Георги Коновски
Фередже (9)

9.

Лимузината зави надясно и скоро спря до Конака…

Там се настани той след превземането на града. Изхвърлиха всички платна и скулптури. По законите на Шериата никой нямаше право да изобразява човек — ни с боя, ни с камък…

Затова и най-напред ликвидираха местата, където гяурите държаха подобни. После изпратиха джихадисти по домовете. Унищожаваха наред…

Някъде не успяха…

От голямата сграда, където гяурите са имали исторически музеи, бяха изнесени доста неща. Така и не откриха къде са прибрани. Опитните палачи се погрижиха заловените служители да си кажат всичко, което знаят…

Но явно и те не знаеха къде са златните съкровища…

Е, все пак, доста неща бяха прибрани и украсяваха Конака. Емир Саид с удоволствие пиеше шербет от сребърни чаши с надпис от някакъв цар. И с тънка наслада бавно точеше в гърлото ичкията, сипана в украсена със скъпоценни камъни, каничка…

Разбира се, малцина виждаха каничката, и знаеха за обичая му да пийва ракийка и вино. Все пак, трябваше да го почитат като истински мюсюлманин, нали…

Колата спря зад високата ограда. Емирът слезе бавно, подпрял лявата ръка на прочутия си ятаган. Беше в ежедневното си военно облекло — стегнат, спретнат, заплашително опасен. Голямата чалма с извезания със злато цитат от Корана се виждаше отдалеч и срещнатите правеха почтително темане… Не само към главата на Балканския емират, а и към прочутия воин, чието име се носеше из цял Ереб…

Когато излезе от банята, секретарят му докладва.

Строежът на пътя през Балкана вървеше по график. Взривеният паметник на върха е разчистен, разчистено е и цялото село отдолу. Заедно с дразнещия храм с позлатени кубета.

Камъните от големия паметник във Филибе са вече извозени към прохода и в момента се обработват във вид на настилка за магистралата. Идвал някакъв папаз, за да помоли да не закачат манастира му…

Саид погледна строго, но секретарят продължи — папазът е ликвидиран, виси на един от коловете в центъра.

Така — да го видят гяурите, дето разчистват района на бившата синагога за бъдещата най-голяма джамия на Балканите…

Управителят на Епир моли за батальон сеймени, защото на арнаутите е трудно с гяурите от района. Башибозуците трудно удържат на постоянните нападения, а напоследък хайдутите обстрелват големите арнаутски градове като Охрид, Скопие… Та стигат чак до Селаник в Тесалия…

Иначе Аллах е милостив и настъплението на воините на исляма продължава неспирно. В Рома вече са издигнати големи джамии — бившата църква на папата е преобразена първа. Джихадистите са пресекли Алпите и в момента подготвят голямо настъпление през земите на немците. Там трябва да се срещнат с идващите от запад маври и негри, които до две седмици ще са прегазили земите на франките…

Имаше писмо от емира на Гранада. По електронната поща, която беше абсолютно забранена за редовите правоверни — като творение на Иблис… Обаче, за вождовете беше много полезна…

Проклетите уруси бяха унищожили армията на Шахин бей в степите на Дон. И самият вожд беше убит. Но на североизток беше тръгнала нова армия. За която халифът нареждаше на Саид да изпрати 10 000 воини…

Саид се намръщи…

Да, битката на изток беше много важна, но и тук имаше много работа. Едно, че тия уж покорни раи постоянно се вдигаха на бунтове. Второ — че приелите исляма често изчакваха успокояването на властите и бягаха далеч от селищата, а най-вече хващаха планините. Трето — много труд трябваше да се положи за възвръщането на тая земя в лоното на халифата…

Не беше само градежът на джамии — по-важното беше градежът в душите на покорените. Трябваше да се насажда страх. И убеждение, че срещу силата на Аллаха няма достойна сила…

Саид предпочиташе да е някъде в предните редици на ислямските воини. Там врагът е отпред, виждаш го, сражаваш се…

А тук…

Уж в милионния някога град бяха останали наполовина жителите му, уж мнозина веднага приеха исляма и започнаха да служат на новите господари, както преди на другите, уж…

Но все се намираше някой, който пренебрегваше мъките и смъртта… И тръгваше срещу новия ред…