Книстер
Лили Чудото в страната на динозаврите (6)

Пета глава

— Залегни! — изписка водното конче и се опита да се завре по-навътре в цепнатината, така че Лили се изплаши, че ще нарани нежните си крила.

Лили също се скри, защото навън светът май се сриваше.

— Това е вулканът — извика Сирисис. — Той ще ни помете. Винаги, когато е ядосан, прави така.

— Вулкан ли?

— Да, той е ядосан и бълва огън и жупел. Когато е особено разгневен, бълва и скали и гореща супа.

— Искаш да кажеш лава? — прошепна Лили изплашено и това прозвуча като проклятие.

Мислите й бяха при Леон, който беше напълно беззащитен в гнездото.

Трясъците ставаха все по-силни. От небето падаха камъни и миришеше на пушек. Лили не издържа, трябваше да излезе на открито. Трябваше да види какво става с Леон. Предпазливо показа глава през цепнатината. Очите й се насълзиха от пушека. За щастие вече не хвърчаха камъни. Не се чуваха животински крясъци. Планината също не бучеше. Цареше тревожна тишина. Въпреки че все още беше ден, слънчевите лъчи не проникваха през мъглата от дим. Прахта не пропускаше светлина и приличаше на сив сняг. Цялата долина беше покрита със сив килим и изглеждаше някак си спокойна. Доколкото Лили можеше да види, гнездото беше останало непокътнато.

Пепелта бавно се стелеше по земята и постепенно небето се проясни. Лили забеляза, че птерозаврите кръжаха над гнездото си. Вулканът ги беше притеснил, но не ги беше прогонил. Те знаеха, че във въздуха са в безопасност.

Преди да изригне, Лили беше помислила вулкана за планина. Но сега ясно си личеше, че това е вулкан, защото той все още пушеше. Лили не можеше да погледне в кратера, в който лавата вреше, небето над него беше огнено червено.

— Внимавай! — предупреди я Сирисис, която междувременно се беше показала от прикритието си. — Понякога има вторичен трус.

Но Лили не се интересуваше от предупрежденията.

— Трябва да се кача горе. Просто трябва да го направя. Моля те да литнеш догоре и да ми донесеш клонче от гнездото! — продължи да умолява тя.

— Добре, щом се налага! — каза Сирисис, като забеляза, колко много е притеснена Лили.

Водното конче се огледа и оправи крилата си. После се издигна във въздуха.

Лили тъкмо реши да си отдъхне, когато забеляза, че птерозавърът се канеше да кацне в гнездото си.

— Внимавай, звярът се връща! — провикна се тя.

Предупреждението не беше напразно, защото Сирисис изобщо не беше забелязала птерозавъра. За нещастие в този миг започна да се лее лава от кратера на вулкана. Тя се разля из цялата равнина.

— Скрий се! — извика Сирисис и отново се прибра в цепнатината.

Но Лили остана пред отвора, за да гледа спектакъла.

— Това се очакваше — измърмори тя.

Лили беше чела много за вулканите и знаеше, че един вулкан не можеше да е ядосан! В книгите се обясняваше, че в ранната история на земята тя не е била толкова изстинала, както сега, и земната кора е била доста по-тънка. Затова е имало много повече вулкани, отколкото сега. Лавата просто си е намирала слабо място, за да изригне. При тази опасна експлозия в небето политат камъни и късове скали. Сега течната лава се лееше навсякъде. От изстиналите камъни се беше образувал малък хълм — вулкан. На върха на хълма беше кратерът.

Лили беше притаила дъх при вида на тази природна сила.

Горещата маса от разтопен камък се приближаваше все повече. Леон беше високо в гнездото и за него нямаше опасност, но за всички останали в ниското беше страшно, защото лавата скоро щеше да залее всичко. Тя се стичаше като река. От двете страни на тази река дърветата се подпалваха, защото горещината беше непоносима. Впечатляваща, но и ужасяваща гледка. За щастие Лили също не беше в опасност. Но тя с тревога забеляза, че лавата беше прекъснала пътя й обратно в долината. Тя не можеше да се прекоси пеша. Водното конче можеше лесно да избяга, но то не искаше да остави Лили в беда.

— Зверовете са си в гнездото и аз не мога да припаря там — притесни се Сирисис. — Няма да гърми повече и те няма да се подплашат.

— Но ние може да направим така, че да има гръм — възкликна Лили в този момент, защото й беше дошло наум как да разреши проблема със запалката.

Тя бързо извади фойерверките от чантата си.

— Вече имаме достатъчно огън! — извика развълнувано тя.

Лили се приближи предпазливо към лавата. Но запалването на фойерверките нямаше да стане толкова лесно, както си го беше мислила. Ужас! Жегата, която се носеше от лавата, беше толкова непоносима, че тя не можеше да се доближи, за да запали фитилите. Можеше сама да изгори.

Лили се замисли за момент. После изведнъж се усмихна. Тя взе една ракета и си даде наставление:

— Трябва да я хвърля в лавата!

И после я хвърли.

Птерозаврите вдигнаха уплашено вратовете си и се подготвиха да излетят. Трябваше ли да има още един гръм? Дори Сирисис се скри отново в цепнатината и извика:

— Внимавай! Той все още е разгневен!

Само Лили се радваше:

— Не е разгневен! Уцелих право в десетката!

И след това обясни на Сирисис какво целеше с тези гърмежи. Заедно направиха план как да изплашат птерозаврите, за да може Сирисис да вземе незабелязано клонче от гнездото.

— Ще го направя — каза въодушевено водното конче, защото по този начин щеше да измами хитрите гиганти. — Така ще ги изплашим, че ще загубят ума и дума!

На работа! Лили приготви фойерверките. Не искаше да хвърля всичките наведнъж, за да може да има резервни за всеки случай. Ако птерозаврите евентуално решат да се върнат прекалено бързо. Лили погледна към водното конче, после кимна и в същия момент хвърли ракетата към лавата. Тя гръмна толкова силно, че даже Лили се изплаши.

А птерозаврите? Те едва не паднаха от ужас от гнездото. После излетяха надалече.

Лили хвърли още две ракети и даде знак на Сирисис да тръгва. Водното конче се издигна като самолет. Лили погледна след него и сложи ръка над очите си, за да се предпази от прахта. Сирисис достигна до ръба на гнездото. Лили притаи дъх. Сирисис тъкмо се канеше да кацне в гнездото, когато забеляза с периферията на окото си, че птерозавърът беше решил да предпази дома си от натрапницата. Водното конче се изплаши и се вцепени във въздуха, но Лили се притече на помощ.

Лили гръмна още една ракета. Хиляди светлини се разпръснаха във въздуха. Птерозаврите се разлетяха панически и този път изчезнаха от погледа им. Ура! Бяха успели!

— Няма да се върнат толкова бързо! — измърмори Лили.

Малко по-късно Сирисис се приземи до Лили и й донесе дебел клон.

— Едно малко клонче щеше да ми свърши същата работа — усмихна се Лили и в същото време го приближи до сърцето си.

Не искаше да губи нито секунда…

— Ще се видим в гнездото! — извика тя на водното конче.

После измърмори заклинанието за магическия скок.

Когато Сирисис стигна до гнездото, Лили вече беше там и прегръщаше брат си. Той нямаше никаква представа защо сестра му почти щеше да го удуши от радост и защо плачеше.

— Нали това е само сън, Лили? — пое си дъх Леон и се гушна в сестра си, за да я успокои.

— Да, така е. Имаш право — измърмори Лили и избърса сълзите си. — Но аз толкова много те обичам… И го разбрах едва днес.

Сирисис наблюдаваше сцената с големите си красиви очи:

— Това ли е той? Това ли е досадникът? — попита водното конче.

Леон подскочи от радост:

— Лили, виж! Това е огромно водно конче! Какъв хубав сън! Дори животните могат да говорят!

Лили го погали по главата и се зарадва, че малкият беше толкова щастлив и дори не беше разбрал в каква опасност се намираше.

— Да, това е досадникът — отвърна Лили и в същото време напипа плюшената мишка в джоба си.

Трябваше веднага да се махнат оттук и да се върнат вкъщи. В същия момент забеляза тревопасното динозавърче в гнездото. То не беше толкова спокойно като Леон и беше много тъжно, че майка му я нямаше. То скимтеше и се оглеждаше тъжно.

— О, какво ще правим с него? — въздъхна Лили.

В никакъв случай не можеше да го остави тук. Сърце не й даваше!

Тя каза на Сирисис:

— Аз мога да изчезна заедно с брат ми, но не мога да взема това бебе динозавърче.

— За мен не е проблем да го сваля долу — обясни водното конче. — Но не знам как да го нося. То със сигурност няма да може да се държи само!

— Този проблем можем да го разрешим! — извика облекчено Лили и завърза динозавърчето за гърба на Сирисис с въжето за хвърчило.

Това отне известно време и Сирисис започна да се оглежда нервно, дали птерозаврите не се връщаха вече?

— Много мило от твоя страна, че искаш да се погрижиш за него — каза Лили на водното конче. — Внимавай, защото летящите хищници скоро ще се появят. Не трябва да губим повече време. Трябва да тръгваме!

Лили хвана Леон за ръка и допря плюшената мишка до сърцето си. Преди да каже заклинанието, чу Сирисис да казва:

— Ще заведа динозавърчето при родителите му. Те ще го освободят от въжето на гърба му и много ще се радват да го видят отново!

Леон много се учуди, когато изведнъж се озоваха в стаята на Лили.

— А сега? — попита изненадано той.

— Кошмарът свърши — отвърна Лили и целуна брат си по бузата.

Леон се избърса ядосано, а Лили се усмихна.

В същия момент мама влезе в стаята.

— Ето ви и вас. Не ви чух да влизате — каза тя. — Но на какво приличате?

Едва сега Лили забеляза, че косата на Леон беше почерняла от пушека.

— Защо? — попита съвсем невинно Леон.

— Какво си направил с косата си? — поиска да знае мама.

Леон пипна косата си и видя, че пръстите му се очерниха.

— Това е, защото валя черен сняг. А преди това имаше тътен и малкото динозавърче много се изплаши. Аз го успокоих и му обясних, че не трябва да се страхува, защото това е само сън, но…

За да обясни на мама, Лили извади от чантата на Леон едно малко пластмасово динозавърче. В този момент беше истински благодарна на Леон, че винаги носеше какво ли не в чантата си.

— Беше много забавно — продължи да разказва Леон. — Истински летящи дракони и така…

Лили посочи хвърчилото, което беше подпряно на стената.

— И драконът ме понесе във въздуха… и Лили се изплаши и се провикна, че трябва да внимавам, а той летеше все по-нависоко…

Лили направи физиономия и прошепна на мама:

— Ние просто пуснахме хвърчилото…

— И тогава… тогава отново се чу тътен… и тогава…

— И тогава трябва веднага да се изкъпеш, а Лили ще е веднага след теб! — прекъсна го мама.

После тя изведнъж забеляза, че стаята на Лили все още беше много разхвърляна. Тъкмо искаше да каже нещо и Леон пак започна да разказва:

— И тогава…!

Но Лили довърши изречението:

— И сега трябва да си оправя стаята. Не можех да оставя Леон да си играе сам. Той толкова се беше въодушевил да види как хвърчилото ще хвръкне.

— Добре — отвърна мама и въздъхна. — Но защо трябва винаги толкова много да се цапате, когато си играете? Не знам как ще смогна да ви изпера!

— Ще го направиш като на сън — отвърна Лили и се усмихна.

Сирисис — огромното водно конче

Въпреки че вече си беше вкъщи, Лили често си спомняше за приключението в страната на динозаврите. И то най-вече за Сирисис, милото и чаровно водно конче. Както всички динозаври, така и то беше гигантски голямо. И много мило! За да си спомня винаги за него, Лили реши да му направи паметник. Може би щеше да го сложи до езерото в градината на баба й, а може би дори на балкона.

Лили боядиса ролката в синьо и зелено, като използва и блестящите флумастери.

От тюла и фолиото тя оформи крила, като ги закрепи за тялото на водното конче с лепило и тел за цветя.

От линолеума тя изряза листо, голямо около 20х30 см.

Залепи го върху парче стиропор, за да може да плува по-добре.

Накрая Лили изрисува топчето от вата и го закрепи за ролката. После закрепи и 6-те клечки първо в тялото на водното конче и после в листото.

Толкова красиво и лесно!

Кръщенето на динозаврите

Лили се чудеше кой ли е измислил тези сложни имена на динозаврите?

Лили и Леон търсят заедно в книгата й за динозаври нови видове и им измислят имена. Направиха голяма изложба — Леон рисуваше динозаврите (колкото можеше, разбира се), а Лили им изписваше новите имена.

Разбира се, че имаше и Лилизавър Чудо и Леонтозавър Брат. А какви нови динозаври познаваш ти?