Георги Коновски
Фередже (6)

6.

Сватбата започна в петък по обяд. Драгой тъкмо се беше прибрал от работа — имаше час време за хапване, да види детето и отново обратно, когато някъде от западната страна зави зурна.

Познаваше инструмента — живееше до циганската махала от десет години и вече му беше писнало от веселбите им. Неведнъж се обаждаха до полицията. Идваше кола, музиката спираше за час, после пак. Отново звъняха, отново кола… И така — до посред нощ…

Полицаите се оправдаваха, че нямало какво да направят. Можели само да предупредят, най-много някой протокол да напишат. Но това означавало после да ги викат насам-натам…

Драгой знаеше. Кметицата беше избрана с циганските гласове. Просто местни бизнесмени й купиха и двата мандата. Съответно и тя не ги остави на сухо…

А с циганите кметицата нямаше проблеми. Къщата й беше на другия край на града…

Дори беше идвала на цигански сватби. Специални сватби — когато се женеха децата на тартори. И преди избори. В интернета се въртяха записи как умело върти задник в унасящ я кючек… Политика… По ориенталски…

Така че хората от близките до циганската махала квартали бяха принудени да свикнат. Затваряха прозорците, викаха полиция, някои дори се изселваха при близки за събота и неделя…

Като мина определеното време, Драгой отиде пак на работа. Към шест часа имаха среща с жената и детето, заведе ги в парка, после се разхождаха доста… И друг път го правеха, но този път си знаеха — колкото се може по-късно да се приберат…

Вечерта спаха в източната стая. Не, че шумът изчезна, но поне малко намаля… А и тази седмица беше наистина дразнещ — никога не е било до полунощ да надуват зурните, а на другия ден от седем часа да започнат разгревките на музикантите…

След като и на обяд музиката не спря, Драгой реши да отиде и да помоли комшията за някакви мерки. Все пак — съседи бяха, казваха си по едно „Здрасти“ при среща…

Цигани… Какво искаш — мислеше си той…

Турците не живееха в тая махала. Те си имаха някакво свое отношение към циганите. Да, повечето от мургавелковците бяха станали мюсюлмани — и то доста бързо, за две-три години… Но за истинските турци (а живеещите в горната махала се смятаха за такива) циганите си оставаха хора от… Не баш тяхната категория…

Докато Драгой слизаше с асансьора от третия етаж, в насрещния двор веселбата ехтеше. Повечето седнали на трапезата бяха доста пияни. Мюсюлмани, мюсюлмани… Ама какъв ще е тоя цигански празник без пиене?

Само на далечния от портата край на масата беше някак си по-тихо. Там имаше чашки за ракия, но повечето бяха без следи от мазни пръсти, почти пълни. Личеше си, че гостите само са отсръбнали и са оставили алкохола…

Висок, слаб мъж, с буйна брада и без мустаци, седеше встрани от заелия почетното място стопанин. От време на време оня почтително се обръщаше към него — „Саид ага“ и с респект слушаше думите му…

В полицията го водеха мъртъв, обаче Саид беше останал невредим, разбира се, при нападението на болницата. Бяха доволни от него. Изпълни всичко — намери някакво сираче, лично го застреля и метна трупчето пред сградата, а после с твърда ръка заби два куршума в гърба на дебелата циганка, която играеше двойна роля — хем трябваше да убие докторката, хем да стане „жертва“ на полицията…

Изпратиха го за няколко месеца при бошняците, изкара месец в Македония, взе активно участие в преврата в Скопие, след който държавата беше обявена за федерална, дори организираше масовото преселение на тракийски цигани в Кърджалийско…

А сега имаше работа тук…

Не, не стигаше само Делиормана да забрани минаването на транзитен транспорт през автономната република. Трябваше разширяване на анклава. И — като перспектива — превръщане на целия Североизток в държава на Корана…

Затова беше дошъл в Татар Оглу Пазарджик — за да върне тоя град на исляма. И затова музиката дънеше упорито вече два дни. Затова на коленете му лежеше свещеният ятаган, подарен му от емир Юсуф… Ятаган, който е бил на самия имам Малик…

Драгой почука на портичката, макар тя да беше отворена.

Стопанинът се надигна и го покани с широк жест…

— Честито, комшу — рече Драгой — Да са живи и здрави, да хилядат…

Стопанинът тежко се поклони…

— Само да те помоля…

И Саид се надигна.

— Гяур…

Драгой направо зяпна. Като че се намираше на снимачната площадка на някой филм за турското робство…

Непознатият се приближи, стискайки нещо зад гърба си. После го премести отпред, изтегли сребристото острие, което изсъска…

— Инш аллах…

Присъстващите обичаха да гледат екшъни, бяха виждали какви ли не сцени, възхищавали се бяха на майсторските замахвания със саби и мечове, но никога не бяха вярвали, че ще видят истински удар с ятаган.

Той изсвистя, блесна… И главата на дошлия се търкулна по плочките на пътеката…

Настъпи тишина, после Саид презрително ритна кървавата топка, избърса ятагана в ризата на убития и го прибра в канията…

Хората от компанията му изреваха:

— Ааааааллах…

И измъкнаха ятагани, ножове, пистолети, късоцевни автомати…

— Смърт на гяурите! — изкрещя Саид…

И тръгнаха…