Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (105)

105.

— Съжалявам, Нед — каза Сол, бавно измъквайки се от тълпата.

Все едно ми бяха ударили шамар. Замръзнах намясто от изненада, пребледнял и онемял. Сол бе моето тайно оръжие, моето скрито в ръката асо.

Стоях, без да помръдна, вперил ням и изумен поглед в стареца — сърцето ми още малко и щеше да се пръсне под тежестта на това, което съзнанието ми вече бе започнало да осмисля. Бях видял да убиват брат ми. Най-добрите ми приятели бяха брутално избити. Но до този момент всъщност не знаех срещу какво се боря. С богаташката клика. Това си беше клуб, а аз бях извън него. Усетих в очите си сълзи.

— Ти беше прав — въздъхна Сол с виновна усмивка. — Посредничех при една частна сделка между Денис и един много търпелив колекционер от Близкия изток. Той е скрил картината в сейф, където тя ще престои следващите двайсет години. Доста доходна сделка, ако мога така да се изразя…

Не можех да повярвам на ушите си, от всяка дума, излязла от устата му, ме пронизваше като копие. Дано да е така, Сол. Дано да те зарадват тези пари, които доведоха до смъртта на брат ми и на най-добрите ми приятели.

Стратън кимна на Опашката. В ребрата ми изведнъж се впи някакъв тъп предмет. Пистолет.

— Но това, което не очаквах, алчен кучи син такъв — продължи Сол с внезапно променен тон, извръщайки се към Стратън, — бе, че всички тези хора ще умрат.

Стратън примигна и подигравателната му усмивка моментално се стопи.

— Или че си способен да убиеш Лиз, с чието семейство се познавам от четиридесет години, гаден и отвратителен шибаняк!

Челюстта на Стратън се стегна и той впери изумен поглед в Сол.

— Гледахме отстрани, без да можем да направим нещо, чудовище такова, докато ти бавно й изсмукваше живота. Заради това всеки от нас носи известна вина за това. Ако има нещо, заради което да се срамувам от цялата тази отвратителна каша, то е именно това, че Лиз беше добро момиче.

Соли бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади едно найлоново пликче. В него се виждаше някакъв хотелски ключ. „Бразилиън Корт“. Точно както го бяхме планирали. Ключът на Тес. Той се обърна към Опашката, който още притискаше пистолета към ребрата ми.

— Ти си забравил това в джоба си, малкият. Следващия път гледай да си по-внимателен.

Стратън не отделяше хипнотизирания си поглед от ключа и лицето му бавно посивяваше. Всички в Кръглата зала видяха променения израз на лицето му.

Лиз бе намерила ключа на Тес. Беше го прецакала от онзи свят.

Не знаех кое ми доставя по-голямо удоволствие — да гледам как Стратън се смалява пред очите на богаташите или да си мисля как Дейв и Мики биха дали мило и драго само и само да присъстват на тази сцена.

Соли ми намигна, сякаш казваше: „Сгащихме го, Нед!“. Но аз си мислех: „Господи, Дейв, дано да гледаш отнякъде. Обзалагам се, че си умираш от кеф“.

След това Соли се извърна към Лоусън:

— Мисля, че вече имаш доказателството, което ти трябва.

Детективът пристъпи напред и хвана богаташа за лакътя. Никой в залата не бе по-шашнат от мен. Двамата с Ели си мислехме, че той е човек на Стратън.

— Арестувам ви за убийството на Тес Маколиф и Лиз Стратън.

Мъжът не помръдваше, вперил слисан поглед в Сол. Само устните му потрепваха.

После всичко изведнъж като че ли експлодира. Опашката отдръпна пистолета от ребрата ми и вкопчвайки ме в мъртва хватка през шията, го насочи към детектива. В същия момент от тълпата изхвръкна Чамп и го блъсна с тялото си с всичка сила. Двамата се строполиха на пода, но Чамп се оказа върху него.

— Никак не ми е приятно да ти причинявам това, брато, ама ти ми дължиш един хромиран спойлер за мотора.

Чамп го тресна с чело в носа и главата на горилата се блъсна в пода с тъп звук.

Точно в този момент пистолетът гръмна.

Разнесоха се писъци и хората наоколо хукнаха към изхода с викове: „Някой стреля!“.

Погледнах към Стратън, към Лоусън, към Соли… Чамп бе обкрачил тялото на Опашката. По устните му потрепна недоверчива усмивка. Отначало си помислих, че ще вдигне глава и ще каже: „Видя ли? Нали ти обещах, че ще ти пазя гърба, брато?“. Но след това проумях, че е изпаднал в шок. На бялата му риза изби червено петно.

— Джеф! — изкрещях аз.

Той се наклони бавно на една страна. Хвърлих се напред, подхванах го и леко го положих на пода.

— Мамка му, Неди! — рече тихо той. — А за това нещо копелето ще има да ми дължи чисто нов мотор.

Изтрещя още един изстрел и се започна касапницата. Вдигнах глава и видях, че стреля другият телохранител на Стратън. Лоусън бавно се свлече на пода. Всички останали се проснаха по лице.

В гърдите на телохранителя попадна куршум и той отхвръкна назад през прозореца, повличайки пердетата и сваляйки целия корниз върху себе си. После зърнах Стратън — отстъпваше назад, насочвайки се към кухнята.

Завиках в микрофона:

— Чамп е ранен!

Но Ели не се обаждаше. По дяволите, та нали аз бях променил плана!

— Господи, брато, бягай — продума Чамп и навлажни устни. — За бога, при мен всичко е наред.

— Дръж се! — стиснах му ръката аз. — Ченгетата ей сега ще дойдат. Престори се, че чакаш да ти донесат бирата.

— Да бе, една биричка наистина ще ми дойде хубаво.

Протегнах се и взех пистолета на Опашката. После се втурнах след човека, който бе поръчал да убият брат ми.