Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Low Pressure, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Диана Райкова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 53 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Сандра Браун. Ниско Налягане
Американска. Първо издание
ИК „Ергон“, София, 2012
Редактор: Сергей Райков
ISBN: 978-619-165-002-6
История
- — Добавяне
Единадесета глава
Когато на другата сутрин Белами излезе от асансьора и се появи в хотелското лоби няколко минути преди уговорката, завари Дент да седи в едно кресло и да чете спортната секция на вестника. Той стана, когато тя се приближи.
— „Брейвс“ изгубиха снощи.
— Не следя бейзболните мачове до Световното.
— Ето ти тогава друго. — Той й подаде дневното издание на „Ай Спай“. — Заглавието говори само за себе си. В статията аз съм „недодяланият красив непознат, по-късно идентифициран като Дентън Картър“, гадже на убитата ти сестра.
Със свит стомах Белами сканира първата страница, доминирана от колонката на ван Дърбин. Текстът беше придружен от снимка на нея и Дентън. Явно беше направена вчера на изхода на „Листън Електроникс“.
— Фотографът се е криел и е използвал телеобектив.
— Не съм излязъл в най-добрия си вид — присви очи Дент към зърнестото изображение. — Ти обаче изглеждаш доста добре.
Тя пъхна вестника в дамската си чанта.
— Не мога да чета това, направо ще повърна.
Трафикът по „Пийч трий“ пълзеше заради строителството. Те бяха хванати в задръстване в една пряка, където изчакаха три смени на светофара. Дент ругаеше под нос и потропваше нетърпеливо по волана с пръсти. Вчерашната му карирана риза бе заменена с риза от Оксфорд, близка по цвят до зеленикавия цвят на очите му. Беше пъхната в дънките му, стегнати на кръста с колан.
— Откъде взе ризата и колана? — попита тя.
— От магазина на Ралф Лорен в мола срещу хотела. Отидох още при отварянето. Мамка му! Ако този слабоумник беше минал напред в пряката и беше завил наляво… — Последваха още цветисти псувни, после светофарът отново светна червено, преди да могат да пресекат кръстовището.
— Знам, че не те е яд на трафика, нито на другите шофьори. Яд те е на мен.
Той я изгледа.
— Тази среща със Стивън може да мине неприятно. Няма да помогне, ако се мусиш на онова, което се е случило или не се е случило миналата нощ. Станалото — станало. Свърши. Нека не го правим още по-неприятно.
— Не го омаловажавай. Попитах те, а ти…
— Интересно. Не си спомням да си ме питал.
— Може би не с толкова много думи, но при една такава прегръдка, когато мъж пъха език в устата ти и ръката му е на задника ти е съвсем ясно какво има наум. Попитах, ти каза „не“. — Той сви рамене с върховно безразличие и върна вниманието си върху трафика. Вдигна крак от спирачката. Колата измина само няколко метра, преди той отново да я натисне.
— Би трябвало да знаеш, вместо да опитваш — каза тя. — Ти си онзи, който прави коментари за сексуалността ми. Само че това не е временно. Не общувам с мъже по този начин. Никога не съм го правила.
— Е, това създава комуникационен проблем за нас.
— Защо?
— Защото „този начин“ е единственият начин, по който аз общувам с жени.
Те изчакаха още една смяна на светофара в пълно мълчание. След това той произнесе глухо:
— Казах ти нещо. За детето ти, за бебето… това, че е жалко дето си го изгубила.
Тя се обърна и го погледна.
— Наистина го мислех. Не съм го казал само да те размекна. — Той й хвърли кратък поглед. — Може да съм негодник, но не чак такъв.
„Макси’с“ вече беше пълен, когато пристигнаха. Келнерката, облечена в къса черна рокличка и в обувки с десетсантиметрови токчета, беше тънка като вейка платиненоруса красавица. Белами сякаш бе невидима, защото по бебешки сините очи на момичето се заковаха върху Дент. С провлачен, меден глас тя го попита дали имат резервация.
— Само ще пийнем — отговори той.
Двамата се разположиха на столовете, които изглеждаха прекалено несигурни да издържат възрастен, и си поръчаха по чаша студен ментов чай. След като им сервираха, Дент каза:
— Пий бавно. Чаша чай струва осем долара. Един Господ знае колко вземат за чийзбургер. — После огледа салона за хранене с драпирани покривки и бледокремави орхидеи в средата на всяка, и добави: — Ако изобщо правят чийзбургери.
— Ето го.
Белами забеляза доведения си брат, наведен край една маса, да се ръкува с двама от гостите. На времето Стивън беше намръщено, но хубаво момче. Сега се беше превърнал в изключително привлекателен мъж. Тъмната му коса беше сресана назад над високото чело и оставена да пада на меки къдрици почти до раменете по европейска мода. Носеше черен костюм с бяла копринена тениска в същия цвят на усмивката, която демонстрираше, докато минаваше от маса на маса, за да поздрави редовните си клиенти.
— Извинете? Не сте ли Белами, доведената сестра на Стивън?
Тя се обърна към мъжа, който я бе заговорил зад бара. Беше с прошарена коса и приятна усмивка.
— Помислих си, че сте вие — каза той. — Познах ви от телевизията. — Той протегна ръката си. — Аз съм Уилям Строт, съсобственик на ресторанта.
— Приятно ми е да се запознаем. — Тя представи Дент. Двамата мъже си стиснаха ръцете.
— Стивън знае ли, че сте тук?
— Исках да е изненада.
Усмивката му остана на мястото си, но тя забеляза проблясък на опасение в очите му.
— Щеше да ви запази най-хубавата маса. Оставете напитките си. Ще ви ги донеса там.
Той заобиколи бара и ги придружи до едно ъглово сепаре в отсрещния край на салона.
— Стивън понякога сяда тук, защото може да вижда цялото помещение. Сега ще го доведа.
Тя го проследи с очи как си пробива път към масите и се промъква към Стивън. Размени само няколко думи с него, преди брат й бързо да се обърне към тях. Погледът му падна веднага върху Дент, после се фокусира върху Белами и не го свали от нея, докато говореше нещо на Уилям, който кимна и се върна на бара. Стивън се насочи към сепарето.
— Изобщо не изглежда изненадан да ни види — промърмори Дент. — Нито пък щастлив от това.
Белами, напротив, беше свръхрадостна да види Стивън. Тя се измъкна от сепарето и зачака да го прегърне, когато той се приближи до нея. Притисна го към себе си силно и го задържа за миг, макар да усети, че бърза да се освободи.
Беше го обикнала от деня, когато Оливия го представи на бъдещите му сестри. Двамата със Стивън се бяха сприятелили мигновено и останаха близки до събитието, което разтърси живота на всички им. Приятелството им, колкото и силно да бе преди смъртта на Сюзан, не можа да издържи напрежението на трагедията. Облакът, паднал върху семейството и върху всеки от тях, остана по време на процеса срещу Алън Стрикланд и след това.
Оттогава Стивън правеше планове да се махне, веднага щом се дипломира.
Когато замина, за да учи в университета, Белами беше неутешима, усещайки, че тази раздяла ще е постоянна и че ще е повече от географска. За съжаление, предчувствията й се бяха оправдали.
Тя стисна ръцете му.
— Толкова е хубаво, че те виждам. Липсваше ми.
— Хауард…?
— Не, не, не затова съм тук — каза тя, успокоявайки бързо безпокойството му. — Прогнозата не е добра, но е още жив.
— И опровергава прогнозата.
— Не иска да остави Оливия — каза тя и Стивън кимна. Тя се обърна към Дент: — Помниш Дент Картър.
— Разбира се.
С явна неохота от двете страни двамата мъже си стиснаха ръцете.
— Елегантно местенце — подхвърли Дент.
— Благодаря.
Белами хвана Стивън за ръкава.
— Можеш ли да седнеш с нас за малко?
Той погледна през рамо, сякаш търсеше благовидна причина да се извини или да се спаси, но когато се обърна, каза:
— Мога да отделя няколко минути.
Влезе в сепарето и седна до Белами срещу Дент, отпусна ръце върху масата и премести поглед от единия към другия.
— Нека позная. Тук сте заради днешната статия в този парцал. Мислех — надявах се — че вече сме станали стара новина.
— И аз се надявах — каза тя. Стивън беше хванал направо бика за рогата, без всякакви заобикалка, без любезности, което я натъжи, но трябваше да му обясни бързо. — Опитах се да се скрия зад псевдоним, Стивън. Исках да остана анонимна, никога не съм искала някой да разбере, че книгата е базирана на убийството на Сюзан.
— След като те разкриха, се налагаше да избягвам пресата. Ван Дърбин изпрати някакъв репортер тук да ме интервюира. Отказах, разбира се. Когато ти се върна в Тексас, нещата се успокоиха. До тази сутрин…
— Знам. Съжалявам.
— Ами — каза той и навъсените му черти се изгладиха, — да оставим другото настрана, поздравявам те за успеха. Радвам се. Наистина.
— Само ти се иска да не бях станала толкова успешна за твоя сметка.
— Няма да го отрека, Белами. По-добре щеше да е да не ставам герой в романа ти, както и да не бъде разкривана връзката между нас.
Тя огледа оживения салон.
— Това явно не е навредило на бизнеса ти.
— Не, трябва да кажа, че наистина не пострада.
— Заслужаваш да бъдеш поздравен и ти за успеха. Вече имаш три ресторанта, и до един любими на всички критици.
— Добро съдружие. Уилям управлява кухнята и бара. Аз въртя бизнеса и обучението на персонала.
— Разпределение на труда, което явно работи добре. — Белами се усмихна на Уилям, когато мъжът се приближи към тях с подноса с напитките им.
Той остави чашите пред тях.
— Мога да ви донеса нещо друго, ако желаете. „Блъди Мери“? Вино? Аперитив?
— Всичко е наред, благодаря — отвърна Белами. — Благодаря ви, че ни отстъпвате за малко Стивън.
— Пак заповядайте.
Той сложи ръка на рамото на Стивън:
— Ако искаш нещо, ще съм на бара. — После стисна рамото му, преди да се отдалечи.
Стивън проследи погледа на Белами, която гледаше Уилям да си проправя път назад към бара. Когато светналият й поглед се върна отново към него, той произнесе:
— Да, и за да отговоря на въпроса, който си прекалено любезна или се чувстваш прекалено раздразнена да зададеш: Уилям и аз сме много повече от бизнес партньори.
— Откога сте заедно?
— Миналата Коледа празнувахме десетата си годишнина.
— Десет години! — Тя не можеше да повярва. — Не ме дразни нищо, като изключим това, че не съм знаела. Защо не си ми казал?
— Какво значение има това?
Неговата рязкост я засегна дълбоко. Всичките онези пъти, когато се бяха смели и разговаряли, всичките онези пъти, когато беше заставал на нейна страна срещу Сюзан и обратното — нима всички тези общи преживявания не означаваха нищо за него?
Когато без малко да я скъсат на изпита по алгебра, Стивън беше този, който я убеди, че тестът няма да реши остатъка от живота й, и й беше помогнал да изкара прилична оценка. Той беше този, който настояваше, че скобите на зъбите й едва се забелязват и че пъпчиците на лицето й постепенно ще изчезнат. Всеки път, когато самочувствието й удареше дъното, той предричаше, че един ден тя ще стане красавица и че бъдещето й ще е безоблачно. По-безоблачно от това на Сюзан.
Белами гледаше на него по-скоро като на брат, отколкото като на доведен брат, и мислеше, че и от негова страна е така. Но ето, че я бе изключил напълно от живота си. Че можеше да мине без нея. И тя осъзна, че я боли.
— Ти имаш значение, Стивън — каза тя с дрезгав от емоции глас. — Ти, животът ти, твоите любими хора имат значение за мен.
Той сякаш омекна.
— Опитай се да разбереш. Когато напуснах Остин, трябваше да изоставя всичко. Това бе единственият начин да мога да оцелея. Трябваше сам да градя живот, в който нямаше нищо от предишния. Ако бях пренесъл нещо от него със себе си, дори теб, това щеше да ме спъва. Трябваше да започна на чисто. Без привързаности. Само майка. А и нея държах на дистанция, за да запазя благополучието си.
— Тогава защо се извиняваше всеки път, когато се опитвах да се свържа с теб в Ню Йорк?
— Ти ми напомняше най-лошите години от живота ми. И все още е така.
— А ти си все същото лайно.
Стивън погледна остро към Дент, който се обади за първи път след хладното им ръкостискане.
— Ти беше едно сополиво, егоистично хлапе и до този момент не съм видял да си се подобрил.
— Дент! — възкликна Белами.
Но той не беше свършил.
— Тя си навлече много неприятности, за да дойде тук. Можеше поне да се престориш, че се радваш да я видиш.
При опита й да го прекъсне, Стивън вдигна ръка.
— Всичко е наред, Белами. Той е прав. Аз съм лайно. Това е тактика за оцеляване. Не исках да те засегна. — Той се усмихна мрачно, когато се пресегна и погали гладката й буза, и сякаш прочел мислите й няколко секунди по-рано, промърмори: — Точно както предсказах. Грозното патенце се е превърнало в лебед.
После отпусна ръка и проблясъкът на обич, който бе мярнала в очите му, изчезна.
— Това отне време, терапия и старание, но се преоткрих. Доволен съм от живота, който си създадох. Но сега книгата ти и патърдията, която се вдигна около нея, върнаха всичко, от което бях избягал. Пак ти повтарям: аз съм онова мършаво, уплашено хлапе, въртяно на шиш от полицията.
— Дейл Муди? — попита тя.
— Огромен тип. С гръден кош като варел. С нисък, гробовен глас. Разпитва ме няколко пъти. Разпитите не доведоха до нищо, но това, че бях заподозрян, дори и за кратко, ме стресира за цял живот.
— Дент каза същото.
Стивън погледна към него.
— Извинявай за любопитството. Доколкото си спомням нямаше голяма любов между теб и семейството ни, но ето те тук в Атланта с Белами. Защо?
Белами отговори, преди той да успее.
— Регистрирах чартър с Дент, с надеждата да поправя нещата.
— Не се е получило. Всъщност, майка е била ужасена да го види.
— Да, знам.
— Тогава защо сега той е тук с теб?
След дълго колебание тя каза:
— Някой ме заплашва от седмици. Трябваше да разбера кой и защо.
Тя преразказа на Стивън всичко, което се беше случило, и завърши с думите:
— Не съм казала на Оливия, нито на татко. Моля те, не го споменавай, защото не им трябват и други грижи. Но ние — Дент и аз — не мислим, че вандалският акт спрямо къщата ми и неговия самолет са били случайност. Който и да го е направил, е по някакъв начин свързан с онзи ден.
Той се намръщи скептично.
— Това ми се струва прекалено.
— С Дент не ни свързва нищо друго.
Стивън ги изгледа с дълъг поглед.
— Аз съм свързан с този ден. Да не би да си дошла да ме обвиняваш, че съм писал заплахи по стената на спалнята ти?
— Разбира се, че не. — Тя се пресегна за ръката му. — Надявам се, че ще споделиш някои от спомените и впечатленията си от онзи ден.
— И за какъв дявол? Вече си го написала в книгата си.
Дент се подсмихна на огорчената му забележка. Тя не я схвана. Беше решила, че няма да каже на никого, че от паметта й липсваха цели фрагменти. И беше важно Стивън да ги запълни.
— Ще ми отговориш ли на няколко въпроса?
— И какъв смисъл има да говоря за това?
— Хайде, моля те.
Той помисли за момент, после кимна кратко. Тя не губи време.
— Малко преди торнадото ти излезе от павилиона и отиде до навеса за лодки.
Повторно кратко кимане.
— Защо? Защо отиде до навеса?
— За бира.
— Бира? Ти не обичаше бира. Каза ми, че си опитал на едно парти и не си харесал вкуса й.
Той сви рамене.
— Исках пак да опитам. Стана дума, че онези момчета са изнесли тайно бира в навеса. Отидох да проверя, но там нямаше никой. Само купчина кенчета. Тръгнах обратно към павилиона, когато някой забеляза фунията на торнадото и всички се разкрещяха. Бях близо до навеса и изтичах обратно да се скрия там.
Тя кимна разсеяно.
— Когато дойдох след теб…
— Кога си дошла след мен?
— Дойдох да те предупредя за приближаващата буря.
— Така ли?
Реакцията му я озадачи.
— Защо те изненадва? Това го пишеше в книгата. Ако си я чел…
— Четох я. Но си мислех, че си го направила заради яснотата на разказа.
— Искаш да кажеш, че не си го спомняш по този начин?
— След като излязох от павилиона, не съм те виждал, чак докато не те спасиха изпод развалините на навеса.
— Не си ме виждал по-рано?
Той поклати глава.
— Нямам представа къде си била.
Белами погледна към Дент. Той беше вперил очи в нея, с извита нагоре вежда. Като се обърна отново към Стивън, тя каза:
— Значи след торнадото си успял да се измъкнеш изпод останките.
— Беше си чист късмет, че рухналите стени не ме затрупаха. И че онази секция от навеса падна навън, вместо навътре. Бях издраскан и замаян, но нищо сериозно. Успях да се измъкна изпод отломките и тръгнах обратно към павилиона. Хауард и мама едва не ме задушиха в прегръдките си. Но, разбира се, бяха обезумели, че не намират Сюзан и теб.
Спомените на Стивън за първите часове след бурята съвпадаха с тези на Дент, така че Белами не се спря над тях.
— Защо детектив Муди те разпитва?
— Заради сексуалните нюанси на престъплението. Разпита всички мъже, минали пубертета, особено тези, които са й били близки. Гаджето — вирна той брадичка към Дент. — Аз й бях доведен брат, но това не ме изключваше. Разпитаха дори Хауард.
Белами беше смаяна.
— Разпитвали са татко? Не говориш сериозно.
— Сигурен съм, че мама и Хауард са ти го спестили заради обезпокоителния извод.
— Не е обезпокоителен, възмутителен е!
Стивън сведе поглед и проследи щампата на покривката с върха на пръста си.
— Муди не беше чак толкова далеч от истината.
Тихо изречените му думи имаха ефекта на падащи тухли, Белами занемя. Дент също не каза нищо, но подпря лакът на масата и облегна брадичка на ръката си. Стивън сигурно усети натиска на сериозния му поглед, защото когато се отказа да изследва покривката, се обърна тъкмо към него.
— Не е нужно да ти казвам каква беше, нали? Сам знаеш, че Сюзан беше неудържима в сексуално отношение. Което сигурно е било страхотно за теб. Но за по-малкия й доведен брат, който се луташе в сексуалната си идентичност, тя беше по-скоро зловещ кошмар.
Белами преглътна с усилие и каза пресипнало:
— Да не искаш да ни кажеш, че ти и Сюзан…
— Не — отвърна той и поклати категорично глава. — Никога до края. Не че тя не опитваше. Докато накрая не се отказа да ме измъчва.
— Какво правеше?
— Сигурна ли си, че искаш да го чуеш, Белами? Грозно е.
— Мисля, че трябва.
— Добре. — Той си пое дъх. — Сюзан често се промъкваше нощем в стаята ми. Два-три пъти седмично. Понякога дори по-често.
— Кога започна това?
— В деня на сватбата на мама и Хауард.
Белами ахна невярващо.
— Лягаше, притискаше се в мен, говореше мръсотии, описваше ми всички неща, които сме можели да направим, ако не съм се страхувал чак толкова, че ще ни хванат. Събличаше дрехите си и ме караше да я докосвам.
Той издаде неодобрителен звук.
— Господ знае, че понякога ми се искаше, защото се борех срещу осъзнаването, че съм гей. В онзи момент от живота ми отчаяно исках да го отрека. Но в действителност колкото по-упорито се опитваше да ме съблазни тя, толкова повече се отвращавах.
— Тя знаеше ли, че си гей?
— Може би. Вероятно. Което правеше мъчението още по-приятно за нея. Стигна се дотам, че не можех да понеса да я виждам, или да усещам миризмата й — и това не беше тайна. Това само я направи още по-агресивна и дръзка.
Белами поклати глава.
— Веднъж влезе под душа с мен и ми каза, че майка в момента минава по коридора. Каза, че ако издам звук и мама ни хване, тя щяла да каже на Хауард, че аз съм я принудил да идва при мен всяка нощ. Знаех, че може да извика, и че е способна да ги убеди в каквото си поиска.
Той погледна твърдо към Белами.
— Съжалявам, че точно аз съм човекът, който разрушава илюзиите ти за перфектното ни семейство, но може би е време да разбереш истината за скъпата ни починала сестричка.
— Трябвало е да ми кажеш.
— За да го включиш в книгата си, за да стане още по-пикантно?
Тя трепна, сякаш я беше зашлевил.
— Не заслужавам това, Стивън.
Той изглежда се съгласи, защото издиша дълбоко.
— Съжалявам. Излишно беше.
— Защо не ми каза навремето? Щях да застана на твоя страна.
— Не исках никой да знае, особено пък ти. Ти беше толкова различна от нея. Невинна. Сладка. Умиротворителка. И беше моето другарче. Страхувах се, че това ще се промени, ако научиш за мен и Сюзан.
— Нямаше.
— Може би — каза той все още със съмнение. — Но, във всеки случай, ме беше срам.
— Не си правил нищо лошо.
— Имаше случаи, когато тялото ми реагираше, въпреки желанието ми, когато не можех да контролирам това, че се възбуждам. Не я желаех ни най-малко, но бях младеж с бушуващи хормони и никакъв отдушник за тях. Докосваше ме и бях на път да експлодирам, а тя се подиграваше на унижението ми. Всъщност — добави той замислено, — изненадан съм, че никога не е злорадствала пред теб за това какво прави. Ревнуваше от теб. Ти знаеше ли?
— Невъзможно.
— Истина е. Ревнуваше специалните отношения, които имаше между теб и Хауард. Той те обожаваше и тя бе наясно. Дразнеше я също, че когато влязох в семейството, двамата с теб изградихме такава връзка помежду си, каквато никога не съм имал с нея, но и не съм искал. Не че е копняла за приятелството ми, но не искаше да бъде на второ място в ничий списък.
Той отново погледна към Дент.
— Ти не й беше единственият. Казвала ми е за всичките момчета, с които го е „правила“ зад гърба ти. Беше уличница, която не подбираше много-много. Подхождаше й да бъде удушена със собствените й гащи.
— Стивън, моля те — прошепна Белами.
— Поиска да го чуеш; сега ще изслушаш всичко — каза той сприхаво. — Една неделя на семейна вечеря Сюзан ми подаде чифт бикини под масата. Докато седях между нея и Хауард, хвана ме за ръката и напъха в шепата ми бельото си. Изчервих се от страх и унижение и си помислих, че ще умра. А през цялото време, докато се хранехме, тя се усмихваше с онази нейна лукава, триумфална усмивка.
Дент не помръдваше, гледаше, без да мига, сякаш отнесен някъде далече.
— Това бе своего рода унизителна шега, която обичаше да играе. Случвало се е много пъти да прави подобни неща. Мога да продължавам още и още, но няма смисъл. Вече не може да направи живота ми ад. Мъртва е. И аз съм доволен.
Той млъкна за малко, след това се надигна, сякаш се събужда след лош сън. Огледа салона за хранене и каза:
— Трябва да се връщам на работа. Освен това казах всичко, което бях решил да кажа. С изключение на това.
Преди да продължи, той се увери, че има пълното им внимание.
— Муди ме разпитва надълго и нашироко, но историята ми никога не се промени. Нито една дума в нея. Той не разполагаше с никакви улики, за да докаже, че съм бил на мястото, където беше открито тялото й. Нито пък, че съм имал възможност да я убия. Но онова, което никога не ме попита, и което не знаеше, беше, че съм имал сериозен мотив да го направя.