Джордж Раян
Скорост 2: Професионалисти (20)

20

Джетът на Ани подскочи върху водата в мига, в който тя натисна спусъка на сигналния пистолет. Ракетата мина на няколко сантиметра над главата на Гайгер, който се движеше плътно до нея. По изражението на лицето му тя разбра, че той е осъзнал какво възнамерява да направи тя, и чертите му внезапно се изкривиха от ярост. Ани усещаше как погледът му пронизва кожата й.

Знаейки, че вече не може да му избяга, тя му сече пътя и мина пред неговия джет, като почти успя да го преобърне. Той обаче направи широка дъга и отново се спусна след нея. Тя беше успяла да спечели само няколко метра преднина. Приведена над седалката си, Ани се опита да задържи преднината си, докато продължаваше да се приближава към пристанището.

Въпреки усилията й, Гайгер започна да я настига отново, тъй като имаше възможност да управлява свободно джета си, а нейните китки бяха вързани за машината. Когато се изравни с нея, той забеляза, че тя прави нещо с ракетния пистолет. Гайгер знаеше, че тя с удоволствие би изстреляла ракетата между очите му, но виждаше, че вързаните й китки не й позволяваха да стреля по него, преди двата джета да се изравнят.

Затова Гайгер остана малко зад нея, докато не събра достатъчно голяма инерция, за да пропълзи до нея. Като внимаваше тя да не направи внезапен завой, той успя да се доближи толкова, че раменете им почти се докоснаха. Когато тя се опита да насочи пистолета към него, Гайгер протегна ръка, хвана дулото на оръжието и го изви нагоре. Пистолетът гръмна и ракетата описа дъга в небето, взриви се и падна в морето, оставяйки след себе си гъста димна следа.

Гайгер хвърли сигналния пистолет в океана, скочи от джета си върху нейния и успя да се настани зад нея. След това направи завой на 180 градуса и отново се насочи към хидроплана.

Ани започна да подскача на седалката си с надеждата, че ще успее да го изненада да го хвърли във водата.

— Какво се опитваш да направиш? — изкрещя той.

— Пусни ме! — извика тя в отговор и го срита с пета в глезена.

Скоростомерът показваше сто и двадесет километра в час, докато Алекс управляваше лодката на Морис между плетеницата от необитаеми островчета, с надеждата, че Гайгер може би се беше опитал да се скрие с Ани на някое от тях.

Морис се опита да успокои този ненормалник, който беше поел управлението на лодката му.

— Казах ли ти, че ме изхвърлиха от Олстей заради ченгетата от Лос Анжелис? Казаха, че съм бил високорисков…

— Вижте! — намеси се Марифа. — Фойерверки!

Алекс погледна в посоката, в която сочеше тя, и видя сигналната ракета. Той завъртя руля и насочи лодката натам.

— Ъъъ, тук има много плитчини и рифове, човече — предупреди го Морис. — Не трябва да караш толкова бързо.

Предницата на лодката се издигна високо над водата, когато Алекс натисна ръчката на газта докрай. От време на време нещо остъргваше кила й, може би гърбове на акули или върхове на рифове. Алекс не забави, за да види какво точно.

Въпреки усилията на Ани, Гайгер успя да закара джета до хидроплана. Той сряза с нож въжето, с което тя беше завързана за джета, но не освободи китките й. След това я погали по гърлото с острието.

— Просто се качи в самолета — заповяда й той. — И без номера.

Като държеше вързаните си китки пред себе си, Ани слезе от джета и стъпи върху единия понтон на хидроплана. Тя протегна ръце и отвори вратата на кабината, която се намираше пред крилото. Няколко метални стъпала, изрязани във фюзелажа, водеха към кабината. Тя погледна назад. Гайгер все още седеше на джета и я наблюдаваше внимателно. Той беше заменил ножа с пистолета си. По погледа му Ани разбра, че в този момент той не се нуждаеше от много, за да дръпне спусъка. Тя се обърна и изкачи стъпалата към кабината.

Гайгер вдигна котвата на самолета и бързо последва Ани в кабината, за да й попречи да направи нещо с уредите. Той носеше със себе си чантата си, която сега беше натъпкана във водоустойчива покривка, към която бяха прикрепени устройства, които щяха да я задържат над водата, ако бъдеше изпусната в океана. Ани се настани в седалката до пилота под дулото на пистолета. Гайгер седна на пилотското място, погледна я над дулото и каза:

— Ани, мисля, че ще те пусна — той млъкна за малко, — когато стигнем на три хиляди метра.

Когато спря да се смее на собствената си шега, Гайгер започна да натиска превключвателите и да настройва уредите.

— Дай ми няколко секунди — каза подигравателно той. — Отдавна не съм летял.

— Защо не включиш на автопилот? — попита язвително тя.

Гайгер се усмихна, но отказа да й позволи да го предизвика. Той се беше концентрирал върху работата си, но я държеше на мушка, оставил пистолета в скута си и сложил едната си ръка върху него. С другата си ръка той завърши подготовката за излитане. След това Гайгер включи двигателя и перката се завъртя. Ани усети как самолетът започна да се движи напред като нетърпелив кон.

Самолетът започна да рулира, докато не излезе пред вятъра, след което започна да набира скорост. Уверен, че вече нищо не може да го спре, Гайгер даде още малко газ.

Хидропланът се плъзгаше по водната повърхност и вече щеше да се отдели от водата, когато моторницата се появи внезапно и се устреми право срещу него. Ани и Гайгер разпознаха в мъжа, който я управляваше — Алекс. Гайгер намали скоростта и направи завой, за да промени курса на самолета, така че сега той се намираше под прав ъгъл на предишната си посока. След това той даде газ и хидропланът отново започна да набира скорост. Сега лодката беше останала зад него.

— Трябва да ти кажа нещо, Ани — каза самодоволно Гайгер, тъй като знаеше, че лодката се беше появила твърде късно, за да предотврати излитането. — Алекс е много забавен, също като теб.

Зад тях Алекс подканваше лодката:

— Хайде, давай!

Лодката се оказа много по-бърза, отколкото предполагаше Гайгер, и скоро се озова само на няколко метра зад хидроплана.

— Поеми руля! — изкрещя Алекс на Морис. — Следвай самолета колкото можеш по-отблизо.

— Посочи ми поне една причина да го направя — каза намусено Морис от мястото си на пода зад седалките.

— Ако не го направиш, ще те хвърля зад борда! — изкрещя в отговор Алекс.

Морис незабавно се изправи и седна на мястото на ченгето. Лодката застана зад едното крило на хидроплана, като се движеше със същата скорост, с която се движеше и самолетът — сто и четиридесет километра в час.

Алекс насочи един харпун към хидроплана и изкрещя на Морис:

— Приближи се още!

— Тоя иска да застреля самолет… — каза Морис на всеки, който го слушаше, като извъртя очи в орбитите им.

Алекс изстреля харпуна в крилото на самолета. След това той завърза здраво лекото въже от плетени стоманени нишки в един кнехт на планшира на лодката. Въжето се опъна, но зъбците на стрелата се бяха забили здраво в крилото и издържаха.

Морис забрави, че беше сърдит на Алекс. Точно такива развлечения му харесваха най-много, тъй като му приличаха на видеоигра в реалния живот. Той намали леко газта и забавянето на лодката накара самолета да се наклони встрани.

Марифа се радваше, че момчетата бяха щастливи. Тя подаде на Алекс втори зареден харпун.

Всеки път, когато самолетът бъдеше дръпнат встрани, на Гайгер му се налагаше да се бори с управлението, за да не му позволи да се преобърне. На четвъртия път Ани видя, че й се открива добра възможност, и не закъсня да се възползва от нея. Тя протегна вързаните си ръце, хвана един термос, който се намираше между двете седалки, и удари с него Гайгер по главата.

— Малка кучка! — изпъшка заслепен от болка Гайгер.

Ани сграбчи чантата със скъпоценностите и я изхвърли през страничния прозорец. Докато правеше това, тя с изненада откри, че Алекс беше точно зад тях!

Морис умело наведе отново самолета към водата, така че крилото му се опря в нея. Алекс изстреля и втората стрела. Тя се заби в единия понтон. Преди Алекс да успее да върже въжето на втората стрела, то се опъна и го измъкна от лодката.

Сграбчил здраво харпуна, Алекс се остави да бъде повлечен зад самолета в продължение на няколко метра, след което успя да се изправи, събра краката си и започна да се пързаля зад хидроплана, сякаш караше водни ски.

В кабината на хидроплана Ани се нахвърли върху Гайгер. Той я удари с юмрук в едното око и я отхвърли обратно в седалката й.

— Този път няма да ме прецакаш! — изръмжа той и отново се опита да вдигне самолета над водата.

За пореден път Морис дръпна хидроплана, сякаш той беше някаква голяма риба, и попречи на намеренията на Гайгер. Но пързалянето без ски при такава висока скорост се отразяваше зле на Алекс. Той знаеше, че няма да издържи още дълго, и тъй като не му оставаха много възможности, натисна копчето за обратно навиване на въжето на харпуна. Миг по-късно той усети как се приближава към понтона, в който се беше забила стрелата. След няколко секунди той успя да скочи върху понтона.

Тежестта му наклони хидроплана достатъчно, за да покаже на Гайгер какво става. Гайгер зави рязко наляво, като се надяваше, че така ще се отърси от Алекс и ще скъса въжето, което го свързваше с лодката. Алекс загуби равновесие и се подхлъзна, но успя да се задържи на понтона. Въжето на харпуна издържа и самолетът за малко не се преобърна. На Гайгер му се наложи отново да се пребори с управлението, за да предотврати преобръщането. Ани използва този момент и го блъсна с всичка сила с лакът в челото. Гайгер се строполи върху арматурното табло.

Алекс се опита да се придвижи напред по понтона, но самолетът беше останал без пилот и сега подскачаше силно върху водната повърхност. Той успя да се придърпа напред до крилото и се опита да достигне дръжката на вратата на кабината от страната на Ани. Подскачането на хидроплана обаче му пречеше да я достигне.

Ани издърпа Гайгер встрани от уредите и се опита да успокои самолета с ръчката за управление. Въпреки че нямаше никаква представа какво правеше, това, изглежда, накара самолета да започне да се движи по-гладко. Сега тя се концентрира върху управлението и не забеляза, че Гайгер е отново в съзнание.

Докато се опитваше да се изправи, Гайгер забеляза лицето на Алекс прилепено до стъклото на прозореца на вратата на втория пилот. Миг по-късно ченгето беше отворило вратата и се опитваше да се качи в кабината.

Гайгер се наведе напред и дръпна рязко ръчката за управление, при което хидропланът започна да се издига под остър ъгъл над водата. Силата на излитането беше достатъчно голяма и откъсна харпуна от крилото на самолета, а заедно с него и голямо парче от покритието на крилото.

Излитането накара Ани и Алекс да загубят равновесие. Гайгер я блъсна с рамо към Алекс и ги изблъска през отворената врата на втория пилот. Двамата се претърколиха и паднаха върху понтона. При удара тежестта им откъсна понтона от самолета и той падна с плясък във водата. Алекс държеше здраво Ани, когато понтонът падна във водата и заплува по нея като подивяла шейна.

Щастлив, че беше успял да излети, Гайгер погледна напред в очакване да види ясносиньото небе. Вместо това той видя огромния борд на супертанкера „Стена Конвой“.