че ще помогне най-добре,

6656 ако беда не го възпре,

на тази мила хубавица.

Сбогувал се добрият рицар

със тях и се отдалечил,

6660 гори и ниви прекосил,

до чуден замък се добрал

(какъвто в Павия видял):

оттук — огромен пристан морски,

6664 оттам — лозя в масиви горски,

а пък под тях — река голяма

течела край самия замък

и се изгубвала в морето^[6].

6668 Говен видял, че откъдето

да мине, крепостни стени

ограждат всичките страни

на замъка. Но забелязал

6672 мост и по него вътре влязъл,

а там насред трева зелена

под тис с корона разклонена

съгледал, че стои сама

6676 една пленителна мома,

в ръката с малко огледало —

тя шията си снежнобяла

оглеждала, а на главата

6680 била с красив венец в позлата^[7].

Пришпорил своя кон Говен

накъм момата устремен,

но тя със силен вик го спряла:

6684 — Къде сте хукнал като хала,

защо сте толкова забързан?

Приличате на луд отвързан.

Той казал: — Бог да ви помага

6688 във всичко, хубавице драга!

Но по-добре ми обяснете

защо решихте да ме спрете?

— Кроежите ви отгадах

6692 и затова със вик ви спрях^[8].

— Кроежи ли? — Да, сир, държите

на коня си да ме качите

и нейде да ме отведете.

6696 — Познахте. — Да, но запомнете,

че свръхвисока е цената.

Избийте си го от главата.

Не съм глупачка празноглава,

6700 която служи за забава

на някой рицар и приема

на коня си той да я взема

и да я мъкне тук и там.

6704 Сир, ще се убедите сам.

Но аз не бих се противила

и бих навсякъде склонила

да бъда с вас, ако речете

6708 жребеца да ми доведете

от ей онази там градина.

Тогава тръгвам, та двамина

да срещаме беди, страдания

6712 и най-различни изпитания.

— Освен че в туй опасно дело

ще трябва аз да действам смело,

какво изисква се от мен? —

6716 припрян попитал я Говен.

— Доколкото тук аз съм веща,

не ще е нужно друго нещо —

му отговорила момата.

6720 — Да, но как може по дъската,

която забелязвам там,

да мине конят ми? Не знам

тук на кого да го оставя.

6724 — На мене, драги. Ще направя

за коня ви каквото мога.

Ала не се бавете много,

пешком оттатък преминете

6728 и час по-скоро се върнете,

че ако не мирува конят,

не виждам как ще го догоня.

А ако някой пък рече

6732 оттука да го отвлече,

какво да сторя аз самата,

дордето още сте оттатък?

— Да, имате, девойко, право.

6736 Ако не е завързан здраво,

той лесно може да изчезне.

Но ако някой тука влезне

и силом коня ми открадне,

6740 тогава не на вас ще падне

вината — рекъл й Говен.

И както бил въоръжен,

потеглил с мисълта, че може

6744 със някого да се наложи

да влезе във жесток двубой,

та коня да й върне той.

Говен преминал по дъската

6748 и щом се озовал оттатък,

чул хора някакви в почуда

да казват: — Ах, девойко луда,

нима не те насити злото!

6752 Дори не мигна ти окото,

когато толкова глави

по твоя заповед, уви,

търкулнаха се на земята!

6756 Дано те вземе Сатаната!

Ти, млади рицарю, желаеш

да върнеш коня, но не знаеш

на колко зло ще налетиш,

6760 ако наистина решиш

оттука да го отведеш.

Побързай да се прибереш! —

повтаряли те многократно

6764 с надеждата, че той обратно

ще тръгне, без да губи време,

и този риск не ще поеме.

Говен не проявил съмнение

6768 във тяхното предупреждение,

но той бил вече обещал

и на обета си държал.

Покрай събралите се минал

6772 и със глава за поздрав кимнал.

И те го чинно поздравили,

ала сърцата им се свили

от притеснение. Говен

6776 нататък продължил, решен

да хване коня за юздата.

Но под маслината клоната,

която в близост той видял,

6780 на сянка рицар млад седял,

той също тъй бил притеснен

и се обърнал към Говен:

— Не, рицарю, недей посяга

6784 към него, че беля веднага

самичък ще си навлечеш!

Не дръзвай да го отведеш —

предизвикателство това е.

6788 И все пак аз държа да знаеш,

че те не спирам. Прав ти път!

Но тебе ще те сполетят

и другаде безчет беди.

6792 — Не можеш ме разубеди

ти, друже! Мене ме изпрати

при вас девойката, която

под оня тис във огледало

6796 оглежда си лицето бяло.

Ако не си получи коня,

за всички ще съм просто оня

клет рицар, станал за резил,

6800 че на дълга съм изменил.

— Ако го сториш, брате, злото

по-страшно ще да е, защото,

откараш ли й тоз жребец,

6804 кълна се в нашия Отец,

че те очаква край злочест.

Които дръзнаха до днес

да го направят, със това

6808 затриха своята глава.

Във моето предупреждение

не влагам лошо намерение.

Вземи го, след като държиш

6812 обета да не нарушиш.

Ни аз, ни някой друг не бива

от пътя ти да те отбива.

С мен може да не си съгласен,

6816 но знай, че тръгваш в път опасен —

това живота ти ще струва.

Ала Говен не се страхувал

(благоразумният съвет

6820 на рицаря не бил приет),

насочил коня към дъската,

за да го преведе оттатък.

А той не се съпротивлявал,

6824 защото явно бил минавал

по нея вече многократно

и даже му било приятно.

Говен юздата му поел

6828 и към момата го повел.

Тя отдалече го видяла:

с онази грива черно-бяла^[9],

с копринената му юзда,

6832 кон, превъзходен за езда.

Щом под дървото се видяла,

тя наметалото и шала

отпуснала върху земята,

6836 тъй че лицето и снагата

Говен видял съвсем открити.

Подал в ръцете й юздите

и рекъл: — Хубавице мила,

6840 сама не бихте се качила.

Да ви помогна ли? Елате!

— Да пази Господ! Как така ти

в ръцете си ще ме държиш?!

6844 А после ще го разтръбиш

за мой срам на когото щеш.

С пръст само ако ме допреш,

ще ми посегнеш на честта.

6848 Ще плъзне след това вестта,

че тялото ми си докосвал —

достойнството ми туй ще коства.

Аз предпочела бих сега

6852 да бъде моята снага

на куп парчета разчленена,

но да не съм опозорена.

Не ми е нужна помощта ти.

6856 Върви си! Нека Бог ти прати

това, което аз желая,

и да се случи то до края

на този ден! Не се бави!

6860 Където искаш, там върви!

Не смей да приближиш до мен!

И знай, че все ще си следен

от мен самата дотогава,

6864 дордето вместо чест и слава

позор и срам си навлечеш^[10].

Прави сега каквото щеш —

тоз жребий е неотменим,

6868 като смъртта неумолим.

Приел той, без дори да мигне,

вестта, че зло ще го постигне

(според момичето бездушно),

6872 а после някак равнодушно

той вдигнал шала от земята

и го протегнал към момата

да си го сложи. Тя отново

6876 го стрелнала с очи сурово

и казала му: — Ти, васале,

от думите ми не разбра ли

тъй шала ми да не размяташ?

6880 Ти за глупачка ли ме смяташ?

Аз нямам никакво желание

да ми обръщаш ти внимание.

Не ти ли стана вече ясно,

6884 че аз сега не съм съгласна

одеждите ми да подаваш

с ръце нечисти? Прекаляваш!

Как до лице, очи, уста

6888 ще доближа онез неща,

които си докосвал ти?

И нека Бог не ми прости,

ако обхване ме желание

6892 във безразсъдно състояние

сама да търся помощта ти.

Момата взела си нещата,

наметката добре присвила

6896 и на жребеца се качила.

А на Говен пак с рязък тон

тя рекла: — Вземай своя кон

и… дето видят ти очите!

6900 Но аз ти тръгвам по петите:

където и да идеш ти,

злината ще те сполети

(ако Всевишният е рекъл),

6904 преди денят да е изтекъл.

Говен и дума не отвърнал,

възседнал коня си и свърнал

към онзи дъб с висок клонак,

6908 където храбрият юнак —

пострадалият тежко рицар —

бил с натъжената девица.

Той знаел как най-люти рани

6912 лекуват се с треви подбрани;

такива тъкмо за късмет

съгледал край тревясал плет,

откъснал ги и продължил.

6916 А не след дълго вече бил

пак при девицата злощастна

и оня рицар, който гаснел.

Тя, щом видяла го, му рекла:

6920 — Кръвта му май че е изтекла,

сеньор. На мене ми се струва,

че той не вижда и не чува.

Навел се и разбрал Говен,

6924 че пулсът му е учестен,

че още топли са ръцете

и казал й: — Не се косете,

та той е жив, не е умрял.

6928 От болките е премалял,

но още диша, пулс си има.

Аз вярвам, че е излечима,

макар и тежка, всяка рана.

6932 От билките ми той ще стане.

Според най-вещия билкар

това е най-добрият цяр.

Превържеш ли със тях кората

6936 на някое дърво, когато

е почнало да боледува,

и него те ще излекуват:

преди да мине много време,

6940 това дърво ще се съвземе,

ще цъфне, че и плод ще върже.

И вашият приятел бърже

ще се оправи, стига само

6944 да вържа с билките гръдта му

и другите места ранени.

Ала за тази цел на мене

ми трябва кърпа за глава.

6948 — Не се грижете за това! —

веднага казала момата.

И тя свалила от главата

забрадката си снежнобяла

6952 и я на рицаря подала.

На ленти той я разделил

и много вещо прикрепил

с тях билките към всяка рана

6956 и във очакване останал.

След малко рицарят ранен

въздъхнал, вече облекчен^[11],

и тихо проговорил: — Нека

6960 Бог дава здраве на човека,

възвърнал ми способността

за изповед преди смъртта.

Куп дяволи около мен

6964 нащрек са вече нощ и ден,

за да ми приберат душата.

Но преди тялото в земята

да иде, иска ми се много

6968 да сторя изповед пред Бога.

Познавам аз един свещеник,

живее той уединено

в параклис в нашия район.

6972 Да можех да намеря кон

да ида да се изповядам,

душата ми за да не страда

на оня свят! Едва тогаз

6976 спокойно ще посрещна аз

смъртта си. Питам се дали,

сеньор, не бихте днес могли

да ми помогнете със нещо.

6980 Я виж, задава се отсреща

на кон един оръженосец.

Ще сторите ли тъй, че после

със коня му дотам да ида?

6984 Говен погледнал — що да види:

един оръженосец мижав;

напомняла косата рижа,

тъй щръкнала и омотана,

6988 на четината на глигана;

очите малки били свити

под черни вежди страховити;

а пък мустаците дебели

6992 приличали на две къдели;

устата — сякаш цепнатина;

а във широката гърбина

вратът му се напълно губел;

6996 лицето му — сурово, грубо.

Естествено, че бил Говен

от неговия вид смутен.

Било излишно да го пита

7000 дали ще може да разчита

на коня му и затова

обърнал тутакси глава

към рицаря и споделил:

7004 — Не го познавам, брате мил.

Но ако тука бях довел

конете си, бих предпочел

и седемте да ви ги дам.

7008 Като го гледам, аз не знам

каква надежда ще внушава,

щом външността му е такава.

Раненият му отговорил:

7012 — Да, прав сте. Той и зло би сторил.

Говен решил да го попита

все пак защо насам се скита.

Оръженосецът, ядосан,

7016 отвърнал злобно на въпроса:

— Защо в делата ми се вреш?

От зло не ще се отървеш!

Но тук Говен не издържал

7020 и му заслуженото дал:

от неговата тежка длан

новодошлият бил прострян

с едничък удар на земята.

7024 Тъй отмалели му краката,

че пет-шест пъти се опитал

да стане, ала все залитал.

Когато станал на крака,

7028 попитал го: — Защо така

със удар ти ме повали?

— Заслужи си го. Но нали

не ти злина голяма сторих?

7032 Прощавай, ако те съборих,

но ти ме предизвика лично.

— Я чуй, повтарям ти изрично,

че ще пречупя аз ръката,

7036 съборила ме на земята!

Пощада не търси у мен!

В туй време рицарят ранен

се посъвзел от своите рани,

7040 привдигнал се, успял да стане

и казал на Говен: — Сеньор,

с оръженосеца във спор

недейте влиза. Я идете

7044 и коня му ми доведете,

че него искам аз да яхна

оттук по-бързо да се махна

А на жребчето ми седлото

7048 стегнете по-добре, защото

бих искал таз девойка плаха

на него редом с мен да яха.

Придържайте я, друже скъпи,

7052 добре на стремето да стъпи.

Аз много бързам да отида

свещеника добър да видя,

пред него прошка да изпрося,

7056 а после той да ме мироса^[12]

и да ме причести накрая.

Говен, без много да се мае,

юздата на жребчето взел,

7060 до нея близо го довел,

повдигнал после предпазливо

с ръце момичето красиво

и го удобно настанил.

7064 И рицарят не се бавил:

той по-внимателно се взрял

в Говен и вече го познал.

И докато той бил зает,

7068 пристъпил рицарят напред,

отнел Говеновия кон

и по тревясалия склон

известно време галопирал.

7072 Говен изобщо не разбирал

защо постъпва той така,

повикал рицаря с ръка

и казал, клатейки глава:

7076 — Мой друже, би могло това

от луд човек да се очаква.

От раните си се оплакваш,

а пък на кон в галоп кръжиш.

7080 Ти можеш да си навредиш.

По-бързо коня ми върни!

— Говен, я по-добре вземи

зад теб там оня кон дръглив.

7084 И да ме смяташ за крадлив,

пак твоят кон за мен остава —

отвърнал рицарят тогава.

— Нима със зло ще отговориш

7088 ти на това, което сторих?

Е, хайде, коня ми върни,

че иначе ще измениш

на рицарството, на честта.

7092 — Не ми засягай гордостта,

Говен! Не давай ми съвети!

Не предизвиквай ме сърцето

да ти изтръгна със ръка

7096 и да го нося ей така.

— Пословицата всеки знае:

„Ти храниш куче — то те лае“.

За мен е много любопитно

7100 защо ти с коня ми отлитна,

защо заплашваш ми сърцето.

Каква признателност, задето

успях да те спася с лекарство,

7104 а ти отплащаш се с коварство.

Аз само добрини съм правил.

— Напротив! Май че си забравил

как ти направи ме за срам,

7108 когато искаше да ям

ведно с едни бездомни псета

и ми завърза с връв ръцете.

Та беше ли това достойно

7112 и аз ли действам непристойно?

Безчестникът си ти, не аз.

— А, ти ли си Грегориас?

Нали за собствена забава

7116 отвлече силом ти тогава

една девойка мила, млада.

А крал Артур бе заповядал

да се закрилят и почитат

7120 навред девойките, жените.

Заради нея те наказах.

А ти си пълен със омраза

към мен и вземаш моя кон.

7124 Погази кралския закон,

а крив сега изкарваш мен.

— Не си прав! Помниш ли, Говен,

как дълго ме измъчва ти?

7128 За този грях ще си платиш.

Със чиста съвест днеска мога

да взема Гренгалет — той много

за случая ще ми е нужен.

7132 Урок по-тежък, но заслужен,

в това ми тежко състояние

не ще ти дам. За наказание

нарочно коня аз ти грабвам.

7136 Ако на теб ти кон потрябва,

ще се задоволиш със коня

на щитоносеца — на оня,

когото с удар повали.

7140 Това устройва те, нали?

Тъй казал му Грегориас

и след любимата тогаз

понесъл се накъм гората.

7144 А лошата мома, която

вървяла все подир Говен,

му рекла: — Май че сте смутен.

Каквото и да ми твърдите,

7148 не са на свършване глупците,

васале. Доста е забавно

за мен да гледам как безславно

напредвате по своя път.

7152 Където да ви занесат

краката ви, ще съм след вас

и ще се смея до захлас,

дордето сте все още жив.

7156 Кобилка вместо кон дръглив

по би вървяла на храбрец,

какъвто сте, а не жребец.

Говен бил много затруднен.

7160 Друг избор нямал той, освен

за себе си да вземе този

кон одъртял, дръглив и грозен,

не знаещ ни галоп, ни тръс;

7164 с гръбнак предълъг, с дребен ръст,

с глава голяма, с тънък врат,

със хълбок кльощав, слабоват,

със дълги клепнали уши,

1168 със мътни стъклени очи,

с проскубана и рядка грива,

с крака, които се подвиват

под тежестта на старостта,

7172 с беззъба зееща уста,

с юзда и оглавник от връв,

с ребра протъркани до кръв

от стремена ръждиви, къси^[13],

7176 чак да не смееш със крака си

да стъпиш. А какво седло!

По-лошо и не би могло

да има… Злобната мома

7180 пак се заяла: — Та нима

на по-добро се ти надяваш?

Където да се подвизаваш,

след теб ще яздя неотменно

7184 и десет, и петнайсет дена,

три седмици и месец цял,

че я виж как си засиял

на този кон с прекрасна грива!

7188 Как радостна съм и щастлива,

че ти си безподобен рицар^[14],

а аз съм твоята девица.

Но всъщност твоето мъчение

7192 ще бъде мое развлечение.

Е, хайде, коня пришпори,

той няма да се умори

да броди из гори и степи:

7196 той въздуха направо цепи.

Поемай, рицарю, натам…

Когато със позор и срам

покриеш се, едва тогава

7200 могла бих да те изоставя.

— Я чуйте ме, девойко драга —

отвърнал той, — не ви приляга

такъв език да ми държите.

7204 Не е ли най-добре момите

да са възпитани и мили?

— Нещастнико, прахосваш сили

за своите съвети тъпи.

7208 Я по-добре да млъкнеш, скъпи!

Със всичко си задоволен…

Голяма радост е за мен

да гледам как на този ат

7212 препускаш ти напред-назад.

След като спорили тъй те,

наложило се, ще не ще,

Говен да тръгне, а момата

7216 последвала го бързешката.

Но с този кон той що да прави?

Не виждал как да го застави

да бъде малко по-чевръст,

7220 та камо ли да бяга в тръс.

Да го пришпори пък ще значи

да заподмята той ездача,

тъй че и лошо да му стане…

7224 Или по грешен път да хване.

Един ли лес, един ли склон

преминал той на този кон

и стигнал до река дълбока^[15].

7228 Била тя толкова широка,

че ни стрела на арбалет,

ни прашка, ни каменомет

отсрещния й бряг ще стигне.

7232 Отвъд реката бил издигнат

един невероятен замък,

изцяло е хубав дялан камък

и толкоз здраво укрепен,

7236 че никъде до тоя ден

такъв градеж не бил познат.

А на една скала — палат,

иззидан само с мрамор сив,

7240 неописуемо красив.

Покрай прозорците, които

били петстотин, любопитни

жени (все млади и красиви,

7244 все гиздави и приветливи

и всички в хубави премени,

във разнобагрени сатени

или в коприни златоткани)

7248 били отрано там събрани

и гледали ту към реката,

ту към лозята и нивята.

А редом с тях моми седели

7252 с лица невероятно бели,

с коси разкошно разпилени

като на висши, съвършени

създания, с тела изящни,

7256 накратко казано — прекрасни!

И всичко, гледано отвън,

било като във чуден сън^[16].

А в същия момент Говен,

7260 от лошата мома следен,

пристигнал близо до реката.

Тя слязла бързо на земята

и лодка някаква видяла,

7264 която вързана стояла

с въже за близката скала.

Във нея имало весла,

на камъка се виждал ключът,

7268 със който могат да отключат

един катанец много здрав.

Девойката със злия нрав

петнистия си кон въвела

7272 и място в лодката заела,

а после рекла на Говен:

— Със коня качвай се при мен

(кон ли — по-скоро магарица

7276 по-кльощава от кукувица).

Въжето отвържи, защото

ще те споходи скоро злото,

ако не минеш през реката

7280 или пък нейде из полята

ако не смогнеш да избягаш.

— Каква опасност го налага?

— Не виждаш ли? Да бе видял,

7284 не би се толкова мотал

и незабавно би се скрил.

Говен главата си извил

и забелязал чак тогава,

7288 че конник млад се приближава,

и казал: — Мога ли да знам

кой идва с моя кон насам?

Та аз веднага го познах.

7292 Нали от този кон аз бях

лишен на сутринта. Отне го

раненият, а тъкмо него

аз изцерих от тежки рани.

7296 — Дано свети Мартен ми стане

свидетел, че се радвам много

да ти го кажа. Но ей богу

не бих го сторила, да знаех,

7300 че във момента не витае

над теб една беда голяма.

Сеньор, лъжа изобщо няма

в това, което казвам аз:

7304 изпраща го Грегориас,

че негов племенник е той

и трябва с теб да влезе в бой,

да вземе твоята глава,

7308 а щом се върне, на тава

във дар да му я предаде.

Сега не виждаш ли къде

ще стигнеш, щом се противиш

7312 и в лодката не се качиш?^[17]

— Не, аз ще го изчакам тук.

— Да се опита някой друг

да те разубеди! Не смятам

7316 от твоя план да те отмятам.

Когато коня си пришпориш

и два-три кръга с него сториш,

въртейки меча страховито,

7320 онези там жени, които

ти забеляза, че стоят

в палата, те ще оценят

нечуваното ти умение

7324 да изтърпяваш поражение.

Аз виждам, че не се страхуваш.

— Навярно скъпо ще ми струва

това — отвърнал й Говен. —

7328 Но аз на всичко съм решен:

ще взема коня, той е мой,

ако е нужно, даже с бой

с нахалника ще се разправя.

7332 Говен видял едва тогава,

че племенникът на крадеца

лети към него на жребеца.

На стремената стъпил здраво

7336 Говен, но стремето отляво

се счупило на две парчета,

а пък и крантата проклета

не мърдала. Как да подкара

7340 една дръглива кранта стара?

От отчаяние обзет,

Говен си рекъл: — Лош късмет!

Борбата няма да е лесна.

7344 Как с подвиг рицарски да блесна

на каруцарски, мършав кон?

А другият на вихрогон

дошъл и към Говен замахнал

7348 със копието си, но ахнал

от изненада, щом видял,

че само дръжката държал,

а във Говеновия щит

7452 железен връх стърчал забит.

Говен примерил се и сварил

над щита тъй да го удари,

че здравия му шлем пробил

7356 и на брега го повалил.

Приключил схватката победно,

Говен жребеца си възседнал

с такава радост във душата,

7360 каквато рядко е позната.

Тъй свършил боят. След това

Говен, щастлив, извил глава

към лодката, ала в реката —

7364 ни лодката, нито момата.

Той изненадан бил безкрайно,

че е изчезнала незнайно

кога и във каква посока

7368 девойката така жестока^[18].