Георги Коновски
Версия (6)

6.

А операцията беше изпипана брилянтно.

Основата трябваше да стане отвлеченият малайзийски самолет. Разбира се, пътниците и екипажът му отдавна бяха нейде по хранителната верига в Индийския океан. Но машината беше добре скрита във военна база, някъде в Южна Германия. Обработката беше майсторска — една четка боя и номерът стана RH 209 O. Самолетът, който трябваше да излети след седмица от Холандия към Малайзия.

Екипажът му беше вербуван — големите пари купуваха всичко и всички. Разбира се, пилотите трябваше да се сетят, че подобни свидетели не са нужни и няма да има как да харчат парите си. Но…

В базата ги чакаха събираните по цяла Европа трупове — с документи, със самоличности, с близки и приятели. Хора, които бяха починали внезапно, а тъгуващи „роднини“ бяха прибрали труповете…

Никой нямаше да ги потърси през тези две-три седмици — в модерния свят човек заминаваше някъде по работа, в командировка, на почивка и не се сещаше да пише писма или да звъни…

Повече от половината бяха азиатци, наскоро преселили се на Стария континент. Още по-удобни „кукли“…

Като фон щяха да се появят искрено скърбящи родственици. Бяха подготвили мъж и жена с малко дете — щастливи оцелели, защото нямало места за този полет.

Взривът трябваше да избухне някъде към Източна Днепровия, накъдето щяха да насочат самолета добре платени авиодиспечери. Оказа се, че не е трудно да се смени постоянния маршрут, минаващ на юг, в безопасна зона, с нужния на север, над бойното поле…

Екипажът имаше честната дума, че ще се спаси с парашути… Като се изключи малката доза неуловимо от лабораториите вещество, което щеше да ги отнесе в неведомото — без да усетят дори…

А после — обвинения към бунтуващите се срещу режима, обвинения към Петин, обвинения в обратна посока, повикване на НАТО…

И — резултатът е налице…

Че кой днес се сеща за Гаврило Принцип или Глайвице?