Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lifeguard, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Огнян Алтънчев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън и Андрю Грос. Спасителят
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив,2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
Коректор: Мария Владова
Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов
Печат и подвързия: Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково
ISBN: 978–954–769–266–4
История
- — Добавяне
- — Корекция на правописни и граматически грешки
51.
Ели насочи каяка по надигналата се срещу нея вълна, прехвърли я и подготви лодката за следващата.
Бе прекрасна водна планина и тя с умели движения се закатери по мощния й гръб, изчаквайки подходящия момент.
После с рязко движение на греблото се изкачи почти до ръба й. За секунда увисна там, сякаш бе в безтегловност, после се хлъзна назад с извилата се над главата й водна маса, като изстреляна от катапулт. В лицето я бръснаха студени пръски.
Бе вътре във вълната, като в тръба. Ето това се казваше да уцелиш десетката. В този илюзорен покой, изчаквайки вълната да се разбие, тя се чувстваше сто процента жива.
Накрая водната планина се разби над главата й с грохот. Каякът изхвърча със забит в небето нос, после се отпусна във водата от другата страна на вълната. Ели загреба обратно към брега. Следващата вълна я блъсна в гърба и меко я изкара чак до плажа. Тя се изправи на пясъка, издърпа лодката и изтри солената вода от лицето си.
Запита се дали да не направи още един тур, но после издърпа лодката от фибростъкло по пясъка, взе я под мишница и пое към двустайното бунгало, което бе наела в Делрей.
Тези късни рейдове в морето след работа, по време на прилива, бяха единственото време, през което Ели можеше да остане сама със себе си. Да се откъсне от работата и наистина да се отдаде на мислите си. Ето това му бе хубавото на преместването тук — имаше си свой собствен свят, в който да се оттегли и да помисли, когато нещо я притесняваше. А в момента й се струваше, че всичко я притеснява.
Знаеше, че Морети няма да си мръдне пръста да направи нещо по връзката на Стратън с Тес. Вече кръгът с мишената бе изрисуван върху гърба на Нед. Пръстови отпечатъци, връзка с жертвите, отвличане на федерален агент.
Бъди добър и послушен служител, каза си Ели. Както Морети спомена, този случай с Тес Маколиф не беше дори техен.
Наум й дойде нещо, нещо, което дядо й обичаше да казва. Той бе един от онези самоутвърдили се мъже, водил безкрайни битки с мафията през трийсетте години. Викаше им „отрепки“. И бе превърнал малкия цех за производство на блузки в голяма фирма за спортно облекло. Та дядо й обичаше да казва:
Когато животът те натика в ъгъла на ринга с юмруци, измъкни се оттам с помощта на собствените си юмруци!
Ели бе сигурна, че онова копеле Стратън има пръст в цялата тази работа. Както в кражбата на собствените си картини, така вероятно и в убийството на Тес. Само как й се надсмиваше, сякаш я предизвикваше да се заеме с него: Хайде да те видя дали можеш да откриеш нещо за мен!
Затова открий нещо, помисли си Ели. Тя завлече каяка до предната веранда на бунгалото.
Измъкни се с помощта на собствените си юмруци.
Все още в плътно прилепналия по нея неопренов костюм, Ели изми солената вода от корпуса на лодката.
Да, но тя работеше във ФБР, а не в някаква си фабричка за блузи. Тук имаше единоначалие. Работата й бе строго определена. Имаше шеф, пред когото да се отчита. Така че тук не ставаше въпрос за интуиция, която да следва, а за хора.
Това бе кариерата й.
Ели облегна каяка на стената и си събу гуменките, изтърсвайки морската вода от косата си. Тази твоя екзотична специалност, дето я имаш, ще бъде чиста загуба, бе изсумтял Морети. Губеше контакта с него с всеки изминал ден. А и с Нед. Защо се бе захванала с това нещо?
— Какво искаш да направиш? — промърмори тя, клатейки глава отчаяно. — Да си разрушиш кариерата заради това момче ли?
В този миг зад гърба си чу глас, който й изкара акъла. Ели се обърна стреснато.
— Внимавай какво си пожелаваш, Ели… Не знаеш какво може да ти докара приливът.