Даяна Палмър
Яростна страст (8)

Осма глава

На разсъмване Беки скочи в леглото на майка си, прегърнала кученцето.

— Мамо, събуди се! — засмя се тя. — Виж, слънцето изгря!

— Добре, кажи му да се скрие — измърмори Маги и закри главата си с възглавницата.

— Трябва да станеш! — настоя момиченцето.

— Защо? — попита майка й изпод възглавницата.

— Защото ще ходим за риба — се чу дълбок мъжки глас над нея. Изведнъж завивките и възглавницата бяха хвърлени. Маги остана да лежи безпомощна по бледосинята си нощница и се взря в засмяното лице на Гейб.

— За риба ли? — зяпна го със сънени очи. Той беше облечен с джинси и шарена риза, изглеждаше свеж, отпочинал и жизнен. А тя се чувстваше като изстискан парцал.

— Да ловим риба — отвърна Гейб — Беки, мила, слез долу и кажи на Джени, че искаме голяма закуска, след това кажи на баба си, че ще тръгнем, преди да е станала. Разбра ли?

— Да! — Беки скочи, притиснала кученцето към светлосинята си блузка, и изтича с развята опашка.

— Толкова съм уморена — изохка Маги. После се събуди напълно и осъзна, че не само бе уморена, а усещаше болки и знаеше от какво, от което се изчерви.

— Нищо чудно, че си уморена — смънка той с лукава усмивка. Седна на леглото до нея, опря се на ръце и се надвеси над нея. — М-м-м, колко си хубава, когато се събуждаш — каза гласно, любувайки се на разрошената й коса и зачервеното й овално лице.

— Ти също си хубав — отвърна тя, загледана възхитена в него с големите си зелени очи. — Добро утро.

— Добро утро, слънчице — пошегува се Гейб и се наведе над топлите й меки устни. Той проявяваше нова нежност, която се излъчваше от него като пролетно слънце. Маги я усети и зарадвана се пресегна, за да приближи гърдите му към себе си. — Рисковано е — прошепна Гейб до устните й. — Почти гола си. Усещам те дори през нощницата.

— Аз също те усещам — прошепна тя в отговор и притисна с ръка твърдите му широки гърди. — Иска ми се…

— Какво? — попита той нежно.

— Да отидем на самотен остров само за няколко часа — отвърна Маги. — За да не ни вижда и чува никой и да бъдем както снощи.

— Тук наоколо няма самотни острови — каза Гейб с усмивка и приглади косата й назад. — Аз също го искам. Много е хубаво да се люби човек с теб. — Като чу думата „люби“ тялото й изтръпна и тогава си спомни какво бе казал, че това съвсем не било секс. Наистина не беше. Сексът носи само физическо удовлетворение, кратко удоволствие. Онова, което преживяха, беше някак по-дълбоко. Почти благоговейно… Тя се загледа в светлосините му очи и забеляза дребните бръчици около ъгълчетата им и колко дълги бяха клепките му. Веждите му бяха гъсти и тъмни, импулсивно ги приглади с ръка. Опияняваше се, когато го докосваше така, а на него явно му бе приятно. Беше затворил очи. — Продължавай — тихо каза той. — Щом искаш, изследвай ме. — Тя го направи. Беше вълнуващо да прокара пръсти по слабите му страни, там, където носът му някога е бил счупен и бе леко изкривен, по изрязаните твърди устни, по упоритата брадичка. Не беше красив, но притежаваше вътрешна привлекателност, която го правеше неустоим, а тялото му бе великолепно, помисли си с въздишка. — Харесва ми — измърмори Гейб, докато Маги плъзгаше ръце надолу по гърдите му. — Харесва ми допира на пръстите ти.

— Аз пък обичам да те докосвам — призна тя и това й се стори очарователно. — Никога не съм изпитвала желание да докосвам някого — добави неопределено. — Много странно, че не мога да се спра.

Той отвори очи и се взря в нейните.

— Това звучи сериозно.

— Така ли? — отвърна Маги на критичния му поглед. — Не се тревожи толкова — усмихна се тя. — Няма да се влюбя до полуда и да залепна за теб.

— Слава богу — въздъхна Гейб, без да се замисли, и се усмихна. — Не бих искал влюбена до полуда жена да тича след мен по цял ден.

Маги сведе очи към гърдите му, за да не забележи, че нехайната му забележка я бе обидила. Всъщност защо би трябвало да има значение? Гейб не я интересуваше.

— Е, няма опасност това да се случи — каза му твърдо.

Направи му впечатление, че забележката й го подразни. Искаше ли тя да го обича? Отдръпна се малко смутен.

Маги изглеждаше тъжна. Лицето й бе загубило прекрасния си жизнен цвят и изглеждаше странно напрегнато.

— Хей — каза той меко и вдигна брадичката й нагоре, докато очите й срещнаха неговите. — Какво има?

— Нищо — отвърна тя веднага. — Просто се замислих дали трябва да се женим…

— Харесвам те — каза Гейб неочаквано. — Ти не ме ли харесваш?

— Харесвам те! — възкликни Маги въодушевена и усмихната. — При това много те харесвам!

Той се засмя.

— Физически двамата създаваме нещо красиво и трайно. Защо приятелите да не се женят?

Тя не можа да измисли нито една причина. Винаги съществуваше надежда, че любовта ще дойде, че Гейб ще се научи да я обича, разбира се, че имаше надежда.

Маги въздъхна и си помисли колко бе прекрасен, мъжествен и привлекателен. Щеше да бъде неин. Никоя друга жена нямаше да го познава, както тя. Той щеше да бъда нейният мъж. Изцяло. Маги усети прилив на неустоимо желание да го притежава. Искаше Гейб да носи халка, искаше всички да знаят, че той й принадлежи. Стресна се от собствените си смели мисли.

Зелените й очи се впиха в строгото му лице и тя си помисли: обичам го. Винаги съм го обичала.

Тази мисъл направо я смая. Да, действително го обичаше. Иначе не би могла да му се отдаде, както стана предишната вечер. Особено след като белезите от първия й брак още не й бяха изчезнали. Защо по-рано не го бе осъзнавала? Това, че бяха свършили заедно, не би могло да бъде така дълбоко, ако бе само физическо изживяване.

— Нещо те тревожи — повтори той и се смръщи.

— Не! — Маги седна в леглото, приглади косата си назад и се насили да се усмихне. — Честно, не се тревожа. Само не съм сигурна дали си спомням как се лови риба!

— Ще ти покажа. Това и други неща — обеща Гейб и безгрижно се наведе, за да я целуне по устните.

Тя ахна от нежната целувка. Изведнъж й се стори така хубаво да разбира как се чувства и той да я докосва. Тихо изохка и разтвори устни.

Гейб затаи дъх, когато Маги така неочаквано се предаде. Сърцето му заби като лудо. Вдигна глава и я погледна, почувствал се пълноценен мъж, който изпитва истинско желание.

Слабите му пръсти хванаха презрамката на нощницата й и бавно я смъкнаха надолу, откривайки една напрегната хубава гърда.

Тя разтвори устни. Отпусна глава назад. Наблюдаваше го, харесваше й как я гледаше той, в очите му прочете явното желание.

— Докосни ме там — прошепна Маги дрезгаво.

Сърцето му подскочи и сякаш спря на гърлото му. Тя щеше да се окаже костелив орех. Не го очакваше. Вече не знаеше какво бе очаквал. Ръката му се плъзна по рамото, по ръката й, по ребрата й и малко по-нагоре, колкото да заблуди с лъжливи надежди. Видя как зърното й се втвърди, докато го пипаше, чу я как учестено диша.

— Ръцете ми ли желаеш, или устните? — прошепна той и леко докосна устните й със своите. Маги безпомощно стисна на раменете му.

— Всичко — прошепна му в отговор с треперещ глас. — Всичко!

— Тогава ще трябва да почакаш — каза Гейб и бавно се наведе. — Не може да предприемем нищо сега.

Но му се искаше. Хвана гърдата й с ръка и се наслади на меката й тежест, когато се наведе напред да я опита нежно с устни, език и зъби. Маги скимтеше. Този звук го възбуди до такава степен, че не можеше да издържа, ала трябваше да запази присъствие на духа, да бъде нежен, трябваше… Господи!

Той я бутна върху възглавниците и легна върху нея. Лицето му бе напрегнато от страстта, държеше я здраво с ръце.

— Направи го — предизвика го тя. Очите й бяха широко отворени и пламенни, дълбоко в тях се четеше първата искра на изгарящото желание да го притежава — Направи го. Рискувай.

Цялото му тяло се разтресе от усилието да се овладее. Маги беше сирена, която лежеше и с очи го предизвикваше, тялото й се поддаваше с много обещания. Беки… Беки можеше да се върне всеки момент.

Гейб пусна китките й.

— Беки — прошепна. — Ще ни види.

Тя примигна, сякаш не бе достатъчно светло. После затаи дъх и го погледна, мисълта бавно проникна в съзнанието й.

— Ох…

— Наистина, ох… — Гейб изправи гръб и я привлече към себе си леко развеселен от израза на лицето й, макар че и той страдаше. — Не само аз се увличам — каза лукаво. — Какво искаш да направя, за бога? Да те взема при широко отворената врата?

Маги се изчерви до корените на косата си. От устата му прозвуча така, сякаш ставаше дума да се изтъркалят в сеното, и заради това го намрази. Не си даде сметка, че той също изпитва желание, което остава незадоволено. Разбра само, че я засегна.

— Извинявай — промълви и се опита гласът й да прозвучи нормално. — Забравих. По-добре да се облека.

Гейб неохотно я пусна и видя как тя вдигна презрамката на нощницата си. Лъчезарното й сияние угасна още преди да стигне до гардероба, откъдето извади джинси и зелена блуза.

Той бавно се изправи на крака, приближи се и застана зад нея, без да я докосва.

— Не се свивай в черупка — каза нежно. — Казах ти. Непохватен съм в тези отношения. Просто се… Изненадах се. Това е.

Маги също бе изненадана, защото току-що откри, че бе влюбена в него. Как би могла да го признае, след като Гейб се женеше за нея заради Беки? Така каза. Физическата магия беше утешителна печалба. Той не я обичаше. Не желаеше да обича никого.

Тя направи всичко възможно да се държи както обикновено и се обърна с усмивка.

— Аз също се изненадах — призна с лек, несериозен тон. — Нищо не се е случило.

Гейб я погледна в очите.

— Не исках да те обидя.

— Не си ме обидил — каза Маги бързо. Прекалено бързо. — Ще се облека. Къде ще ходим?

— До езерото — отвърна той. — В него съм развъдил риба.

— Ще трябва да сложиш стръвта на въдицата, ако използваш пролетни гущери — измърмори тя. — Нямам нищо против червеите, но не обичам гущери.

— Добре. — Маги се обърна с дрехите в ръце и го погледна. Гейб схвана намека със закъснение. — Ще отида да приготвя такъмите. — Спря на вратата, обърна се и я изгледа твърдо със сините си очи. — Когато се оженим, няма да излитам от стаята. Според мен женените хора не трябва да чувстват неудобство, когато се събличат пред очите на другия.

— Нито пък аз — съгласи се тя спокойно. — Но още не сме женени.

— В петък ще бъдем — напомни й той и излезе от стаята, без да каже дума повече. Тогава Маги за пръв път чу кога ще бъде сватбата.

След закуска се изненада, когато научи, че няма да ловят риба с въдици, а с тръстикови пръчки.

— Моля? — възкликна и се загледа в старата страшно дълга пръчка, която й подаде Гейб. — Ще ме караш да ловя риба с това? Не е ли опасно? Къде е макарата? Къде е…

— Всичко е на едно място, не виждаш ли? — отвърна той спокойно. — Въдица, тежести, плавей, корда, която издържа тринайсет килограма и половина, и кутия с червеи. Ето.

Тя грабна кутията с червеите и пръчката и го зяпна.

— Това ранчо струва цяло състояние, а ти не може си позволиш въдица със спининг?

— Не го правя за по-евтино — заоправдава се Гейб.

— Велосипедите имат спици — каза важно Беки и вдигна очи към тях. — Учихме за това в училище.

— Не, не, скъпа, става дума за въдица за ловене на риба — обясни й Маги. — Представлява пръчка с макара, която не се измята.

— Градски глезотии… — Той я изгледа намръщено. — Какво, да не би да не може да се лови риба без скъпо оборудване? Сигурно си свикнала с ароматизирана стръв и електронни джаджи, които привличат горките стари риби…

— Не съм! — сопна му се тя. — Мога да уловя риба и с бамбукова пръчка!

Гейб скръсти ръце на широките си гърди.

— Докажи го.

— Добре, ще го докажа!

Маги грабна пръчката, излезе от къщата и тръгна към езерото, което се намираше на няколкостотин метра надолу по прашния черен път.

Беки се изкикоти, държеше пръчката си над рамото и заедно с Гейб следваха майка й на почетно разстояние.

— Мама никога не е била толкова смешна — обърна се тя към Гейб. — Май се е променила.

— Да, нали? — ухили се той, докато наблюдаваше изправения гръб на Маги, която крачеше пред тях.

— Тя може ли да лови риба? — попита Беки.

— Не съм сигурен — отвърна Гейб. — Сигурно. Ще разберем, нали, мила?

— Да…

Седяха на брега на езерото повече от два часа. Когато се върнаха в къщата, се оказа, че Беки бе уловила риба. Гейб също бе уловил риба. Маги бе намокрила джинсите си и бе счупила пръчката си.

— Горката мама — въздъхна Беки. — Жалко, че не можа да уловиш нищо.

— Нямаше скъпа въдица с макара — обади се Гейб със сериозно изражение. Маги замахна да го ритне по много мъжествения задник, ала падна на своя, когато той се обърна, предусетил ритника, и отстъпи настрани.

Изразът на лицето й беше смешен. Гейб се засмя и й подаде ръка, за да й помогне да се изправи.

— Следващия път не се пали толкова — измърмори той, доволен от проявата й на смелост. — Ще те боли, като сядаш — добави с невинен поглед.

Лицето й се покри с руменина при този намек и веднага тръгна с Беки, без да му обръща внимание.

— Нали е весело? — каза Беки, понесла на връв рибата, която бе уловила. — Ние сме като истинско семейство. Много се радвам, че мога да остана тук.

Гейб я погледни.

— Аз също се радвам — каза. — Хубаво е да имам своя дъщеря.

Маги се разчувства при тази мисъл. Обаче познаваше Денис и изпитваше страх. Гейб бе невероятен, но какво би могъл да стори човек с мъж като Денис, който не играеше честно?

Този проблем я мъчеше и тя не можеше да му намери разрешение. Помисли си да поговори с Гейб, ала знаеше, че няма да я изслуша. Той дори не взимаше на сериозно делото за попечителство, напълно сигурен беше, че ще спечелят. Маги не беше толкова сигурна. Освен това се боеше. Беки беше целият й живот. Би направила всичко, за да не може Денис да я използва като ключ към тръста на дъщеря си. Всичко!

Гейб определи час да им вземат кръв и на другия ден, след като излязоха от кабинети на лекаря, двамата подадоха молба в общинския съд. Тогава започна чакането.

Джанет помогна с поканите, които бяха направени по телефона, тъй като нямаше време да се отпечатват и изпращат покани.

— Всичко ще бъде наред, мила — увери тя Маги. — Каним едни приятели от Хюстън — Джон Дуранго и жена му Маделин. Женени са от четири години и имат две момченца. Отначало смятаха, че синовете им ще бъдат еднояйчни близнаци, но те са съвсем различни. Изобщо не си приличат.

— Това може да е добър знак — отбеляза Маги.

— Права си. — Джанет я изгледа внимателно. — С Гейбриел ще имате ли деца?

— Да — отвърна Маги усмихната.

Джинет кимна.

— Браво. Много съм доволна. — После продължи да върти телефоните.

— С какво се занимава семейство Дуранго? — попита Маги Гейбриел на следващия ден, преди той да тръгне, за да свърши с дамгосването на говедата.

— С какво се занимават ли? — изгледа я Гейб. — По дяволите, Джон има нефтена компания.

— Извинявай, не чета мислите на хората — изгледа го гневно тя.

— Маделин пише трилъри. Написа „Островърха кула“, която заснеха като минисериал по телевизията.

— Това е една от любимите ми книги! Значи ти познаваш писателката, която е написала романа.

— Да, познавам я — каза той. — Тя е просто жена.

— Обаче е писателка!

— Просто жена — наблегна Гейб, — с чудесен талант, много чувствителна. Просто заниманието й е да пише, когато се запознаеш с нея, ще разбереш какво имам предвид. — Той сви устни. — Маделин захвърли един пай по Джон, заля го със спагети, заряза го на черен път с развалена кола. Боже мой, направо има късмета да оцелее, докато най-после се съгласи да се оженят.

— Звучи като доста грубо ухажване — отбеляза Маги.

— Така си беше. Беше забременяла от него — допълни Гейб тихо. — Опита се да избяга, защото си беше втълпила, че той иска да се оженят само по задължение.

Тя го погледна в очите.

— Така ли беше?

Гейб се усмихна.

— Той я обичаше от години, обаче дотогава Маделин не знаеше.

— Какъв добър край.

— И те така си мислеха. Братът на Джон, Доналд, я сваляше, ала се отказа благородно от надпреварата, замина за Франция и там се ожени за хубава млада художничка. Сега имат дъщеря. — Той приглади с ръка косата й назад. — Не стой на слънце. Ще изгориш.

Маги се намръщи.

— Виж се ти как си загорял.

Гейб се ухили.

— Кожата ми е станала като животинска — отвърна. — Повече от това не мога да изгоря. — Прииска й се да се вдигне на пръсти и да го целуне, ала после се сети, че той не желае нейната любов. Бракът им нямаше да бъде по любов. Не биваше да го забравя. Гейб разроши косата й с обич. — По-късно ще се видим. — Слезе от верандата и запали цигара, всяка негова стъпка бе уверена, пружинираща. Тя обичаше да го гледа как върви. Беше толкова гъвкав. Толкова мъжествен.

Обърна се и въздъхна дълбоко. Трябваше да престане да го люби с очи. Само той да не забележи. Все пак не желаеше това от нея.

През следващите дни Гейб явно не желаеше нищо друго от нея, освен компанията й. Вечерта, преди да се състои тихата церемония в близката църква, Маги бе необичайно нервна. Гейб дори не я бе докоснал след онази сутрин, когато ги заведе с Беки за риба. По груб начин проявяваше внимание и любезност, но нищо повече.

— Кога ще пристигне семейство Дуранго? — попита го тя след вечеря, когато Джанет отведе Беки горе, за да прочете приказка, а Джени си тръгна.

— Сутринта — отвърна той. — Ще пристигнат със самолет и още същият ден ще си заминат. В момента Джо урежда някои финансови дела. Цената на нефта стига най-ниското си ниво. Той много бърза да вложи капитал в различни предприятия.

— Много лошо — забеляза Маги. Отпи от кафето си без да обръща внимание на безмълвния му настойчив поглед.

— Представи си, че един ден загубя всичко — внезапно каза Гейб и се облегна на стола. — Какво ще правиш?

Тя вдигна вежди въпросително.

— Ще си намеря работа, разбира се.

Той се изсмя.

— Винаги казваш неочаквани неща. — Поклати глава. — Ще си намери работа. Ще ме напуснеш ли?

— Не, няма да те напусна — отвърна Маги разумно. — Защо да те напускам?

— Не ми обръщай внимание. Май мисля на глас. — Гейб допи кафето си и се изправи. — По-добре иди да си починеш. Утре ще бъде изморителен ден. Взе ли пръстените?

Беше й ги дал предишния ден — пръстен с малък диамант и към него златна халка. Не беше кой знае какво, тя остана леко разочарована, защото й подаде кутийката и излезе, без да си направи труда да й сложи годежния пръстен.

— Да — отвърна Маги глухо. — При мен са.

— Нали няма да се откажеш от мен, Маги? — внезапно попита той и спря до стола й.

— Не. — Тя вдигна очи. — Да не би да си променил решението си?

— Съвсем не. Защо?

— Просто се чудех — каза Маги с очи, вперени в бежовия си панталон. — Като че ли… — Тя се поколеба и вдигна поглед към него. — Не ме желаеш вече.

— Не те желая ли! — попита я Гейб полуразвеселено полусърдито. — Защо? — Сега Маги се смути, досрамя я от него, докато той я гледаше малко надменно, изразът на строгото му лице бе като на възрастен човек. Какво можеше да му каже? Че тъй като не я закачаше, бе решила, че бе съжалил за решението си? Не можеше да му го каже! — Защо? — повтори въпроса си Гейб.

Лицето й се стегна.

— Не ме докосваш.

— Разбира се, че те докосвам — възрази той внимателно — Непрекъснато те докосвам.

— Да, но не както преди — смънка тя.

— Ти беше някак недостъпна — каза Гейб. — Смятах, че не го желаеш.

Маги простря ръце.

— От кога това те спира? Спомни си, нали ти ме долепи до дървото още като дойдох?

Той вдигна вежди, когато я прихванеха, тя ставаше предизвикателна и пораждаше желания. Гейб вдигна глава, сви устни и я изгледа.

— Боже мой, май сме се разубедили.

— Не сме се разубедили. — Маги остави салфетката си настрани и се изправи. — Смятам да отида да си легна.

— Толкова рано? Едва седем часът е — отбеляза той, като погледна часовника си.

— Искам да си почина добре, за да се справя утре — каза тя и се обърна.

— Маги… — Тя спря с гръб към него. Гейб не я докосна, ала с гърба си Маги почувства топлината на тялото му. — Ако искаш да се любим, трябва да ми кажеш. Дори няма нужда от думи. Погледни ме, усмихни ми се, пофлиртувай с мен… Мъжът трябва да бъде окуражен. Не мога да чета мисли.

— Направих всичко, само дето не се съблякох за теб — процеди Маги през зъби.

— Не, не си. Цяла седмица се държиш на разстояние. Аз не те отбягвам, скъпа. Точно обратното.

Тя бавно пое дъх. Беше прав. Не беше го осъзнала, но беше прав.

— Извинявай, Гейб. Имах грижи — за Денис и дали постъпваме правилно, като се женим… Тревожих се за много неща.

— Искаш ли да поговорим? — попита той меко. Маги кимна, без да се обръща. — Хайде тогава. Животните ще преживеят без мен известно време. — Гейб я хвана за ръката, поведе я към кабинета и затвори вратата след тях. — Няма да я заключвам — каза сухо и пусна ръката й. — Така чувстваш ли се по-сигурна?

— Не се страхувам от това — отвърна тя, изненадана, че си го бе помислил. — Ти съвсем не си като Денис. Знам, че няма да ме нараниш.

— Е, това вече е нещо — каза той меко. Изгледа я продължително в очите, усетил с цялото си тяло привличане, което му действаше като електрически ток. Засмя се, защото това го смути, обърна се, облегна се на бюрото и запали цигара. Преди вечеря се беше измил, ала все още беше по джинси и зелената риза. Приличаше на западняк, много мъжествен и ръцете на Маги я засърбяха да го погали по гъстата черна коса. От своя страна Гейб също я наблюдаваше. Както беше облечена, със свободен бежов панталон и къса блузка, имаше много сексапилен вид. С късата си тъмна коса и големи зелени очи, които гледаха меко, беше много хубава. — Все повече приличаш на майка си — неочаквано отбеляза той. — Тя също беше красива.

Маги се изчерви.

— Аз не съм красива.

— За мен си красива — каза Гейб. — Харесвам те.

— Благодаря. — Тя седна на дългия кожен диван и скръсти ръце в скута си.

— Искаше да поговорим — подзе той и направи жест към нея с ръката, с която държеше цигарата. — За какво?

— Ами ако загубим делото за попечителство?

— За бога, няма да го загубим — отвърна Гейб рязко и нетърпеливо. — Няма да му позволя да вземе Беки.

— Ако съдът постанови, ще се наложи.

— Съдът няма да постанови това. — Той вдигна цигарата към устните си.

— Непрекъснато се тревожа — въздъхна Маги. — С Беки сме преживели тежки удари. Тя също се тревожи.

— Добре, аз пък не се тревожа — натърти Гейб. — Всички е под контрол. Няма защо да разсъждаваме по този въпрос.

— Точно така, само това ми казваш. Така казваш и на всички! — Маги се изправи на крака и за пръв път се нахвърли над него. — Ти си Самотния рейнджър, който не се тревожи от нищо, който може да победи света…

— Като нищо — съгласи се той усмихнат. — Ела насам, изкусителна женичке. Просто си ядосана и ще се погрижа за това.

— Така ли? Как? — попита го тя със студен поглед.

Гейб вдигна вежди въпросително.

— Ох — изохка. — Иде ти да хапеш, нали?

— Мразя мъжете — изрече Маги тихо и го изгледа свирепо.

— Представях си, че рано или късно ще се стигне дотук. По-добре, че стана по-скоро. — Той изгаси цигарата си бавно, отлепи се от бюрото и зае поза, от която сърцето й подскочи.

— Не ме докосвай — предизвика го тя и отстъпи назад. — Не съм в настроение да бъда покорена от един самодоволен мъж.

— Напротив, мисля, че си точно в такова настроение — изрече Гейб с бавна лукава усмивка. Тръгна към нея, гледайки я в очите, а Маги отстъпваше, докато стигна дивана, от който беше станала. — Смятам, че точно това желаеш — да ти покажа, че все още те желая.

— Няма да се моля за снизходителното ти внимание!

— Аз също няма да моля за твоето — отвърна той веднага. — Не смятам, че хората трябва да бъдат поставяни в такова положение. — Гейб спря, когато тя стигна до дивана, и започна да разкопчава ризата си с нехайни движения, като я наблюдаваше.

— Какво правиш сега? — попита Маги, затаила дъх.

— Правя така, че да ми е удобно — отвърна той. — Легни, Маги.

— Каза, че няма…

— Няма да го правим — обеща той. — Обаче смятам, че имаш нужда да се увериш. Може би аз се нуждая от същото. Бракът е сериозна стъпка.

— Да, знам.

— Хайде, легни — повтори Гейб. Хвана я за кръста, положи я на широкия диван и свали ризата си. Гърдите му бяха широки и загорели, покрити с гъсти косми и тя се загледа в тях безпомощно. Спомни си какво бе усещането, когато прокара ръка по тях, спомни си допира им до гърдите си. Бавно разтвори устни, спомнила си какво удоволствие изпитваше от това. Той го забеляза и душата му щеше да избухне от радост. Маги го гледаше страстно. Харесваше му как очите й го поглъщат алчно. Тя искаше да го докосне. Гейб желаеше същото. Маги пое дълбоко дъх. — Хайде — прошепна той. — Пипни ме. — Нямаше нужда да я подканва втори път. Тя седна, с напрегнат поглед вплете пръсти в гъстите косми на гърдите му и затаи дъх. Харесваше й как мускулите му под тях мърдаха и забеляза как дишането му се ускори. — Целият изгарям, когато го правиш — прошепна Гейб над главата й. — Нямаш представа колко изразителни са очите ти, когато ме гледаш.

— Имаш много сексапилни гърди — изрече тихо Маги и притисна ръце към тях, за да се наслади на топлата им сила.

— Мога да ти върна комплимента — каза той сухо. — Много е приятно да те гледа човек. — Ръката му се озова между гърдите й. Кокалчетата на ръката му леко се раздвижиха към ключицата й, по рамото й. Гейб ги спусна бавно до меката извивка на гърдата й и по-надолу до зърното, което веднага се втвърди от нежното му докосване. — Маги, не искаш ли да легнеш върху мен без блуза? — попита я той на ухото. — И да почувстваш гърдите ми до своите? — Тя потрепери. Начинът, по който го каза, обещаваше, че предстои направо греховно изживяване. Да, разбира се, че го желаеше, но защо трябваше да го признае? Гейб се засмя, сякаш четеше мислите й. — Разкопчай се — прошепна и свали ръцете си към кръста й. — По-възбуждащо е, ако те гледам как си сваляш блузата.

Наистина бе така. Тя отново потрепери от погледа му, когато копринената тъкан падна от раменете й. Не носеше нищо под нея и пред очите му се разкриха стегнати гърди с розови зърна, леко надути от възбуда.

— Така ли? — прошепна Маги, имаше нужда той да й вдъхне увереност. Чувстваше се неуверена, след като Денис жестоко й се бе подигравал. Обаче Гейб не й се смееше. Той се пресегна и леко докосна една съвършена гърда, хладна, мека и приятно податлива.

— Не знам защо — промълви Гейб разсеяно, докато я наблюдаваше с чисто мъжко изражение на екстаз, — ала винаги съм харесвал жени с малки гърди като твоите. Не че са толкова малки. Но, за бога, съвършени са! — Думите му я опияниха повече от гордост, отколкото от желание. Тя леко изви гръб, почувствала се безпомощна, като слушаше гласа му, когато я докосваше. — Ще те вдигна към мен — каза той и с две ръце я хвана за кръста. — Искам да те почувствам, да те погълна. — Притисна я към гърдите си, като наблюдаваше къде се допират. Беше вперил очи в розовата плът, която се скри в гъстите тъмни косми на мускулестите му гърди. — Как е?

— Изключително — прошепна му Маги в отговор. Тя изви гърба си като дъга с отметната назад глава и се притисна към нето.

Гейб сплете ръце.

— Това ли желаеш? — прошепна и се наведе към раменете й.

— Да — въздъхна Маги и обхвана главата му. — Само че… По-надолу…

— Къде? — пошегува се той леко. — Кажи…

— Ти знаеш.

— Кажи ми, иначе няма да го направя.

— Ще го направиш — засмя се тя и разбра, че и Гейб се смее.

Почувства топлите му влажни устни върху голата си ръка, над ребрата си, над кръста си и после отново те се върнаха да подравнят връхчетата на гърдите й. Маги дишаше на пресекулки. Изгаряше за него. Изохка.

— Легни, за да го направя както трябва — изрече той и я пусна да легне по гръб. Коленичи до нея, с една ръка повдигна гърба й, а другата обви около главата й. През това време я целуваше, опитваше. С устните си й причиняваше неща, за които само бе чела и чувала, ала никога не бе изпитвала. Накара я да се разтрепери и да пламне, устните му страстно се впиваха в топлото й тяло, тя дишаше така учестено, както и той. — Маги — прошепна. Раздвижи се, изправи се, гледайки я в очите, после бавно сниши тялото си върху нейното.

Тя потрепери от допира му, защото бе напълно възбуден.

— Ще го направим ли… — попита безпомощно, защото ако беше казал да, тя бе готова. Не можеше да направи нищо, вече го желаеше.

— Не — отвърна Гейб тихо. — Чак когато се оженим. Искам само да те почувствам.

— Ти ме желаеш — прошепна Маги, без да мисли. — Познавам.

— Няма как да не разбереш — съгласи се той шеговито и с болка. Целуна я по носа, по брадичката. — Отвори си устата… — Тя го направи, посрещна целувката му с огромно удоволствие. Надигна се, прегърна го и изви устата си с голяма наслада. Беше неописуемо мъжествен. Беше неин. За нея Гейб бе целият свят. — Това е глупаво — прошепна той до устата й.

— Да.

— Престани да се съгласяваш с мен.

Маги се раздвижи под него.

— Искам да се любим.

— И аз искам. Затова се държах на разстояние — изохка Гейб. — Малко глупаче, не беше от липса на желание, а точно обратното. Цяла седмица не съм спал. Едва издържах от болки.

— Боже мой — каза тя неуверено и се взря в присвитите му сини очи. — Никога не съм си давала сметка… Знаеш ли, всъщност Денис никога не ме е желаел. Не и истински. Правеше го насила и затова проявяваше жестокост.

— Не мога да си представя мъж, който не би те желал — каза той нежно и сведе очи към меката й гърда, която държеше в ръцете си. Погали я с палец и Маги подскочи. Гейб отново я погледна. — Приятно ли ти е? — прошепна.

— Страшно… — засмя се разтреперана.

— Утре вечер… — подзе той, като размърда ханша си над нейния и продължи да я гледа в очите. — Ще направя всичко, което желаеш. Изобщо няма да заспиш, а после ще заспим заедно, прегърнати и голи.

Тя затаи дъх от страстта, която излъчваха очите му.

— О, Гейбриел — прошепна тихо. — Как ще дочакам…

Той изпъшка и неохотно се изправи на крака, погледна я и тръпки го побиха.

— Облечи си блузата — каза и се извърна, за да не я гледа колко бе красива. — Ще умра за теб, Маги.

— Надявам се, че няма да умреш — промърмори тя, докато закопчаваше блузата си, цялата пламнала и доволна от себе си. — Не може да умреш преди първата ни брачна нощ.

Гейб отново изохка, облече ризата си и я закопча, преди да я напъха в джинсите си, когато бе готов, Маги стоеше до вратата.

— Сега ще се качиш ли да си легнеш? — попита той и се приближи до нея. — Ако желаеш да имаш съпруг…

— Желая те — отвърна тя, примигвайки.

— За бога, Маги! — избухна Гейб безпомощно.

— Знам, млъкни и се качи да си легнеш. Отивам, отивам. Изхвърли на студа бедната фригидна жена… — Маги се шегуваше вече на тази тема! Това се случваше за пръв път.

Той също го разбра. Наведе се и нежно я целуна.

— Не си фригидна — прошепна. — Утре вечер ще ти го докажа, у теб няма да остане и сянка на съмнение. Хайде сега, лека нощ!

Гейб мина покрай нея ухилен, а тя се качи да си легне.

Нещата определено изглеждаха добре.

 

 

На другата сутрин Джанет и Беки станаха с изгрева на слънцето и помогнаха на Маги.

Тя облече копринена розово-бяла рокля с широка пола, в косата си сложи момини сълзи и няколко клончета, увити като букет. Церемонията щеше да бъде семпла, но въпреки всичко Маги се вълнуваше.

— Ти как ще се облечеш? — попита тя Гейб в коридора, когато той тръгна да се приготви.

— Ами с джинси и памучен пуловер… — подзе със засмени очи.

— Гейбриел!

— Сигурно със сивия костюм — отвърна той. — Добре ли ще бъде?

— Сиво ти отива — усмихна се Маги. — Много добре изглеждаш и по джинси.

Гейб й намигна. Очите му леко притъмняха, докато гледаха нейните.

— Да не си променила решението си? Страх ли те е?

Тя поклати глава.

— Нищо подобно, а ти?

— Същото е и при мен. — Той хвана ръката й и бавно свали изящния диамантен пръстен от пръста й с непроницаемо изражение.

— Какво правиш? — попита Маги.

— Онова, което трябваше да направя, когато ти го дадох — отвърна Гейб виновно. Това го глождеше — че не й даде пръстена подобаващо. Сега щеше да поправи грешката си. Внимателно пъхна пръстена на пръста й и вдигна ръката й към устните си. Погали я леко и се взря в разширените от учудване очи. — Това трябваше да направя, Маги — прошепна. — Така си го бях намислил, а го направих като сливане на фирми, нали?

— Ами… Нямах нищо против — запъна се тя.

— Сигурно си имала. Аз също. Може да не е брак по най-голяма любов, ала във всеки случай не е уреждане на бизнес. — Отново се наведе и леко докосна устните й със своите. — Хайде, върви и се облечи, мила. Всяка минута тук ще се струпат хора. Довечера ще започнем оттам, където прекъснахме снощи.

Маги се усмихна до устните му.

— До довечера!

Той се засмя и се качи по стълбата, като й намигна набързо. Тя се загледа след него и въздъхна. Съвсем не беше като първата й сватба. Не се боеше от него. Беки го обичаше, Гейб щеше да бъде идеален съпруг и баща. Само едно липсваше.

Ако можеше да я обикне…