Георги Коновски
Версия (5)

5.

Мъжът седеше до камината и мълчеше. Високият остана прав до вратата и зачака. След малко чу гласът:

— Сядай… И докладвай…

Отпусна се до масичката, наля си безалкохолно и започна:

— Имаме самолет, имаме над 250 трупа, които са готови за използване. Всички са с документи, подбрани са хора, които отдавна са заминали на работа в друга държава…

— Това са детайли — сухо го прекъсна човекът до камината — По-малко подробности…

— Със съветниците на президента всичко е договорено, те очакват. Държавният секретар е в курс… Колкото е необходимо…

— Мисля, че избързахте с включването на сина на вицепрезидента и племенника на държавния секретар в днепровските компании. Само привлякохте вниманието…

— Създаваме обстановка за нашите действия — възрази високият — И ни трябваха хора, които да привлекат вниманието към бизнеса, а да го отвлекат от подготовката…

— Добре, добре… Що за издънка стана в морския град? Какви бяха тия избити в някакъв театър, що за хора пуснахте там?

— Сър… Тези са неуправляеми… В тях избива някаква злоба, готови са да убиват — дори без смисъл и цел. Не биваше да ги допускаме в тоя град. Смятахме да привлекат вниманието, да стреснат несъгласните, да наложат наш ред… А то…

Човекът край камината кимна.

— Дръжте ги на каишка. Най-добре — изпратете повечето на изток, да се сражават там, да се проявят…

— Да, сър…

— Изборите са минали добре. Поросячий е верен, но ми се струва некадърен. Прекалено много плоски лъжи, прекалено много заплахи… Трябва ни по-спокоен човек, баща на нацията да изиграе…

— Сър, положението с Хайценюх е по-лошо. Истеричен, объркан… Типична марионетка… Пархоменко не става — убедихме се. А за Лаваков няма смисъл да говорим. Трябваше да проведе акцията със снайперистите, той така я направи, че и публиката, и журналистите, и руснаците разбраха как от хотела при него се стреля…

— Това също не ме интересува. Трябва ми нов човек…

— Колелейски?

— Глупости! Той е като трън на изток — има частна армия, държи под контрол региона, смята да разширява влиянието си… Удобен е за изчистване — пореден неуспял диктатор, премахнат от нашата доблестна армия…

— Сър, сред военните има някои, които са готови да работят за нас…

— Още не работят?

— Не, не, сър, не в този смисъл… Готови са да свалят Поросячий и да създадат хунта…

— Рано е… А може и без тях да минем… Какво става с общественото мнение?

— Работят, сър. Постоянни предавания, нова лексика, обвинителен уклон, ретроспекции, малко… малко манипулация…

— Малко?

— Все още е малко, сър. Но не оставяме хората на Петин да получат думата в световните медии. Знаят си работата нашите момчета…

— Добре… Докладвай за операцията…