Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Opowieści biblijne, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Зенон Косидовски

Библейски сказания

 

Полска

 

Преводач: Димитър Икономов

Редактор на издателството: Мария Бойкикева

Художник: Румен Ракшиев

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Коректор: Евгения Веселинова

 

Дадена за набор на 20.III.1981 г.

Подписана за печат на 20.VII.1981 г.

Излязла от печат на 29.VII.1981 г.

Печатни коли 28,25. Издателски коли 28,25.

Усл. изд. коли 35,32. Издателски №24697

Лит. група II-2. Формат 15/60/90.

КОД 02/9531222511/0442-4-81.

 

Цена 4,91 лв.

 

Издателство „Наука и изкуство“ — София

Печатница „Александър Пъшев“ — Плевен

История

  1. — Добавяне

Бурната история на Йосиф

Продаден в робство

Иаков имал дванадесет синове, но най-голяма слабост чувствувал към най-малките, Йосиф и Вениамин, понеже ги родила любимата му Рахил. Вениамин бил още дете, а Йосиф израсъл като изключително развито момче и никой в семейството не могъл да се сравни с него по ум. Бащата естествено се гордеел много с него и, както се случва понякога, лесно изпълнявал капризите му. Между другото той му направил пъстра дреха с прекрасни багри и не настоявал особено да се мъчи с работа в стопанството. Синовете на Вала и Зелфа трябвало да се грижат за добитъка и по цели дни прекарвали по пасищата, а в това време Йосиф парадирал в къщи, пременен и пригладен като някакво конте. При това той се държал като по-голям от другите, хвалел се без мярка и знаел всичко по-добре от неедноутробните си братя. Нещо по-лошо, случвало се е, че ги следял и веднага донасял на баща си, ако извършели някаква простъпка. Синовете на Иаков, които прекарвали голяма част от времето си извън бащината къща, имали какво да крият, затова намразили от цялото си сърце този самохвалко и доносчик, който им правел живота непоносим. Но Йосиф, заслепен от своята важност, не си давал сметка за тяхната надигаща се омраза. Нямало ден да не им досади по един или друг начин. Особено ги дразнел с разказите си за своите сънища, в които те винаги се явявали в някаква унизителна роля. Един ден, когато семейството се събрало да се храни, той разказал следния сън: „Сънувах: ето връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“ Неедноутробните му братя се възмутили и го попитали свадливо: „Нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш?“ Иаков, както винаги, застанал при тая свада на страната на галеника си. Но скоро Йосиф имал друг сън, в който не само единадесет звезди, но дори и Слънцето и Луната му се поклонили. Това уболо болезнено дори стария му баща. „Какъв е тоя сън, що си видял?“ — измърморил той огорчен. — „Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?“ Йосиф, изруган неочаквано от Иаков, ходил известно време като отровен. После обаче неприятната случка била забравена, а той отново се къпел в благоволение и привилегии. Веднъж се случило, че неедноутробните му братя тръгнали да търсят пасища и стигнали чак до Сехем и дълго не съобщавали нищо за себе си. Обезпокоен от мълчанието им, Иаков изпратил Йосиф да узнае какво става с тях. Йосиф с готовност приел мисията на надзирател и се чувствувал почетен от това. В Сехем узнал, че братята му се пренесли със стадото в околността на град Дотан. И той тръгнал подире им. Братята му пребивавали на една висока поляна и го съзрели веднага щом той се появил на хоризонта. Един от тях извикал ругателно: „Ето, съновидецът иде! Нека го посрещнем така, че да му се отщат всякакви сънища!“ Когато видели пременения мамин син, който най-вероятно отново е дошъл да ги шпионира, синовете на Вала и Зелфа решили да свършат веднъж завинаги с него. Чули се гласове да го убият и да го хвърлят в един сух кладенец, а на баща си да кажат, че го изял хищник. Но Рувим се противопоставил и молел братята си да не проливат братска кръв. Предложил да хвърлят Йосиф жив в кладенеца, където и без това ще умре от глад. В душата си обаче решил, че под прикритието на нощта ще извади брат си и ще го отведе при баща им. След дълго съвещание ожесточените братя се съгласили с тоя проект. Щом Йосиф се приближил, хвърлили се върху него, съблекли го съвсем и завързан го пуснали на дъното на дълбок кладенец. Нещастникът веднага загубил фасон и се уплашил, а когато се намерил в тъмната шахта, обзел го такъв ужас, че започнал да плаче високо. Престъпните братя останали глухи към неговите оплаквания и молби и седнали да се хранят, без дори да му хвърлят къшей хляб. Минали няколко дни, Йосиф преживявал мъките на глада и жаждата. Но ето че един ден се появил керван на мадиамци или измаилтяни, който карал от Галаад за Египет стиракса, балсам и ливан. Това били заможни търговци, облечени с великолепни дрехи. По шиите и раменете им блестели на слънцето украшения от чисто злато, дори и впрегатните принадлежности на товарните осли били нашарени със златни копчета. Тогава на синовете на Иаков хрумнала мисълта да продадат Йосиф в робство. Пътуващите търговци огледали внимателно слабичкия младеж и направили пазарлъка, като платили за него двадесет сребърника, защото знаели добре, че на египетския пазар младият роб бил добре плащана стока. Щом керванът тръгнал на далечен път, нечестните братя намокрили дрехата на Йосиф с кръв от козле и я пратили на баща си, като питали дали я познава. Когато видял окървавения плащ на любимия си син, Иаков почти загубил съзнание. Той разкъсал дрехите си и застенал в неутолима болка: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно Йосиф е разкъсан.“ После се препасал с вретище и безкрай оплаквал загубата. Близките му се мъчели по всякакъв начин да облекчат бащинската му болка, но Иаков неутешимо повтарял със сломен глас: „Със скръб ще сляза при сина си в преизподнята.“ Докато тънел така в ужасно страдание, мадиамците продължавали пътя си и откарвали в робство в Египет нещастния, облян в сълзи Йосиф, толкова подло продаден от братята си.

Йосиф в дома на Потифар

Пътуващите търговци продали Йосиф на Потифар, командир на гвардията на фараона. По тоя начин синът на Иаков попаднал на служба при един от най-високите сановници в Египет. Там не му било зле. Работлив, честен и изключително съобразителен, той спечелил благоволението на собственика си, който го дарил със своето доверие и му поверявал все по-отговорни задачи. Накрая се стигнало дотам, че го назначил главен управител на имотите си и не се бъркал в работата му. Каквото направел Йосиф, било добро. Потифар имал основателни поводи, за да отличава еврейския роб. Защото, откак му предал управлението на дома и имотите си, богатството му растяло, а самият той, освободен от грижите на всекидневия живот, могъл спокойно да се посвети на войската и да угажда на собствените си желания. Но, както се казва: щастието и нещастието следват едно след друго. Йосиф бил напет и много хубав младеж. Съпругата на Потифар пламнала от страст към него и почнала да прибягва към най-различни средства, за да го придума към прелюбодеяние. Той обаче отблъсквал ухажванията й, тъй като не желаел да се отплаща с подла измама за благодеянията на господаря си. Но за съжаление похотливата жена си втълпила в главата, че трябва да съблазни младежа, та каквото и да стане. Веднъж тя се възползувала от случая, че в къщата нямало никого, нито съпруга й, нито прислугата, примамила под някакъв претекст Йосиф в спалнята си, увиснала на врата му и с тежестта на тялото си го смъкнала на леглото. Йосиф се защищавал отчаяно и накрай избягал, но плащът му останал в ръцете на съблазнителната. Обидена до дън душа в женското си честолюбие, отблъснатата си отмъстила за болезненото унижение. Тя се развикала страхотно, а когато прислугата дотърчала от всички страни, показала плаща като доказателство за вината на Йосиф. Когато Потифар се върнал в къщи и узнал всичко, повярвал на възмущението на двуличната си съпруга и хвърлил Йосиф в затвора. Но дори в нещастието синът на Иаков не загубил нищо от своята съобразителност. Скоро той спечелил благосклонността на началника на затвора и поел надзора над другите затворници. Него изобщо го бивало за работа и човек могъл да го използува като свой заместник в стопанските работи и грижи. Йосиф притежавал това качество, че навсякъде, където се появял, излизал на първо място поради прилежанието си и готовността да бъде в услуга. Както в най-простите, така и във важните въпроси го тласкала ненаситна амбиция и в този порив към събирането на похвали му помагал практичният и смел ум, както и дарбата да печели симпатиите на началниците си. Един ден в затвора били хвърлени виночерпецът и хлебарят на фараона. Йосиф гледал да им облекчи положението и да им помага в нещастието. Наказаните царедворци му отвръщали с взаимност, приказвали с него по цели дни, посвещавали го в дворцовите отношения и го запознали със слабостите на царуващия владетел. Йосиф си отбелязвал всичко в ума и след кратко време се ориентирал толкова добре в тия работи, че сякаш сам бил служил в царския дворец. При един разговор станало дума, че двамата дворцови хора сънували странни сънища. На виночерпеца се присънила лоза с три леторасли, които най-напред се покрили с пъпки, а после с грозде. Тогава той подложил чаша, изстискал гроздовия сок и поднесъл питието на фараона. Йосиф помислил малко и предсказал на виночерпеца, че след три дни ще си възвърне благоволението на фараона и ще се върне на заемания пост. По тоя случай го помолил да се застъпи за него пред фараона, като хвърлен невинно в затвора. На свой ред разказал съня си и главният хлебар. Струвало му се, че носи на главата си три кошници с хляб, който му кълвели птиците. Йосиф помръкнал и му предсказал, че след три дни ще бъде предаден в ръцете на палача.

В двореца на фараона

И наистина след три дни предсказанието на Йосиф се сбъднало. Тогава фараонът празнувал рождения си ден и през време на пиршеството си дал сметка, че виночерпецът си бил изпълнявал добре длъжността. Затова му простил вината и отново му предал ключовете на дворцовото мазе. Но по отношение на главния хлебар останал неумолим и го пратил на посичане. За съжаление, както бива понякога, в щастието си виночерпецът забравил за другаря си по нещастна съдба, който му предсказал свободата. Йосиф прекарал още две години в затвора и вече се бил простил с надеждата, че неблагодарникът ще удържи думата си. И не би могло да се предвиди как щяла да се развие съдбата на сина на Иаков, ако на свой ред фараонът не започнал да сънува разни сънища. Една нощ имал такъв сън: от реката излезли седем тлъсти крави и почнали да пасат на крайречната ливада. Изведнъж от реката излезли седем мършави крави, които изяли тлъстите крави. Друг път му се присънило, че от земята израсли седем натежали от зърната класа, а после седем безплодни класа, заразени от болест, които погълнали здравите класове. Тия необикновени сънища разтревожили фараона. Той свикал най-вещите гадатели и мъдреци на целия Египет, опитни в тълкуването на сънища. Но те само клатели глави, съвещавали се, спорели помежду си, а накрай разперили безпомощно ръце и признали пред божествения владетел, че не могат да отгатнат скритото значение на тези съновидения. Фараонът изпаднал в униние, в двореца зацарило мрачно настроение. Едва тогава виночерпецът си спомнил за Йосиф. Видял в това случай да спечели още повече благоволението на фараона и му разказал за младия евреин, който някога в затвора му предсказал сполучливо бъдещето. В сърцето на фараона се вляла нова надежда. Без да се бави нито миг, заповядал да му доведат Йосиф. Когато затворникът, остриган и облечен с нови дрехи, паднал по лице пред владетеля, той му заговорил нетърпеливо: „Сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за теб съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“ Йосиф изслушал внимателно сънищата на фараона за тлъстите и мършавите крави, както и за пълните и празните класове. След като помислил, заявил, че Египет ще има седем плодородни години, след които ще настъпят седем години на суша и глад. Той обаче не се задоволил само да разтълкува сънищата, а посъветвал фараона веднага да назначи умен управител, който през годините на изобилието да събере от гумната една пета от реколтата, за да се избегне гладът през годините на бедствието. Тоя съвет се харесал много на фараона. Той изгледал замислено откритото лице на стройния младеж и веднага го осенила мисълта, че е намерил изпратения от провидението човек. Веднага го назначил за свой наместник в държавата и в негови ръце предал управлението на целия Египет. Защото само с диктаторски разпоредби е било възможно да се осъществи стопанският план, който изисквал налагането на тежък данък върху феодалните земевладелци, както и върху селяните, които живеели в бедност. Йосиф бил на тридесет години, когато се издигнал ненадейно от нещастието си на върха на успеха и великолепието. След четиринадесет години робство станал заповедник над своите довчерашни господари и дясна ръка на монарха, който в Египет бил смятан за бог. Съгласно осветения дворцов протокол властта му била предадена извънредно тържествено. Фараонът, седнал на златен трон, му връчил знаците на високия сан: златен пръстен, скъпоценна огърлица и изкусно изработена мантия. След това изрекъл осветената формула: „Аз съм фараон, но без твое съгласие никой не ще посмее да предприеме каквото и да било в цялата тази страна.“ Същия този ден целият двор се понесъл към храма на колесници, в които били впрегнати огнени жребци. Йосиф като наместник заел втората колесница след фараона, а когато минавал по улиците, херолди призовавали населението да пада на колене пред новия властник. В храма фараонът дал на Йосиф египетското име Цафнат-панеах, което буквално означавало: „бог казва: да живее“. Освен това го оженил за дъщерята на влиятелния жрец от град Он (на гръцки Илиополис) Потифер и по този начин му осигурил подкрепата на могъщата жреческа каста.

Йосиф управлява в Египет

През седемте плодородни, години Йосиф пътувал по цялата страна и лично следял за изпълнението на заповедите му. Житниците се пълнели с пшеница до връх, а в страната въпреки събирането на този данък царяло такова изобилие, че хората благославяли новия управител. Йосиф не бил лишен и от семейно щастие. Неговата съпруга Асенета му родила двама синове: Манаси и Ефрем. Съгласно предсказанието му настъпили години на суша и глад и бедствието засегнало не само Египет, но и всички съседни страни. Хората страдали от глада, но когато помолили фараона да заповяда да им отворят житниците, той ги отпратил при Йосиф. Като мъдър стопанин Йосиф се отнесъл благосклонно към молбите на населението, но не давал житото даром. Отначало хората трябвало да плащат храната с пари, а когато те им се свършили, продавали коне, овце, волове и осли, за да избягнат мъките на глада. Накрай се лишили от земята си и почнали да продават самите себе си в робство. По този начин след седемте бедствени години цялата земя с нейните орачи станала изключително собственост на фараона. Само жреците запазили имотите си, понеже фараонът държал сметка за влиянието им и разрешил през плодородните години да трупат храна за себе си. Щом цялата земя станала собственост на фараона, Йосиф започнал да я дава в аренда и заявил на населението: „Ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята; по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас за засяване на нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.“ А народът обещавал, че ще служи вярно на фараона. От онова време в живота се установил закон, според който египетското население давало на фараона една пета от реколтата. Тоя закон обаче не се отнасял за жреците, които поради тази причина започнали да се обогатяват и да растат по сила.

Родът на Иаков гладува

И в Ханаан също царяла суша. При вестта, че в Египет може да се купи пшеница, Иаков изпратил десетте си синове в страната на фараона за жито. Задържал в къщи само Вениамин, когото обичал толкова много, че не искал да го пусне далече от себе си. Братята натоварили на осли празните чували и тръгнали на далечен път. В Египет ги изправили пред лицето на най-големия държавен сановник, защото само той лично могъл да им отпусне жито. Йосиф изживял страшно сътресение, когато погледнал към пристигналите от Ханаан. В миг познал братята си, които някога го били продали за двадесет сребърника. Не се издал обаче кой е, разговарял с тях с помощта на преводач. Не могъл да си откаже и удоволствието да ги уплаши. С гръмък глас ги обвинил, че са дошли в Египет да шпионират, а не да купуват храна. Ужасените братя се изпотили седем пъти. Те обяснявали разпалено, че дошли само за храна, че старият им баща, който ги е пратил, имал дванайсет синове, най-малкият от които останал в къщи, а един изчезнал безследно. Йосиф ги изслушал с навъсено чело и не дал да се разбере по него колко се развълнувал от вестта, че Иаков и Вениамин са живи. Той се преструвал на сърдит и упорито ги обвинявал в шпионаж. Заявил, че ще ги хвърли в затвора, а ще пусне само едного да си отиде в къщи и да доведе най-малкия брат като доказателство, че това, което разказват, не е лъжа. Глух към уверенията и молбите, Йосиф повикал стража и заповядал да откарат братята в затвора. Но след три дни му станало жално за тях и решил да смекчи присъдата. Призовал ги при себе си още веднъж и заявил, че ще им продаде жито и ще им позволи да се върнат в Ханаан, а ще задържи само едного от тях в затвора като залог, че ще доведат най-малкия си брат. Без да подозират, че египетският сановник разбира езика ям, синовете на Иаков започнали да се вайкат, че основателно ги сполита наказание заради недостойната им постъпка по отношение на своя брат. По този начин Йосиф разбрал, че виновниците съжаляват за това, което са сторили, и че в същност не са зли хора. И го овладяла такава вълна на умиление, че трябвало да премине в съседната стая насаме да изплаче мъката на сърцето си и незарасналия копнеж по родния дом. После избърсал сълзите си, овладял се и заповядал да напълнят чувалите на братята с жито, а Симеон да бъде откаран в затвора като заложник. Тайно пък поръчал да върнат на братята парите, платени за житото, като ги сложат скришом в чувалите. Защото искал да постави на изпитание тяхната честност. Синовете на Иаков тръгнали за Ханаан с осли, натоварени с чували пшеница. По пътя спрели да нощуват в една странноприемница. Когато развързали чувалите, за да нахранят ослите, намерили вътре парите, които платили за житото. Убедени, че е станала някаква грешка, решили да върнат сумата при второто отиване в Египет. Това обаче не настъпило скоро и Симеон вече губел надежда, че ще излезе от затвора, защото Иаков за нищо на света не искал да се раздели с Вениамин. След загубата на Йосиф той треперел за живота на Вениамин и в него виждал единствената сладост на старините си. Не помогнали нито заплахите, нито молбите, нито дори декларацията на Рувим, че ще позволи да убият двамата му синове, ако не доведе Вениамин обратно. Иаков останал неумолим, поради което братята решили да не отиват втори път в Египет, понеже се страхували да се изправят пред египетския сановник без Вениамин. Скоро обаче храната била изядена и хората отново били притиснати от глада. Иаков нямал друг изход; с тежко сърце бил принуден да прати заедно с другите си синове и Вениамин. За да спечели благоволението на египетския сановник, изпратил му в дар малко балсам и мед, стиракса и смирна, орехи и бадеми. Поръчал също на синовете си да върнат парите, които по необясним начин се намерили в чувалите им. Братята се отправили за Египет с най-лоши предчувствия, но Йосиф, щом видял Вениамин, ги приел милостиво. Поръчал на готвачите да приготвят пир, а гостите предал на грижите на домакина си, за да могат да се измият от праха. Братята се възползували от случая и поискали да върнат намерените в чувала пари. Но за тяхна изненада слугата не искал да приеме парите и ги успокоил с думите: „Парите, които дадохте тогава, са у мене!“ Братята си отдъхнали с чувство на облекчение, веднага обаче преживели и друга радост. Домакинът довел Симеон от затвора и му дал нова дреха, защото и той щял да седне на пиршеството. В двореца братята се поклонили доземи на египетския сановник и му поднесли дарове, изпратени от Иаков. Йосиф ги приветствувал, разгледал даровете и попитал за здравето на баща си. По едно време повдигнал очи към брата си Вениамин и го овладяла такава нежност, че само с най-голямо усилие задържал сълзите си. Преминал бързо в съседната стая и там се наплакал без свидетели. После умил лицето си и като се върнал в залата за пир, заповядал сервирането да започне. През време на пира Йосиф се грижел на младия Вениамин да се падат най-хубавите и най-големи късове. И веднага на масата зацарила такава веселост, че всички се изпонапили.

Йосиф отново поставя братята си на изпитание

На другия ден Йосиф заповядал на домакина си отново да сложи в чувала на всекиго от братята си пари, а на Вениамин освен това и сребърната чаша за вино, от която гадаел бъдещето си. Щом синовете на Иаков се намерили заедно с натоварените си осли извън града, Йосиф пратил личната си стража да ги настигне. Сърцата на синовете на Иаков замрели от ужас, когато изведнъж ги обкръжили въоръжени войници на бойни колесници. Командирът се приближил до тях със заплашителен израз на лицето и ги обвинил, че са откраднали сребърната чаша на наместника. Братята естествено отричали разпалено, съгласили се да се направи обиск и заявили: „У когото от твоите слуги се намери тази чаша, нека да умре; а ние ще станем твои роби, господарю!“ Но командирът заявил, че само крадецът ще бъде откаран в затвора. Какво било изумлението, когато сребърната чаша била извадена от чувала на Вениамин! Синовете на Иаков късали дрехите си от отчаяние и оплаквали нещастната си съдба. И в тоя момент издържали успешно изпитанието, пред което ги поставил Йосиф. Защото те решили да не изоставят Вениамин в нещастието и заедно с него да се върнат в египетската столица. В двореца се хвърлили в нозете на Йосиф и го молели да задържи и тях в робство заедно с Вениамин. Но египетският сановник не искал да приеме жертвата им и настоявал само Вениамин да понесе наказание. Тогава напред излязъл Иуда и заговорил следното: „Господарю! Ти ни пита за нашия баща. Той е вече много стар и ако не му отведем обратно любимото дете, ще умре от голяма скръб. Смили се над баща ни, пусни свободен Вениамин и вместо него вземи мене в робство, а аз ще ти служа вярно до последните дни на живота си.“ Като видял, че неедноутробните му братя са благородни хора, Йосиф не могъл повече да крие чувствата си. Отпратил всички египтяни вън от стаята и открил кой е. Изведнъж цялата му важност изчезнала и той избухнал в такъв силен плач, че го чували по всички кътчета на двореца. Братята били като поразени от гръм; съвсем не се зарадвали, а се разтревожили да не би брат им да рече да си отмъстява за стореното му зло. Но Йосиф ги разцелувал сърдечно, а с особена нежност прегърнал Вениамин, най-малкия си брат. Когато се нарадвал до насита и избърсал сълзите си на радост, рекъл с подканващ глас: „Идете по-скоро при баща ми и му кажете: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави; ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният, и едрият ти добитък, и всичко твое; и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.“ Вестта за необикновената среща бързо стигнала до царския дворец. В свето благоволение фараонът дал право на Йосиф да доведе от Ханаан целия си род и да изпрати коли за улесняване на пренасянето. Йосиф постъпил така, както му позволил неговият господар. Освен това обсипал щедро всичките си близки с дарове. На неедноутробните си братя наредил да бъдат дадени по две облекла, а на Вениамин пет най-хубави одеяния и триста сребърника, а на баща си освен дрехи и пари изпратил много други богатства от Египет. Даровете били натоварени на десет осли, а десет ослици носели пшеница и друга храна, та при преселването си хората на Иаков да не страдат от глад. Когато синовете пристигнали и разправили на баща си какво им се е случило в двореца на фараона, отначало той не искал да повярва и едва когато видял донесените дарове духът му се повишил. Заплакал от радост и възкликнал: „Стига ми това, син ми Йосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.“

Родът на Израил се заселва в делтата на Нил

Родът на Израил, на брой шестдесет и шест души, тръгнал за Египет и се спрял в земята Гесем при делтата на Нил. Уведомен за пристигането на баща му, Йосиф се понесъл с колесница, за да го посрещне, и с плач се хвърлил на шията му. „Сега вече мога да умра — казал разчувствуваният старец, — щом те видях и (се убедих), че си още жив!“ После Йосиф завел баща си и петима избрани братя пред лицето на своя благодетел. По тяхна молба той им позволил да се заселят в Гесем, а после погледнал с чувство на уважение към стария, изпълнен с достойнство Иаков, който стоял пред него облечен в широк плащ от вълна и с пастирска гега в ръка. Попитал го на колко е години: „Броят на годините на моя земен път е сто и тридесет“ — отговорил старецът и благословил фараона с вдигната десница. Пасищата в Гесем били хубави и просторни. На израилските преселници им вървяло добре и те се размножавали бързо. Иаков живял още седемнадесет години, а когато почувствувал, че смъртта му се приближава, помолил Йосиф да го погребе в гробницата на дядо си и баща си в Макпелах близо до Мамре. Преди смъртта си приел в своя род Манаси и Ефрем, синове на Йосиф, и египтянката. След като благословил дванадесетте си синове, от които предстояло да се развият дванадесетте колена на израилския народ, обърнал се към стената и предал дух. Останките му били балсамирани съгласно египетския обичай. Погребалните обреди продължили четиринадесет дни, след което последвал седемдесет дни траур, обявен в цял Египет. Към гробницата на Авраам в Ханаан потеглило многобройно погребално шествие, в което взели участие всички сановници на фараона. Масово участвували и оплаквачки. Те плачели така отчаяно, че жителите на Ханаан се чудели кой е този знатен египтянин, когото погребват на тяхна земя. Йосиф дочакал и внуци и умрял на сто и десет години. Преди смъртта си изразил горещо желание, когато някога израилският народ се върне в Ханаан, да вземе със себе си останките му и да ги погребе в гробницата на Иаков. Неговото тяло също било балсамирано и сложено в ковчег съгласно древния египетски обред.