Рейчъл Гибсън
Влюбен до безумие (8)

Глава 7

Караха три мили извън града и паркираха на песъчливия бряг на Ейнджъл Бийч. Имотът бе изолиран и те трябваше да отворят желязната врата, за да влязат. Беше място, което Дилейни познаваше доста добре. Гъстата гора отстъпваше място на белия пясък и всичко това бе собственост на Хенри.

Ник се облегна на капака на „Мустанг“-а и постави единия си крак на бронята. Извади две бири от стека и сложи останалите до него.

— Пила ли си някога бира? — попита той, отвори кенчетата и подаде едното на Дилейни.

Беше й позволено да опитва бирата на Хенри.

— Да, разбира се. Постоянно.

Той я погледна изпод мигли.

— Постоянно, а? — Ник вдигна кенчето до устните си и изпи голяма глътка.

Наблюдавайки го, Дилейни отпи малко от своята бира. Тя прикри гримасата си, като се обърна, за да разгледа езерото Мери, което беше на около двадесет метра пред нея. Върху тъмните вълни лежеше блестяща пътека и стигаше до пълната луна, която бе кацнала ниско над водата. Пътеката изглеждаше вълшебна, сякаш можеше просто да пристъпиш от брега върху нея, без да се намокриш. Сякаш можеше да минеш през водата и да се озовеш на някое екзотично място. Тя опита отново от бирата си и този път успя да не се намръщи. Хладният бриз докосваше кожата й, но на нея не й беше студено.

— Май не ти се ходи в университета в Айдахо.

Тя се обърна към Ник. В тъмната му коса блестяха лъчи от лунна светлина.

— Не, не искам да ходя в колеж още сега.

— Тогава недей.

Тя се разсмя и отпи още няколко глътки от бирата си.

— Да бе. Кога е имало значение какво искам аз? Хенри не ме попита кои часове бих желала да посещавам наесен. Той просто ме записа и плати за всичко.

Ник замълча за момент и не беше нужно Дилейни да го пита за какво мисли. Иронията бе по-силна от думите. Ник работеше, докато учеше, за да плати за привилегията, която баща му налагаше на Дилейни.

— Кажи на стареца да си гледа работата. Аз бих.

— Знам, че ти би го направил, но аз не мога.

Той повдигна кенчето и попита:

— Защо не?

Защото винаги се чувстваше като длъжница на Хенри за това, че бе спасил майка й и нея от онази малка каравана „Airstream“ в предградията на Лас Вегас.

— Просто не мога. — Погледът й се отклони към черните очертания на планините, преди да се върне отново на Ник. — Това е толкова странно — каза тя. — Никога не бих си помислила, че с теб ще сме приятелчета по чашка.

— Защо така?

Тя го погледна, като че ли беше бавноразвиващ се.

— Защото ти си този, който си. А аз съм аз — каза тя и отпи още няколко глътки.

Той присви очи.

— Искаш да кажеш, че ти си дъщерята на кмета, а аз съм неговото копеле?

Прямотата му я изненада. Повечето хора, които познаваше, не казваха нещата просто така. Те целуваха въздуха над бузата ти и казваха, че изглеждаш добре, когато това не бе истина. Дилейни се запита какво ли е да имаш такава свобода.

— Ами, аз не бих се изразила точно така.

— Как би се изразила тогава?

— Че твоето семейство ме мрази, а моето не го е грижа за теб.

Той наклони глава и пресуши половината си бира. Наблюдаваше я над ръба на кенчето, докато го сваляше от устата си.

— Малко по-сложно е от това.

— Наистина. През по-голямата част от живота си ти ме измъчваше.

Едното ъгълче на плътната му уста се повдигна.

— Никога не съм те измъчвал. Може и да съм те дразнил понякога.

— Ха! Когато бях в трети клас ми каза, че Реджи Овертон крадял малки руси момичета и хранел с тях доберманите си. С години бях ужасена от Реджи.

— А ти прекара по-голямата част от живота си, като обикаляше наоколо с вирнат нос, сякаш си подушила нещо лошо във въздуха.

— Не съм. — Дилейни не мислеше, че някога е погледнала някого по този начин.

— Да, така беше — увери я той.

— Тогава защо ме целуна тази вечер?

Погледът му се плъзна към устата й.

— От любопитство.

— Беше любопитен да разбереш дали ще ти позволя?

Той се подсмихна леко и плъзна очите си надолу към редицата копчета на роклята й.

— Не — каза той, сякаш мисълта за отхвърляне никога не му бе идвала наум. Ник вдигна поглед обратно към очите й. — Бях любопитен да видя дали си толкова сладка, колкото изглеждаш.

Тя се изпъна, колкото й бе възможно, и изпи няколко глътки от бирата си за кураж, преди да попита:

— И какво реши?

Той я повика с пръст и каза с нисък и чувствен глас:

— Ела тук, диваче.

Нещо в тембъра му, думите му и начина, по който ги каза, я привлякоха към него, сякаш бяха вързани един за друг и той просто я придърпваше към себе си. През стомаха й премина странен гъдел.

— Реших, че имаш вкус на боровинковото вино на чичо Джоуса. Определено сладко, но много силно.

Тя скри усмивката си зад кенчето. Искаше да бъде като вино.

— Това лошо ли е?

Той взе бирата от ръката й и я остави зад него, върху капака на колата.

— Зависи какво искаш да направиш по въпроса. — Той остави своята бира до нейната и се изправи с едно плавно движение. Повдигна с пръсти брадичката й и я погледна в очите. — Целувал ли те е някой, докато ти стане толкова горещо, че да се почувстваш така, сякаш изгаряш?

Тя не отговори. Не искаше да си признае, че никога досега не е била толкова погълната или разгорещена от страст, че да се забрави напълно или да забрави страха си от Хенри.

Ник премести ръце към врата й, без да отделя поглед от очите й.

— Докато вече не те е грижа за нищо друго? — Той сведе лицето си до ухото й. — Някой докосвал ли е някога гърдите ти? — прошепна. — Под блузата, под сутиена? Където кожата ти е топла и нежна?

Езикът залепна в устата й.

— Пъхал ли е някой ръце в панталоните ти? — Разтворените му горещи устни преминаха покрай бузата й. — Докосвал ли те е между краката, където си хлъзгава и готова?

Освен в часовете по Здравеопазване и хигиена никой преди не бе говорил сериозно за секс с Дилейни. Каквото знаеше, го бе научила от филмите и от подслушването на момичетата в училище. Дори Лиза предполагаше, че е невинна като монахиня, но не и Ник. Той виждаше това, което никой друг не успяваше, и вместо да се обиди от езика му, тя обърна лице към него и го целуна. От години чуваше слухове за сексуалните му похождения. Не искаше да я мисли за наивна и скучна, и нарочно разпали страстта му, като го поглъщаше с устни и език. Остави се да падне с главата надолу в замайващата топлина, която изгаряше плътта й. Младото й тяло се изпълни със сокове на желание и за първи път в живота си тя се пусна по течението.

Целувката разби различията им и ги понесе във вихъра на страстта. Ръцете му се преместиха на гърба й и се спуснаха към дупето й. Той го обхвана с ръце, а след това я дръпна към себе си, докато тя се изправи на пръсти и гърдите им се притиснаха. Притегли я срещу таза си и я остави да усети голямата му твърда ерекция. Тя не се страхуваше. Вместо това се чувстваше свободна. Свободна да изследва сама това, което момичетата на нейната възраст познаваха. Свободна да се чувства като желана осемнадесетгодишна девойка, която бе на границата да стане жена. Дилейни бе пламнала от новите усещания и емоции, и искаше той да я докосва така, както би докосвал всяко друго момиче. Искаше да се изгуби в него.

Той се отдръпна и я остави да се плъзне надолу по тялото му.

— По-добре да спрем дотук, диваче.

Дилейни не искаше да спира. Не още. Тя се плъзна отново по гърдите му и нагоди тялото си към неговото. Облиза устните си и усети неговия вкус.

— Не.

Побиха го тръпки и той се загледа в нея, сякаш искаше да я отблъсне, но не можеше да се застави да го направи. Тя го погледна в очите и остави погледа си да обходи красивото му лице. Целуна го по бузата, а после точно под ухото.

— Оставам точно тук. — Тя отвори уста и облиза топлата му плът. Той ухаеше на сапун, кожа и свеж планински бриз.

Ръцете му се преместиха към кръста й, след това се плъзнаха от двете страни на тялото й и събраха плата на роклята. Подгъвът се вдигна до началото на бедрата й, и той притисна ерекцията си към корема й.

— Сигурна ли си, че искаш това?

Тя кимна.

— Кажи ми. Кажи ми, за да няма грешки.

— Докосни ме, както каза.

Той обхвана с длан дясната й гърда.

— Тук?

Зърното й се втвърди.

— Да.

— Така и не отговори на въпроса ми. Докосвал ли те е някой по този начин?

Тя го погледна в очите и сякаш там съзря една съвсем нова страна от Ник. За първи път тя погледна отвъд поразителното му лице и видя мъжа, който беше в действителност. Тя не познаваше този Ник. Погледът му бе напрегнат, но я галеше, като че ли бе направена от нещо крехко.

— Не.

— Защо? — Той прокара леко палеца си по гърдите й и тя прехапа устни, за да не изстене на глас. — Красива си, Дилейни, и можеш да имаш всеки, когото си пожелаеш. Защо мен?

Тя знаеше, че не е красива, не като майка си. Но начинът, по който я гледаше, докосваше и тонът му, когато го казваше, почти я накараха да му повярва. Да вярва, че всичко това е възможно.

— Защото ме караш да не желая да казвам не.

Той изстена дълбоко и се наведе над нея отново. Целувката започна като леко докосване на устни, но бързо се превърна в безмилостна, влажна и груба. Чувственият натиск на езика му докосна нещо също толкова чувствено в нея и тя изскимтя. Искаше да пропълзи вътре в Ник, да се почувства обградена от него. Когато той най-накрая я отдръпна от себе си, тя дишаше тежко. Ник се пресегна към копчетата на роклята й и я погледна в очите, докато разкопчаваше розовия памучен плат чак до кръста й. Пристъп на страх проникна през топлата омая, замъглила главата й. Никой мъж не я бе виждал гола и макар че желаеше да я докосва, тя не искаше непременно да я гледа. Не и мъж като Ник, който бе видял повече от необходимото количество голи жени. Но в същия миг той дръпна роклята настрани и вече бе прекалено късно за протести. Студеният въздух втвърди вече настръхналите й зърна и той сведе погледа си към голите й гърди. Гледа я толкова дълго, че страхът й нарасна и тя повдигна ръце, за да се прикрие от него.

— Не се крий от мен. — Той хвана китките й и ги издърпа зад гърба й.

Гръбнакът й се изви и презрамките на роклята й паднаха надолу по ръцете. Той отново се наведе към нея и сниши лицето си на нивото на голите й гърди, като я притисна на капака на колата. Ник прошепна името й и след това я целуна. Студените му бузи се потъркаха в падинката между гърдите й и тя забрави целия си страх.

— Красива си. — Думите му затоплиха кожата й и се забиха в сърцето й и този път тя повярва, че наистина мисли това, което казва. Той облегна челото си о нейното, тъмната му коса бе в ярък контраст с бялата й кожа. — Знаех, че ще бъдеш. Винаги съм знаел. Винаги. — Тогава горещите му устни докоснаха гърдите й, като ги плъзна по самото им връхче. — Знаех, че ще си розова тук.

За един краткотраен миг Дилейни се зачуди откъде е знаел, но тогава езикът му направи кръгче около зърното й и мозъкът й спря да произвежда мисли. Дишането й стана плитко, докато гледаше как езикът му се движи и я облизва.

— Харесва ли ти това?

Ръцете й, които той продължаваше да държи зад гърба й, се свиха в юмруци.

— Да.

— Колко?

— М… много.

— Искаш ли още?

Дилейни затвори очи и главата й се отпусна на една страна.

— Да — отговори тя и той пое зърното й в уста. Устните му го засмукаха и Дилейни усети придърпването между краката си. Чувството бе хубаво. Толкова хубаво, че не искаше той да спира. Никога. Устата му се премести на другата й гърда и продължи сладкото си изтезание. Езикът му ближеше зърното й и я караше да копнее за още. — Ник — прошепна тя и дръпна китките си, за да ги освободи от хватката му. Роклята й падна на земята и се разстла около краката й. Тя впи пръсти в косата му и го задържа до гърдите си.

— Още?

— Да. — Дилейни всъщност не знаеше какво точно иска, но определено копнееше за още от този горещ копнеж, който бе завладял цялото й тяло и предизвикваше трепет в стомаха й. Искаше още от Ник.

Една от големите му топли длани се плъзна между краката й и нежно докосна слабините й. Тънкият памучен плат на бельото й бе единствената бариера, която разделяше ръката му от чувствителната й плът.

— Влажна си.

Горещият копнеж се засили и тя едва можеше да говори.

— Съжалявам — успя да каже.

— Недей. Винаги съм искал да подмокря гащичките ти. — Той отново се изправи и я целуна бързо. След това сграбчи кръста й и я постави на капака на „Мустанг“-а. Премести крака й към хромираната броня и каза: — Легни, Дилейни.

— Защо? — Тя постави ръка на гърдите му, после я премести бавно към дънките му и я притисна към твърдата издутина под ципа му.

Той затаи дъх и бутна раменете й, докато тя не легна по гръб върху студения метал.

— Защото ще те накарам да се почувстваш наистина хубаво.

— Вече се чувствам така. — Тя протегна ръце към него, когато той застана между бедрата й.

— Тогава ще те накарам да се почувстваш още по-хубаво. — Той постави длани от двете страни на главата й и я целуна така, сякаш искаше да я изяде. Когато вдигна устни, Ник каза: — Ще те накарам да се чувстваш, като че ли изгаряш.

Дилейни погледна нагоре към красивото му лице. Искаше той да прави любов с нея. Искаше да разбере това, което другите момичета на нейната възраст вече знаеха. Искаше Ник да я научи.

— Да — каза тя на всичко, което той искаше.

Ник се усмихна, докато изкусните му пръсти сваляха бикините й. Тя усети как платът се плъзга по краката й и след миг бельото й вече го нямаше. Дланите му се отправиха нагоре по вътрешната страна на бедрата й и единият му палец я докосна там, където бе влажна. Удоволствието, което изпита беше неописуемо. Пръстите му започнаха да галят влажната й плът, докато не й се прииска да закрещи.

— Още?

— Да — изстена тя и очите й се затвориха. — Още. — Докосването му беше толкова хубаво, че почти я болеше от него.

Нарастващото напрежение в слабините й се засили. Тя искаше това да свърши и в същото време да продължи завинаги. Искаше той да е гол върху нея, да изпълва ръцете й с топлото си тяло. Тя отвори очи и се вгледа в него, стоящ там между коленете й, гледайки надолу към нея под натежалите си клепачи.

— Прави любов с мен, Ник.

— Ще ти дам нещо по-добро от любов. — Той коленичи пред нея и целуна нежно вътрешната страна на бедрото й. — Ще те накарам да свършиш. — Дилейни замръзна, извънредно благодарна, че бе заобиколена от тъмнина. Когато каза „да“, нямаше предвид това. Щеше да притисне коленете си, но Ник й пречеше. Не бе сигурна какво мислеше да направи той, но бе убедена, че нямаше да направи това.

Но той го стори. Плъзна ръце под нея и след това я повдигна към горещата си отворена уста. Шокът я вцепени. Не можеше да повярва какво направи той. Какво продължаваше да прави. Искаше да му каже да спре, но не можеше да изрече думите заради чувствената наслада, която се разливаше по тялото й. Не можеше да контролира трепета, който се изкачваше по гръбнака й и вместо да се отдръпне, тя изви гърба си. Езикът и устата му нежно я галеха между краката по същия начин, по който целуваше гърдите й.

— Ник — изстена тя и притегли главата му.

Удоволствието нарастваше неудържимо и всяко докосване на езика му я приближаваше към върха на екстаза. Той премести една от петите й върху рамото си и изви ханша й. Притегли я по-близо към устата си и се зарови в чувствителната й плът. Невероятното усещане се усили, разля се в тялото й и след това я тласна към върха.

Звездите в нощното небе над главата й станаха неясни, докато горещите вълни я заливаха с екстаз сякаш една след друга. Тя извика името му отново и отново, докато горещината преминаваше през бедрата и гърдите й. Тя бе разтърсена от неконтролируеми спазми и когато свършиха, се чувстваше променена. Беше шокирана от това, което направи и от това кой го направи, но не съжаляваше. Никога не се бе чувствала така близка с някого през живота си и искаше той да я подържи в обятията си.

— Ник?

Той целуна нежно вътрешната страна на бедрото й.

— Ммм?

От докосването на устните му тя изведнъж осъзна в каква смущаваща поза беше. Усети как бузите й почервеняха, докато сваляше крака си от рамото му и сядаше.

Той се изправи и обхвана лицето й с ръце.

— Още?

Тя бе наивна, не глупава и разбираше какво пита. Искаше да му даде същата невероятна наслада, която той й бе доставил току-що.

— Още. — Тя издърпа тениската от колана на дънките му и разкопча копчетата му. Ръцете му се увиха около китките й и я спряха.

— Стой мирна за малко — каза той, точно преди лъч светлина да го заслепи. — Мамка му!

Дилейни погледна през рамо и също бе заслепена от двата фара, насочени към тях. Чист адреналин премина през вените й и тя бутна Ник, като в същото време скочи от капака. Роклята й лежеше в краката му и тя се протегна за нея, точно когато сребристият „Линкълн“ на Хенри спря зад „Мустанг“-а. Дилейни промуши лятната си рокля през главата, но ръцете й трепереха толкова силно, че не можеше да я закопчае.

— Помогни ми — изплака тя в паниката си, без да има предвид някого конкретно.

Ник се обърна и се пресегна към копчетата на кръста й. Той й прошепна нещо, но тя не можеше да го чуе заради бученето в ушите й.

— Разкарай се от нея! — извика Хенри в секундата, в която отвори вратата на колата.

Тя успя да закопчае горните две копчета, но бе безпомощна срещу паниката, която се надигаше в нея. Дилейни погледна към земята и видя големия крак на Ник върху бикините й. Отчаяни тихи ридания изпълниха дробовете й.

— Разкарай проклетите си мръсни ръце от нея!

Дилейни погледна нагоре точно когато Хенри стигна до тях. Той блъсна Ник и я бутна зад себе си. И двамата мъже бяха еднакво високи, с еднакво телосложение, с еднакво пламнали сиви очи. Фаровете на „Линкълн“-а осветяваха всяка мъчителна подробност. Райето на ризата на Хенри, среброто в косата му.

— Никога не съм мислил, че ще паднеш толкова ниско — каза Хенри, сочейки Ник. — Винаги съм знаел, че ме мразиш, но никога не съм мислил, че ще паднеш толкова ниско само за да ми го върнеш.

— Може би това няма нищо общо с теб — каза Ник и се намръщи.

— Другият път няма нищо общо с мен. Мразил си ме през целия си живот и ревнуваш от Дилейни от деня, в който се ожених за майка й.

— Прав си. Мразя те цял живот. Ти си кучи син и най-голямата услуга, която някога си правил на майка ми, е, че си отрекъл, че въобще си спал с нея.

— И най-накрая получи своето отмъщение. Единствената причина да чукаш Дилейни, е да ми го върнеш.

Ник кръстоса ръце на гърдите си и се отпусна на един крак.

— Може би я чуках, защото ме възбужда.

— Би трябвало да те пребия от бой.

— Дай най-доброто от себе си, старче.

— О, господи — изстена Дилейни и приключи със закопчаването на копчетата си. — Хенри, ние не…

— Влизай в колата — прекъсна я той.

Тя погледна към Ник. Нежният любовник, който я бе накарал да се чувства красива, бе изчезнал.

— Кажи му. — Само преди няколко минути го чувстваше толкова близък, а сега въобще не го познаваше. Той изглеждаше спокоен, но това бе заблуда. Или може би тя познаваше този Ник. Този груб мъж пред нея бе онзи Ник, с когото бе израснала; мъжът, който я бе качил на колата си по-рано, бе илюзия. — Моля те, кажи му, че нищо не се е случило — умоляваше го тя, за да й помогне да излезе от тази кошмарна ситуация. — Кажи му, че не сме направили нищо!

Той вдигна едната си вежда многозначително.

— За какво точно искаш да го излъжа, диваче? — попита Ник. — Той те видя да стоиш върху колата ми като украса за капака. Ако беше дошъл само няколко минути по-рано, щеше да види доста повече.

— Получи отмъщението си, нали? — Хенри сграбчи ръката на Дилейни и я бутна към Ник. — Взе едно невинно момиче и я омърси, само за да ми го върнеш.

Дилейни погледна суровото изражение на Ник и не знаеше на какво да вярва. Искаше й се да го бе грижа малко повече, но очите, които я гледаха, бяха толкова студени. Преди няколко минути щеше да каже, че Хенри греши, но сега не знаеше какво да мисли.

— Вярно ли е? — попита тя и една сълза се търкулна по топлите й страни. — Използва ли ме, за да си отмъстиш на Хенри?

— Така ли мислиш?

Това, което й направи, бе толкова лично, толкова интимно. Не мислеше, че може да понесе знанието, че я е използвал. Искаше той да каже на Хенри, че греши, че я е целувал и докосвал, защото я е желал, а не защото го мрази.

— Не знам!

— Не знаеш ли?

— Не.

Той не проговори сякаш цяла вечност, след което каза:

— Вярвай на Хенри тогава.

Риданието заседна в гърлото й и тя се запрепъва към колата на баща си. Усещаше празнота в гърдите си. Успя да влезе в колата, преди втората сълза да се стече по бузата й. Студената кожа под голото й дупе й напомни, че нямаше нищо друго под роклята си. Тя се вгледа през прозореца към двамата мъже и през блъскането на сърцето в гърдите си чу как Хенри заплашва Ник.

— Стой далеч от дъщеря ми — извика той. — Стой далеч или ще превърна живота ти в ад.

— Може да опиташ — каза Ник, думите му едва се чуваха през дебелото стъкло. — Но няма какво да ми направиш.

— Ще видим. — Хенри отиде до вратата на шофьорското място. — Стой далеч от Дилейни — предупреди го той за последно и се пъхна на предната седалка.

Обърна колата и фаровете осветиха Ник за няколко кратки секунди. И за тези секунди тениската му светеше искрящо бяла. Мекият памучен плат бе издърпан от колана му, а горните копчета на дънките му бяха разкопчани. Той се наведе, за да вдигне нещо, но Хенри обърна колата и тръгна напред по пътя, преди тя да успее да види какво взе от земята. Макар че нямаше нужда да вижда, тя вече знаеше. Дилейни внимателно подпъхна роклята под голото си дупе.

— Това ще убие майка ти — избухна Хенри.

Вероятно, помисли Дилейни. Тя сведе поглед към ръцете си и една сълза падна върху палеца й.

— Тя отиде в стаята ти, за да ти каже лека нощ, но теб те нямаше. — Колата зави по главния път и Хенри форсира двигателя. — Тя се поболя от притеснение. Страхуваше се, че си отвлечена.

Дилейни прехапа устни, за да спре обичайното извинение. Не я интересуваше, че е притеснила майка си.

— Само почакай докато научи, че истината е много по-лоша от всичко, което може да си представи.

— Как ме намери?

— Не че има значение, но няколко човека при магазина са те видели да се качваш в колата на Алегреза. Ако не бяхте оставили вратата на Ейнджъл Бийч отворена, щеше да ми отнеме доста повече време, но щях да те намеря.

Дилейни не се съмняваше в него. Тя извърна поглед към прозореца и се вгледа в тъмната нощ.

— Не мога да повярвам, че си ме издирвал. На осемнадесет съм. Не мога да повярвам, че си карал из града и си ме търсил, сякаш съм десетгодишна.

— А аз не мога да повярвам, че те намерих гола, като евтина проститутка — каза той и продължи словесния си двубой, докато вкарваше колата в гаража.

Възможно най-спокойно при създалите се обстоятелства Дилейни слезе от колата и влезе в къщата.

Майка й я посрещна в кухнята.

— Къде беше? — попита Гуен.

Погледът й се плъзна от лицето на Дилейни към краката й и отново нагоре.

Дилейни премина покрай нея, без да отговори. Хенри щеше да каже на майка й. Винаги го правеше. Тогава заедно щяха да решат съдбата й. Вероятно щяха да я накажат, сякаш бе дете. Тя се изкачи по стълбите до спалнята си и затвори вратата след себе си. Не се опитваше да се скрие. Знаеше по-добре, а дори и да не знаеше тазвечерният й урок й показа, че независимостта е безсмислена.

Тя погледна отражението си във високото огледало. Спиралата се бе стекла по бузите й, очите й бяха червени, а лицето бледо. Иначе изглеждаше така, както винаги. Не личеше, че светът й се е преобърнал под краката и сега се намираше на ново място. Стаята й изглеждаше по същия начин, както няколко часа по-рано, когато се измъкна през прозореца. Снимките, пъхнати в огледалото, и розите на шкафчето до леглото й бяха същите както винаги, но всичко бе различно. Тя бе различна.

Тя позволи на Ник да направи неща с нея, които не си бе представяла и в най-смелите си мечти. О, тя бе чувала за оралния секс. Няколко момичета от часовете й по математика се хвалеха, че знаят как да правят свирки, но до тази вечер Дилейни никога не бе вярвала, че хората наистина правеха подобни неща. Сега вече знаеше по-добре. Сега знаеше, че дори не е необходимо мъжът да харесва момичето, с което е. Знаеше, че един мъж можеше да направи невероятно интимни неща на жена по причини, различни от страстта или взаимното привличане. Вече знаеше как се чувства човек, когато е използван.

Когато се замисли за топлата уста на Ник, притисната към вътрешната страна на бедрата й, бледите й бузи почервеняха и тя отклони поглед от отражението си. Това, което видя, я засрами. Искаше да се чувства свободна. Свободна от контрола на Хенри. Свободна да живее.

Беше глупачка.

Дилейни се преоблече в чифт дънки и тениска и изми лицето си. Когато приключи, отиде в кабинета на Хенри, където знаеше, че щяха да я чакат родителите й. Те стояха зад махагоновото бюро и по изражението на Гуен личеше, че Хенри я бе запознал с всяка мъчителна подробност.

Сините очи на Гуен се разшириха, когато погледна към дъщеря си.

— Не знам какво да ти кажа.

Дилейни седна в кожения стол срещу бюрото. Да не знае какво да каже, никога не бе спирало майка й преди. И сега не я спря.

— Кажи ми, че Хенри се е объркал. Кажи ми, че не те е видял в сексуално компрометираща ситуация с онова момче Алегреза.

Дилейни не каза нищо. Знаеше, че няма да спечели. Никога не печелеше.

— Как можа? — Гуен я погледна твърдо и постави ръка на гърлото си. — Как можа да причиниш такова нещо на това семейство? Докато се промъкваше през прозореца на спалнята си, замисли ли се за положението на баща ти в това общество? Когато остави този Алегреза да сложи ръце върху теб, спря ли дори за секунда да помислиш как баща ти ще пострада от твоите действия?

— Не — отговори Дилейни.

Когато ръцете на Ник бяха между бедрата й, тя не се бе замислила за родителите си. Беше заета да се унижава.

— Знаеш колко обича да клюкарства този град. До десет часа утре всички в града ще знаят за скандалното ти поведение. Как можа да направиш това?

— Дълбоко нарани майка си — добави Хенри. Те бяха като сплотен екип борци. Единият бе готов да изскочи на ринга, щом другият губеше сили. — Ако срамното ти поведение се разчуе, не знам как ще вървиш с вдигната глава в този град — закани се с пръст Хенри. — Никога не сме очаквали такова нещо от теб. Винаги си била толкова добро момиче. Не сме очаквали нещо така вулгарно. Никога не съм мислил, че ще навлечеш срам на това семейство. Явно не си човекът, за когото те мислихме. Очевидно не те познаваме въобще.

Ръцете на Дилейни се свиха в юмруци. Знаеше, че е по-добре да не казва нищо. Знаеше, че да се защитава само ще влоши нещата. Знаеше, че ако каже нещо, Хенри ще го приеме като спор, а той мразеше когато някой спори с него. Но не можеше да се спре.

— Така е, защото никога не си искал да ме опознаеш. Интересува те единствено как те карам да изглеждаш. Не те интересува как се чувствам.

— Лейни — изстена Гуен.

— Не те интересува, че не искам да отида в колеж веднага. Казах ти, че не желая да ходя, а ти ме караш да го направя въпреки това.

— И за какво бе всичко това тази вечер — попита Хенри, сякаш бе всемогъщият Бог. — Искаше да ми го върнеш за това, че знам какво е най-добро за теб.

— Тази вечер бе за мен — каза тя и се изправи. — Исках да изляза и да бъда обикновено осемнадесетгодишно момиче. Исках да имам живот. Исках да се чувствам свободна.

— Искаш да кажеш свободна да прецакаш живота си?

— Да! Свободна да прецакам живота си, ако искам, точно както всички други. Никога не съм имала свободата да правя каквото и да е. Ти избираше всичко вместо мен. Никога не съм имала избор.

— И това е хубаво — започна Гуен. — Ти си незряла и мислиш само за себе си и тази вечер избра точно това момче, което може да навреди най-много на семейството ни. Отдала си се на човек, чийто единствен интерес е бил да си отмъсти на Хенри.

Това, което Ник направи, бе изпепеляваща буца на унижение, която изгаряше дупка в стомаха й, но друго бе по-отчайващо в момента. Поглеждайки към родителите си, тя знаеше, че няма смисъл. Те никога нямаше да разберат. Никога нямаше да се променят. А тя никога нямаше да избяга.

— Ти се унижи и аз едва издържам да те гледам — продължи майка й.

— Тогава недей. Щяхте да ме заведете в университета след седмица. Вместо това ме заведете утре. — Дилейни излезе от стаята, примирявайки се със съдбата си.

Изкачи се по стълбите, краката й сякаш бяха от олово, сърцето й бе празно, бе прекалено пресъхнала, за да плаче. Не си направи труда да свали дънките си, преди да пропълзи в леглото. Вгледа се в розовия балдахин над главата си и знаеше, че няма да може да заспи. Беше права. Умът й премина през всяка ужасна подробност от последните няколко часа. Какво казаха родителите й. Какво каза тя и как нищо не се промени. И без значение колко се опитваше да не мисли за Ник, умът й се връщаше отново и отново към него. Спомни си горещото му докосване, хладната мекота на косата му през пръстите й и вкуса на кожата му. Тя затвори очи и почти можеше да усети топлата му влажна уста върху гърдите си и по-надолу. Не знаеше защо му позволи да й направи тези неща. Имаше достатъчно натрупан опит с него, за да знае, че можеше да мине за любезен в един момент и в следващия да е злобен като змия. Така че, защо Ник Алегреза от всички хора?

Дилейни удари възглавницата си и се обърна на една страна. Може би защото той винаги е бил толкова свободен и винаги я бе очаровал с ангелското си лице и дивото си поведение. Може би защото той бе толкова красив, че секваше дъхът й и тази вечер я накара да се чувства така, сякаш може би и тя също бе красива. Той я гледаше като мъж, който иска да прави любов с жена. Докосваше я, сякаш я желаеше. Но всичко това е било лъжа. Илюзия, а тя е била една наивна глупачка.

„Ще ти дам нещо, по-добро от любов“, бе казал той. „Ще те накарам да свършиш.“ Защо бе избрал точно този метод, тя не знаеше. Но не можеше да избере нищо по унизително, дори и да имаше години, за да го планира. Съблече я гола, докато той остана облечен. Докосна я навсякъде, а тя дори не хвърли бегъл поглед на голите му гърди.

Единствената й утеха бе, че никой, дори и Хенри, не знаеше какво точно се бе случило на капака на „Мустанг“-а на Ник. И освен ако Ник не проговори, никой нямаше да научи. Може би майка й грешеше. Може би хората нямаше да говорят за това.

Но Гуен не беше права само за времето, необходимо на клюката да стигне до нея. Беше дванадесет часа, не десет на следващия ден, когато Лиза й се обади и й каза, че някой я бе видял с Ник в хотел „Чарм-Ин“ в близкия град Гардън. Друг ги бе видял да бягат чисто голи през Ларкспър парк и да правят секс на детската пързалка. И все пак според трети двамата с Ник били забелязани в уличката зад магазина за алкохол да пият текила и да го правят на задната му седалка.

Изведнъж да бъде изпратена далеч в колежа, не й изглеждаше толкова лошо. Университетът в Айдахо не бе първият избор на Дилейни, но бе на четири часа разстояние от Трули. Четири часа разстояние от родителите й и техния засилен контрол. На четири часа от клюките, вилнеещи из града като ураган. На четири часа от това да трябва да вижда Ник или някой член на семейството му.

Не, може би университета в Айдахо нямаше да е толкова ужасен все пак.

— Ако имаш добри оценки и се държиш прилично — каза й Хенри на път към Москоу, — може би ще облекчим часовете ти следващата година.

— Това би било страхотно — каза тя без ентусиазъм.

Следващата година бе чак след дванадесет месеца и тя бе сигурна, че междувременно дотогава ще направи нещо, с което да ядоса Хенри. Но тя щеше да се опита да се държи добре. Точно както винаги бе правила.

Опитва се в продължение на месец, но първоначалният вкус на свободата бе объркал главата й и през първия семестър получаваше само тройки. Изгуби девствеността си с уайд рисийвър на име Рекс и си намери работа като сервитьорка в „Бар и Грил при Дъки“, който в действителност бе повече бар, отколкото грил.

Парите от работата й дадоха още по-голяма свобода и когато навърши деветнадесет през онзи февруари, тя напусна университета. Родителите й бяха вбесени, но нея вече не я интересуваше. Заживя заедно с първия си приятел, щангист на име Роки Бароли. Тя се образоваше, като изучаваше невероятното тяло на Роки и пресмяташе колко шота може да изпие по нонстоп партитата, които посещаваше в кампуса. Научи разликата между Том Колинс и водка „Колинс“, между вноса и собственото производство.

Грабна новата си независимост и й се наслаждаваше. Сграбчи я с две ръце и отхапа голяма хапка. Никога нямаше да се върне назад. Живееше така, сякаш трябваше да опита всичко наведнъж, преди свободата й да бъде изскубната от нея. Когато се замислеше за онези дни, се чувстваше късметлийка, че е жива.

Последния път, когато видя Хенри, той я бе открил с намерение да я замъкне обратно вкъщи. По онова време тя бе зарязала Роки и се бе преместила в сутеренен апартамент в Спокан с още две момичета. Хенри бе хвърлил един поглед на мебелите от гаражна разпродажба, препълнените пепелници и колекцията от празни бутилки от алкохол, и й бе наредил да си събере дрехите. Тя отказа и конфликтът стана грозен. Той й каза, че ако не се качи в колата му, ще се отрече от нея и ще забрави, че му е дъщеря. Тя го нарече контролиращ надут кучи син.

— Не искам да бъда твоя дъщеря повече. Твърде изтощително е. Винаги си бил повече диктатор, отколкото баща. Никога повече не ме търси — бяха последните думи, които каза на Хенри.

След това, когато Гуен й се обаждаше, тя се уверяваше, че Хенри не си е вкъщи. Майка й посещаваше Дилейни понякога, в който и град да живееше, но естествено Хенри никога не идваше с нея. Той остана верен на думите си. Напълно се отказа от Дилейни и тя никога не се бе чувствала толкова свободна — свободна от контрола му, свободна да прецака живота си невъздържано. И понякога наистина загазваше, но в процеса на всичко, тя също така и порасна.

Беше свободна да скита от щат в щат и от работа на работа, докато реши какво да прави с живота си. Най-накрая го реши преди шест години, когато се записа в училището за красота. След първата седмица тя знаеше, че е открила призванието си. Обичаше осезателното чувство и целия процес по създаването на нещо прекрасно пред очите й. Имаше свободата да се облича екстравагантно, ако иска, защото винаги имаше някой по-смел от нея.

Може да й бе отнело малко повече време да избере кариера, но в крайна сметка намери нещо, в което бе добра и което обичаше да върши.

Това да бъде стилист, й даде свободата да създава. Също така й даде свобода да се мести, щом започнеше да се чувства хваната в капан на едно място, въпреки че не бе чувствала клаустрофобията да я напада от известно време.

Не и допреди няколко месеца, когато Хенри бе напрегнал сили за последен път и бе оставил това ужасно завещание, с което се намесваше в живота й за пореден път.

Дилейни взе ботушите си и се запъти към спалнята. Запали една лампа и хвърли обувките към гардероба. Какво й ставаше? Какво я накара да целуне Ник на претъпкания дансинг, напук на ужасното им минало? Наоколо имаше и други свободни мъже. Вярно, някои от тях бяха женени или разведени с пет деца и никой не беше така великолепен, както Ник, но тя нямаше болезнено минало с друг мъж.

Ник змията. Това бе той, точно като онзи голям питон с хипнотизиращите очи от „Книга за джунглата“, и тя беше поредната безпомощна жертва.

Дилейни се погледна в огледалото над тоалетната масичка и се намръщи. Може би ако не бе толкова самотна и безцелна, нямаше да е така податлива пред хипнотичния чар на Ник. Имаше време в живота й, когато безцелността бе нейната цел. Но вече не. Тя живееше в град, в който не искаше да живее, работеше в салон без истински стремеж за успех. Единствените й две цели бяха оцеляването и вбесяването на Хелън. Нещо трябваше да се промени и тя беше човекът, който трябваше да го направи.