Алиса Дей
Пробуждането на Атлантида (22)

Глава 19

„Пойнт съксес“, височина 4 315 метра, Маунт Рейниър

Калигула седеше в молитвена позиция със свити колене и наблюдаваше зората, която настъпваше на хоризонта от една от най-високите точки в планината, за която обичаше да мисли като за своя.

— Изумявам се като си помисля, че това място се нарича „Пойнт съксес“^[1] — каза й той. — Когато толкова голяма част от моя собствен успех е постигната на това място. Може би, когато светът се преобърне, ще преименувам цялата планина в моя чест. Планината на Калигула. Това ще ми хареса, не мислиш ли?

Диърдри не отговори, нито пък той очакваше отговор от нея. След първия час, нейните викове от болка му бяха доскучали и той беше завладял ума й със своя, позволявайки й по този начин да изпита цялата болка и ужас, без да може да ги надмогне.

Тя трепереше гола и насинена на снега пред него. Но когато той повдигна брадичката й, за да се наслади на нейната капитулация, не се изненада, като видя в погледа й омраза вместо страх.

Той се усмихна.

— Страх, омраза, всичко това е еднакво за мен, любов моя — каза той, като прокара върха на пръста си по една от кървящите й бузи. — Тъмнината от насилствени чувства ме кара да се чувствам добре, независимо от източника им.

Калигула погледна преценяващо към небето. Може би оставаха не повече от двадесет минути до изгрева. Той беше достатъчно стар, за да допусне част от дневната светлина да докосне кожата му, но не и да позволи тя да го изгори и убие, затова никога нямаше да рискува. Двадесет минути, помисли си той, е достатъчно време за десерта, който си беше планирал.

Той я хвана с една ръка през кръста и я издърпа към себе си, докато не намести възхитителното й задниче срещу слабините си. После навлезе в нея с едно мощно движение, като усети нещо вътре в нея да изплаква от бруталното му нахлуване. Тя отвори уста и изпищя с ням вик, което го накара да отметне глава назад и да се засмее.

— Да, двадесет минути са несъмнено достатъчни — каза той силно, за да се увери, че тя го е чула през беззвучната си агония. Той продължи да я изнасилва, докато не получи освобождение, само няколко минути преди настъпването на зората.