Георги Коновски
Версия (3)

3.

Ю гледаше през прозореца с интерес. Не беше пътувал никога до Австралия и ето — носи се към загадъчния южен континент. Не отиваше на разходка. Чичо му беше се свързал с китайския клан в Мелбърн. Оттам се зарадваха, че идват нови, подходящи за работата там хора. И сега Ю, брат му, двете сестри, братовчедите… Цялата група летеше на юг.

Боингът беше грамаден, а малайзийските стюардеси и стюарди — бързи, учтиви, винаги нейде наблизо…

Самолетът беше почти пълен. Имаше доста европейци, имаше индуси, пакистанци, дори няколко араби, увити с бурнуси.

Ю се любуваше на залязващото слънце, когато изведнъж се сепна — защо самолетът лети към него? Това означава — на запад? А Австралия е на юг?

Той махна на стюардесата и я запита на английски.

— Няма проблеми, господине — отговори тя — пилотите извършват полета по указания на кулата от Сваланитра. Понякога се налага да кацнем тук — профилактика, служебни задачи…

Ю не се успокои. Че защо трябва да кацат на остров, който има голямо летище, но то е част от американска военна база? Какви профилактики, какви задачи?

Продължи да следи неотклонно полета. Ето — появи се дългият като крокодил остров. В средата му се виждаше неголямо езеро, покрай него блестеше пистата, а зад езерото добре се различаваха бараките на военните. Някои бяха дори двуетажни…

Самолетът започна снишаване, а от репродукторите се чу:

— Уважаеми пътници на полет ZT 11 на самолет RH209 D от малайзийските авиолинии! В момента извършваме кацане на остров Сваланитра, което е предвидено в плана на полета. След почивка от един час продължаваме по маршрута към Мелбърн…

Ю се успокои… И какво толкова? Където всички — там и той…

Но някак си инстинктивно се прекръсти…