Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Корекция
artdido (2015)
Източник
genek.info

История

  1. — Добавяне

2.

В кабинета на високия всеки ден по два пъти минаваше специален служител с търсач на подслушватели. Тъкмо излезе, и пълният каза нервно:

— План имаш… Какъв?

Високият седна на ергономичното кресло и спокойно отговори:

— Имам… Един младеж от моите го подготви още през 1993 година. Но не се стигна до него. Не е лесен, обаче е силно въздействащ…

— И?

— Трябва ни високо емоционално събитие. Събитие, което ще разтърси света. Събитие, което ще настрои срещу Петин човешкото стадо…

— С това се заемам аз — каза пълният — Имаме ресурс, имаме изпълнители, имаме отлични сценаристи. Ще го сатанизираме — само гледай. Нали помниш как сложихме рога, копита и опашка на Саддам, на Кадафи, на Асад…

Високият кимна.

— Това ще е много нужно. Просто силна огнева подготовка. Така — три месеца… През това време мойто момче ще задейства операцията… Да речем — „Бермудски триъгълник“…

— „Бермудски“?

— Ще се наложи нещо да изчезне там и да се появи другаде… Мисля, че ще мине по ноти. А и младежът е опитен. Сещаш се как в Златица изигра сантименталната оперета със 7 000 убити мюсюлмани… Отде намери толкова трупове — и аз не зная. Даже беше закарал няколкостотин сръбски. Необрязани, но кой ти гледа в тая шумотевица… И от мръсната работа не се свени. Тогава премахнаха близо хиляда мюсюлмани — нали щеше да има международна експертиза, нужни бяха трупове със следи от огнестрелни рани. Събра ги… Седем хиляди мъжки трупа събра в селце, дето е имало пет хиляди жители общо… И после проведе страхотна операция по общественото мнение. То сълзи, то сополи, то мъката на нещастните невинни близки…

— Помня — каза пълният — Макар, разбира се, да не навлизах в подробностите. Тогава бях в Косово — имахме някои проблеми с Хачи. Балкански тарикат. Опитваше се да си задели от продажбата на стоката повече пари, отколкото му се полагаха. Да не говоря как с оня касапски бизнес с органите щеше да ни постави в неудобно положение. Без малко да го махна, но в последния момент се усети. Пък и добър беше — млад, приличен на вид… Няма да кажеш, че е един обикновен наркотърговец и убиец…

— Даааа… — каза високият — Кой да задействаме от днепровците? Те там са като паяци в буркан — взеха един друг да хапят…

— Пархоменко отпада — предупредително заяви пълният — Алчна, самонадеяна… Тая жена май е решила, че всичко й е позволено. И забравя ролята си…

— Колелейски?

— Прекалено чист евреин е…

Високият се засмя:

— Че кой не е? Хайценюх? Лаваков? Даже за боксьорчето се чуват някои неща…

— Да, това, че е евреин за някой не е проблем. Нека се знае кой стои зад него. Обаче, Пархоменко някак си… В момента в Държавния департамент подготвят интересни работи. Сред тях — една малка беседа с Пархоменко. Предупреждение да се изтегли от политиката…

— Трудно — пълният се отпусна назад и замижа — Освободихме я от затвора, а тя си въобрази, че народът я е освободил.

Високият кимна:

— Увлича се дамата, увлича се… Босът каза — да заложим на Поросячий засега. Ще го направим президент, ще разиграем едни избори…

— А операцията? — предпазливо запита пълният.

— След изборите. Не успее ли Поросячий да усмири държавата, не привлече ли поне интереса на днепровци, не използва ли „Правият сектор“… Ще ударим с един куршум поне два заека…