Даяна Палмър
Яростна страст (2)

Втора глава

Ако Маги бе смятала, че Джанет щеше да се прибере в ранчото и щеше да я изчака да я последва, много бе грешила. Джанет й помогна да опакова багажа си, дори откара Маги и Беки до първокласния интернат, за да оставят Беки и да кажат в канцеларията къде биха могли да намерят Маги, ако изникне нужда.

Госпожа Хейнс, директорката на интерната, беше приятелка на семейството. Маги бе спокойна, че жената познаваше положението с Денис и знаеше, че не бива да му дава детето. Тя все пак се чувстваше неудобно, че оставя Беки, но наистина трябваше да размисли и да планира живота си. Ако имаше намерение да запази дъщеря си при себе си, трябваше да действа бързо.

— Никак не ми се иска да те оставя — каза Маги на Беки, когато я прегърна на тръгване. — Обещавам ти, че щом свършите училище, ще направим така, че да останеш при мен.

— Не се тревожи, мамо — отвърна сериозно Беки като възрастна. — Тук ще ми е добре. Щом свършим училище, ще дойдеш да ме вземеш, нали?

След минути Маги и Джанет бяха вече на път към голямото ранчо на Коулманови, което бе далеч на север от Сан Антонио, близо до Ейбилин. Най-близкият град бе Джънкшън — модерно градче с достатъчно магазини, за да има и отделен пощенски клон. Дори имаше летище.

— Жалко, че не можах да накарам Гейбриел да ме докара със самолет — извини се Джанет, докато се носеха по магистралата с лъскавия сребрист линкълн, който бе нейната гордост и радост. — Обаче той е зает със събирането на добитъка и не исках да го откъсвам — смънка тя намусено. — Все пак съм негова майка. Защо да имам предимство пред добитъка? Дори не би могъл да получи добра цена за мен — твърде стара и упорита съм!

Маги едва се сдържа да не се разсмее. Джанет имаше особено чувство за хумор и бе много приятна за компания. Да, в края на краищата, това може би беше за добро. Щеше да й бъде приятно да поседи на гости, да размисли за Денис и за ужаса от миналото и да планира стратегия как да измъкне Беки от лапите на бившия си съпруг. Само ако не беше Гейбриел…

Беше пролет и вече бе горещо по тези места, пътуването бе уморително, въпреки климатика в колата и луксозния й интериор. Налагаше се Джанет често да спира за бензин, разхладителни напитки и тоалетна. Ала най-накрая навлязоха в красивата хълмиста местност, приближиха Ейбилин и шубраците отстъпиха на сочна култивирана равнина.

— Все пак имаме два самолета — продължи да бъбри Джанет, докато изминаваха последните няколко километра. — Да не говорим и за хеликоптера. — Хвърли поглед към Маги. — Ти май се измори, мила, нали? — Въздъхна.

— Не, никак дори — отвърна Маги учтиво и дори успя да се засмее. Отдавна не се бе смяла, компанията на Джанет й действаше много успокоително. — Видяхме красиви места и наистина съм доволна, че дойдохме с кола. Ти обаче се измори, нали? — попита загрижено.

— Аз ли? — присмя се по-възрастната жена. — Мила моя, когато бях млада, обяздвах диви коне. Не забравяй, че съм от Тексас. — Също и Маги, и момичето в нея би се развълнувало от предизвикателството да обязди див кон, но през последните няколко години духът й бе сломен. Ако не беше Беки, нямаше представа колко дълго би издържала на този натиск. — Надявам се, че ранчото ще ти хареса — не спираше да бъбри Джанет, когато спря на чакълеста алея до огромна табела, на която пишеше „Ранчо Коулман, чистокръвни говеда Санта Гъртрудис“.

— Сигурна съм, че ще ми хареса — обеща Маги. Усмихна се, като видя пасящите червеникави говеда зад дъсчена ограда. — Санта Гъртрудис е единствената чисто американска порода, нали? — изрече тихо. — Създадена в Кралското ранчо, а сега известна в целия свят. Толкова са красиви… Какво не бих дала да имам и мои!

Джанет пое дълбоко дъх с натъжен поглед.

— Скъпа, защо не те доведох тук по-рано… — Поклати глава и отново подкара колата. — Истинска ирония. Говедата са слабостта на Гейбриел. Ти би била идеална снаха.

— Хайде, не ме сватосвай — предупреди я Маги, която почувства как се стяга неспокойно. — При цялото ми уважение към сина ти, най-малкото, което искам, е отново да имам мъж, който да ме командва. Разбираш ли?

Джанет се усмихна мило.

— Разбирам. Не бих ти го причинила, скъпа. Ти си чудесна.

Маги й се усмихна в отговор.

— Ти си чудесна. — Погледна към голямата бяла къща, облицована донякъде с дъски, с дълги веранди и зелени кепенци. Имаше нещо от колониалния стил, ала без огромните колони. На много места бяха наслагани плетени столове, на верандата имаше голяма люлка и разцъфнали цветя навсякъде. Гледката беше много красива.

— Също колкото твоята, нали? — засмя се Джанет. — Баща ми е построил тази къща, без да се придържа към някакъв специален стил. Много често я коментират.

— Прекрасна е — въздъхна Маги. Погледна към дългата телена ограда и се смръщи. — Очаквах да видя бяла ограда — смънка.

Джанет се засмя.

— Гейбриел е стиснат — пошегува се тя. — Земята е стотици акри и оградата ще излезе скъпо. Особено ако по нея тече ток, както ги правят днес. Той намалява разходите до минимум. Всъщност — добави, — отнема много време да се следят говедата и да не се допускат крадци. Тук държим само чистокръвните и, когато един бик може да донесе половин милион долара, можеш да разбереш защо Гейбриел толкова държи на безопасността им. Има човек, чието единствено задължение е да ги охранява.

— Боже мили — възкликна Маги. — Още ли има крадци на добитък?

— Има. Пристигат с големи камиони, модернизирали са се, както и отглеждането на животните. Крадците все още създават доста проблеми.

— Представа нямах — каза Маги, докато Джанет откара колата до стъпалата и я спря. Тя не забеляза как Джанет внезапно се стегна, не видя и тревожния й поглед, защото наблюдаваше мъжа, който приближаваше към тях.

Беше висок, строен и слаб и крачеше с подчертана арогантност, която накара Маги да се отдръпне. Беше облечен като каубой, но не беше виждала мъж с такава походка. Беше гъвкав от шапката си с широка периферия до износените си ботуши. Кожените му каубойски панталони се развяваха при резките движения на дългите му силни мускулести крака, а силно загорялото му лице изобщо не бе приветливо.

Той се приближи до колата. Джанет се втурна към него, за да го прегърне, и възкликна от удоволствие, че го вижда, с ентусиазма и топлотата, които й бяха присъщи. Обаче мъжът рязко отстъпи назад.

— За бога, недей! — сряза я и се смръщи. Държеше се резервирано и люто изруга. — Ухапа ме гърмяща змия. Ръката ми още е подута, ще минат дни, докато ще мога да работя отново. Няма нужда и да я чупя!

Джанет се изчерви, развълнува се и се разтревожи.

— Извинявай, скъпи…

— Не мога да яздя кон, не мога да обикалям с проклетия камион, дори не мога да управлявам самолет! — Гледаше я така, сякаш вината беше нейна. — Наложи се Ландърс да ме кара. Бях зле като куче.

— Ох, колко ми е жал. Много си блед — изрече притеснена Джанет. — Сигурно много те боли.

— Ще се оправя… — Погледът му се плъзна от майка му към по-младата жена, вдигна глава и присви очи. Смръщи се замислено, докато Маги излизаше от колата и го погледна в очите под периферията на шапката му.

Идеше й да се обърне и да побегне — такъв поглед я прободе. Нямаше нищо дружелюбно в слабото му лице с остри черти. Половината му нос беше леко изкривен, сякаш някога го бе чупил. Черните му вежди бяха гъсти и плътни, както и косата на главата му, а изпъкналото му чело закриваше очи, блестящи като свещи, пронизващи, каквито могат да бъдат само сините очи. Високите му скули стояха над твърда решителна уста и упорита брадичка. Не беше красив мъж, въпреки че лицето му издаваше характер, а тялото му беше чувствено и силно като на филмов актьор. Олицетворение на мечтата й в плът и кръв. Маги не се изненадваше, че беше трийсет и осемгодишен и неженен. За такъв мъж бе нужна силна, огнена жена. Тя усети, че я побиват студени тръпки при мисълта какво би очаквал от жена в интимни отношения.

Чувството изглежда беше взаимно, защото погледът му й разказа много. Представи си каква гражданка му изглежда с дантелената си бяла блуза, бял панталон и сандали с тънки каишки. Трябваше да си обуе джинси, помисли си, както бе намислила отначало, ала бе късно. Защо се облече така? Толкова голяма нужда имаше от тази почивка, а ето че дойде и веднага го настрои срещу себе си.

— Гейб, нали помниш дъщерята на Мери. Маги Търнър? — попита Джанет.

Маги се взря в него и забеляза как веждите му леко се повдигнаха. Изгледа я със студено безразличие.

— Помня я.

— Радвам се да се видим отново… — запъна се тя.

Той кимна, но не й отговори. Отхвърли я от мислите си и отново се обърна към майка си нетърпеливо.

— Няма да се бавя много, обаче очаквам важен разговор с Шайен. Ако се обадят, докато ме няма, помоли ги да звъннат в пет часа.

— Непременно, скъпи — съгласи се Джанет. — Извинявай, ако пристигам… Ако пристигаме в неудобен момент…

— Както винаги, мамо — забеляза Гейб със студена усмивка. — Май Европа повече отива на стила ти, отколкото прах и говеда?

— Дойдох да те видя — промълви по-възрастната жена с тиха гордост.

— Връщам се скоро. — Той се обърна и, без да ги погледне повече, тръгна към камиона. Лицето му се изкриви в гримаса, въпреки че се владееше, и направи знак на каубоя, който бе предложил да му помогне. Тръгнаха в облак прах.

Джанет въздъхна малко сърдито.

— Никога няма да го разбера — изрече тихо. — Не че не съм го възпитала. Извинявай, Маги.

— Няма нужда да се извиняваш — отвърна й тихо Маги. — Сигурно много го боли.

— И се дразни, че трябва да стои вкъщи, когато има работа да се върши. Събирането на добитъка е труден период за всекиго. Освен това — добави тя тъжно, — не му е приятно, когато идвам тук. Трябва да ти призная, че имах нужда от теб толкова, колкото и ти имаш нужда от почивка. Трудно ми е да се справям сама. Ала честно казано, сигурна съм, че ще ти хареса. Той няма да се навърта много — добави с надежда. — Само ръката му да се оправи и ще се върне на работа. Доколкото познавам сина си — прибави с горчивина, — това няма да трае повече от два-три дни. На него бързо му минава. Ще убеди доктора, че само като го превържат, ще стане чудо.

— Не е особено приветлив — отбеляза Маги.

— Ще изчезне, преди да разбереш. Хайде, ела да се настаниш — каза твърдо Джанет. — Това е и мой дом, макар че не ми е разрешено да идвам много често!

Маги не й отговори. Не беше сигурна дали постъпи правилно, като дойде. Гейбриел излъчваше омраза и с годините едновремешната му антипатия не се бе променила. Разбра инстинктивно, че ако не беше майка му, той веднага би я отпратил обратно в Сан Антонио. Началото не бе особено добро.

Следващите два часа прекара, като си припомни голямата къща, и се запозна с новата готвачка и икономка, чието име бе Джени. Тя беше дребна, мургава и весела и Маги веднага я хареса.

Настани се и смени белите си дрехи с джинси и жълта блуза. Среса късата си коса към лицето с надеждата, че новият й вид няма да отблъсне повече скотовъдеца, когато слезе долу на вечеря със семейството.

Гейбриел вече седеше до масата с гневен вид и я зяпна още щом тя влезе в обширната елегантна трапезария. Всъщност в погледа му се четеше такова обвинение, че Маги замръзна на прага и си припомни от наръчник за дресиране на кучета, че не бива да показваш страх и да правиш резки движения. Вероятно това би подействало и на полуцивилизован скотовъдец, чиято майка явно го риташе под масата.

— Ела да седнеш при нас, скъпа — каза Джанет и изгледа многозначително мълчаливия си син.

— Извинете, ако съм ви забавила — каза тихо Маги, седна от другата страна на Джанет за подкрепа и хвърли предпазлив поглед към Гейб, което явно го развесели.

— Вечерята е точно в шест часа — заяви той. — Не обичам да ме бавят, в случай че си забравила. — Тя понечи да отговори, но Гейб я прекъсна с вдигната ръка, не обърна внимание на видимото раздразнение на майка си и добави подигравателно. — Аз не хапя, госпожице Търнър… — Гласът му беше дълбок и леко развеселен.

— Може ли да ми го дадеш в писмен вид, моля? — пошегува се тя и се засмя нервно. Обърна се към Джанет. — Тук въздухът мирише на свежо и чисто. Няма никакви изпарения!

— Точно така, градско момиче — отвърна Гейб. Той внимателно се облегна назад, като пазеше дясната си страна. В ръката си държеше чаша с кафе. Дори не беше облечен спретнато, нито се бе изкъпал. Все още бе с работни дрехи, а прашната му риза бе разкопчана до средата на почернелите му гърди, където гъсти черни косми растяха и в посока на широкия му кожен колан. Това бе направило впечатление на Маги още когато беше момиче, затова тя сведе очи към чинията и опъна салфетката върху скута си. — Щях да се изкъпя — заяви Гейб неочаквано, като изрече думите бавно, защото явно разбра погрешно неодобрителния й израз, — ала току-що идвам от кошарата, след като ходих при лекаря, и съм малко уморен.

Маги веднага вдигна зелените си очи, в които се четеше извинение.

— Господин Коулман, вие сте у дома си — каза учтиво. — Не бих проявила такава грубост, че да ви критикувам как се обличате.

Той замислено се взря в нея — толкова продължително, че тя отново сведе очи към чинията си. Най-накрая Гейб се пресегна към платото с телешко месо и си сипа, след което майка му видимо си отдъхна.

— Как те ухапа змията, скъпи? — попита го Джанет.

— Пресегнах се за едно въже, без да гледам.

Тя прехапа устната си.

— Сигурно много боли. Предполагам, че няма да си в състояние да работиш няколко дни.

Той я изгледа студено.

— Справям се. Ако имах малко повече сили, щях да яздя. Ръката ми е отекла и ме боли, това е всичко. Надявам се, че няма да се застоя дълго тук.

Джанет понечи да каже нещо, но си наложи да замълчи. Нямаше никакъв смисъл да спори с него.

Гейб премести погледа си от нея към Маги, докато мажеше с масло огромна пухкава филия хляб.

— Вие с какво се занимавате? — попита с любопитство.

— Аз ли? Работя в книжарница — отвърна му тя. Вдигна очи, после пак ги сведе и с неудоволствие усети, че се изчервява. Той упражняваше невероятно въздействие върху нея, дори след всичко изживяно по време на брака й.

— Работите, казахте? — Гейб вдигна поглед и го заби в нея. — Родителите ви бяха богати.

— Времената се менят — изрече Маги тихо. — Сега не съм богата. Просто работя.

— Вземи си грах, скъпа — опита се Джанет да прекъсне разговора.

Той остави филията си хляб и я изгледа с присвити очи.

— Личи си — забеляза разсеяно. — Не приличате на разглезеното момиче, което играеше със сестрите ми. Какво ви се случи?

Тя усети как изстива. Гейб я наблюдаваше както котка — мишка. Почувства се уязвима и малко се уплаши от директния му въпрос. Някога не би пренебрегнала явното му предизвикателство, ала беше преживяла толкова битки. От предпазливост бе издигнала бариера около душата си, наложи се да го направи заради Беки. Остави вилицата си и се взря в него.

— Пораснах — отвърна тихо.

Той открито я измери с поглед.

— Имахте пари. Сега нямате. Какво ви накара да дойдете тук, госпожице Търнър? Искате да си починете или търсите мъж, който да ви издържа?

— Гейбриел! — Джанет рязко остави салфетката си. — Как смееш?

Маги сплете ръце здраво под масата и го погледна смело, както съвсем не се чувстваше.

— Майка ви ме покани, господин Коулман — изрече тя бавно. — Трябваше да се махна от града за известно време, това е всичко. Бих ви помолила да ме извините, че постъпих така, но не знаех, че трябва да поискам и вашето разрешение, освен това на Джанет. Ако желаете да си тръгна… — Надигна се от мястото си.

— О, за бога, седнете — рязко каза той. Гледаше я право в очите. — Последното, което желая, е да дойде изискана гостенка по време, когато събираме добитъка, ала щом майка ми ви е поканила, сте добре дошла. Само стойте в къщата — предупреди я тихо и очите му подчертаха съдържащата се заплаха в думите му. — Гледайте да не ми се пречкате.

Гейб хвърли салфетката си, без да обръща внимание на гневния поглед на майка си.

— Няма да ви се пречкам — каза Маги, като гласът й и цялото й държане издаваха колко бе уязвима.

Гейбриел присви светлите си очи, навеждайки тъмната си глава, за да запали цигара, като през цялото време я наблюдаваше.

— Няма, така ли? Това вече е нещо друго — добави той и дръпна от цигарата. — Момичето, което помня, беше като млада кобилка с дълги крака и се изчервяваше възторжено и очарователно. Как се променихте, Маги Търнър?

Забележката му я изненада. Тя вдигна поглед, усетила как цялата се изчервява, докато Гейб я чакаше да го погледне в очите.

— А вие не сте се променили — изрече Маги направо. — Същият сте нечувствителен, груб и арогантен, както едно време.

Той се ухили.

— А също и с лош характер, мила. Затова внимавайте — добави и се изправи на крака. Изохка леко от движението и тихичко изруга.

— Искаш ли нещо? — попита Джанет смръщено.

Гейб я изгледа хладно.

— Не, благодаря — отвърна безизразно. Кимна на жените, а краткият и неочакван хумор изчезна от очите му, докато се обърна и излезе през вратата.

— Извинявай — каза Джанет на Маги. — Сега събират добитъка, нали разбираш. По това време става съвсем лош, освен че не обича особено жени.

— Искаш да кажеш, че не ме харесва — каза тихо Маги, загледана в покривката. — Никога не ме е харесвал. — Усмихна се тъжно. — Знаеш ли, някога страшно си падах по него. Слава богу, той не знаеше, но ми мина. Тогава си мислех, че Гейб е целият свят.

— А сега? — попита я Джанет предпазливо.

Маги прехапа долната си устна и се изсмя тихо и нервно.

— Сега смятам, че малко се боя от него. Не съм сигурна дали не сбърках, като дойдох тук.

— Не, в никакъв случай не си сбъркала — каза Джанет. — Сигурна съм, че всичко ще се оправи. Ще видиш. Всичко съм планирала.

Маги не я попита какво бе планирала, ала изразът на мъжа, който слушаше от другата страна на вратата, беше разярен. В невинната забележка на майка си прочете съвсем друг смисъл и побесня. Значи Джанет отново му търсеше жена. Този път му бе избрала такава, която познаваше, макар че майка му нямаше представа какво мисли той за Маги Търнър. Притвори очи. Е, този път отиде твърде далеч, а ако малката Маги си мислеше, че ще го отведе пред олтара, очакваше я изненада. При това голяма!

Гейб се отдалечи от вратата със студен и преценяващ поглед, като пристъпваше съвсем тихо, за да не го чуе никой.

Джанет поклати глава.

— Бях почти сигурна, че той няма да е в къщата — каза. — Сега го боли, ала не си признава, затова е толкова груб.

— Така ли се държи с всички жени? — поинтересува се Маги.

Джанет си взе кифла и бавно я намаза с масло.

— Някой ден ще ти разкажа — отвърна тихо с натъжен поглед. — Засега ще спомена само, че има горчив опит, и то по моя вина. Оттогава все се опитвам да поправя грешката си. И всеки път се провалям.

— Не можеш ли да поговориш с него за това? — попита Маги.

Джанет само се засмя.

— Гейбриел има навика да излиза от стаята, когато не иска да ме слуша. Просто не желае. Веднъж се опитах да му обясня какво стана. На бърза ръка ме сряза и замина за Оклахома в командировка. След това… Просто не събрах смелост. Понякога синът ми ме плаши.

— Помня — каза сухо Маги.

Джанет я се усмихна.

— Разбираш ме, нали? Знаеш ли, дори не съм му казала, че си се омъжила. След онова лято, когато беше тук, той придоби странния навик да не ми обръща внимание, когато споменавам името ти. Нали помниш, когато се сби с ратая в града…

Маги се изчерви и не можа да го скрие от Джанет.

— Помня. Как бих могла да го забравя?

— След този случай изобщо не говореше за теб. Дълго ходеше замислен и всъщност ми беше странно — разсъждаваше тя. — Напълни басейна и не позволи на никой да язди Бътърбол…

Нещо отдавна забравено и вълнуващо избликна в Маги. Гейб й бе дал да язди коня Бътърбол и все още си спомняше как той се извисява над нея и слабите му ръце оправят стремената. По онова време тя го обожаваше, въпреки явната му антипатия към нея. Това дори бе необяснимо, защото Гейб се разбираше добре с повечето жени. Беше учтив и внимателен към всички, с изключение на Маги.

— Все пак не му е приятно, че съм тук — смънка Маги.

— Но това е и мой дом — каза упорито Джанет. — И ми е много приятно, че си тук. Хапни си още месо. От нашето е, да знаеш.

— От чистокръвни Санта Гъртрудис? — възкликна ужасена Маги и се взря в платото, от което й предлагаше Джанет.

— Какво? — В този момент Джанет я разбра и се засмя. — Не, не, скъпа. Гейбриел отглежда и телета. Чистокръвните… Грехота е да се смее човек. Той по-скоро би изял коня си, отколкото някое от чистокръвните. Вземи си кифличка. Джени пече всеки ден.

Маги си взе една, наслади й се и не за пръв път се замисли дали бе било разумно изобщо да идва. Гейбриел изглеждаше бесен и тя се замисли дали ранчото на Коулманови нямаше да се превърне в полесражение.