Робърт Лъдлъм
Клопката на Тривейн (25)

24.

Бригадният генерал Лестър Купър извървя покритата с каменна настилка пътека и спря пред вратата на къщата. Лампата над пощенската кутия осветяваше металната табелка, на която беше написано „Сем. Неп; ’37, Мейпъл Лейн“. Сенатор Алън Неп.

„Сигурен съм, че вътре има поне още един сенатор“, помисли си Купър докато изкачваше стъпалата. Прехвърли дипломатическото куфарче в другата ръка и натисна звънеца.

Неп отвори вратата видимо раздразнен.

— По дяволите, Купър, часът е почти десет. Казахме девет!

— До преди двадесетина минути изобщо не можех да се измъкна — генералът говореше отсечено. Не обичаше Неп; просто трябваше да се показва не учтив, а толерантен. — Не считам посещението си тази вечер за светско, сенаторе.

Неп се усмихна криво, личеше че му е трудно.

— Добре, добре генерале. Свирете отбой за артилерията. Влизайте… Съжалявам, но малко сме разстроени.

— Има защо — каза Купър на влизане.

Неп покани генерала във всекидневната. „Скъпа стаичка“ — помисли си Купър като видя старинната френска мебелировка, меките бели килими и другите скъпи вещи, пръснати из стаята. Неп произхождаше от стар и богат род.

Сенаторът от Върмонт Нортън седеше върху символична възглавничка. Тя със сигурност не беше правена за такива мършави персони като „новия англичанин“. Другият, Купър не го познаваше, се беше разположил много по-удобно на кушетката. Костюмът му беше в английски стил — на тъмни райета и скроен плътно по тялото.

Четвъртият беше Робърт Уебстър, човекът от Белия дом.

— Познавате Нортън и Уебстър, генерале. Позволете ми да ви представя Уолтър Медисън… Медисън, генерал Купър.

Двамата си стиснаха ръцете. Неп посочи един стол на Купър и каза:

— Мистър Медисън е адвокат на Тривейн.

— Какво? — генералът погледна въпросително към сенатора.

— Спокойно, Купър — Нортън се размърда върху твърдата възглавничка, но продължи.

Уебстър, който стоеше до пианото с чаша уиски, прояви разбиране.

— Мистър Медисън е запознат с работата ни. Той ще ни сътрудничи.

Генералът отключи дипломатическото куфарче, отвори го и извади няколко листа, напечатани на машина. Медисън елегантно кръстоса крака и спокойно попита:

— Как е Андрю? Не съм го виждал от седмици.

Купър вдигна поглед от книжката и изгледа Медисън за да му покаже, че въпросът му е глупав.

— Зает е.

— Какво сте научили? — нетърпеливо попита Нортън. Той стана и отиде да седне на кушетката, в противоположния на Медисън ъгъл. Неп се настани в един фотьойл вдясно от Купър, като продължаваше да наблюдава генерала.

— Майор Бонър прекара голямата част от следобеда и вечерта си в издирване на самолетните резервации на подкомисията. Но не открил такива. Като знаел, че може да са използвали фалшиви имена, пуснал преследвачи след всеки мъж, влязъл или излязъл от аерогарата в Бойс. Отново не открил нищо. Отишъл в частното летище — и там нищо. — Купър за минута спря, за да могат политиците да оценят как стриктно си вършат работата служителите на реда. — След това разпитал пилотите и научил за някаква писта. Не била много голяма, пет хиляди фута, удобна за кацане на малки реактивни самолети. Била разположена на осемдесет мили отвъд Бойс. Наричала се Ада Куанти.

— Генерале? — този път Неп прояви нетърпение. Военните обикновено надълго и нашироко разказват за проблеми, които още не са разрешили. — Убеден съм, че майор Бонър е прекрасен офицер, но бихте ли се съсредоточили вече върху същината.

— Точно това правя, сенаторе. Тази информация ви е необходима, защото по нея ще можете правилно да разберете действията на подкомисията.

— Разбирам. Продължете, ако обичате.

— Ада Каунти има график. Полетите се назначават от пилота, компанията, и вероятно от онзи, който отговаря за пистата. Рядко от пътниците. Бонър си помислил, че с това мисията му приключва. Тривейн има много приятели със собствени самолети и трудно може да се разбере кого е използвал… Но точно тогава дошло разрешението. Два малки реактивни самолета Лиър били записани на името на Дъглас Пейс.

Уолтър Медисън свали краката си и се наведе напред.

— Кой по дяволите е Дъглас Пейс? — попита Нортън.

Отговори му Медисън:

— Зет му.

Робърт Уебстър му подсвирна. Генерал Купър се обърна към Неп:

— Тривейн не само е избегнал всички комерсиални линии, но е използвал някакво селско летище и полети под чуждо име.

Неп не беше убеден, че предпазливостта на Тривейн изисква толкова дълго обяснение от страна на Купър, но все пак реши да продължи.

— Добре свършена работа… И откъде са долетели?

Купър погледна книжата си.

— Според информацията на летището първият Лиър се върнал обратно в Сан Франциско, а от там контролът по въздушния трафик потвърди местонахождението му в Сан Бернардино. Според КВТ нямало промяна в полетите.

— Какво? — сенаторът Нортън се дразнеше много от съкращенията на агенции и отдели, които се използваха в армията.

Уебстър, все още до пианото, прояви отново разбиране, този път към Нортън.

— Полетите могат да бъдат изменени няколко минути след като самолетът се откъсне от земята, сенаторе. Информацията се завежда от Контрола по въздушния трафик, а не от информационното бюро на летището. То получава информацията едва след два часа, ако изобщо я получи. Това е способ да се объркат преследвачите.

Нортън погледна Уебстър с респект. Не разбираше за какво говори. Купър продължи:

— Докато самолетът е бил в Сан Бернардино, Тривейн е останал в Сан Франциско, но Алън Мартин не е бил там.

— Той е ревизорът на Пейс — Тривейн в Ню Хейвън, нали? — попита Неп.

— Да — отвърна Купър. — А Сан Бернардино е на двайсет минути от Пасадена. Заводите на Дженеси, трябва да има доста проблеми в тях.

Неп погледна Нортън.

— Продължете, генерале.

— Самолетът се върнал във вторник сутринта в Бойс, Айдахо, кацнал за един час на пистата Ада Каунти и след това отлетял за Такома, Вашингтон. Бонър потвърждава, че през това време Алън Мартин е върнал, а младият адвокат Сам Викарсън се скрил от сцената.

— Такома! — сърдите извика Нортън. — Какво по дяволите има в Такома?

Робърт Уебстър допи чашата, започваше вече да го хваща. След това погледна към разрошения „млад англичанин“.

— Такома се намира в щата Вашингтон, сенатор Нортън. Един час с кола в посока Паджет и ще се озовете в Сиатъл. Встрани от града има комплекс от сгради, оградена с висока десет стъпки ограда. По някакво случайно съвпадение тези сгради имат нещо общо с Дженеси Индъстриз. Това е Белстар.

— О, Исусе Христе! — Нортън този път изобщо не погледна помощника от Белия дом. Беше се вторачил в Неп, който пък се обърна към генерал Купър:

— Какво ще ни кажете за втория Лиър. Имате ли информация за него?

— Да. Следвайки полета от Бойс, самолетът е излетял от международното летище в Хюстън. След това се е появил в летище Дюлс. Бонър потвърждава появата на Райън в Бойс.

Алън Неп каза тихо:

— Това означава, че Райън е бил в Хюстън. Можем да приемем, че е бил в лабораториите на Дженеси. Ще проверим в регистрационната им книга при кого е ходил — Неп стана от фотьойла и тръгна към старинното бюро с френски телефон върху инкрустираната му повърхност. — Знам на кого да се отблагодаря.

— Не се тревожете, сенаторе. Вече се обадихме. Райън никога не е ходил в лабораториите.

Неп спря и се обърна към Купър.

— Сигурен ли сте? Искам да кажа, откъде сте толкова сигурен?

— Ние също знаем на кого да се обадим. Аз също знам на кого да се обадя.

Двамата мъже се спогледаха.

— Добре, генерале. Райън не е бил в лабораториите. Къде е бил тогава? Защо е ходил в Хюстън?

— Научих, че не е бил в лабораториите на Дженеси едва преди един час. Нямах време да разбера защо е ходил в Хюстън.

— А ще можете ли?

— Трябва ми време.

— Нямаме време! — намеси се от кушетката Нортън. — Проклятие! Да го вземат дяволите!

— Боже Господи, престани с тези глупости! — извика Неп.

— Спокойно. Всичко е наред.

— Добре, добре! — Неп се овладя. — Съжалявам, Джим… За какво говорехте, генерале?

— Мисля, че вече дискутирахме случая, при това всеки прояви разбиране.

Робърт Уебстър се отдалечи от пианото и проговори:

— Тривейн изпраща висш финансов аналитик в Пасадена. Да се срещне с кого? Защо?… Изпраща инженер по аеронавтика, между другото един от най-добрите, в Хюстън. Райън може и да не е бил в лабораториите, но положително целта му е била да се срещне с някой, свързан с тях… И адвокат в Белстар: това е опасно. Не ми харесва. — Уебстър изпи и втората си чаша, вперил поглед напред. — Тривейн се цели много нависоко.

— Мисля — Уолтър Медисън протегна ръце и се облегна назад на кушетката — че трябва да ви се напомни: Андрю не е в състояние да разкрие нещо повече от дребна корупция. Колкото да задоволи пуританската си персона.

— Празни приказки, Медисън — Неп се върна при фотьойла. Спомни си колко озадачен и объркан беше адвокатът при вербуването преди месеци. Сега го учудваше спокойствието му.

— Това е самата истина. Всяко надскачане на финансовия лимит от страна на Дженеси е солидно оправдано. А той търси нещо такова, за това е цялата работа. Седмици наред проверявах всеки въпрос. Вложих най-доброто от себе си при решаването на всеки проблем. Ако е за някаква дребна кражба, Андрю ще я открие. Но повече — не.

— Казват, че сте добър професионалист — обади се Нортън. — Надявам се да са прави.

— Мога да ви уверя в това, сенаторе.

— Искам все пак да знам какво ще прави Тривейн по-нататък. Ще узнаете ли това, генерале?

— В рамките на четиридесет и осем часа.