Робърт Лъдлъм
Превъзходството на Борн (34)

34.

Страшната снимка на тялото беше направена върху бялата маса за конференции от член на техническия персонал в секретната къща при неохотното присъствие на Морис Панов. Кървав бял чаршаф покриваше тялото на Уеб; чертите на окървавеното му лице се виждаха ясно, очите му бяха широко отворени.

— Проявете филма по най-бързия възможен начин и ми го дайте — каза Конклин.

— Двайсет минути — каза техникът и тръгна към вратата, през която в момента влизаше Макалистър.

— Какво става? — попита Дейвид и се изправи на масата. Разтреперана, Мари избърса лицето му с топла влажна кърпа.

— Хората от консулството са се обадили на медиите — отговори заместник-секретарят. Казали са, че ще излязат със съобщение след около час, когато всички факти бъдат изяснени. Дадох им сценария с правото за използват моето име. Ще сглобят всичко и преди да го обявят в медиите, ще го прочетат на нас.

— Нещо за състоянието на Лин? — попита човекът от ЦРУ.

— Все още е критично, но се държи. Докторът се обади.

— А пресата отвън? — попита Хавиланд. — Рано или късно трябва да ги пуснем да влязат. Колкото по-дълго ги оставим да чакат, толкова повече ще се усъмнят за някаква инсценировка. Не можем да си го позволим.

— Все още мястото е заградено с въже — каза Макалистър. — Ще разглася, че полицията претърсва околността за недетонирали бомби. Репортерите ще станат много търпеливи при тези обстоятелства. Съвпадението е, че сценарият, който дадох за пресата, също подчертава, че човекът, който атакува къщата, е очевидно експерт в областта на взривовете.

Джейсън Борн, най-големият пиротехник, който „Медуза“ някога беше обучила, погледна към Макалистър. Заместник-секретарят на Държавния департамент извърна поглед.

— Трябва да се махна оттук — каза Джейсън. — Трябва да се добера до Макао по най-бърз начин.

— Дейвид, за Бога! — Мари застана пред съпруга си; гласът й беше нисък и уверен.

— Много бих искал нещата да бяха по-различни — каза Уеб и стана от масата. — Много бих искал. Но те са такива. Трябва да заема позиция. Трябва да стигна до Шенг, преди историята да се появи в утрешните вестници. Преди тази снимка да се появи в потвърждение на съобщението, което ще изпратя по канали, неизвестни според него на никого. Той трябва да повярва, че аз съм убиецът му, този, когото той самият щеше да убие, а не човекът от „Медуза“, който стреля по него в онази долина. Той трябва да научи за мен, преди да му бъде дадена каквато и да било друга информация. Защото информацията, която аз ще му изпратя, е последното нещо, което той иска да чуе. Всичко останало ще изглежда незначително.

— Стръвта — каза Алекс. — Първо му дай тази информация и ще имаш прикритието, което ти трябва, защото той ще бъде зашеметен, изненадан и най-вече защото ще приеме официалната версия във вестниците.

— Какво ще му кажеш? — попита посланикът.

— Това, което ми казахте и вие. Наполовина лъжа, наполовина истина.

— Конкретно, мистър Уеб — нервно каза Хавиланд. — Много сме ви задължени, но…

— Задължени сте ми, но не можете да ми се отплатите! — просъска Джейсън Борн. — Освен ако не си пръснете черепите ей тук пред очите ми!

— Разбирам гнева ви, но ще продължа да настоявам. Не бива да правите нищо, което да застраши живота на пет милиона души или жизнените интереси на правителството на Съединените щати.

— Радвам се, че и вие разбирате важността на нещата. Добре, господин посланик. Ще ви кажа. То е същото, което бих ви казал, ако в самото начало бяхте коректен да дойдете при мен, като изложите вашия случай. Вие вярвате в префинените си манипулации, в капаните, които властта ви позволява да поставяне навсякъде… и може би си мислите, че имате право на всичко това заради високия си интелект. Всички сте едни и същи. Сложността ви привлича — също и сложните обяснения, но не можете да проумеете, че често простите методи са много по-ефективни.

— Чакам инструкции — изрече студено Хавиланд.

— Така да бъде — каза Борн. — Слушах ви внимателно. Искате да обясните защо никой не може да стигне до Шенг по официален път и да му каже това, което знаете вие. Бяхте прав. Той би се изсмял и би се изплюл в лицето ви. Разбира се, вие ще държите на вашите обвинения, а той ще издърпа Пекин от общите споразумения за Хонконг. Така ще загубите. Опитайте се да го разкриете по друг начин. Отново няма да успеете. Нямате доказателства освен думите на няколко мъртъвци с прерязани гърла, които биха изрекли всичко, за да очернят хора от партията в Народната република. Той ще се усмихне и без да ви го каже, ще ви даде да разберете, че е по-добре да не настоявате за нищо повече. Вие смятате, че ако направите това, рисковете са твърде големи. Свирката дава сигнал и войната в Далечния изток започва. И в това сте прав — най-вече заради причините, които Едуард ни изложи. Пекин може лесно да пропусне да забележи една корумпирана постъпка, дължаща се на обикновена алчност, но едва ли ще позволи разрастването на китайската мафия, която да проникне в индустрията или в профсъюзите, или в правителството. Както Едуард обясни, те ще загубят работата си…

— Все още чакам, мистър Уеб — каза дипломатът.

— Добре. На ваша страна съм, но забравихте урока от „Тредстоун 71“. Изпратете убиец по дирите на убиеца.

— Това е нещо, което не сме забравили — прекъсна го дипломатът учуден. — То е основата на всичко.

— Но не и заради целта, която е пред нас — каза Борн. — Имаше по-добър начин да се свържете с Шенг и да го накарате да излезе от прикритието си. Не беше необходимо! Това с жена ми не беше необходимо! Но не можахте да го разберете. Великият мозък трябва да усложнява всичко.

— Какво не можах да разбера, мистър Уеб?

— Изпратете конспиратор по дирите на конспиратора. Неофициално… Вече е твърде късно, но това бих ви посъветвал аз.

— Не съм сигурен дали изобщо ми казахте нещо.

— Едната част истина — другата лъжа. Вашата собствена стратегия. Изпраща се куриер до Шенг, някой грохнал старец, който е получил информацията по телефона. Източникът не може да бъде проследен. Той подава съобщението устно, чува го само Шенг, няма нищо на хартия. Съобщението съдържа достатъчна доза истина, за да може това да парализира Шенг. Да кажем, че човекът, който го изпраща, е един от хората в Хонконг, който би загубил милиони, ако схемата на Шенг се разпадне, човек достатъчно хитър и достатъчно изплашен, за да не издава името си. Съобщението ще бъде за предателство на някой от хората му или за новосформирани триади, които са се обединили срещу него, след като ги е прогонил. Шенг трябва да действа — друго не му остава. Следват контакти и уредени срещи. Конспираторът от Хонконг е така загрижен за оставането му в сянка, както и Шенг, и също толкова подозрителен, за да поиска неутрално място за среща. Срещата е уредена. Тя е клопката. — Борн спря и погледна Макалистър. — Дори третокласен бомбаджия можа да ви посочи правилния начин.

— Много бързо и много професионално — каза Хавиланд. — Къде можем да открием такъв конспиратор в Хонконг?

Джейсън Борн погледна възрастния държавник почти с презрение.

— Ще трябва да помислите — каза той. — Това е лъжата.

 

Хавиланд и Конклин останаха сами в бялата стая, седнали на противоположните краища на голямата маса. Дейвид Уеб беше помолил да остане насаме с жена си, преди да дойде моментът за заминаване. Те бяха заведени в стая на горния етаж; обстоятелството, че е спалня, не мина през главата на никого. Стаята се намираше в южната част на къщата, далеч от измокрените до кости мъже и разрушенията от северната страна. Заминаването на Уеб според Макалистър трябваше да стане най-много след петнайсет минути. Джейсън Борн и заместник-секретарят щяха да бъдат откарани с кола до летище Кай Так. Фериботите спираха да се движат в девет вечерта, затова щяха да стигнат до Макао с хеликоптер на Червения кръст. Щяха да избегнат митнически проверки, щом се пренасяха спешно медицински доставки за болницата „Кианг У“ на улица „Коело“ до Амарал.

— Няма нищо да излезе — обърна се Хавиланд към Конклин.

— Какво няма? — попита Алекс, заровен в обърканите си мисли. — Това, което ви каза Дейвид?

— Шенг няма да се съгласи за нищо на света да се срещне с човек, когото не познава, с някой, който изобщо не желае да се разкрива.

— Това би зависело от начина, по който се изложат нещата. Ако информацията е застрашителна и фактите — автентични, той няма да има избор. Не може да се разпита куриера — онзи не знае нищо, — така че той трябва да тръгне сам към източника. Стратегията е напълно сигурна.

— Но съществуват много нерешени моменти и шансове за погрешна стъпка.

— Кажете го на Джейсън Борн.

— Обстоятелствата са различни. „Тредстоун“ имаше ентусиазиран агент-провокатор, готов да тръгне след Чакала. Човек, който пое невероятния риск, защото беше обучен и беше живял дълго време с насилие, за да се откаже. Друго място за него нямаше.

— Това е академично обяснение — каза Конклин. — Но не мисля, че сте в състояние да спорите с него. Изпращате го с мисия и голяма вероятност за неуспех, а той се връща и води за ръчичка убиеца — за да намери вас. Ако е казал, че всичко може да бъде свършено по друг начин, той сигурно е прав и вие не можете да му възразите.

— Напомням ви обаче — възрази Хавиланд и сложи ръце на масата пред себе си, — че това, което направихме, наистина свърши работа. Ние загубихме убиеца, но спечелихме ентусиазирания провокатор. От самото начало това беше оптималният вариант, но не се надявахме, че той ще се съгласи да свърши работата сам. Сега няма да позволи на някой друг да я свърши, той се връща обратно. Така че в края на краищата аз излязох прав — човек изправя силите една срещу друга с риск да се сблъскат и е готов да убие, ако се наложи, но знаейки, че колкото повече напрежението расте и двамата се приближават с хищни намерения, толкова по-близо е крайното решение. В тяхната омраза, техните подозрения, техните страсти те разгръщат свое собствено насилие и работата бива свършена. Можеш да загубиш хората си, но от другата страна на везните трябва да бъде шансът да осуетиш плановете на врага и той да напусне прикритието си.

— По този начин рискувате да покажете ръката, за която настоявахте, че трябва да остане невидима.

— Как така?

— Защото краят още не е настъпил. Да речем, че Уеб не успее. Да предположим, че го заловят и вие поемете отговорността да бъде измъкнат оттам жив. Когато човек като Шенг разбере, че му е поставен капан с цел да бъде убит, той ще се заинтересува кой се крие зад цялата работа. Ако изскубването на един или десет нокътя не накара Уеб да проговори, с помощта на опиати ще го принудят да каже откъде идва. Той знае всичко, което вие сте му разкрили…

— Дори че правителството на Съединените щати не трябва да бъде намесено.

— Точно така, той ще бъде принуден да говори. Вашето участие ще бъде разкрито. Вашингтон ще бъде замесен.

— От кого?

— От Уеб, за Бога! От Джейсън Борн, ако щете!

— Човек с диагноза за психично заболяване и периоди на агресия към самия себе си? Параноичен шизофреник, който отправя смахнати обвинения и диви заплахи към хора, които искат да му помогнат? — Хавиланд спря и добави: — Хайде, мистър Конклин, такъв човек не говори от името на Съединените щати. Как би могъл? Търсихме го навсякъде, той е ирационална, фантазираща бомба със закъснител, навсякъде му се привиждат заговори, щом болният му измъчен мозък започне да диктува. Ние искаме той да бъде подложен на терапия. Подозираме, че поради миналите си дела е напуснал страната с фалшив паспорт…

— Миналите си дела? — прекъсна го Алекс изумен. — Терапия?

— Разбира се, мистър Конклин. Ако е необходимо, ще признаем, че той наистина е работил за американското правителство и това му се е отразило доста зле. Не може да заеме никакъв официален пост. Как би могъл? Този човек с трагична съдба може би е отговорен за смъртта на жена си, за която твърди, че е изчезнала.

— Мари? Вие ще използвате Мари?

— Ще трябва. Тя присъства навсякъде из клетвените декларации на хора, които познаваха болестта на Уеб и се опитваха да му помогнат.

— О, Исусе! — прошепна Алекс, потресен от студения и точен ръководител на тайните операции. — Разказахте му всичко заради собствените си тайни цели. Дори да бъде заловен, ще се прикриете зад клетвените декларации и психиатричните заключения за състоянието на болестта му. Ще си измиете ръчичките. Копеле такова.

— Казах му истината, защото щеше да разбере, ако го лъжех. Макалистър, разбира се, отиде по-далеч, като подчерта фактора „организирана престъпност“, който е напълно верен, но представлява деликатна материя, която аз бих предпочел да не обсъждам. Но на Едуард не съм казал всичко. Той още не е разбрал разликата между собствената си етика и онова, което работата изисква. Когато го направи, ще стигне и задмине професионалните ми постижения, но не мисля, че е способен на това.

— Вие казахте на Дейвид всичко, в случай че бъде заловен — продължи Конклин, без да слуша Хавиланд. — Ако убийството не бъде осъществено, вие искате да го заловят! Разчитате на амфетамина и на скополамина. Наркотиците! Тогава Шенг ще разбере, че сме разкрили заговора, и то не от нас, а от един ненормален. Господи! Това е вариация на предложението на Уеб!

— Неофициално — съгласи се дипломатът. — По този начин всичко ще бъде постигнато много гладко, без никакви конфронтации. Евтино. Почти на безценица.

— Освен цената на човешкия живот! — изкрещя Конклин. — Той ще бъде убит! Както и да го погледнем, очевидното е неизбежно.

— Това е цената, мистър Конклин, ако тя трябва да бъде платена.

Алекс почака да чуе още нещо от посланика. След кратко мълчание попита:

— Това ли е всичко?

— Залозите са много по-високи, отколкото предвиждахме — много по-високи. Знаете го не по-зле от мен. Така че не се правете на толкова шокиран. — Посланикът се облегна назад. — Преди и вие сте взимали същите решения, правили сте такива изчисления.

— Такива не! Никога! Сега вие го изпращате за собствена изгода и рисковете са ви известни, ала не го подсигурявате с никой, който да го защити. Наистина той беше най-щастлив, когато вярваше, че щом доведе убиеца тук, ще получи жена си!

— Нашата цел е друга. Много по-важна.

— Знам. Тогава не го изпращайте. Научете паролите и пратете някой друг! Някой, който още не е изтощен до смърт.

— Изтощен или не, той е най-добрият и настоява да свърши работата сам.

— Защото не знае какво сте му скроили! Как сте го приклещили, как сте го превърнали в пратеник, който трябва да загине!

— Нямах избор. Както вие казвате, той намери мен. Трябваше да му кажа истината.

— Тогава, повтарям ви, изпратете някой друг! Отряд щурмоваци без никаква връзка с нас, платете на наемници да убият Шенг Чу Янг. Уеб знае как да го намери, той ви го каза. Аз ще го убедя да ви даде паролите или за каквото, по дяволите, става дума и си купете банда наемници!

— Тоест да действаме като Кадафи?

— Не, много по-безскрупулно и не мога да намеря думи, с които да…

— Забравете — прекъсна го Хавиланд. — Ако открият следа, която води към нас, ще трябва да стреляме по китайците, преди те да са започнали. Немислимо.

— Това, което правите, е немислимо!

— Има по-важни неща от живота на един човек. И вие го знаете точно толкова добре, колкото и аз. Такава е била работата ви, и, простете ми, но настоящият случай е много по-важен от всички, които сте преживели.

— Кучи син!

— Вашата собствена вина избива в този момент, Алекс, позволете ми да ви нарека така, след като и вие се произнесохте вече за моето семейство. Не аз издадох заповедта, с която при миналата операция Джейсън Борн беше поставен извън контрол. Най-голямата ми надежда е сега той да успее, убийството да бъде извършено. Ако това стане, той е свободен. Далечният изток ще се отърве от едно чудовище, а на света ще бъде спестено едно азиатско Сараево. Това е моята работа, Алекс.

— Поне му кажете! Предупредете го!

— Не мога. И вие не бихте го направили на мое място. Не може да предупредите един tueur a gages…

— Хайде стига, нещастник такъв!

— Човек, изпратен да убие, трябва да има силни убеждения. И за секунда не бива да се усъмни в мотивите. Не трябва да се колебае. Натрапчивата идея за убийство е единственият му коз.

— Предположете, че не успее, предположете, че го убият!

— Тогава продължаваме много бързо с друг на мястото му. Макалистър ще бъде с него в Макао и ще разбере тайните пароли, които да ни заведат до Шенг. Борн се съгласи. Ако му се случи най-лошото, ще опитаме вероятно и теорията му за конспиратор по дирите на конспиратора. Както виждате, Алекс, аз съм готов да се уча.

— Вие сте готов на всичко! — каза ядосан Конклин и стана от стола. — Но забравихте нещо, забравихте какво казахте на Дейвид. Че е много бърз и голям професионалист.

— Е?

— Няма да ви оставя да се измъкнете. — Алекс тръгна към вратата. — Можете да искате от него, но идва момент, отвъд който повече нямате право! И всичко пропада, нещастнико! На Уеб ще му бъде казана истината. Цялата.

Конклин отвори вратата. Видя гърба на моряк, който тутакси се обърна и му препречи пътя.

— Махни се от пътя ми!

— Съжалявам, сър! — излая морякът; зареяният му поглед минаваше през Конклин.

Алекс се обърна към дипломата, седнал зад бюрото.

— Процедурен ред — сви рамене той.

— Мислех, че тези хора, както казахте, са на път за летището.

— Които вие видяхте — да. Това е подразделение на консулството. След като Даунинг Стрийт се съгласи на някои промени в правилника, тук вече официално е американска територия. Полага ни се присъствието на военни подкрепления.

— Искам да видя Уеб!

— Не можете. Тай заминава.

— Кой си ти, бе?

— Казвам се Реймънд Оливър Хавиланд. Аз съм посланикът на правителството на Съединените американски щати. По време на криза решенията ми трябва да бъдат изпълнявани безпрекословно. Това е период на криза. Начукай си го, Алекс!

Конклин затвори вратата и закуца обратно към стола си.

— Следващото какво ще бъде, господин посланик? Да ни избиете и да ни погребете направо в септичната яма?

— Сигурен съм, че можем да постигнем съгласие.

 

Те се прегръщаха, Мари знаеше, че това само отчасти е нейният съпруг, че само наполовина е тук. Повтаряше се историята с Париж, когато тя съзнаваше, че е отчаян човек на име Джейсън Борн, който иска да остане жив, но не е сигурен дали ще успее, а и дали си заслужава; и собствените му съмнения го измъчваха и бяха толкова убийствени за него, колкото и хората, които искаха да го видят мъртъв. Но най-близката прилика с обстоятелствата от Париж беше усещането за зееща празнина помежду им. Дейвид търсеше близостта, но Джейсън Борн не я допускаше. Джейсън сега беше преследвач, а не преследван и това укрепваше волята му.

— Защо, Дейвид, защо?

— Казах ти. Защото мога. Защото трябва. Защото трябва да бъде направено.

— Това не е отговор, скъпи.

— Добре. — Уеб нежно отстрани ръцете й, хвана я за раменете и я погледна в очите. — Тогава заради нас.

— Заради нас?

— Да. Аз ще продължавам да виждам тези образи до края на живота си. Те ще ме разкъсват, ще ми напомнят, че не съм могъл да се справя докрай. Ако трябва, ще мина през иглени уши, като взема и теб със себе си.

— Бих предпочела да бъдем заедно, отколкото сама да мина оттам. Това е толкова вярно, колкото и фактът, че все още те виждам жив.

— Е, в това няма спор.

— За мен има.

— Аз ще предизвиквам ходовете, няма да ги правя.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Шенг трябва да бъде убит, това искам да кажа. Той не заслужава да живее, но не аз ще извърша убийството…

— Не ти подхожда да се правиш на бог! — рязко го прекъсна Мари. — Нека другите се оправят. Не се намесвай. Стой настрани.

— Не ме разбра. Аз бях там — чух го и го видях. Той не заслужава да живее. В едно от словата си нарече живота „скъп подарък“. Да, зависи от живота — но животът не означава за него нищо. Той иска да убива. Не знам, сигурно не може иначе — питай Панов. Той е Хитлер, Менгеле и Чингис хан, взети заедно! Аз поемам отговорността да спре завинаги с безчинствата си…

— Но защо ти? — простена жена му. — Още не си ми отговорил.

— Пак ти казвам, ти не ме разбра. Всеки ден ще виждам лицето му и ще чувам гласа му. Ще виждам как се забавлява с невинни хора, преди да им отсече главата и да накълца останките им. Опитай се да разбереш. Аз съм се опитвал и не мога да кажа, че съм експерт, но научих някои неща за себе си. Кой не би ги разбрал. Това да образите, Мари, проклетите образи, които се връщат и отварят врати — спомени, за които не искаш да се сещаш, но трябва. Най-лаконичният начин, по който мога да се изразя, е, че не мога да издържам повече. Не можа да разширявам колекцията си от лоши изненади. Виждаш ли, искам да се оправя, вероятно няма да бъда излекуван напълно, но не мога да се оставя на мъчението. За доброто и на двама ни.

— И мислиш, че ако се замесиш в убийството му, образите ще изчезнат?

— Да, смятам, че ще помогне. Всичко е относително и нямаше да бъда тук, ако Еко не беше платил с живота си за това. Може би изразът е изтъркан, но като повечето хора аз имам съвест. Или може би вина, задето оцелях. Просто трябва да го направя, защото съм сигурен, че мога.

— Убеден ли си?

— Да, знам как да успея.

— Значи предизвикваш ходовете, а не ги правиш?

— Няма как иначе.

— А за мен какви са гаранциите, че ще е така? Кой тогава ще ги прави?

— Мръсницата, която ни забърка в тази каша.

— Хавиланд?

— Не, той е сутеньорът. Курвата е Макалистър, винаги е бил. Човекът, който вярва в честността. Може би ще повика по някое време сутеньора и нека бъде така. Те двамата могат да го направят.

— Но как?

— Има мъже, а и жени, които са готови да убиват, ако цената е достатъчно висока. Могат да бъдат намерени навсякъде из този смрадлив, мрачен свят. Едуард курвата ни каза, че си е създал врагове навсякъде по Далечния изток — от Филипините до Хонконг, от Сингапур до Токио, и все в името на Вашингтон, който искал разширяване на влиянието си тук. Ако си създаваш врагове, знаеш кои са те, знаеш сигналите, които да изпратиш, за да се свържеш с тях. Това ще направят курвата и сутеньорът. Аз ще подготвя убийството, но някой друг ще го реализира и въобще не ме интересува колко милиона ще им струва. Ще гледам от разстояние, за да се уверя, че касапинът е убит, че Изтокът се е отървал от този звяр, който може да го въвлече в ужасна война, но това е всичко, което аз ще направя. Погледни.

— Кой говори сега, Дейвид или Джейсън? — попита Мари.

Съпругът замълча и потъна в мислите си.

— Борн — каза той. — Трябва да бъда Борн, докато се върна.

— Ти го знаеш?

— Аз го приемам. Нямам друг избор.

Тихо, бързо почукване на вратата.

— Мистър Уеб. Макалистър е. Време е да тръгваме.