Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (1)

[1] В изданието на „Изток Запад“ текстът на „Персевал, или Разказ за Граала“ е компактен, т.е. няма разделение на глави. Има само разделение с празни редове според предложените във въведението на Стоян Атанасов 16 епизода. Това удобно за читателите разделение го предлагаме в електронния вариант на книгата в Читанка, като прилагаме и заглавията на епизодите. — Бел. NomaD. ↑

[2] Ст. 6: Кретиен започва с парафраза на прочутата мисъл на Цицерон: „Каквото посееш, това ще пожънеш“ (За оратора, LXV, 261). Вж. също апостол Павел, Второ послание до коринтяни, гл. 9, 6: „Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.“ ↑

[3] Ст. 10: В началото на XII в. с прилагателното „романски“ се назовават говорите в Северна Франция. Така те са разграничавани от латинския. Съществителното „роман“ се появява към 1140 г. във връзка с новия повествователен жанр в стихове, писан на простонароден език по сюжети от гръко-римската Античност или от т.нар. „бретанска материя“ за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. ↑

[4] Ст. 13: Филип Фландърски (1142–1191), След овдовяването през 1181 г. на Мари Шампанска, покровителка на Кретиен дьо Троа и поръчителка на неговия роман Ланселот, Рицаря на каруцата, Филип предлага женитба на графинята, но получава отказ. Взема активно участие в Третия кръстоносен поход и загива в Палестина през 1191 г. По тези хронологични ориентири може да се смята, че Кретиен работи над Разказ за Граала през 80-те години на XII в. Филип Фландърски е ярък представител на феодалния елит, който се противопоставя на централизиращата политика на монархията, по-конкретно на Филип-Август и на съюза му със забогатяващата буржоазна прослойка. ↑

[5] Ст. 29: Добродетелите на граф Филип Фландърски като съвременна историческа личност са въплъщение на ценностите, чийто символ е легендарният крал Артур. По такъв начин историческият пласт се явява потвърждение, а в известен смисъл и производна величина, на митологичното. От друга страна, по логиката на коренните противопоставяния Кретиен ще изобрази впоследствие група персонажи — сенешала Ке, Червения рицар, Грозната девойка с магарицата, Надменната девойка и др., — които са антиподи на граф Филип Фландърски и на крал Артур. ↑

[6] Ст. 50: Тук очевидно Кретиен цитира по памет, каквато е тогавашната практика. Казаното е от Йоан, гл. IV, ст. 16, а не от Павел. Все пак в Първо послание до коринтяни, гл. 13, апостол Павел развива сходна идея. ↑

[7] Ст. 64: Въпреки че редица авторитетни критици вярват в съществуването на въпросната книга, при липсата на каквито и да било следи от нея не ни остава друго, освен да напомним, че препращането към стари авторитети или книги е типичен за онова време реторически похват за легитимиране на романа. Литературният топос за връзката с традицията като предпоставка за качество на новата творба не изключва обаче наличността на устни разкази, от които Кретиен по всяка вероятност е черпил материал за своя сюжет. ↑

[8] Ст. 68: Изхождайки от метафорите за сеитбата, жътвата и плодородието, Кретиен дьо Троа умело обвързва, а вероятно и степенува, три ценностни категории: християнското милосърдие (апостол Павел), куртоазната щедрост (граф Филип) и художественото творчество (Кретиен). ↑