Алфред Бекер
Тайнствените конници (11)

Планът

Същата вечер Карло и Леонардо отидоха в странноприемницата. Влязоха в гостилницата и се натъкнаха на бащата на Джана, който ги изгледа изненадан.

— Хей, хей, какво правите тук? Не мога да повярвам, че са ви пуснали да излизате след всичко, което направихте оня ден. Добре, че не сте мои деца…

Историята за пътешествието на Леонардо и Карло до Флоренция обиколи вече селото и стана основна тема за разговор.

— Носим едно писмо за Португалеца, който живее при вас — рече невъзмутимо Леонардо.

Бащата на Джана се намръщи.

— За какво става дума?

— Беше ни възложено да го предадем лично на него.

— Това да не е бил някой от конниците? — почуди се кръчмарят. — Или са пак вашите фантасмагории?

Леонардо изобщо не влезе в този разговор, а вместо това каза:

— Моля, кажете на Португалеца, че става дума за плановете, които очаква спешно. Той ще разбере и веднага ще ни повика!

Бащата на Джана се намръщи още повече.

— Тайна, така ли?

— Получихме няколко монети, за да не говорим за това с никой друг!

Гостилничарят повика Джана, която се появи от съседната стая.

— Какво има?

— Кажи на Португалеца, че тук го чакат две момчета, които искат да говорят с него. Става дума за плановете, които очаква спешно!

— Добре — кимна Джана и изтича по стълбите.

Тя се върна малко по-късно и направи знак на Леонардо и Карло.

— Качете се горе!

Докато минаваха покрай нея, Джана им прошепна:

— Но после ще ми кажете как е минало!

— Непременно! — обеща Леонардо.

Не след дълго Леонардо и Карло се озоваха пред Португалеца. Той стоеше, широко разкрачен на вратата, и поглаждаше брадата си. Огледа двете деца от главата до петите с пронизващ поглед. Сетне посочи Леонардо и рече:

— Теб вече те знам! Ти падна от онова дърво в двора!

— Така е — призна Леонардо.

— Е, какво искате?

Той говореше със силен акцент и за момчетата не беше лесно да го разбират.

— Не можем да говорим за това тук, в коридора, където всеки може да ни чуе — започна Леонардо. — Става дума за плановете, които копирате, и…

— Ясно! — прекъсна го Португалеца. — Влезте вътре! И говорете по-тихо!

 

 

Леонардо и Карло пристъпиха в стаята на Португалеца. Плановете, върху които работеше, не се виждаха никъде. Върху масата бяха останали само линеалите и моливите.

Португалеца скръсти ръце пред гърдите си и ги загледа изпитателно.

— Е, изплюйте камъчето! Каква играе играете?

— Вие сте шпионин — заяви направо Леонардо. — Вероятно шпионирате за французите. Един човек на име Алесандро изнася от двореца на Медичите плановете на укрепленията. Куриер ги носи при вас. Вие правите копие, което отнася друг куриер. Не бива всички планове наведнъж да изчезнат от двореца, защото това ще направи впечатление, и затова ви ги носят един по един.

— Какви ги говориш… — измърмори Португалеца.

— Разобличен сте! — обяви Леонардо, като се постара да звучи убедително.

— И защо идват да ми го кажат две деца, а не флорентинските стражи?

— Защото ви оставят да действате, докато стигнат до поръчителите. Наблюдават ви. Но вие все още бихте могли да избягате и да избегнете тъмницата!

В погледа на Португалеца се мярна подозрение.

— И защо ме предупреждавате?

— За да имате време да избягате, любезни господине! — отговори прямо Леонардо. — Дълго мислихме как да постъпим. Не искаме чужда войска да опустоши страната ни. Вас всъщност би трябвало да ви заловят, за да не бъдат предадени на врага и плановете на останалите укрепления. Но ако ви заловят, родителите на нашата приятелка Джана сигурно ще си имат неприятности, защото са ви подслонили, а всъщност е трябвало да заподозрат нещо. А ние в никакъв случай не искаме това. Единственото решение е вие веднага да си съберете нещата и да изчезнете!

Леонардо се чудеше дали звучи достатъчно убедително. Португалеца като че ли се съмняваше в думите му.

— Това ще бъде ваше решение, господине. Но ако продължавате да се колебаете, обръчът ще се стегне здраво около вас! — Леонардо се обърна към вратата. — Нека си вървим, Карло. Казахме всичко, каквото имаше за казване.

— Почакайте! — спря ги Португалеца. — Нямам идея как сте разкрили всичко това, но… не мога просто така да побягна.

— Защо не?

— Защото се намирам в отчаяно положение!

— Разкажете! — настоя Леонардо.

— И какво, вие ще ми помогнете, така ли? — Португалеца се изсмя горчиво. — Не ме карайте да се смея!

— Не ни подценявайте, господине — отвърна уверено Леонардо. — Ние все пак разкрихме, че сте шпионин. И може би сме единствените, на които можете да се доверите — не искаме да изготвите други копия от плановете, но също така не искаме да ви заловят.

Португалеца размисли няколко мига над това странно и прямо изявление. Сетне кимна.

— Ще ви разкажа цялата история — рече той. — И вие ще сте единствените, които някога са я чули…

 

 

Ококорени от вълнение, Леонардо и Карло слушаха разказа на Португалеца. Той бил роден в едно португалско градче, което се казвало Лагос, и затова се наричал Жоао де Лагос.

— Бях картограф в двора на принц Енрике Мореплавателя — разказваше той. — Португалските кораби достигаха все по-далеч на юг. На връщане носеха морски карти и тези карти трябваше да бъдат копирани за следващите експедиции. В това се състоеше моята работа. Тези карти бяха държавна тайна и се пазеха много добре. Един ден ме обвиниха несправедливо, че съм дал копия на вражеска държава. Трябваше да бягам. Отидох първо в Генуа, а после в Пиза, където се установих като картограф и чертожник под фалшиво име. Тогава един ден ме заговори агент на френския крал.

— Това да не е мъжът с кожената барета, който взема от вас копията? — попита Леонардо.

Жоао се изненада.

— И това ли знаеш? — Той кимна. — Да, това е той. Беше разкрил всичко за миналото ми и знаеше, че в родината ми ме търсят. И той ме застави да работя за него и да копирам плановете на кулите на Флоренция. Ако не бях се подчинил, щяха да са му достатъчни само ден и половина, за да стигне до Рим и да ме издаде на португалския посланик! След това вече никога нямаше да бъда сигурен за живота си! Както виждате, нямах друг избор…

Леонардо се замисли. Ясно беше, че Португалеца се намира в отчаяно положение. Но ако му позволяха да продължи да прави копия, кралят на Франция вероятно щеше да си помисли, че може да нападне с минимален риск. А това в никакъв случай не биваше да се случва.

— А какво ще стане, ако не копирате плановете точно по оригинала, а промените някои неща? — хрумна му тогава. — Искам да кажа, ако ги допълните с някои страховити, нови, дълбоко секретни бойни машини, скрити в специални тайници, така че никой никога не би могъл да ги види? При обсада обаче се вадят оттам и се вкарват в битката!

— Но какви машини ще бъдат това?

— Оръдия, коли, от които стрелците могат да стрелят, без самите те да бъдат улучени! Летателни машини, с които войниците се спускат от крепостните стени, стреляйки! Железни катапулти, които могат да изстрелват специални стрели, като фойерверки на такива разстояния, че врагът да не успее дори да види градските стени!

— Трябва да знаете, че едно от любимите занимания на приятеля ми е да измисля такива машини! — обясни Карло.

— Когато агентът получи променените копия, той ще разбере, че няма смисъл да напада Флоренция, защото град, който разполага с такива отбранителни съоръжения, е непревземаем.

— И вие се надявате кралят на Франция да загуби интерес към войната? — Португалеца беше повече от скептичен.

— Точно така! — кимна Леонардо.

— Мислех, че вече ме наблюдават и само чакат да разкрият поръчителите, за да ме заловят!

Леонардо преглътна няколко пъти.

— Е, това беше малко преувеличено. Но може да се случи всеки момент. Не мислите ли, че това, което разкрихме ние, би могъл да разкрие и всеки друг? Само моят план може да ви спаси от отчаяното положение, в което се намирате.

Португалеца се разсмя.

— Знаех си от самото начало, че нещо в историята ти мирише! — заяви той. — Но планът ти е добър. Разбира се, при условие че машините, които ще включа в плановете, вършат работа! Самият аз, за съжаление, нямам фантазията, необходима да се измисли подобно нещо.

— Тогава с удоволствие ще ви услужа с моите скици и идеи — отвърна Леонардо.