Даяна Палмър
Яростна страст (7)

Седма глава

Наложи се Гейб да излезе с един свой помощник, за да нагледат болен бик — очевидно чистокръвен, според разтревожения израз на лицето му. Той още не се бе върнал, когато Джанет се качи да си легне, тананикайки си весело.

Маги се сви на дивана във всекидневната и подпъхна широката пола на роклята си в светлорозов цвят около слабите си крака и голи стъпала. С едно око гледаше телевизия, когато Гейб се върна. Той веднага привлече погледа й, както стоеше на прага.

Гейб винаги изглеждаше различно, когато бе облечен във всекидневни дрехи. Джинсите прилепваха до силните мускули на дългите му крака. Карираната риза очертаваше контурите на гърдите и раменете му. Шапката му с широка периферия хвърляше примамливи сенки в лицето му, а с ботуши изглеждаше дори още по-висок. Тя никога не можеше да му се нагледа. Беше толкова жизнен, толкова мъжествен.

— Надявах се да не си си легнала — каза той и затвори вратата след себе си. След като размисли, я заключи, а после с лукава усмивка огледа разтревоженото й изражение, докато сваляше дебелите си кожени ръкавици и ги хвърли настрана заедно с шапката. — Заради мен ли си нервна, Маги? — пошегува се нежно.

Тя усети как дъхът й секна в гърлото, когато Гейб се приближи до нея.

— Малко — отвърна тя. Защо да го отрича? Светлите й притворени очи забелязваха всичко.

— Защо? Защото заключих вратата ли?

— Всички се качиха да си легнат — запъна се Маги.

Гейб спря пред нея и безмълвно се взря в зелените очи.

— Не желая никой да ни безпокои, докато разговаряме.

— За какво ще разговаряме? — попита тя нерешително.

Той сви устни и се пресегна за цигара.

— Например защо се страхуваш от мен.

— Просто съм нервна — поправи го Маги. — Не се страхувам.

— Обикновено те вървят заедно. — Гейб отиде до телевизора и го изключи, после се върна и седна до нея, като постави пепелник върху ниската масичка от стъкло и хром, и най-накрая се облегна назад. Известно време пуши мълчаливо и тя започна да се отпуска, тъй като нямаше вид, че ще й се нахвърли. Едва тогава осъзна колко бе напрегната. — Така е по-добре — каза той и я погледна. — Сега ще ми кажеш ли защо си разстроена?

Маги стисна ръце в скута си и сведе очи към тях.

— Денис ме обвинява, че съм недостойна майка. В молбата си за попечителство е писал, че имам връзка с теб.

— Добре, скъпа, знаехме, че ще го направи, нали?

— Да, но вече го е направил! Това ще предизвика заглавия във вестниците, не разбираш ли? — попита тя с широко отворени очи. — Това ще засегне Джанет.

Лицето му се втвърди.

— Подценяваш капацитета на майка ми да търпи на болка.

— А ти го надценяваш — възрази Маги. — Тя е чувствителна жена и изглежда здравето й не е цветущо, Гейб. Не желая да й причиня това. Беки е съвсем малка, тя дори няма да го разбере, ала другите хора ще го разберат.

Той се загледа в края на цигарата си.

— Загрижила си се какво ще си помислят хората ли?

— Знам, че не те е грижа какво говорят за теб — смънка Маги. — Но аз не съм мъж.

— Слава богу — изрече бавно Гейб. Вдигна цигарата към устата си, отново дръпна и лениво се изпъна. — Уморен съм — каза неочаквано. — Не си бях дал сметка колко съм се отпуснал и омързеливил, като стоя цяла седмица вкъщи.

— Ти мързелив? — Тя се засмя. — Е, това вече е нещо.

Той опъна дългата си ръка на облегалката на дивана и се загледа в нея. Ризата покриваше гърдите му, а там, където бе разкопчана, разкриваше загоряла кожа и гъсти косми. Маги извърна очи.

— Това ми харесва — каза Гейб. — Обичам начина, по който реагираш. Дори не можеш да го скриеш. Оттук виждам как бие сърцето ти.

Тя преглътна паниката, която я обзе.

— Ти си много привлекателен мъж — каза уклончиво.

— Всъщност не съм — отвърна той. — Вероятно само ти мислиш така. Ала докато интересът ти е изключително към мен, не се оплаквам. — Гейб допуши цигарата си и се опъна по дължина на дивана, а силното му тяло го зае дотам, където седеше Маги.

— Истина ли е това, което каза на Беки? — обърна се тя към него.

— Разбира се, че е истина — отвърна той. — Тя трябва да расте в стабилна среда, има нужда от семейство, от място, където да се развива, без някой да й пречи. Всичко това може да получи тук. Мога да й дам почти всичко, което пожелае.

— Беки те обича — каза нежно Маги.

— Знам. Да си обичан е много голяма отговорност — каза Гейб и се наведе напред, за да изгаси цигарата си. — Затова бях искрен с нея. Ще има трудни моменти, в отношенията между хората винаги изникват. Тя трябва да направи своя избор.

— Когато е край теб, е съвсем различна — каза Маги, изправи се и се загледа в него. — Мъжете винаги са я плашили, но с теб е открита. Смее се и играе — не е същото момиченце, което доведох тук. И всичко това стана за малко повече от седмица.

— Не е била щастлива — забеляза Гейб. — Сама ми го каза. Страхувала се е, че баща й ще я откъсне от теб. Сега не се бои. — Усмихна й се. — Обясних й как ще постъпя с него, ако опита да я вземе.

Маги се успокои още повече, очите й предпазливо търсеха неговите.

— Обяви на всички, че ще се женим.

— Да, обявих… — Той се изпъна и облегна гърба си на ръкохватката на дивана. Беше присвил сините си очи и оглеждаше слабото й тяло в пъстрата рокля. — Ела. — Тя се поколеба. Така Гейб изглеждаше много секси — опасно мъжествен. — Хайде — подкани я той. — Ще ти позволя да си поиграеш с гърдите ми.

Лицето й стана мораво червено и Маги се загледа в него.

— Не съм виждала такава мъжка арогантност…

— Още нищо не си видяла — засмя се Гейб тихо. Неочаквано протегна здравата си ръка, дръпна я и тя падна върху него с такава сила, че се замая. Той я държеше с две ръце за кръста и не й позволяваше да се измъкне.

— Пусни ме — промълви задъхана, докато се опитваше да се освободи.

— Престани да се гърчиш, Маги — прошепна Гейб в ухото й, — иначе ще ме принудиш да направя нещо драстично. — Изведнъж, когато устните й се долепиха до неговите, тя започна да усеща онова, за което той говореше. Стегна се, опита се да се измъкне, ала Гейб я държеше с голямата си ръка за кръста. След малко Маги вдигна очи и ги впери в неговите, откривайки там весело одобрение и нещо като безмълвна гордост. — С теб съм повече мъж, отколкото някога съм бил с жена — каза, загледан в изненаданото й лице. — За бога, възбуждаш ме само като вървиш из стаята, изобщо няма нужда да те докосвам.

— Това не е ли нормално за повечето мъже? — попита тя с горчивина.

— За мен не — отвърна той. — Аз съм на трийсет и осем години. Стигнал съм възрастта, когато по принцип, трябва да мине известно време, докато се възбудя. — Чак при тези негови думи Маги осъзна, че разговорът бе придобил много интимна насока и прехапа долната си устна. За нея беше ласкателно, че Гейб признаваше подобно нещо, но то се прибави към тайните й съмнения дали би могла да го задоволи. Любовната игра бе едно, с него беше изключително приятна и й харесваше. Ала любовната игра не означаваше секс. Той я погали зад ухото и предизвика приятни тръпки на местата, които докосваше. — Отпусни се — прошепна. — Много си напрегната, защо да се отбраняваш. Няма да ти се нахвърля насила. — По лицето й изби руменина, до този необикновено мъжествен мъж отново се почувства на шестнайсет. Тя стисна леко раменете му и се опита да запази равновесие. — Хайде — не спираше Гейб. — Просто се отпусни. Няма да те заболи, ако отпуснеш тялото си до моето, нали?

— Ти си… — поколеба се Маги, докато търсеше подходящата дума.

— Какъв съм? — подразни я той и захапа леко месестата част на ухото й. — Възбуден? И изпитваш неудобство, че го усещаш?

— Да — отвърна тя направо и зарови лице във врата му.

Гейб разпери ръце на гърба й и започна да я гали.

— Спокойно, скъпа — прошепна с дълбок, кадифен глас. — Просто се отпусни. Облегни се на мен, за да почувствам как бие сърцето ти.

— Гейбриел… — Защо гласът й прозвуча така слабо и безпомощно?

— Точно така — промълви той. Почувства как напрежението напуска тялото й, гърдите й бяха като меки възглавнички до неговите твърди гърди, кожата на краката й бе като коприна върху краката му. Гейб плъзна ръце до кръста й, леко я притисна към ханша си и изпита вълна от удоволствие.

— Ох, не… Не бива! — извика Маги. Тялото й бе разгорещено. Гейб притисна лице до нейното и намери устните й. Във възцарилата се в стаята тишина единствените звуци бяха затрудненото й дишане и триенето на плат върху плат, когато той я притисна още по-силно към себе си и като обезумял пъхна език в устата й. Тя не можеше да диша, не бе в състояние да мисли, нямаше сили да се бори. Предаде се изцяло, съзнанието й беше блокирало, цялото й тяло пулсираше от изключителни усещания, докато ръцете му я галеха безспир. Докосваше я така, както никога по-рано не й се бе случвало, обхождаше всички нежни извивки на тялото й, галеше гърдите й, повдигна роклята й така, че да гали дългите й грациозни крака. — Гейбриел — изстена Маги.

Той захапа устните й, зъбите му се врязаха нежно между тях, дъхът му беше топъл и миришеше на цигари върху подутите й устни.

— Няма да те нараня — прошепна и я обърна бавно. Гласът му беше дрезгав от страст, цялото му тяло трепереше. Устните му бавно и решително се долепиха до нейните и тя почувства плътността им. Болка прониза тялото й. Това бе и усещане, различно от друг път, когато само я целуваше и прегръщаше. Усети как я обхваща възбуда, сякаш кожата й се бе събудила и всеки неин нерв бе оголен. Отвори очи, когато Гейб започна да разкопчава горната част на роклята й и го изгледа почти обвинително, леко свенливо. — Имаш красиво тяло — прошепна той нежно, без да откъсва очи от нейните. — Искам да го погледам.

Тя разтвори устни.

— Боя се…

— Да, знам. — Наведе се и я целуна изключително нежно. — Няма от какво да се боиш. Ще правим малко любов, това е всичко. Както по-рано. — Тогава Маги се отпусна. Вярваше му. Гейб нямаше да я нарани. Не беше Денис. Тя сведе очи към ризата му, която й пречеше да се допре до окосмените му гърди и да усети твърдите му мускули. Направи озадачена гримаса. Никога не й се бе случвало да пожелае подобно нещо с друг мъж. — Какво искаш? — попита той, като започна да разсъблича роклята и комбинезона й.

— Искам да те докосна — изрече замаяна.

На устните му заигра лека усмивка.

— Къде?

Маги веднага сведе очи.

— Тук — прошепна и прокара пръсти по ризата му.

— Тогава я свали — измърмори сухо Гейб. Тя никога не беше правила подобно нещо, но не беше чак толкова трудно. Тънките й пръсти разкопчаха копчетата. След малко се показаха твърдите му мускули, гъстите черни косми и загорялата кожа на гърдите му. Маги почти спря да диша, като видя съвършената мъжественост до стегнатите мускули на корема му. Той пъхна дългия си крак между нейните. Малко я измести, ръцете му се раздвижиха и тя остана гола до ханша. Маги затаи дъх и се опита да дръпне роклята върху себе си, ала топлите му силни ръце я хванаха за лактите и свалиха ръцете й надолу. Гейб бавно клати глава. — Никакви такива — прошепна. — Нямаш причина да се страхуваш от мен и аз никога няма да ти дам повод. Само искам да целуна гърдите ти, Маги.

Лицето й пламна. Никога не би могла да си представи такъв пламенен поглед на суровото му лице. Той се усмихна и наведе глава към тялото й, после разтвори топлите си и влажни устни и докосна с тях гърдата й.

Тя потрепери. Сплете ръце на тила му и, докато чудото се извършваше с нея, бавно го привлече към себе. Тялото й се раздвижи безпомощно. Издигна гърба си като дъга, а с ръце го притискаше към себе си.

Гейб вдигна глава, а Маги насочи устните му към другата си гърда и го притисна с последния остатък свенливост. Усещането на устните му върху гърдите й бе опияняващо. От него дишането й се ускори, тялото й започна да тупти. Хареса й.

Ръцете му се спуснаха по копринено гладката кожа на тялото й, устните му се придвижиха към раменете й, до гърлото и устните й. Той с лекота съблече останалите й дрехи и започна да я гали по най-неочакван и изненадващ начин.

Тя понечи да изрази протест, но устните му бавно запушиха нейните. Гейб пъхна езика си дълбоко в устата й, ръцете му отново се раздвижиха и напипаха също така възбудена плът.

— Маги, скъпа моя, издаваш прекрасни звуци — прошепна усмихнат, докато движенията на ръцете му предизвикаха неволен отговор от нейна страна. — Точно така, сладка, просто си лежи и ме остави да ти покажа как трябва да бъде. Не, не се опитвай да избягаш. Няма да ти сторя нищо лошо. Няма да те нараня, моя малка, знам точно какво върша. — Наистина бе така. Знаеше! За малко да прехапе долната си устна, когато усети експлозивен спазъм на наслада, който я разлюля. Сълзи бликнаха в очите й и Маги го погледна с безмълвно учудване, изведнъж тялото й се разтресе от непоносимо гореща вълна. Той се наведе и я целуна много нежно. — Леко — прошепна. — Съвсем леко, Маги.

След думите му последва нова целувка, двамата усетиха вкуса на устата си и това повиши сексуалната им възбуда. В това имаше благоговение, необикновена красота.

Гейб се изправи с бавни и премерени движения и погледна безпомощното й треперещо тяло, докато събличаше ризата и свали чорапите си. Обърна се и тя видя как свали всичко от себе си.

Не откъсваше очи от него, поглъщаше цялата му мъжественост в някаква омаяна наслада. Целият беше почернял, окосмените му мускули подскачаха при всяко негово движение. Той пое дълбоко дъх от искреното удоволствие, което си личеше в погледа й, и почувства как го обзема гордост.

Маги не протестира, когато Гейб легна до нея. С изящните си ръце обхвана лицето му и го приближи до себе си, след което долепи устни до неговите. Леко потрепери, когато ръцете му се плъзнаха по мекото й тяло, обсипвайки го с бавни ласки, и я притиснаха към пулсиращата му мъжественост, която тя бе довела до това състояние. Ала този път той не се отдръпна. Раздвижи се върху нея, за миг отпусна цялата си тежест, а после се облегна на ръце. Болната му ръка усети напрежението, но Гейб не трепна. Тялото го болеше, пулсираше, гореше от желание да се слее с нейното. Трудно до болка му бе да се сдържа, да действа бавно. Ала трябваше. Не биваше да я плаши, не сега.

Кракът му я принуди да се раздвижи. Маги отвори очи и ахна, когато осъзна какво щеше да се случи, и то й припомни всичките й предишни страхове.

Обаче той го усети. Обхвана лицето й с ръце и целуна затворените й клепачи.

— Бог е сътворил мъжа и жената да се сливат по този начин — прошепна. — Не в животинска похот, а двамата трябва да споделят това, което правят. Искам да ти доставя удоволствие. Позволи ми да взема тялото ти. В замяна ще ти дам моето.

Тя потрепери от нежността в дълбокия му глас и бавните му движения.

— Гейб… Боя се! — извика и гласът й прозвуча като жален вик — смесица от разбиране какво става и желание.

— Няма да те нараня — промълви той и се раздвижи нежно, като същевременно я гледаше в очите. — Гледай ме. Точно така, гледай ме. Почувствай ме, почувствай как тялото ми копнее за твоето…

Това бе най-невероятната интимност, която някога бе преживявала. С Денис никога не бе било така, той й причиняваше болка, взимаше я насила и никога не обръщаше каквото и да било внимание на тялото й. Но сега бе Гейб, спокойното му строго лице беше над нея, усещаше тялото му толкова топло и силно над своето, колкото тялото му.

Маги разтвори устни и дъхът й секна, когато го почувства. Очите й изразяваха искрено удивление. Не болеше. Изобщо не болеше, беше… Тя затвори очи и изохка. Беше нежно и бавно, той я изпълваше… Движеше се, спираше, вдигаше се, отново пробваше…

Ръката му се плъзна отстрани на тялото й, а палецът му галеше втвърденото зърно на гърдата й, устните му нежно се допираха до лицето й, наслаждаваха му се, оценяваха го, докато тялото му вършеше чудеса при тази неочаквана интимност.

Гейб дишаше на пресекулки, както и Маги, ала всяко негово движение бе нежно, обмислено, неегоистично. Той погали назад овлажнялата й от пот коса, докато тя трепереше под него, изпъваше се нагоре, прегръщаше го, гласът й трепереше от тихи звуци на удоволствие.

— Това не е секс, нали? — прошепна до ухото й.

— Не — съгласи се Маги с писклив от нарастващото удоволствие глас. — Не, Гейб… Не е!

Сега ханшът му се движеше в бавен, нарастващ ритъм, кожата му се търкаше о нейната, изпотеното му тяло бе прилепнало към нейното, възглавниците на дивана са мърдаха под тях.

— Когато свършваш — прошепна на ухото й той, — не викай. Ако искаш ме ухапи, впий нокти в мен, но не викай, защото ще ни чуят…

— Гейбриел… — Гласът й бе надебелен от сълзите, които се бяха появили необяснимо защо. Тялото й беше като марионетка, неговото тяло го управляваше, притежаваше. Тя копираше движенията му с отчаяно увлечение, замаяна от наслада, впиваше нокти в него, забиваше зъби в твърдото му рамо, езикът й опитваше влажната му, солена плът.

Стана изведнъж. Като мълния, като лятна градушка. Най-изненадващо я заляха заслепяващи цветове като гореща, сладка лавина. Маги отметна глава назад и издигна тялото си нагоре от напрежение, което трябваше да бъде фатално, тъй като Гейб се сви в нея като стоманена закопчалка. Издаде звук, който не можа да чуе, заглуши го в кожата му, тялото й започна да отразява неговите трескави, първични движения.

Двамата щяха да се сгромолясат, такава мисъл мина някъде дълбоко в подсъзнанието й. Ще се сгромолясаме заедно и ще се нараним!

Докато мислеше това, тялото й пламна от сладки пламъци. Чу дълбокия му глас, заглуши дрезгав стон, чувстваше го върху себе си, как тялото му се тресе. Съзнанието й прие и внезапната забрава, която я обзе, последвалите сладки трепети от нещо, което не можеше да си обясни.

Цялата бе мокра. Едва дишаше. Сърцето й биеше като лудо, както и неговото, почувства се страшно отпаднала.

Прегърна го през врата и премаляла започна да го целуна. По гърдите, по раменете, по брадичката, навсякъде, където успееше. Леки целувки на обожание, които имаха солен вкус и миришеха на одеколон и мъж.

— Ти ме люби — прошепна тя благоговейно.

— Да… — Ръцете му я придърпаха към тялото му, докато той се извъртя по гръб с тежка трепетна въздишка. — Никога не ми се е случвало такова нещо, Маги, никога през целия ми живот.

— Мислех, че ще си причиним болка един на друг — измърмори тя сънливо. — Беше толкова напористо…

— Напористо и с голяма нежност — засмя се Гейб. — Боже мой, как внимавах… — Той дълбоко пое дъх и я притисна към себе си. — Всяка част на тялото ми се отнасяше нежно с теб!

Маги потрепери от емоциите, които издаваше строгият му глас, от това, че го усещаше, от мириса му. Прилепнала бе към него, бе сгушила лице до гърдите му и сълзите мокреха бузите й.

— Вече няма да възразя.

Гейб се смръщи.

— За какво няма да възразиш?

— Ако Денис ни обвини, че сме любовници — прошепна тя до ухото му. — Иде ми да го изкрещя пред света, да кажа на всички какъв невероятен любовник си.

Той захапа ухото й.

— Майка ми ще се шокира. Не ме е отгледала, за да съблазнявам жени в гостната й.

Маги вдигна глава и се огледа като замаяна.

— Боже мили — успя да изрече едва-едва и сведе очи към него.

— Стряскащо, нали — смънка Гейб усмихнат и хвърли поглед към разхвърляните дрехи на пода. След това пак я погледна. — Шокиращо. Ала хубаво. Нормално. Какъвто ще бъде и бракът ни.

— Няма нужда да се жениш за мен — подзе тя.

— Искам да бъда заедно с теб — каза той простичко. — Денем и нощем. Оттук нататък това, което току-що правихме, ще разкрасява живота ни. Винаги можеш да познаеш кога някои хора са любовници — добави тихо. — Обзалагам се, че още щом ни видят, всички в къщата, с изключение на Беки, ще разберат какво се е случило ме ду нас.

— О, не — изохка Маги и закри лице.

— Не се притеснявай — успокои я Гейб и я погали нежно по гъстата къса коса. — Не бива да се срамуваш от нещо толкова красиво. Сега ти си моя жена, моя съпруга. Ще се грижа за теб и за Беки, докато съм жив. Двамата с теб ще си изградим хубав живот.

— Голяма отговорност е да поемеш готово семейство — изрече тя тихо.

— Харесвам си моето готово семейство. — Засмя се. — Беки е смело дете. Ще се радвам да бъда неин баща. Както и на другите ни деца — добави и вдигна главата й нагоре. — Искаш ли да имаш деца от мен?

Маги го погледна с разширени очи. Сега беше напълно естествено да разискват тази тема. Мисълта не й се стори неподходяща и тя се зачуди защо. Не го обичаше. Вярно, той я привличаше, харесваше го. Обаче Гейб не я обичаше. Изпитваше сексуално влечение и привързаност към нея. Но пък как се любиха… Наистина приличаше на любов.

— Да — отвърна Маги простичко. — Искам да имам деца от теб. — Думите, които изрече, имаха толкова дълбоко значение, че той потрепери. Неволното движение на тялото му го изненада и Гейб се намръщи. Ставаше неуправляемо. Желаеше я, имаше я. Ала отново я желаеше, а този въпрос за децата го зададе импулсивно, не беше мислил по него, но се развълнува при мисълта, че тя можеше да забременее от него. Съзнателно да й направи дете… Сърцето му се разтуптя. Маги забеляза израза му и не можа да го проумее. Очите й търсеха неговите с интерес. — Какво има? — попита тихо.

— Мислех си как ще ти направя дете — отвърна той с напрегнато изражение. — Тази мисъл ме възбуди…

Тя се усмихна доволна. Това трябваше да е добър знак.

— Още съм на хапчета.

— Не исках да кажа, че още тази вечер трябва да заченем ново семейство — продължи Гейб, възвърнал разсъдъка си. Засмя се, като седна и я привлече към себе си. — Трябва да се оженим и да привикнем един към друг, преди да предприемем тази стъпка. Беки ще свикне по-бързо, ако известно време сме само в този състав.

Изумително, колко съобразителен беше. Маги нежно го докосна по лицето.

— Като дете сигурно си бил като нея, нали? — попита. — Стеснителен, самотен и малко тъжен.

Той стисна зъби.

— Да.

— Нямах намерение да се вра в твоите работи.

Гейб въздъхна и вдигна дланта й към устните си.

— Не съм свикнал да споделям каквото и да било — каза. — Особено пък какво чувствам. Дай ми време. Досега бях самотник.

— Аз също — призна тя. Огледа го с ласкав поглед и изведнъж усети, че го притежава. — Никога не съм обичала да го гледам — каза разсеяно, после се изчерви, а той се засмя.

— Харесва ми твоето изчервяване — промърмори Гейб и я притисна към себе си. — Ще ми липсва.

— Казваш го така, сякаш имаш намерение да ме излекуваш от него — пошегува се Маги.

— Когато свърша с теб, бъдеща госпожо Коулман, ще останеш изумена. — Наведе се към нея, за да прошепне нещо в ухото й и тя ахна. Той пое звука с уста, завъртя го чувствено и Маги стисна ръцете му с безпомощно удоволствие. Гейб отдели устните си от нейните, а изразът на лицето му изобразяваше неохота. — Отново те желая — каза тихо. — Ала мисля, че идеята не е много добра. — Тя се взря в него и изчака да й каже защо с въпросителен поглед. Той нежно докосна устните й с пръст. — Не бях го планирал. Исках само малко любовна игра, но нещата излязоха извън контрол. Исках, когато се оженим, всичко да бъде идеално и пълно в първата ни брачна нощ. Отнех ти го.

— Мъжете обикновено не се чувстват виновни, че са съблазнили жена — забеляза Маги.

— Чувствам се така, сякаш съм съблазнил девственица — прошепна Гейб, втренчил поглед в шокираните й очи. — Ще липсва нещо, Маргарет. Докато не сложиш пръстен, повече няма да те взимам. Смятам, че дълбоко в себе си ще си доволна.

Дълбоко в себе си тя наистина беше доволна. С нови очи погледна суровото му изсечено лице. Той виждаше толкова неща, заровени дълбоко. Сякаш четеше мислите й.

— Много ми хареса това, което стори с мен — прошепна Маги. — Ще бъда много доволна, ако… Ако го правим всяка вечер, след като се оженим.

Гейб се наведе и я целуни по устните с нежно благоговение.

— Без повече страхове?

Тя поклати глава.

— Как бих могла да се страхувам след това.

— Невинаги ще бъда толкова нежен — призна той искрено, като я гледаше кротко с присвити очи. — Все пак ще искам и ти да проявяваш страст. Ще поискам нещо по-диво и разгорещено. Този път беше главно за теб. Хареса ми, не ме разбирай погрешно. Ала харесвам по-другояче.

Маги се изчерви.

— Какво харесваш?

Той я погледна в очите.

— Ще ти покажа, след като се оженим. — Тя малко се разтревожи. Дали щеше да иска много неща? Дали щеше да бъде жесток? Няма ли да пожелае да й причини болка? — По дяволите — възкликна рязко Гейб. — Не така! За бога, говоря ти за любов, а не за ориенталски мъчения.

Маги прехапа устната си.

— Извинявай, нищо не разбирам от тези неща.

— Да, знам. И ти извинявай. Ужасно съм гладен! — Той я обърна, въпреки че болната ръка го заболя, и я сложи върху себе си така, че ханшът й бе притиснат силно към неговия. — Почувствай ме — каза шепнешком.

Тя разтвори уста.

— Нямам нищо против…

— Аз пък имам… — Отмести я настрани и се изправи, настръхнал от мъжествен яд, докато събираше дрехите си с резки движения.

Маги го наблюдаваше, възхитена от плавната грация на тялото му, докато Гейб се обличаше със сръчни, сигурни движения.

— Много хубаво е да те гледа човек — промълви тя разсеяно.

— Ядосан съм — изсумтя той. — Не предизвиквай съдбата.

— Защо? Какво ще направиш? — пошегува се усмихната.

Гейб я изгледа.

— Наистина ли искаш да знаеш? — Наведе се, както бе с разкопчана риза, и я прихвана с ръце от двете страни. С коса, паднала над челото му, с подпухнали устни, с присвити очи имаше толкова чувствен вид, че й се прииска да се надигне и до изнемога да нацелува твърдите му устни.

— Да — предизвика го Маги.

— Ще те хвърля на килима — прошепна той с престорена ярост, — там ще те разсъблека и ще ти се наслаждавам, докато започнеш да викаш за помощ.

— Как ще ми се наслаждаваш? — прошепна тя в отговор с разтворени устни. — Покажи ми…

Дъхът му секна в гърлото. У нея имаше потенциал, имаше и страст. Били са задушени, но Гейб щеше да ги възроди. Щеше да направи така, че Маги да изгаря за него. Знаеше, че може да го направи.

Той се наведе и притисна разтворените си устни в нейните в груба, възбуждаща ласка.

— Ето така — промърмори. — И така… — Облиза с език устните й и го пъхаше в устата й за кратко, докато тя се повдигна към него с тих стон. Обаче Гейб се отдръпна назад и се усмихна съблазнително. — Следващия път — каза докато я наблюдаваше. — Тогава ще трябва да сложим радио до нас, за да заглушава звуците. Вдигаш много шум.

— Ако вдигам шум, това се дължи на теб — отвърна Маги и се засмя. Косата й бе разплетена, гримът й бе изчезнал, ала все още изглеждаше добре. — Ти ми причини всички тези смущаващи неща.

— Смущаващи ли бяха? — попита той с любопитство.

Тя сведе очи към широките му привлекателни гърди.

— Изпитах удоволствие. Беше шокиращо — поправя се. — Страшно ми хареса. Всяка секунда. Нямах представа, че жените могат да изпитат такава наслада.

— Боже мой, той май е бил безнадежден? — попита Гейб рязко.

— В емоционално отношение мисля, че е такъв. Същият си е. Дори малко съжалявам съпругата му. — Маги вдигна очи. — Никак няма да му хареса, че Беки ще остане тук. За да се пребори, ще измисли всякакви мръсни номера. Винаги е ревнувал от теб, макар че между нас никога не е имало нищо, но моите родители те обожаваха. Непрекъснато говореха за теб.

Той се усмихна.

— Аз също ги харесвах. Остави грижата за това животно, бившия ти съпруг, на мен. — Помогна й да се изправи и притисна към слабото си отпуснато тяло. — Тревожи се само за мен.

Тя обви врата му с ръце.

— Искам да се любя с теб — каза с неочаквана страст и го погледна в очите. — Искам да ти дам такова удовлетворение, каквото ти ми даде.

— Ти го направи — каза Гейб, смаян. — Не разбра ли?

Маги леко се изчерви.

— Ти беше много тих…

— Винаги съм тих — отвърна той. — Ала въпреки всичко го почувствах. Ти свърши малко преди мен — добави с нежна усмивка. — Ти изобщо не беше в състояние да забележиш какво става с мен. Усетих как тялото ти се разтресе…

— Мълчи — прошепна тя и се притисна по-близо до него.

— Не бива да изпитваш неудобство да говориш за тези неща — каза Гейб в ухото й и оправи гърба на роклята й.

— Ще свикна — обеща Маги. — Обаче всичко е така ново.

— Така е. — С нея всичко изглеждаше ново. Той затвори очи и облегна глава върху косата й. Миришеше му на цветя. Всъщност тя цялата миришеше така. Тялото й беше меко и топло и неговото реагира отново. Този път, когато го усети, Маги се засмя доволна. — Магьосница! — извика Гейб, изненадан, че сам се засмя. — Смятах те за прекалено срамежлива да говориш за това.

— Аз съм само срамежлива, но не и безчувствена — пошегува се тя и се притисна към него. — Гейб, харесва ми… Когато това става. Харесва ми да съм жена.

Той пое дълбоко дъх и гърдите му се издуха така, че сякаш щяха да се пръснат.

— По-добре да си кажем лека нощ, преди отново да загубя ума. — Вдигна глава и я погледна в очите. — Извинявай, че те насилих. Искам да се оженя за теб. Макар че, не исках да те притисна до стената.

Маги сложи ръка на ризата му.

— Всъщност не ме притисна до стената, а ме положи на дивана и…

— Млъкни — измърмори Гейб дрезгаво и я ощипа.

— Ти престани — отвърна тя предизвикателно. — Аз съм голямо момиче, ако не желаех, можех да кажа не.

— Глупости — изсумтя той. — Ти почти не беше на себе си. Аз съм този, който трябваше…

— Глупости ли? — погледни го въпросително.

Гейб я погледна.

— Е, трябва да се съобразяваме с Беки — каза той и отмести очи. — Пред нея не мога да използвам обичайния си речник, нали?

Маги се усмихна доволна. Гейб правеше така, че слънцето да изгрее, направи я пълноценна, свободна и много щастлива.

— О, Гейб — прошепна тя, внезапно го прегърна и се притисна към него. — Ти си чудесен.

Той инстинктивно знаеше, че обикновено Маги, също като Беки, избягваше физически контакт. Фактът, че се е отпуснала толкова с него, та да го прегръща по своя воля, го смая. Прегърна я, въпреки болката в тялото си.

— Скъпа, радвам се, че мислиш така — прошепна в ухото й. Докосна го, възхити се на копринената му мекота. Ръцете му леко се свиха и Гейб се усмихна. — Никога не съм си представял, че ще бъде така — каза разсеяно и се погали в бузата й. — Мечтаех си как ще те разсъблека, как ще те докосвам. Дълго след като си замина, те сънувах. Тогава трябваше да осъзная…

— Какво? — сънливо попита Маги.

Той се спря, изненадан от това, което му хрумна. Не му обърна внимание, помъчи се да го забрави. Нямаше да стане, просто не би го разрешил.

— Нищо — отвърна. — Мислех си за миналото.

Тя отмести очи от широките му гърди към прозореца зад него.

— Гейб… Същото ли беше с нея?

Той леко се скова.

— С коя нея?

Бързо пое дъх, колебаеше се. Не желаеше да говори за това, не желаеше да си спомня.

— Не биваше да питам — каза Маги, когато си даде сметка, че му бе задала твърде личен въпрос, и вдигна глава. — Нямам право да ти задавам такива въпроси.

— Нямаш ли? — отвърна Гейб тихо. — След като сме били толкова интимни? — Погали я по лицето. — Маги, никога и с никоя жена не е било така — каза най-накрая. — Дори и с нея… — Тя разцъфна пред очите му, изведнъж лицето й стана лъчезарно, неочаквано красиво. Той се засмя нервно. Не би могъл да си представи, че ще се чувства нервен с Маги. Наведе се и потърка устните си в нейните. — Върви да си легнеш. Сутринта пак ще говорим, на ясна дневна светлина. Вечер си много съблазнителна, а вече извършихме една голяма грешка благодарение на моето внезапно падение.

— Беше много хубаво внезапно падение — прошепна тя.

— И аз така мисля. — Пусна я. — Хайде, върви. Търпението ми съвсем ще се стопи, ако продължаваш да ме гледаш по този начин.

— Все пак човек може да се надява, нали? — въздъхна театрално Маги и го погледна като влюбено кученце. Гейб се загледа в нея и тя се засмя. — Лека нощ — каза весело и го остави, без дори да осъзнае внезапната промяна в държанието си, беше станала закачлива. Ала той я забеляза. Очите му блеснаха с мека светлина, в която прозираше надежда. Усети първата тръпка, че я притежава.

Тя изобщо не беше неприятна.