Ив Рутланд
Роден с късмет (13)

Тринадесета глава

Хубаво й бе да се види с родителите си отново. Бяха й на гости по Коледа и прекараха празниците с децата. Тя забеляза, че майка й е по-добре, въпреки че още ходеше с бастун след онази травма в крака.

— Мисля, че слънцето притежава лечебна сила — каза Анджела Роджърс, поостаряло, но красиво копие на Синди. Не беше толкова жизнена, както едно време, но ведрото изражение на лицето й се бе запазило.

— Тук е много уютно — каза Синди.

— Да, напоследък сме доста ангажирани — намеси се Алберт Роджърс, баща й. — Не можеш да си представиш колко много неща стават тук. Майка ти е много популярна сред местното общество от пенсионери.

— А баща ти се мисли за шампион по голф или поне всяка сутрин се опитва да го докаже.

Веднага след това Синди се обади на семейство Атууд, за да разбере как са децата. Джони вдигна пръв и тя едва сдържа сълзите си, като чу гласа му. Децата наистина й липсваха.

— Здравей, Синди! Само след два дни заминаваме на пътешествие! Дядо казва, че първо ще отидем до Ниагарския водопад, а после до Канада. Канада е друга държава, Синди…

— Вие май наистина си прекарвате чудесно?

— Да, а пък и дядо е страхотен! Искаш ли да говориш с Джейми? Джейми, на телефона е Синди.

Хлапето много се развълнува и също започна да й обяснява за предстоящата екскурзия, за това, че Канада е чужда държава с различно знаме от американското и свой химн. След това Синди поговори и с Тери, която пък бе много радостна с новата си кукла, подарена от баба й. Накрая госпожа Атууд се обади, за да й каже, че децата са добре.

— Не се тревожи за тях. Просто се отпусни и ти. Заслужаваш почивка.

Когато остана сама, Синди отново се замисли за деня, прекаран с Клей. Той беше великолепен! Подари й толкова прекрасни и незабравими мигове. За нея този ден се сливаше с вечността, щеше да го помни, докато е жива. Начинът, по който Клей я гледаше, прегръщаше, целуваше… Тя го почувства за момент толкова близък, но после… дойдоха другите. Галещите ръце на Лиза, Кларис и учителката — всички те бяха пред очите й.

„Само почакай да те види в новата ти рокля…“

Всички бяха такива интригантки. Синди прехапа устни, когато се сети за тюркоазенозелената си рокля, която наистина струваше доста пари. Тя изглеждаше толкова семпла на закачалката, но бе великолепна, като я облечеше.

И тя я бе купила, за да привлече вниманието на Клей, точно като Джули. Не, не беше вярно! Синди дори се опита да го отблъсне! Това беше, преди да осъзнае какво огромно значение има той за нея. Не, тя не беше интригантка! Не беше ли?! Ами пикникът с Марси, Стив, Клей и децата някоя слънчева неделя? Точно като две семейства, нали така си мислеше…

Синди сведе засрамено поглед. Наистина се бе опитала да използва децата.

— Синди, скъпа — извика я майка й, — готово е.

Тя седна на масата и се опита да забрави за Клей, както бе направила и в самолета. Разказа на родителите си за децата и колко щастливи се чувстваха заедно.

— Мисля, че не бях права за семейство Атууд — каза замислено Синди.

— Ние всички сгрешихме по отношение на тях — допълни майка й. — Те също имат своите проблеми, както и ние. Според мен Клер би предпочела децата да са при теб, Синди.

— Да, така е. Аз ги обичам и с нетърпение чакам да се върнат — усмихна се тя. — Просто не съм свикнала къщата да тъне в мир и покой.

После заговориха за брат й, който успешно бе завършил право и сега работеше в правна кантора.

— Финансовото му състояние е доста добро, решил е да се жени… — говореше майка й.

Джери бе с две години по-млад, а щеше да се жени, помисли си Синди.

— Ами на теб, Синди, харесва ли ти новата работа? — попита я баща й.

— Добре ми плащат, а и работата ми допада.

Тя нямаше намерение да говори за Клей, но нямаше как да не се спомене за сделките на компанията и за собственика й.

— Той е благороден човек, помага на хора, които са затънали до гуша в дългове и…

— Той е от едрите риби, нали?

— Албърт, остави Синди да ни разкаже.

— Но такива компании ме вбесяват! Те поглъщат малките предприятия и всъщност контролират цели сектори от икономиката — каза нервно той.

— Клей не цели това. Той иска само да помага на хората.

— Добре тогава, разкажи ми по-подробно.

— Клей никога не купува изцяло чужди компании. Той става партньор на собствениците, като държи да притежава само част от акциите и по този начин помага на хората да се измъкнат от кашата, в която са се забъркали. Той е човек, който постоянно рискува. Не можеш да си представиш колко ми е трудно да го предпазя от фалит в стремежа му да помогне на всеки бизнесмен, изпаднал в несъстоятелност, за който разбере.

— Синди, по-спокойно, яж си вечерята.

Тя успя да запази спокойствие, но не престана да говори. Когато майка й сервира десерта, баща й вече се бе отказал да спори.

— Добре, Синди. Твоят Клей Кинкейд наистина е рицар в бляскави доспехи. Не ми се яде сладолед, скъпа. Искам да отида в клуба да поиграя билярд. Е, Синди, твоята работа е действително много отговорна. Радвам се, че ти доставя удоволствие.

— Господин Кинкейд трябва да е много привлекателен мъж — рече майка й, когато Алберт вече бе излязъл.

— Да, така е.

Синди й разказа как е помогнал на Джони с тренировките по бейзбол и на Джейми с уроците по плуване.

— Сигурно му е приятно да прекарва толкова много време с децата. Женен ли е?

— Още не, но има много обожателки.

— О, какво по-точно имаш предвид?

Синди отново се разгорещи, докато й разказваше за потока жени, преминаващи през кабинета на Клей. Разказа също за Лиза и Джули в Денвър, но не спомена единствено за себе си и за разходката им до Ред Рок.

— Та той е истински Дон Жуан! — възкликна Анджела разочаровано.

— Малко е пресилено да се каже, въпреки че пресата му е лепнала подобно обвинение. С една дума той просто е мил и особено що се отнася до женската половина на обществото. Мисли се за нещо като закрилник…

— Закрилник? Мисля, че той има нужда от закрила от всичките тези жени! — Анджела стана и започна да разтребва масата. — Разкажи ми още нещо за него. И ти ли си…

— Какво аз?

— И ти ли си хлътнала по него?

— Разбира се, че не!

— Странно…

— Но, мамо!

— Е, хайде, Синди. По всички личи, че си падаш по него. Никога досега не си ми говорила за някой мъж толкова много. Дори и за онзи Дан, за когото беше сгодена.

— Това не е защото… Аз просто… — Синди не бе в състояние да отрече, че го харесва. — Ти не можеш да се поставиш на моето място, мамо! Не можеш да си приставиш как се чувствам. Всичките тези жени… — млъкна Синди отчаяно.

— Това никак не ме изненадва. Той е мъж, за когото всяка жена би искала да се омъжи.

— Да, така е — съгласи се унило тя, като си спомни за търпението му с децата и нежните му целувки.

— Обичаш ли го, Синди? — седна майка й срещу нея.

— Аз… О, да! — Сълзи потекоха по страните й. — Обичам го, мамо! Никога не съм изпитвала подобно чувство към който и да е било друг мъж! Но аз не искам да бъда една от тях.

— Той е мъж, за когото си заслужава да се бориш. Една малка надпревара не би ти навредила, дори напротив…

— Но това не е игра!

— Не си права, скъпа, това е най-важната игра в живота!

— Но ако наистина ме обича, той нямаше да обръща внимание на другите…

— Мъжете са доста по-уязвими и по-слаби от жените, скъпа. Точно за един такъв съм се омъжила.

Синди погледна майка си и си спомни думите на Маги: „Клей е много уязвим, особено когато става въпрос за красиви и безпомощни жени“.

— Но, мамо, аз нямам време да преследвам някой мъж. Стигат ми работата и децата.

— Децата са си деца. Радвам се, че ги пое под грижите си, тъй като нямаше кой друг да го направи. Но и тогава, и сега се тревожа. Е, исках да заместиш майка им, но след раздялата ти с Дан…

— Наистина се радвам, че се разделихме, мамо. Едва сега разбирам, че никога не съм го обичала истински.

— А сега обичаш този мъж — Клей Кинкейд.

— Да, но аз…

— Слушай! Ще споделя нещо с теб, което никога досега не съм казвала. Сестра ти и Джон се обичаха много, когато се ожениха. Но щом децата се появиха… Навремето говорих с нея за това и не казвам, че вината е изцяло нейна, но изглежда, че тя се интересуваше само от тях. Изостави Джон и… Всъщност знаеш какво стана.

Синди кимна. Горката Клер! Тя се сети за Марси и Стив, които се чувстваха толкова щастливи с Керън.

— Мъжете също имат нужда от грижи, Синди. Понякога дори колкото децата.

— Да.

— А понякога имат нужда и от закрила, като нас. Някои от тези жени, за които ми разказа, може би се интересуват главно от парите му, а не от самия него. А относно теб, струва ми се, че си по-загрижена за бизнеса му. И, скъпа, просто се опитай, когато е с теб, да бъде по-щастлив, отколкото с която и да било друга.

 

 

„Хм… Изглежда нещата не са потръгнали добре“ — помисли си Маги, като видя мрачната физиономия на Клей в понеделник сутринта.

— Добро утро, господин Кинкейд. Как беше празненството?

— Страхотно! Все едно сме спасили Денвър.

— Изглежда всички важни клечки са били там?

— Да, освен Синди. Все пак ти благодаря, но се случи така, че се наложи спешно да замине за Финикс, без дори да ми каже причината.

— Така ли?!

— Не мога да я разбера и вече започвам да се изморявам, Маги. Знаеш как е, когато всички ти досаждат наведнъж. Дойдоха Кларис и съпруга й с онази нейна приятелка Джули, а на всичкото отгоре и Лиза беше там. Само за минута обърнах гръб на Синди и тя изчезна, като ми остави само някаква бележка. — Той отиде до прозореца и погледна навън, подрънквайки нервно с ключовете в джоба си. — По дяволите! Наистина не мога да я разбера. Толкова много се сближихме там и щях да й предложа да отида с нея до Финикс, но… В един миг сме близки, а в следващия тя е студена като лед!

— Може би просто толкова си свикнал на внимание от страна на околните, че не можеш да разбереш онези, които се опитват да бъдат по-предпазливи…

Когато Синди влезе в офиса в понеделник сутринта, още чуваше думите на майка си: „Работата е твоето препитание, скъпа, а любовта — твоят живот. Ако си щастлива да я откриеш, отдай й се напълно“. Тя беше готова да изпълни съвета на майка си.

Наистина обичаше Клей и беше хубаво, че можеше да го признае открито. Синди харесваше всичко у него — небрежната му усмивка, желанието му да се грижи за всички — за децата, за самата нея…. Тя затвори очи и за кой ли път си спомни пътуването им до Ред Рок. Целувките му… Но нима те доказваха любовта му към нея?

Да, тя се съмняваше, че я обича. Страхуваше се. Той бе толкова богат и красив, че можеше да разбие сърцето й, а после да изостави и нея, и децата…

„В живота не може без да рискуваш, Синди!“ — бе казала майка й. Наистина, миговете, прекарани с Клей, нямаха равни в живота й. Тя щеше да се бори да ги съхрани и нищо друго нямаше значение. Но дали така стояха нещата за него? Щеше ли да му донесе щастие? Или поне малко повече, отколкото някоя друга?

Синди си спомни за Джули, за Лиза и Денис.

Не искаше да мисли за другите жени, а само за него. Дали я обичаше? Искаше час по-скоро да прочете отговора в тъмните му очи. Искаше да го докосне…

Клей не беше в кабинета си.

— Има няколко срещи тази сутрин и делови обяд. Сигурно няма да се върне скоро — каза й Маги. — Нещо спешно ли има?

— Не, нищо спешно. Мога да почакам.

Но не можеше. Нетърпелива бе да види Клей и чуе топлия му глас.

— Хареса ли ти малката ваканция, Синди?

— Да, благодаря ти — отвърна тя на Маги и й разказа за посещението при родителите си.

— Но си пропуснала голямото тържество — с упрек рече Маги.

— Свободното време, с което разполагах, бе твърде кратко и предпочетох да го прекарам с родителите си.

— Разбирам. Понякога някои неща имат предимство пред други.

— Да, така е — рече Синди, смутена от погледа на Маги, който я караше да се чувства виновна.

По-късно следобеда тя отново се отби при Маги.

— Някакви новини от Клей?

Том, който току-що бе дошъл в офиса, й отговори:

— Клей е на новия обект. Мисля, че е решил да разруши сградата на баща си тухла по тухла и да я съгради отново. — Той извади лулата от джоба си и добави: — Това момче наистина е много сантиментално.

— Е, и ти не изглеждаш много весел — рече Маги. — Какъв ти е проблемът? И не изхвърляй тютюна от лулата си в моето кошче за боклук!

Том я прибра сърдито в джоба си и измърмори:

— Жени!

— О, Том, мислех, че си загрижен за нас — рече Синди.

— Вярно е. Вие имате право на чист въздух и на всички други права също, но ще ви доверя нещо. Адски много време трябва на една фризьорка да стане експерт в нашата компания.

— Да, разбирам — каза Маги. — Денис Солтър ли е поводът за нервността ти?

— Точно така. Тя не може да различи чук от стик за голф, но не се смущава постоянно да се мотае наоколо с десетсантиметровите си токчета — избоботи Том и напусна офиса, като продължаваше да мърмори нещо под нос.

— Мъже! — извика Маги престорено презрително след него. — За какво й е чук? Няма тя да събаря сградата, я!

Не го правеше заради Маги, повтаряше си Синди, докато пътуваше с таксито към новия обект. Можеше да го види и утре, на нея не й трябваше подписа му. Отиваше там, за да го види, и не бизнесът бе основната причина.

В района на обекта почти всички сгради бяха съборени. Стените само на няколко къщи все още стърчаха сред хоросан и купчини тухли. Работният ден бе завършил и с изключение на няколко работника, които си тръгваха, не се виждаше никой. Изненадан от гледката на разрушените сгради, шофьорът се обърна към Синди:

— Сигурна ли сте, че тук искате да ви оставя, госпожице?

— Да — отвърна тя и погледна към пететажната сграда, която се издигаше непокътната.

Къщата на баща му. Клей трябваше да е там.

Тя плати сумата на шофьора, слезе и се отправи към входа. Притискаше куфарчето плътно до гърдите си и се чувстваше малко глупаво. Не беше необходимо да идва чак дотук заради Клей. След като месеци го бе отбягвала, сега се налагаше да го догони, защото не можеше да чака нито ден повече.

Синди видя двама мъже да товарят камион, паркиран пред вратата. Когато отново влязоха в сградата, тя изтича след тях с намерението да ги попита къде може да намери Клей. Вътре цареше полумрак. Тя присви очи, за да свикне с тъмнината и изведнъж дочу гласа на Денис:

— Добре, това е за днес момчета! Утре ще продължите. Заключете камиона, преди да си тръгнете.

Мъжете излязоха навън и Синди се приближи към Денис.

— Извинявайте, госпожице Солтър, дали господин Кинкейд е още тук?

Денис се обърна към нея и тя видя колко безпомощна и в същото време невероятно красива изглежда тя.

— Не съм съвсем сигурна къде се намира в момента, но моля ви, внимавайте, защото сградата е в ремонт и е твърде опасно наоколо. Искате ли да му предам нещо от ваше име?

— Не, няма нужда. Просто дойдох да подпише някои документи.

— О, тогава ги дайте на мен. Ще се погрижа да ги получи.

Синди се ядоса, но отговори спокойно:

— Съжалявам, това са секретни документи.

— Не се притеснявайте! Аз лично ще му ги предам. Мисля, че господин Кинкейд няма да остане доволен от визитата ви тук. Не ме разбирайте погрешно, но трябва да обсъдим с него някои доста важни неща след малко…

— Ще го намеря и сама — рече Синди и се усмихна криво.

Ала Денис й препречи пътя.

— Почакайте малко! Предупреждавам ви да бъдете по-внимателна към мен, ако държите на кариерата си.

— Моята кариера?!

— За ваше сведение, аз и господин Кинкейд имаме да обсъждаме изключително важни бизнес решения и да…

— Бизнес решения?

— Да. Това може да ви изненадва, но компанията „Кинкейд“ възнамерява да се слее с компанията на баща ми.

Сливане?! Горката жена! Напуши я смях.

— Не, госпожице Солтър, въобще не съм изненадана. Всяка губеща компания в тази страна би искала, както се изразихте, да се „слее“ с компанията „Кинкейд“.

— Тогава ще ви е доста интересно да научите, че господин Кинкейд особено държи на сливането на двете компании.

— Това също не ме изненадва. В течение съм на опитите му да подпомогне компанията ви, за да не се налага да уволнявате хората си, това е напълно в негов стил. Голяма грешка е да смятате, че той го прави заради вас. Мисля, че господин Кинкейд е твърде любезен и затова все още не ви е казал да се върнете отново във фризьорския салон и да оставите бизнеса в ръцете на някой, който си разбира от работата.

Зад тях се чу покашляне и когато двете се обърнаха, видяха Клей да стои наблизо.

О, господи! Дали бе чул разговора им?

— Господин Кинкейд, търсих ви, за да поговорим относно…— подхвана бързо Денис.

— Не сега, Денис. — Той гледаше Синди със странно изражение. — Искала си да ме видиш, Синди?

— Само за да подпишеш някои документи, но това може да почака, ако си зает — каза тя смутено и понечи да си тръгне. Бе изпаднала в доста неловка ситуация.

— Синди! Почакай!

Но тя затича към изхода.

— Синди, объркала си посоката!

Не я интересуваше. Искаше да се махне възможно най-бързо от това място. Изведнъж стъпи накриво и се подхлъзна. Ако Клей не бе я подхванал, щеше да се просне в прахоляка.

— Синди, смешно е да ревнуваш.

— Не ревнувам… — Тя се отскубна от ръцете му и побягна.

— Ревнуваш! Затова избяга от Денвър — продължаваше да говори той, като я следваше по петите. — Виж, обещавам ти да… О, по дяволите!

Синди чу страхотен шум от падане зад гърба си и се обърна. Клей се бе строполил на пода и тя мигновено се втурна към него.

— О, Клей! Удари ли се? — Той седеше и нещастно опипваше крака си. — Съжалявам, Клей. Може ли да видя? Боли ли те?

Той я погледна намръщено.

— Дай да видя проклетите документи, които искаш да подпиша!

— Не, остави. Нека да погледна дали…

— Дай ми документите! — Гласът му прозвуча застрашително и тя му подаде папката.

— Нека все пак да видя — дръпна тя раздрания му панталон нагоре и погледна раната.

— Нищо ми няма, по-важно е да оправим първо това — каза той и й подхвърли документите.

Тя погледна и не можа да повярва на очите си. Той бе написал:

„Обичам те, Синди. Ще се омъжиш ли за мен?“

— Аз… — Тя отново погледна листа, като не вярваше на очите си. — О, Клей, сигурен ли си?! Наистина ли искаш да…

— За бога, Синди! Само не ми казвай, че си изненадана след всичко, което преживяхме заедно. А това тук е най-искреното ми желание — посочи той листа. — Просто ми отговори на въпроса!

— О, Клей! Да! — Тя го прегърна и обсипа лицето му с целувки. — О, да, Клей! Да. Да… Обичам те! Толкова те обичам!

Той се усмихна и я прегърна.

— Ако знаех, че ще си толкова благосклонна, щях да изложа намеренията си писмено много отдавна.

— Е, хайде, не се възгордявай!

Тя самата се чувстваше горда и все още не можеше да повярва, че ще сподели живота си с този изключителен мъж, а също и… Тя се изправи и го погледна в очите.

— Клей, ами децата? Зная, че ги обичаш, но… — Тя му отправи плаха усмивка. — Винаги ли ще бъде така? Сигурен ли си, че…

— Знам как да бъда втори баща, защото имам твърде голям опит с моите втори бащи. Сега напиши отговора и се подпиши тук! — посочи той устните си.

Щастлива, Синди се подчини.