Книстер
Лили Чудото в страната на динозаврите (2)

Първа глава

Беше събота следобед. Лили седеше сама в стаята си. Но тя не беше сама само в стаята, а и в цялото жилище.

Мама беше отишла с по-малкия брат на Лили, Леон, в града. Те искаха да купят въже, за да пуснат хвърчилото. Леон не оставяше мама на мира от няколко дни. За рождения си ден беше получил от кръстницата си хвърчило. И то огромно! Но за жалост в комплекта липсваше едното от въженцата.

— Трябва да внимаваш! — му беше казала Лили, като искаше да звучи сериозно. — Да не вземеш и ти да излетиш в облаците!

Мама се беше изплашила, защото не беше разбрала, че Лили просто се шегуваше с брат си.

— Не искаш ли да заменим хвърчилото за някое по-малко? — предложи му тя.

Но за такова нещо не можеше и дума да става.

— Имам огромно и смразяващо дъха хвърчило! — извика той. — Но му липсва едното въже. Кога ще го купим най-накрая, за да мога да пусна хвърчилото да лети?

Мама все още беше разтревожена и не отговори. Леон продължаваше да мрънка:

— Ще го пускам да лети, само когато вятърът е слаб. Обещавам!

Най-накрая мама се размекна и отиде с него в града.

Да остане сама вкъщи беше щастлива случайност за Лили. Най-накрая можеше да играе и да чете без натрапникът Леон непрекъснато да я смущава! Въпреки това, тя не се чувстваше съвсем добре.

И защо? Точно днес нямаше какво да чете, а навън валеше като из ведро. Нямаше как да отиде в библиотеката, за да вземе няколко книги.

Погледът й трескаво се плъзна по рафтовете на библиотеката, за да намери нещо за четене. Но изведнъж й дойде друга идея. Тя се усмихна и си каза:

— Нали съм сама. Трябва да оползотворя момента.

После запя:

„Магьосниците забавляват се с игри,

и музиката пускат да гърми!

Магическият саунд^[1] щом звучи,

и настроението ще се повиши!“

Тя започна да тършува в чекмеджето на бюрото си, след което изчезна във всекидневната. Там пусна диска с любимата си музика и увеличи звука докрай. Звукът така ехтеше, че чашите в шкафа започнаха да дрънчат.

— Ехеее… — извика Лили и започна да танцува около масата. — Така трябва да се слуша музика! Като порасна и аз ще си купя такава уредба.

След това отиде в стаята си. Музиката все още се чуваше доста силно.

Лили бръкна под леглото си и извади магическата книга. Днес имаше възможност да изпробва няколко магии! И то на светло, без да се притеснява, че ще обезпокои Леон или мама.

Лили беше тайна магьосница и искаше да си остане такава. Никой не трябваше да знае за магическата й книга.

Започна да разгръща книгата, без да знае коя магия да изпробва. Като четеше някои от магиите, не можеше да си представи нищо. Какво ли се криеше под магията „за огън и лед“ и „сиамски дракони“? „Пещерняшки корен“ или „фьотерплунк с болки в сърцето в нощта на вещиците“?

Изведнъж Лили видя множество магии за „огромни гущери“, които очевидно имаха нещо общо с динозаврите.

— Само ако се бях сетила да потърся тук, щях да намеря всички магии за динозаври, но кой да се сети! — извика тя.

Преди време Лили искаше да се пренесе в страната на динозаврите с помощта на магически скок, но това не се беше получило, защото не беше намерила предмет от това време. Той й беше необходим, за да направи магическия скок. По този начин Лили вече се беше пренасяла в Дивия запад с помощта на една бутилка уиски, в Средновековието със старинна монета и в Египет с малко прах от музея. Но как можеше да се пренесе в света на динозаврите, които бяха живели преди толкова милиони години. Тогава си беше помислила, че това е неразрешим проблем и дори се беше опитала да докара в стаята си истински динозаври. Беше излюпила яйцата в печката. Беше се получило много забавно! Най-малкото, докато тиранозавърът Рекс не се беше опитал да изяде бронтозавъра. Хаосът станал пълен, когато се появил и Леон, но това е друга история.

Лили много се интересуваше от динозаври. Тя им беше истински фен. Затова нямаше нищо странно, че се беше задържала толкова много време на страницата с магиите за динозаври. Тук имаше напътствия, с които да подчиниш дракон (това беше много сложно, можеше да го направи само магьосница-гладиатор), магии за дресирането им (в зависимост от магията може да продължи до 250 години) и дори една рецепта за динозавърски гулаш (отдава се само на магьосници с гастрономично образование). Това определено не беше по вкуса на Лили. Но посещение в страната на динозаврите щеше много да й хареса. Междувременно тя вече можеше да се пренесе там с помощта на магическия скок, защото беше запазила черупките от яйцата на излюпилите се във фурната й динозаври. Лили погледна часовника. Само да знаеше кога щяха да се върнат мама и Леон. Все едно! Все щеше да има време за един кратък скок в света на динозаврите. Искаше й се да погледне само за миг, да вдиша въздуха на онова време и може би, да погали едно бебе динозавър.

Лили погледна през прозореца. Продължаваше да вали. Нямаше и следа от мама и Леон.

Решението й беше твърдо. Тя извади от чекмеджето черупките от яйцата и избра да използва тези на тиранозавъра. Тъкмо се канеше да изрече заклинанието за магическия скок, когато се сети, че е забравила плюшената си мишка. Без нея тя нямаше да може да се върне. Защото само с помощта на предмет от стаята й, можеше отново да се озове на същото място. Нямаше да наглася времето за връщане на часовника си, защото намерението й беше да остане там само миг.

Лили потръпна от вълнение. Какъв следобед се очертаваше само: посещение при истинските динозаври. Уха! Лили направо настръхна. А и кой не би настръхнал при мисълта, че ще отиде при динозаврите?!

Лили погледна за последен път през прозореца, но не видя друг, освен съседката, на която вятърът току-що обърна чадъра.

— Хайде, да тръгвам! — прошепна тя.

Знаеше заклинанието наизуст.

О, не! Само ако Лили се беше обърнала, преди да изрече магическите фрази! Досещате ли се вече? Твърде късно! И така съдбата щеше да си каже думата…

Лили измърмори заклинанието за магическия скок, като стискаше черупките до сърцето си. Пое си дълбоко въздух и…

Лили усети вятъра в косите си. Струваше й се, че пътува безкрайно. Това не беше странно, защото досега не беше предприемала пътешествие толкова назад в миналото — няколко милиона години! След като мина доста време, тя почувства студ.

„Дали не съм попаднала в ледената епоха?“ — помисли си тя.

Но пътешествието продължаваше. Все нататък и нататък. Изведнъж стана значително по-топло.

„Сигурно динозаврите се чувстват много добре при тези температури — помисли си Лили. — Точно по подобие на нашите змии, динозаврите също обичат да е топло. Това ще рече, че температурата на тялото им зависи от външната температура, затова могат да живеят само на топло.“

Докато си мислеше за динозаврите, Лили почувства, че се спуска надолу. Съвсем скоро щеше да се приземи.