Даяна Палмър
Яростна страст (5)

Пета глава

Първокласният интернат, където Беки учеше, гъмжеше от оживление. Гейб се огледа с любопитство, докато малки момиченца тичаха по коридора пред кабинета, в който той и Маги чакаха да вземат Беки.

— Маргарет, слава богу! — избухна госпожа Хейнс, когато отиде при тях и внимателно затвори вратата на кабинета си. — Не знам какво да правя. Той е тук от половин час. Знам, че ще дойдеш, след като се обади по телефона сутринта…

— Денис е тук? — ахна Маги. — О, госпожо Хейнс, нали не сте му позволили да вземе Беки?

— Разбира се, че не съм, мила. Той е в кабинета ми…

Гейб леко я отстрани, тръгна към кабинета с големи крачки и бързо стигна до вратата. Маги, която предусещаше, че ще се случи нещо лошо, се втурна след него, а госпожа Хейнс само гледаше и хапеше устни.

Гейб рязко отвори вратата и по-нисък, по-млад светлокос мъж скочи изненадано и облещи очи шокиран, като видя решителния западняк.

— Маги, скъпа… — Денис се засмя нервно, а погледът му мина покрай високия мъж. — Не те очаквах толкова рано. Тъкмо щях да откарам Беки до къщата ти.

— Как не — каза Гейб студено. — Ще ви спестя грижата. Взимам Маги и детето при мен.

Денис зяпна по-едрия мъж.

— Кой сте вие?

— Гейбриел Коулман.

Денис се стегна и в краткия му отговор неочаквано откри ново оръжие. Гейбриел Коулман… Спомни си всичко, което бе чувал за този човек. А сега, като го видя, не му беше трудно да повярва, че всичко е било истина. Значи това бе тексаският фермер, за когото бащата на Маги бе искал да я омъжи. Тя вероятно не го знаеше, но Денис го бе научил. Баща й му го натякваше всеки път, когато се видеха. Усмихна се.

— Значи така. Живееш с едновремешния си любовник? С Джанис се оженихме в понеделник, така че вече имам предимство пред теб, разбра ли? — добави. — На съда няма да направи добро впечатление, когато всички се уверят, че не си добра майка.

— Не можеш да я вземеш! — извика Маги. — Не можеш! Ти искаш само парите!

— Тя е мое дете — отвърна Денис арогантно. — Освен това имам много повече право на нея, защото съм женен, а не съм сам като теб и не живея с любовника си… — добави той и изгледа хладно Гейбриел. — Не можа да почакаш, нали? Нищо, той ще открие, че си фригидна както…

Денис спря посред изречението, защото Гейб невъзмутимо и съвсем спокойно след избухването му го хвана за яката, повдигна го от земята, изведе го от кабинета и го понесе по коридора.

— За бога, това ти стига — каза Гейб тихо на Денис. — Изобщо не мога да си обясня как е могла да се омъжи за нещо такова.

Беки влезе в кабинета, преди Гейб да се бе върнал, и се втурна към протегнатите ръце на майка си.

— Мамо — оплака се тя. — Мишел каза, че татко бил тук. — Отдръпна се, а зелените й очи бяха широко отворени и пълни със страх.

— Нищо, скъпа — каза тихо Маги, надявайки се, молейки се да й казва истината за изхода от битката за попечителство. Коленичи, усмихна се на дъщеря си и отстрани назад дългите кичури коса от бледото й малко личице. — Не, няма да ходиш при него.

Погледът на Беки се отдели от майка й и лицето й застина. Леко се смръщи.

— Кой си ти? — попита с любопитство.

— Гейбриел Коулман — отвърна той и я изгледа с присвити очи.

Лицето на Беки светна.

— Значи ти си Гейб на леля Джанет, нали? — попита тя и тръгна към високия мъж. Изгледа го с нескрито възхищение. — Леля Джанет каза, че имате ранчо, коне, крави и много каубои, също като по филмите! Убиваш ли индианци?

Невероятно, ала суровото му лице се отпусна в искрена усмивка, първата, която Маги видя. Той коленичи на едно коляно, за да огледа по-добре Беки.

— Не, не убивам индианци — отвърна развеселен. — Но няколко команчи работят при мен.

Лицето на Беки светна.

— Те скалпират ли хора?

Гейб погледна Маги.

— Много ми е интересно какви приказки разказваш на това дете вечер, преди да заспи.

Тя се изчерви.

— Ами, всъщност във филмите…

— По-добре ела вкъщи с мен, Беки — каза той сериозно, — и сама ще видиш какво значи ранчо. — Беки се поколеба. В очите й се четеше страх, същият, който бе забелязал и у майка й, и лицето му стана по-сериозно. — Майка ти също ще дойде — добави Гейб тихо. — Заклевам се, скъпа, че никой няма да ти стори нищо лошо, докато аз съм там.

На изпитото личице на Беки се появи колеблива усмивка.

— Тогава може.

Той кимна.

— Готова ли си? — попита и се изправи.

— Да, господине. Куфарът ми е ей там.

Гейб го взе и погледна Маги над главата на детето. Изразът в очите му бе неописуем.

 

 

Беки остана много доволна от ранчото. Мълча през целия път на отиване, освен че възкликна, като видя частния самолет и когато научи, че Гейб сам го управлява. Ала когато погледна за пръв път ранчото, ахна възхитено.

— Нали е ли красиво, мамо? — обърна се към Маги, а очите й се смееха. — Много красиво! И колко е просторно! Има крави и коне… — Гейб се засмя тихо, като пушеше цигарата си мълчаливо. — Може ли да яздя кон? Може ли? — примоли се Беки.

— Не — каза Маги.

— Да — веднага отвърна Гейб и изгледа предизвикателно Маги. — Достатъчно голяма е. Бях на четири години, когато баща ми ме сложи на първия ми кон. Няма да позволя да се нарани — добави той меко, докато тя продължаваше да се колебае.

Маги прехапа устната си. Щеше да се наложи да се храни много по-добре от набързо изядената сутринта закуска, за да приеме Гейбриел Коулман в такова настроение. Обаче предстоеше битка, в това бе сигурна.

Джанет се зарадва, когато видя детето, и вдигна голям шум около него. Дори икономката веднага започна да го глези. Беки беше заведена в кухнята, а после на горния етаж, за да види стаята си. Всички бяха обзети от ентусиазъм, с изключение на Маги, която преживя истински ужас в интерната.

Денис едва не отвлече детето, пред закона имаше по-голямо предимство, за да го вземе. Ако бе закъсняла малко или ако Гейб не беше с нея… Не желаеше да мисли какви последствия щеше да има.

Сега Денис смяташе, че тя има любовник. Щеше да използва Гейб — тъкмо него от всички мъже на света, за да я уличи. Как би могла да докаже, че това бе лъжа. Може би просто това му бе необходимо, за да получи попечителство над Беки. Какъв ад щеше да бъде животът на детето! Ако се стигнеше дотам, Маги сигурно би била принудена да грабне Беки и да избяга. Тя хвърли поглед към Гейб, той бе направо великолепен. Майка й и баща й го обожаваха. Вероятно бяха казали нещо на Денис в началото на брака им, което бе породило подозренията му. Денис имаше развинтена фантазия и много добре успяваше да извърти истината така, както на него му изнасяше. Маги се боеше от мисълта, че той можеше да предизвика скандал и да въвлече в него Джанет, а също и Гейб.

На вечеря той я наблюдаваше внимателно. След като Беки бе сложена да си легне и Джанет се качи, Гейб причака Маги и я заведе в кабинета си.

— Трябва да поговорим — каза рязко и я покани да седне на фотьойл.

Тя отказа предложения й коняк и седна с ръце, скръстени в скута й.

— За какво? — попита нерешително.

— За малкото момиченце горе — отвърна той и седна на фотьойла срещу нея. — И защо изпитва ужас от мъжете? Какво й е причинил този кучи син?

— Когато го прихванат, Денис може да причини това и на големи хора — отвърна нещастно Маги. Тя се вгледа внимателно в чертите на лицето му. — Колкото и да е странно, не се боя от теб. Вече не се боя — добави със слаба усмивка. — Едно време ме беше страх. Никога няма ма забравя как наби онзи ратай пред магазина в града.

Гейб присви очите си, които потъмняха още повече.

— Той те пипна — изрече рязко, сякаш това обясняваше всичко. — Пипна те с ръце. Можех да му счупя врата.

Маги го изгледа с любопитство.

— Чудех се — смънка едва чуто. — Винаги съм се чудила дали не беше затова.

Гейб се размърда на стола си и вдигна чашата с коняк към устата си, за да прекъсне магията.

— Ти не познаваше мъжете. Не можех да позволя мой ратай да те натисне в някой ъгъл.

Тя се загледа в слабите му красиви мъжествени ръце, обвили чашата с коняк.

— Винаги си бил като булдозер.

— Когато желая нещо — съгласи се той. Изгледа я над ръба на чашата. — Желаех те, но ти беше само на шестнайсет години.

Маги се изчерви леко и се взря в очите му.

— Обаче не предприе нищо.

— Обясних ти защо. Беше шестнайсетгодишна. — Гейб разклати кехлибарената течност и наблюдаваше следите, които оставяше по стъклото. — Можех да предприема някоя стъпка, ако не беше отишла в интернат. — Усмихна се бавно. — Това щеше да бъде последната възможност да се опитам да те изкарам оттам, докато всички момичета гледат и се кикотят.

Тя се усмихна с треперещи устни.

— Наистина? Би ли го направил?

— Сигурно щях да стигна дотам — каза той загадъчно и сви широките си рамене. — Ти беше хубаво момиче. Все още си, макар да имаш вид на преследвана. — Той я погледна внимателно в очите и забеляза сенките в тях. — Не се боиш от мен физически.

— Да, знам. — От неудобство Маги завъртя един кичур коса, докато го наблюдаваше. Беше свалил сакото и жилетката си и бе разкопчал горните копчета на бялата си риза, разкривайки загоряла кожа и още по-тъмни косми. Тя усети възбуждаща тръпка, като си спомни как я притискаше към високото си, мускулесто тяло.

Той се засмя и смехът му прозвуча дълбоко в тишината.

— Не се притеснявай. Няма да ти се нахвърля. Надявам се, че у мен ще се намери повече финес, особено след онова, което си преживяла.

Маги се загледа в ръцете си.

— Предполагам, че от нищо не се плашиш. Ала аз не съм силна физически, прекарала съм години в психическо и физическо насилие. Нося белезите си, макар и да не личат, и те са много дълбоки. Също и тези на Беки.

Той се облегна на фотьойла и за първи път не пушеше като комин.

— Беки е млада. Нейните ще зараснат. — Наблюдаваше я с притворени очи, а на светлината от лампата над него тъмната му глава изглеждаше като изсечена от абанос.

— Да не би да предлагаш лек? — попита тя с горчивина. — Малко сексуална терапия?

Гейб вдигна вежди.

— Не съм чак толкова безкористен — отвърна тихо. — Освен това нямам нужда от терапия. Не, скъпа — добави и се наведе напред, като прикова светлите си очи в нея. — Ако те любя, това няма да бъде като цяр, но може да се пристрастя. — Маги почувства как я облива топла вълна и отмести очи към килима на пода. Само като си помислеше как я докосва, сърцето й започваше да бие като лудо. Невероятно, след като интимните отношения бяха оставили незаличима тъмна следа в живота й. — Срамежливка — изрече той нежно, развеселен. — Погледни ме, страхливке.

Тя вдигна глава, като искрено мразеше зачервеното си лице и уязвимостта си.

— Престани да ми се присмиваш.

— Така ли мислиш? — попита Гейб. — Аз пък си представях, че флиртувам. — Маги силно поруменя и понечи да се изправи. Той стана в същия момент и със свободната си ръка я хвана за лакътя и я задържа пред себе си. Надвеси се над нея, от него лъхаше стоманена сила и мъжественост, миришеше на одеколон и сапун. — През последните години не съм имал много време за жени — каза, а гласът му прозвуча дълбок в тишината. — Не умея особено да общувам, затова ще трябва да свикнеш, че от време на време ще се притесняваш. Само не бива да забравяш, че не съм хубаво момче, което говори очарователно. Аз съм селянин със старомодни идеи и никога няма да те нараня. Нито физически, нито психически.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че няма да ме съблазниш, ако ти се усмихна? — попита тя и го погледна, подлагайки на проверка емоции, които не бе изпитвала повече от шест години.

Той не помръдна. Бе затаил дъх. Мекотата на тези зелени очи го бе омагьосала. Не беше осъзнавал, че е уязвим.

— Горе-долу такова е положението. Значи не вярваш на мъжете? — Гейб нерешително я докосна по лицето. — Май, че си приличаме по това, че сме предпазливи. Няколко пъти се убеждавах, че съм влюбен, ала веднъж ми обърнаха гръб. Оттогава минаха години и май съм забравил, че мога да имам доверие на жени.

Изглеждаше леко уязвим и Маги усети нещо в душата си, като че някакво цвете напъпваше. Изгледа Гейб внимателно.

— Ние сме наранени хора — прошепна.

Той веднага разбра, кимването му бе по-красноречиво, отколкото думите. Погали с пръсти меките й устни.

— Ела и ме целуни.

Докато го казваше, се наведе, и тя без ни най-малко колебание се надигна на пръсти и го целуна. Това бе първата стъпка, която направи по своя воля към мъж. С него всичко беше толкова естествено, така лесно. Отново се почувства на шестнайсет години, момиче, което за първи път изпитва страст към мъж. И ето го Гейб — жилав и твърд, който изпълваше нейния свят, живота й.

— Гейб — прошепна смутено, хвана го нежно, притисна топлите си меки устни към неговите и литна към седмото небе след страстния отговор, който получи от него. Маги почувства ръката му на тила си, така притискаше устните й към своите, после я пусна и се отдалечи, обърна се, за да не забележи тя какъв ефект бе произвела върху него, но когато той остави чашата си, за да запали цигара, Маги забеляза, че ръката му леко трепери. — Ти си като динамит — каза замаяно.

Гейб се обърна изненадано, изглеждаше доволен. Усмихна й се.

— По дяволите, ти също. — Усмивката му беше искрена, нямаше сянка от самодоволство или сарказъм. Той запали цигарата, докато я гледаше в очите втренчено. — Отсега нататък толкова честна ли ще бъдеш с мен? — попита. — Защото трябва да те предупредя, че съм опасен.

— Да ти казвам истината ли?

— Да ми казваш истината какво чувстваш, когато те докосна — продължи Гейб. — Боже мили, Маги, кога съм с теб, кръвта ми кипва — добави тихо и пламенно. — Никога не съм си представял, че ще бъде така.

— Нито пък аз — изрече тихо тя и гласът й издаваше онова, което неочаквано почувства. — Аз… Едно време… — Спря, ужасена от онова, което щеше да разкрие.

— Какво едно време? — попита той и се приближи до нея. — Какво, скъпа? — повтори и нежно докосна устните й.

— Мечтаех си за теб — смънка Маги и сведе очи към твърдите му гърди — Представях си как те целувам.

— Не си само ти. — Вдигна брадичката й нагоре. — Действителността направо унищожава човек. Доколкото разбирам, не е било същото с бившия ти съпруг?

Тя поклати глава.

— Всъщност никога не съм го желала физически — сподели тихо. — Вероятно е знаел… Мъжете познават ли? — попита и вдигна въпросително очи.

Гейб кимна бавно.

— Във всеки случай, аз бих разбрал — отвърна. — Трудна е да излъжеш.

— Той не можеше да направи така, че да ме накара да го пожелая. Това влоши нещата. Непрекъснато имаше много жени, опитвах се да не обръщам внимание, ала след известно време се почувствах като едната от трите горгони, единствената смъртна, която изглеждала толкова ужасно, че който я погледнел, се превръщал в камък.

— Защо се омъжи за него? — попита Гейб.

Маги сви рамене.

— С него беше весело. Развеждаше ме нагоре-надолу, подаряваше ми разни неща. — Усмихна се тъжно. — Дотогава никой мъж не ми бе обръщал внимание. Не и по този начин. Не беше трудно.

— Бих могъл да го направя — сниши глас той, но погледът му я развълнува. — Ако не беше толкова млада, скъпа…

— Ти беше почти на трийсет години — припомни си тя, загледана в сериозното му лице. — Вече беше голям мъж. Очарова ме.

— Знам. — В тази дума се съдържаше много чувство. Гейб отметна косата от слепоочието й, пръстите му бяха топли, здрави и силни. — И те наплаших. Ти престана да идваш при сестрите ми заради мен, нали?

— Да — призна Маги тихо с усмивка. — Знаех, че не мога да крия това, което изпитвам. Страхувах се, че ще го забележиш, ще ми се подиграваш или ще ме поставиш в неудобно положение.

— Нямаше да направя нищо подобно — каза й той с нежен глас. — Не съм сигурен как щях да го приема, ала бих го направил, без да накърнявам гордостта ти. — Сви устни замислено. — Изгубих следите ти, след като сестрите ми завършиха училище. Все ми се искаше да потърся, но семейството ти се премести в Остин.

— Всяко зло за добро — каза тя. — Ти би искал повече отколкото бих могла да ти дам.

Гейб я погали по косата.

— Не, не бих го направил — заяви твърдо. — Щях да проявя уважение към невинността ти. Не бих поискал ми го дадеш, ако не се обвържем. — Той дишаше бавно. — Маги, ще можеш ли отново да понесеш физическа близост?

Тя усети как тялото й се отпуска до неговото, как безпомощно реагира на силата му. Въртеше едно копче на ризата му, прехапа долната си устна, припомни си едновременно минали неща и нови желания.

— Не знам — отвърна.

Гейб погали бузата й със своята.

— Ще пробваме ли?

Маги разтвори устни, докато разтреперана поемаше дъх.

— Боя се.

— Няма от какво да се боиш — каза той нежно. Потърка устни в бузата й, в ухото й. — Аз съм по-възрастен. Сега се владея. Няма да извърша нищо, което ти не желаеш. — Усмихна се до хладната й страна. — Няма да правим секс, скъпа. Само малка любовна игра.

Тя вдигна очи към неговите.

— Искам — отвърна и му позволи да забележи, че изпитва едновременно желание и опасение.

— Не забравяй кой съм — прошепна Гейб тихо и я помилва по косата. — Аз съм Гейбриел. Никога няма да ти сторя нищо лошо. Никога. — Маги се изпъна, а той се наведе, за да я вдигне, ала се смръщи и я пусна. — По дяволите — изохка, потърка ръката си и въпреки болката, успя да се засмее. — Проклета змия! Още боли.

— Горката ти ръка — каза тя нежно и леко я пипна. — Съжалявам.

— Аз също — въздъхна Гейб. — Заради нея правя всичко по-бавно.

Маги се усмихна.

— На мен ми харесва така. Поне засега.

Той я изгледа, бавно и с леки стъпки отиде и седна на големия фотьойл.

— Тогава ела тук — каза и протегна ръка. — Но внимавай къде ме пипаш.

— Срамежливко — обвини го тя и се засмя. За пръв път успя да се пошегува.

Гейб я привлече към твърдите си бедра и я намести така, че да облегне глава на рамото му. Ала вместо да я целуне, просто седеше и я държеше. Навън заваля дъжд. Стаята бе слабо осветена и уютна. Погледът й се местеше от тежкото дъбово бюро към големия виненочервен кожен диван, към другия дълъг и широк диван, към огромната библиотека, която заемаше цяла стена и картините на животни, закачени на другата стена. Това бе мъжка стая. Стаята на Гейб.

Отблизо Маги усети как сърцето му бие бавно, тежко и ритмично, усещаше го как въздиша до челото й. Той я погали леко по ръката и допирът на топлите му пръсти й се отрази благотворно.

— Хубаво е човек да те прегръща — каза Гейб след минута. Кръстоса крака и я привлече към себе си. — Удобно ли ти е?

— Да — отвърна тя тихо и сънливо, притворила очи. Плъзна ръка по широките му гърди и напипа превръзката под тънката материя на ризата му. — След колко време ще оздравее? — попита.

— Надявам се скоро — смънка той. — Ама и аз съм един глупак, трябваше да гледам къде посягам. Изпуснах въжето си зад пръскалката, където сме закарали малко стадо, и когато се наведох, не погледнах къде пипам. Змията ме ухапа право по ръката.

Маги го изгледа с любопитство.

— Така и не чух какво стана със змията. Отравяне на кръвта ли получи…

Гейб я изгледа кръвнишки.

— Змията свърши така, както повечето змии, които приближават прекалено близо до мен. Грабнах пушката я застрелях.

— Както беше ухапан? — ахна тя.

— Пушката беше до мен — призна той. — Достатъчно ми развали настроението и я застрелях, преди отровата да подейства. Момчетата ме закараха в спешното отделение заедно с главата на змията и там ми дадоха антивенин. Два-три дни бях ужасно зле. Тъкмо се изправих на крака, когато ти се появи с мама.

— И попречих на възстановяването ти — припомни си Маги усмихната.

— Не бих казал. — Погали бузата си в косата й. — Трябва да призная, че ти освежи къщата. Най-доброто средство един мъж да се оправи, е да има жена около себе си.

— Трябвало е да се ожениш — подхвърли тя.

Гейб вдигна лявата й ръка и забеляза липсата на пръстен.

— Да знаеш, че Беки ще пострада от делото в съда — каза неочаквано, докато галеше пръстите й със своите. — От това, което видях днес, съдя, че баща й не го е грижа кого ще унищожи, само и само да получи парите.

— Парите винаги са били всичко за него — допълни Маги. — Израснал е беден. Ама много беден. Това го е деформирало. Интересува се само от себе си и от никого другиго.

— Престани да го съжаляваш — скара й се той. — Не си ли забелязала, че хората сами превръщат живота си в ад. Не животът причинява беди, Маги, а начинът, по който хората реагират на него. Отношението е най-важното на този свят.

— И това го чувам от мъж, който е готов да смаже всеки, който се изпречи на пътя му — забеляза тя и озадачено вдигна вежди.

— Така нещата се опростяват — отвърна Гейб ухилен.

Маги поклати глава.

— Ти си твърде мъжествен за една обикновена жена. Мислила съм, че никога няма да намериш достатъчно смела жена, която да те приеме.

Той я изгледа продължително, очите му гледаха замислено, в тях прозираше любопитство.

— Както сигурно си чула, много се опитаха. Майка ми направи всичко възможно, за да даде своя принос да ми намери съпруга.

— Тя само иска да си щастлив — каза Маги нежно. — Не иска да те види как остаряваш сам.

— Понякога и аз не го искам. — Гейб погали дланта й с палец и усети мекотата й. — Искам да имам син — добави и я погледна право в очите. Тя много се развълнува. Каза си, че той само изрази едно свое скрито желание. Но начинът, по който го каза, както я погледна, накара цялото й тяло да пламне, за да му даде това дете. Усети, че трепери. Гейб също го почувства. — Докато бяхме в града, исках да поговоря с твоите адвокати — каза той след малко. — Ала си помислих, че е по-важно да отведем Беки, за да бъде далеч от този ненормалник. В понеделник отново ще отида в града, за да се срещна с тях.

— Но…

— Няма никакъв смисъл да спориш с мен — каза Гейб сериозно. — Още ли не си го разбрала?

— Не обичам да ме командват — започна Маги.

— Разбира се, че обичаш, скъпа — увери я той и се усмихна нежно, като я нагласи удобно до здравото си рамо и я остави да се отпусне в големия фотьойл. — Това е напълно подходящ случай, в който да го докажеш.

— Гейбри… — Останалата част от името му бе погълната от топлите му пламенни устни. Тя въздъхна тихо и затвори очи, силата, топлината и мъжествеността му я опияняваха. Пред него се чувстваше съвсем дребна и уязвима, ала защитена. Нищо не би могло да й се случи, Гейб бе до нея. Тънките му пръсти се плъзнаха по рамото й и внезапно, неочаквано се провряха под блузата. — Недей — прошепна Маги и го хвана за китката.

— Преди ми позволи да го направя — прошепна й той в отговор и с твърдите си устни погали нейните. — Няма да ми кажеш, че не ти е приятно, нали?

— Просто… Не бива — изрече със запъване тя, търсейки думи, които биха изразили онова, което чувства.

Гейб вдигна глава и я погледна в очите.

— Понеже смятам, че си леснодостъпна ли? — попита делово. — Напълно погрешно разбиране. Знам много неща за теб, Маги Търнър. Много добре ми е известно, че имаш неприятни спомени от мъже и че си свита като дете. Мислиш ли, че съм толкова коравосърдечен, та при тези обстоятелства да си играя с теб?

Въпросът му я остави безмълвна. Не очакваше такова обяснение.

— Не — наложи се да му отговори честно. — Не, мисля, че си коравосърдечен.

— Тогава пусни китката ми, скъпа, и ме остави да ти покажа колко е хубаво, когато ръката ми е върху топлата ти кожа — изрече той тихо, усмихна се и се наведе над устните й. Гейб беше като булдозер, помисли си тя замаяно. Синеок булдозер със сладки като мед устни. Той разтвори устните й със своите, предпазливо пъхна езика си в устата й и усети как Маги се стяга от тази нова интимност. — Не се стягай — прошепна Гейб. — Вкусът към дълбоки целувки се придобива. Позволи ми. — Един миг тя се поколеба, но после се предаде и остави езика му да навлезе в устата й. Беше страшничко, търсещият му език причини на тялото й внезапна експлозия от усещания. Маги отново се стегна, ала не го отблъсна, изохка и хвана твърдите му ръце. Междувременно ръката му бе разтворила блузата й и се плъзгаше нежно под нея. Усети как разкопчава сутиена й и с кожата си почувства хладния въздух в стаята. Зърното й се втвърди, когато пръсти му бавно започнаха да се движат върху него. Дъхът спря на гърлото й и излизаше на леки издихания. Той ги чу и се усмихна в голямата си възбуда. — Боже мой, запали ме — каза и вдигна глава, докато ръцете му се плъзнаха около тялото й и под гърдите, почувства меката им тежест, и в същото време я гледаше право в изумените й очи. Тя потрепери, когато палците му започнаха да галят малките връхчета на гърдите й. — Нали не те боли? — попита Гейб тихо. — Отдавна не съм докосвал така жена.

— Не боли — отвърна Маги дрезгаво.

Той сведе очи и опитно отстрани сутиена така, че да се разкрият малките й й стегнати гърди.

— Да — възкликна с благоговение. — Точно така си те представях през дългите години, когато не сме се виждали — сладки малки гърди, меки и топли в ръцете ми…

— Гейбриел! — избухна тя, шокирана от интимното описание, което той й направи.

— Не ги покривай — прошепна Гейб и се наведе над разтворените й устни. — Искам да те погледам. Позволи ми да те докосна. Ние сме големи хора, Маги. Не постъпваме зле с никого. — Гласът му беше дълбок и кадифен. Направо я хипнотизира. Тя застина и трепна леко, когато той погали устните й със своите. После хвана ръцете й, усети мекотата им и се възхити на женствеността й. Маги усети как тялото й сякаш се разтяга и се вдига нагоре, за да вкуси от онова, което Гейб правеше. Отпусна глава назад и притвори очи. Отново се почувства на шестнайсет години, изгаряща за него, копнееща за тялото му. Захвърли Денис и всички преживяни неприятности някъде дълбоко в съзнанието си, докато Гейб държеше тялото й в пламенна хватка. Той отлепи устни от нейните и сведе очи към нея, забелязал как тялото й се молеше. — Да — прошепна. — И аз желая същото, Маги. — Приведе се, вдигна я към ръката си и леко погали върха на гърдата й с устни. Тя изскимтя. Вплете пръсти в косата му и леко я подръпна. — Цялата трепериш — отбеляза Гейб. — Никога в живота си не съм изпитвал такова желание към жена.

Докато го изричаше, отвори устни и покри с тях меката й хубава гърда. Маги усети как потъва в топла, мокра тъмнина, изпъна тялото си още по-нагоре, за да има той по-пълен достъп до нея и трепереше, докато Гейб отпиваше нейната мекота, похапваше я, опитваше я. Умът й беше престанал да действа, беше се предал на чувствеността.

Той плъзна ръка по гърба й, по ханша й и неочаквано го притегли към себе си, после я обърна в големия фотьойл, за да усети колко бе възбуден.

Тя отвори очи и се взря в неговите. Потрепери, но не се опита да се освободи.

— Мразех това, когато го правеше Денис… Защо е толкова красиво с теб? — прошепна Маги през сълзи.

Гейб не можа да й отговори. Цялото му съзнание беше объркано, тялото му страдаше. Отново се наведе към сладките й устни и ги целуна, сякаш щеше да умре, преда им се насити. Въпреки че ръката го болеше, той я вдигна нагоре, по-близо до себе си и успя да се освободи от ризата си, за да усети меките й гърди до своите.

Тя извика, изненадана от това, което усети. С Денис никога не бе така. Желаеше го. Искаше да легне и да чувства тежестта му върху тялото си, желаеше да се слее напълно с него. Сякаш времето беше спряло. Маги заплака и когато отново дойде на себе си, Гейб я успокояваше много нежно.

— Ш-ш-ш — изрече с придихание в устата й. — Успокой се. Всичко е наред, спокойно. — Притисна горещата й буза до гърдите си и започна да я люлее, милваше я по гърба, освобождавайки страстта, която ги бе обзела. — Браво, момичето ми — прошепна. — Кротувай.

— Много странно се чувствам — прошепна тя неуверено.

— Аз също — засмя се той слабо. — Искаш ли да знаеш къде?

— Млъкни — смънка Маги и скри разгорещеното си лице.

Гейб прокара пръсти през гъстата й къса коса и се наслади на копринената й мекота.

— Уплаши ли се от това, което ставаше? — попита внимателно.

— Малко — отвърна тя.

Той разтри ухото й с пръсти, с което предизвика тръпки в тялото й.

— Все пак трябва да знам.

— Какво да знаеш? — колебливо попита Маги.

— Дали си способна да ми се отдадеш напълно — поясни Гейб. Гръдният му кош под гърдите й се издигаше и спадаше тежко. — Подобен род неща много бързо стават неуправляеми, Маги. Заради Беки не можем да имаме незаконни отношения. Надявам се, че го разбираш.

Нещата напредваха много бързо. Тя се изправи, притвори блузата си и се взря в него.

— Много е рано — каза предпазливо.

— Не, не смятам, че е рано. — Наблюдаваше я как закопчава блузата си. Изобщо не си направи труда да облече ризата си, метната върху облегалката на фотьойла. Широките му, окосмени гърди бяха голи и примамващи, устните му бяха отекли и чувствени и се усмихваха, докато я оглеждаше с чисто мъжко одобрение. — По-добре да ги проумееш, скъпа, когато се явиш в съда, ще ти трябва известна помощ. Особено сега, след като бившият ти съпруг си състави скандално мнение.

— Ще го отрека.

Той вдигна вежди.

— Във всеки случай — каза и вдигна чашата си с коняк, — адвокатът му ще те сложи на свидетелския стол и ще те попита дали сме имали интимни отношения, ти ще се изчервиш като смутено дете и той ще получи Беки.

Това бе вярно, ала не помогна на гордостта й. Маги закопча и последното копче и го погледна.

— Какво предлагаш да направим — да се ожениш за мен ли? — попита с лек сарказъм.

— Защо не? — отвърна Гейб нехайно и отпи от коняка — Ти си хубава и почтена, имаш прекрасно малко момиче, а аз съм самотен мъж. Ти имаш нужда от пари, аз ги имам. Представляваме чудесна двойка.

— Това не са достатъчни причини, за да се ожени човек — възрази тя, но усещаше краката си като подкосени. Желаеше го. Поне физически. Той я привличаше и сигурно нямаше да се скове в прегръдките му. Беше силен и богат. Щеше да се грижи за тях с Беки. А в леглото щеше да й даде нещо, което никога не бе изпитвала с мъж. Ала защо й го предлагаше? Нали не си търсеше жена, така й каза. Какво очакваше да получи от тази женитба? Или просто я желаеше толкова много, че бе готов пожертва свободата си, за да я има? Рисковано бе да се омъжи за него. Ами ако нещата не потръгнеха?

Бурно течащите й мисли си проличаха на лицето й, когато Гейб я погледна.

— Продължавай да се измъчваш с разни „ако“ — каза той и допи коняка си. — Остава ти още малко време да си поиграеш по ръба, преди да започна да те навивам. — Изправи се на крака и се извиси над нея. — Само не забравяй, скъпа, че съм страшен противник. Не се отказвам и не се предавам. Ако те желая, ще те имам.

— Насила ли? — запита Маги и във въпроса й пролича предишният й дух.

— Никога насила, хубавице — натърти Гейб. Наведе и погали устните й със своите. — Искам да доставя наслада на сетивата ти, а не да взема нещо, което не желаеш ми дадеш. Физическото удоволствие трябва да бъде взаимно, в противен случай е егоистично. Вече си се наситила на него.

Тя се загледа в очите му, боеше се от него, желаеше го.

— Може ли да бъде взаимно, Гейбриел? — прошепна с широко разтворени от любопитство очи.

— Ако двамата партньори са готови да дадат повече, отколкото очакват да получат в замяна — отвърна й той загадъчно.

— Ами… Ще има ли болка?

Очите му щяха да я изпепелят.

— Не — отсече Гейб. — Не боли. Никога.

Маги сведе поглед към голите му гърли.

— Не знаех. Пък и нямаше кого да питам, дори най-добрата ми приятелка Труди. С нея не разговарям за такива неща.

— Явно освен с мен — изрази гласно мислите си той и я хвана за ръката. — Седни. — Отпусна се на големия диван и я остави да се свие до него, докато запали поредната цигара. — Надявам се, че не ти се спи. Това, което искам да ти кажа, ще отнеме известно време. Ако ти е по-лесно не ме гледай. Ще ти разкажа всичко за секса, госпожице Търнър. Смятам, че е време, нали?

Тя вдигна очи към него и усети как се изчервява.

— Знам…

— Нищо не знаеш — каза й Гейб ухилен. — Но ще разбереш, когато свърша. Сега кротувай и слушай.

Беше много интересно. Би могъл да бъде университетски преподавател по въпросите на сексуалното образование. В разказа му нямаше никаква вулгарност, разправи й го така, че да не я накара да се почувства неудобно или да я шокира. Когато свърши. Маги знаеше повече, отколкото я бяха научили бракът и раждането на детето й. Затаи дъх.

— Никога не съм си представяла, че е толкова сложно — промълви.

— Това е чудо — отвърна той. — Във всяко отношение. А чудесата не бива да се снижават до дребни удоволствия. Когато съм имал секс с жени, съм изпитвал нещо към тях. Не бих могъл да се унижа дотам, че да си купя секс.

А казват, че мъжете проявявали безразличие към чувствата. Тя се загледа очарована в него.

— Как научи всичко това… С жени ли?

Ъгълчетата на стегнатите му устни се повдигнаха.

— Не всичко, когато завърших гимназия, исках да стана лекар. Две години учих медицина, ала после се прехвърлих към ветеринарните науки. Научих много интересни неща за тялото.

— Забелязах — подхвърли Маги.

Гейб я хвана за брадичката и повдигна главата й.

— В секса има красота — изрече той тихо. — В нормални условия представлява изключителна проява на любов и обвързаност. Бог сигурно е мислил така, защото е позволил в резултат на това да се появяват деца.

Тя се загледа в светлите му очи и се усмихна. Гейб беше истинска загадка. Такъв твърд и солиден мъж, а толкова чувствителен.

— Благодаря ти за урока — промълви.

— Удоволствието беше мое. След като го знаеш, белезите от раните ти може да не изчезнат, но ще бъдеш в състояние да си обясниш това, което изпитваш. Изобщо не си фригидна, просто си непросветена.

— С Денис не можех да говоря за секс — подзе Маги тихо. — Той твърдеше, че вината е моя, че не изпитвам удоволствие.

— Боя се, че е бил назадничав — забеляза Гейб. — Добрият любовник може да направи така, че да ти е хубаво. — Тя вдигна очи. Понечи да попита нещо, ала в последния момент я достраша и отмести поглед. Той се наведе към ухото й. — Какво искаш да знаеш, големи очи? Как съм в леглото ли?

— Естествено, че не! — възмути се Маги.

Гейб нежно захапа месестата част на ухото й и си поигра с него, а тя усети тръпки чак до пръстите на крака си.

— Аз действам бавно и пълно, знам къде са нервните възли — прошепна той. Маги издаде някакъв див звук и се отдръпна от него, очите й бяха страшно големи на лицето, изгарящо от неудобство. Гейб се засмя и се облегна назад на дивана, за да разбере колко бе объркана. — Готова си да избягаш? — измърмори. — Искаше да знаеш, казах ти.

— Веднъж се показа много добър — изсумтя тя. — Сега отново стана рязък.

— Изнервен съм — отвърна той. — Трябваше да ти обясня какво означава неудовлетвореността. От добри мъже прави зверове.

— Ти никога не си бил добър мъж — подхвърли Маги приглади косата си назад.

— Вярно — съгласи се Гейб с готовност и й намигна, — но съм секси.

Тя се усмихна.

— Сигурно — съгласи се неочаквано.

Той вдигна вежди.

— Радвам се, че си съгласна. Искаш ли някога да ти го докажа?

— Ами…

— Страхливка — сгълча я Гейб. — Върви да си легнеш. Утре ще изведа Беки и за пръв път ще я кача на кон. Ако желаеш, можеш да дойдеш.

— Гейб, тя е много малка — възрази Маги.

— Да, обаче аз съм голям — отвърна той. — Ще се погрижа добре за нея. Както и за майка й.

— Аз наистина треперя над нея — обясни тя.

— Това просто е етап, през който минаваш — каза Гейб. Ще го преживееш. Ще ти помогна. Хайде, бягай. Остави ме да пийна, за да мога да заспя и да забравя подутата ръка, която ти едва не пръсна.

— Едва не съм пръснала ли? — повтори Маги, без да разбира.

— Като се опита да ме изнасилиш — отвърна той с истинско възмущение. — Погледни ме, за бога! С полуразсъблечена риза съм, по целите ми гърди има отпечатъци от пръстите ти, мириша на парфюма, с който си се обляла…

Тя го изгледа с широко отворени очи. Гейб флиртуваше с нея! Ала изглеждаше забавно.

— Ти пък ми свали блузата — опъна му се Маги. — И жените имат права.

— Всъщност свалих не само блузата ти — изрече той с очи, вперени в гърдите й. — Знаеш ли, че в древността гъркините са ходили с разголени гърди? Ти би спечелила такова състезание.

Тя винаги бе смятала, че гърдите и са прекалено малки, за да се харесат на мъж. Погледна го развеселено.

— Наистина ли мислиш така?

Гейб се засмя тихо.

— Да, наистина мисля така. Върви да си лягаш, по дяволите. Колко дълго смяташ, че мога да седя и спокойно и да разговарям за гърдите ти, без да те съблека и да те хвърля на килима?

— Колко нецивилизовано от твоя страна — изрече високомерно.

— По-скоро възбуждащо… — Очите му проблеснаха лукаво. — Голият ти гръб е върху килима, моето тяло те притиска върху него при незаключена врата…

Тя се обърна и затаи дъх.

— Отивам да си легна.

— Да можех да дойда с теб — въздъхна той и се пресегна за чашата си с коняк. — Маги…

Тя спря, ръката й беше на дръжката на вратата.

— Да?

— Искам да минат няколко дни, за да видим как Беки ще се приспособи. След това, ако й харесва, ще поговорим с теб и ще решим какво трябва да се направи.

Маги го изгледа с присвити очи.

— Не те разбирам.

— Според мен много добре ме разбираш — каза Гейб я загледа втренчено в очите, докато сърцето й се разтуптя. — След тази вечер смятам, че много точно знаеш какво имам предвид.

Тя едва запази самообладание.

— Може и да не мога да ти дам онова, което желаеш — каза тихо. — Денис… ме промени. Това, което правихме преди, беше приятно и ми харесва. Но…

— Но не си сигурна, че можеш да ми се отдадеш, така ли? — попита той с разбиране.

— Точно така — отвърна Маги тъжно.

Той сви устни и се загледа в очите й.

— Маги, ако това може да ти помогне, смятам, че разбирам как се чувстваш в интимно положение, но мисля, че пропускаш нещо много важно.

— Какво е то?

— Аз не съм бившият ти съпруг — поясни Гейб. — Никога нарочно не съм наранявал жена. Не съм садист.

— Знам — кимна Маги. — Винаги съм го знаела.

— Тогава прояви малко доверие, че имам известна чувствителност — продължи той. — Повярвай ми.

— Трудно е да повярваш на някого.

— На мен ли го казваш… — засмя се мрачно. — Или си забравила, че аз също съм претърпял тежки удари? Мама ти е разправила, че съм бил наранен, ала само аз си знам колко зле. Обичах я. Или поне мислех, че я обичам — добави Гейб за пръв път не особено уверено. Всичко това му се струваше много отдавна, особено когато Маги, прекрасна и изкусителна, беше тук.

— Искрено съжалявам, че е станало така.

— Аз също съжалявам, че животът ти е протекъл така, скъпа — каза той тихо. — Но това е минало. Двамата с теб трябва да мислим за Беки. Ако не направим нещо, ще я загубиш.

— Знам — смънка тя.

— Не се тревожи — успокои я Гейб. — За да стигне до нея, той трябва да мине през мен, независимо със или без съдебно решение. Ала може да намерим и по-лесен начин. Имам една идея. Ще ти я кажа, ако излезе сполучлива. Лека нощ.

— Дори не успях да ти благодаря за всичко, което направи — каза Маги неочаквано.

Очите му бавно се спуснаха към устните й.

— Не си ли? — Вдигна чашата и се усмихна, когато тя се обърна смутена и го остави там.