Барбара Бозуел
Троен шанс (7)

Седма глава

Тайлър не искаше да влиза. Явно нищо лошо не се беше случило. Трябва да се прибере и да се наспи.

А вместо това пристъпи в къщата, обзет от чувство за неизбежност. Сякаш беше метален предмет, привлечен от силен магнит. Нелепо признание, особено след фиаското с Гуенда. И още по-лошо, неговото предателско тяло беше в недвусмислено очакване. Мъжествената реакция, която не беше последвала любовните аванси на Гуенда, сега беше постигната без усилие само с един поглед към Кари. Тайлър се изпоти и причината не беше изцяло в липсата на климатична инсталация.

— Какво става, Кари? — попита грубо той. — Защо не спиш?

— Изплаших се — отвърна тя. Влезе в кухнята, отвори дървената кутия за хляб и извади някаква книга. — Сложих я тук, защото само видът й ме хвърля в паника — призна тя глупаво. — Бен каза, че е изключителен трилър. Започнах да я чета и бях така ужасена, че не можах да заспя, дори запалих всички лампи. Не съм истеричка, но… Разказва се за садист, който се промъква в къщите нощем и…

— Съвсем подходящо четиво за самотна майка — неодобрително я прекъсна Тайлър. — Точно в стила на Бен, нали се развлича с вандалски набези и унищожаване на класически коли.

— Предпочитам да не говорим за това — намръщи се Кари.

— Тогава да се върнем на предишната тема? Домашните психопати. Как мислиш, дали братът Бен е с всичкия си?

Тайлър взе книгата. Заглавието й обещаваше „ужас и смразяващо напрежение“. Той я хвърли в кофата за боклук.

— Предлагам ти да превключиш на любовни романи, Кари. В магазините на Тримейн ще имаш богат избор. Няма де те оставят будна през нощта.

— Да, но и ти си буден сега.

— По-добре не започвай тази тема. Точно в този момент мисля, че ще предпочета нещо смразяващо и ужасно. А може и да извадя от боклука онази книга. Може да ме отвлече за известно време от… други неща.

— Твоята приятелка не ти ли помогна? — Кари се опита да прикрие тръпката на ревност.

Тайлър съблече сакото си и го хвърли на стола. Разхлаби вратовръзката и разкопча горното копче на ризата си, нави ръкавите до лактите. Кари го наблюдаваше мълчаливо, като се опитваше да отгатне следващото му движение и се чудеше как самата тя успява да остане спокойна, когато нервите й бяха изопнати до крайност.

— Ще ми дадеш ли нещо за пиене? — попита той вежливо. — Каквото и да е, но студено. Тук е поне стотина градуса.

— Затворих всички прозорци — призна тя.

— Нека да позная… Убиецът в книгата се промъква при жертвите си през отворения прозорец.

— Не е никак смешно — потръпна Кари и му подаде чаша изстудена лимонада.

— Как позна за срещата ми тази вечер? — полюбопитства той.

— По облеклото ти.

— Струва ми се, че моята дама не остана особено доволна от мен. — Той отпи голяма глътка. — Гуенда мило ме окуражи, че „моят проблем“ вероятно е само временно състояние, дължащо се на стрес и не трябва да ме безпокои. — Тайлър установи, че чувството му за хумор започва да се възвръща. — Гуенда ми даде дори телефонния номер на денонощната линия на самоубийците. За всеки случай — продължи сухо той. — Каза, че знае колко трудно мъжете приемат тези провали. Беше доброжелателна, но не намери най-точните думи.

— Искаш да кажеш, че… — Младата жена зяпна от изненада. — Че не си могъл… — Тя вдигна ръка към устните си.

— Ако се смееш, кълна се, ще изсипя съдържанието на тази чаша във врата ти заедно с ледените кубчета.

— Не се смея — отвърна тя и с неимоверни усилия успя да остане сериозна. — В училището за медицински сестри ни учеха, че не е необичайно за мъжете да изпитват временна… ъ-ъ… Съществуват много фактори, които могат да причинят…

— Аз нямам никакъв проблем — изръмжа Тайлър. — Ела тук и сама виж, ако не вярваш. Ела, ела.

— Вярвам ти — бързо отвърна Кари. — Никога не си имал… проблем близо до мен.

— А това, моя приятелко, е съвсем различно нещо. Защо ти например ме възбуждаш в тази задушна кухня, с някаква сладка лимонада, когато обсъждаме действията на убийците психопати, докато Гуенда… в обстановка, предразполагаща към любов… ме остави напълно равнодушен?

— Трябва ли да отговори на въпроса ти? — Кари почувства как лека топлина пропълзя по тялото й.

— Мисля, че това е ирония на съдбата.

На лицето й се появи онази несравнима усмивка, която караше сините й очи да заблестят като диаманти. Тайлър я съзерцаваше онемял. Усмивката й сякаш докосваше най-дълбоките кътчета на душата му, които никой досега не беше достигал.

И двамата извърнаха погледи едновременно, но създалата се невидима връзка между тях остана.

— Наистина ли лимонадата е отвратително сладка? Ще ти дам…

— О, да, бих предпочел нещо друго. — Той протегна крака под масата и коленете му я докоснаха.

Кари не помръдна. Не искаше да изглежда като недостъпна девственица, особено след като вече я беше накарал да се държи като страстна дива котка.

— Но ти няма да ми дадеш каквото искам, нали? — Тайлър пресуши чашата и се изправи. — Ако си тръгна сега, ще успееш ли да заспиш, или ще лежиш, вцепенена от страх, ослушвайки се за някой маниак, който ще скочи през прозореца?

Кари премигна. Точно така беше, докато в един момент не издържа и запали всички лампи.

— Лицето и очите ти са много изразителни — каза той. — Или моето умение да разгадавам мислите на хората е особено изострено тази вечер. Искаш ли да остана?

— Тайлър — въздъхна Кари, — не мога да спя с теб.

— Скъпа, не би могла, дори да ми платиш, да ме накараш да остана в задушната кутийка, която наричаш своя спалня. Ще спя при близнаците, в единственото годно за обитаване помещение. Само ми дай възглавница и ще легна на пода.

— О, не мога да те оставя…

Той хвана ръката й и я измъкна от кухнята, като изгаси лампата след себе си.

Въпреки вентилатора, стаята й беше така непоносимо гореща, както си я беше представял. Придружи я само за да си вземе възглавница и одеяло. Слут се беше разположил върху леглото й и дори не помръдна, когато тя се вмъкна под завивките.

За първи път удоволствието от моята компания е отхвърлено в полза на един котарак, развеселено помисли Тайлър. Той се вмъкна внимателно в детската стая. Беше блажено прохладно и тъмно.

Преди да легне, отиде до малките креватчета и се загледа в спящите деца. Емили лежеше по коремче, цялата омотана в розовото си одеялце. Дилън се беше обърнал на лявата си страна и прегръщаше малко плюшено поизвехтяло агънце, а Франклин лежеше по гръб с палец в устата. Изглеждаха толкова малки и толкова невинни. Три деца, безпомощни и зависими. И единственият човек, на когото разчитаха, беше тяхната майка Кари.

Тайлър затвори очи и си я представи в нейното легло, само през една врата от тях. Изглеждаше твърде млада, за да бъде майка на три деца. Беше нежна и крехка, а големите й сини очи напомняха невинността на малката й дъщеря. Но Кари не беше нито безпомощна, нито безсилна. Напротив, съвсем ясно показа, че спокойно може да се грижи за себе си.

Какво правеше той тогава тук, на пода в детската стая? Кари не го помоли да остане, но той знаеше, че би искала. Беше си позволила да стане зависима. Тази вечер тя имаше нужда от него. Но какво толкова привлекателно намирам аз във всичко това, запита се Тайлър, докато се събуваше и подреждаше дрехите си върху малкото пластмасово столче до стената. Хората често искаха различни услуги от него, защото беше Тайлър Тримейн и зад неговата дума стояха парите и силата на името Тримейн.

Същото се отнасяше и до личния му живот. Жените искаха да ги виждат с него заради общественото му положение. Той знаеше, че е привлекателен и добре сложен, често му правеха комплименти за неговия чар. Но никога не се заблуждаваше относно силата на името Тримейн. Можеше да бъде с външност на изрод и наклонности на престъпник и популярността му нямаше да пострада ни най-малко.

Но не си спомняше някой да е искал само него — Тайлър, без привилегиите на фамилията му. Поне не до тази вечер.

Сега той беше просто мъж, от чието присъствие се нуждаеше една млада майка, за да разсее страховете си. Тази вечер се нуждаеха само от него. Не го търсеха нито за пари, нито за сделки или секс. Беше достатъчно да е тук, да лежи на пода. Просто да го има.

През изминалите години беше преминал през различни етапи на развитие. Сегашният беше най-неясен и неопределен. И искрено се надяваше, това да е временно.

— Ух-ох!

Сричките, ясни и отчетливи, достигнаха до съзнанието на Тайлър и го разбудиха. Той отвори очи точно навреме, за да види синьото прасенце, което излетя от креватчето вляво.

— Ух-ох! — извика Франклин отново. Малкият се беше изправил и се целеше точно в него. След прасето полетя и червено мече.

— Добро утро! — Тайлър седна и запрати една по една играчките обратно в кошчето. Малкото момче се разсмя от сърце и ги изхвърли отново, заедно с всичко останало, което се намираше при него. А то, изглежда, не беше малко. Тайлър продължи да ги връща, докато осъзна, че тази игра няма край.

През това време буйният смях на Франклин успя да разбуди и другите. Те се изправиха в кошчетата си, за да наблюдават забавлението. А когато зеленото агънце излетя от креватчето на Дилън, Тайлър разбра, че ако не спре веднага, ще бъде засипан от всичко, до което близнаците успеят да се доберат.

— Добре, добре, стига толкова. — Той се надигна и почувства последиците от твърде кратката и неудобна нощна почивка. Беше се схванал, болеше го цялото тяло, а тримата малчугани насреща му подскачаха и викаха „вземи“ и „ходи“.

Докато чакаше Кари да се появи на вратата, децата ставаха все по-настоятелни в желанието си да изскочат навън. Тайлър взе решение, най-несигурното, което някога беше взимал в „Тримейн Инкорпорейтид“.

— Добре, деца, ще ви пусна — рече колебливо. Вдигна Емили от креватчето. Малката й пижамка изглеждаше много мокра. Същото беше и с братята й. Той се паникьоса. — Вижте, малките ми, съжалявам, но аз не сменям гащички.

Децата не изглеждаха впечатлени. Втурнаха се навън от стаята и Тайлър ги последва, като спря за момент пред спалнята на Кари. Тя спеше, свита в своята половина на леглото, а чаршафите бяха плътно вдигнати до брадичката й.

В сърцето на Тайлър се надигна вълна от нежност. Изглеждаше толкова млада и ангелски невинна, а в същото време сексапилна.

Близнаците вече слизаха по стълбите. Дилън и Франклин благоразумно бяха седнали на земята и се придвижваха стъпало по стъпало на дупетата си. Емили започна да слиза права, но беше нестабилна и той я взе на ръце. Погледна надолу, стълбите изглеждаха безбожно стръмни. Представи си я как пада и я притисна към себе си.

Изведнъж забеляза, че междинната врата е отключена и отворена. Бегло си спомни, че снощи Кари я беше затворила. Как бяха успели децата да я отключат?

— Виждам, че вие тримата се сработвате много добре и ще направите истинска банда — отбеляза той. Техният отговор се нуждаеше от превод, а нямаше кой да му го осигури. Не можеш да отклониш очите си от тези тримата, дори за един страстен поглед към майка им, мина му през ума.

Запъти се към кухнята, като сложи по един биберон в устата на всеки, преди да ги постави на високите столчета, точно както беше видял Кари да го прави. Те бяха жизнерадостни, весели и бъбреха непрекъснато на техния англо-китайски жаргон. Явно се радваха, че той е с тях, че са вън от креватчетата и вече са на столчета. Компанията им беше приятна и забавна. Тайлър откри, че им се усмихва и разговаря с тях, макар да използваха различни езици.

Почувства се по-спокоен и уверен и започна да приготвя закуската. В три пластмасови купички заля овесени ядки с прясно мляко и им ги раздаде с по една лъжица и салфетка.

Емили направи опит да се справи с лъжицата, но млякото се разля, докато я приближаваше към устатата си.

Дилън изобщо не си направи труд с неговата лъжица, хвърли я веднага на пода и бръкна в овесената каша с две ръце. Млякото преля отстрани и той плесна леко в него. Франклин беше по-заинтригуван от салфетката. Пренебрегна всичко останало и започна да изследва странното парче хартия, дори си откъсна крайче, за да го опита.

Котаракът се появи, погледна злобно към младия мъж и протяжно измяука.

— Знам, знам — каза Тайлър, почувствал укора. — Трябваше да сервирам ядките и млякото отделно. А салфетките бяха голяма грешка — допълни той, докато гледаше как Емили потапя своята в паничката, изважда я внимателно и отново я потапя.

Слут скочи върху шкафа и измяука отново. Трите деца изпаднаха във възторг, когато го видяха.

— Маси, маси — извика Емили и почти отлично се справи с произношението. Дилън издаде звук, който наподобяваше мяукане, а Слут му отвърна с два пъти по-силен вик.

Кари влезе в кухнята точно в този момент и се загледа в Тайлър, който беше по гащета и гледаше нещастно ту към децата, ту към мяукащия котарак върху шкафа.

— Гледаш така, сякаш си попаднал в Зоната на здрача — проговори объркана тя.

Открила празните креватчета, бе хукнала към кухнята, без и да помисли за връхната си роба и сега Тайлър я гледаше втренчено.

— Всичко е наред — каза весело той. — С децата се разбираме отлично, но котаракът ме мрази.

— Гладен е. Сега ще му дам закуска. — Кари извади консерва с котешка храна. Слут скочи веднага долу и с мъркане започна да се търка в краката й.

Тайлър не откъсваше поглед от нея. Вече знаеше с какво е била облечена под робата снощи — с къса разкроена нощничка, скромно украсена с дантелена якичка.

Отпусна се в близкия стол. Знаеше, че е в опасност в присъствието на жена в толкова оскъдно и съблазнително облекло. Почувства слабост в коленете.

— Тайлър, много ти благодаря, че остана снощи — каза тя тихо и приближи до стола му. Постави ръка на голото му рамо и усети твърдите мускули под пръстите си. — Заспала съм веднага.

— И нямаше никакви кошмари? — попита дрезгаво той.

— Нито един. Благодаря ти и за тази сутрин, задето им даде закуска. Не мога да повярвам, че съм се успала.

— Кари, седем часът е. Едва ли може да се каже, че е късно.

— Но аз обикновено ги чувам в същата минута, когато се събудят. Не знам как съм спала тази сутрин. — Дали подсъзнателно не е решила, че щом Тайлър е там, той ще се погрижи за малките вместо нея?

— Няма нищо — промърмори той. Сякаш прочел мислите й, той се почувства странно поласкан. — Нямах нищо против. Но когато се стигна до смяната на гащичките…

— Не те виня. — Кари се усмихна, а леко треперещите й пръсти се плъзнаха надолу по ръката му, после се върнаха отново на рамото му, а гърдите й докоснаха гърба му. Лицето й пламна, сърцето й лудо заби. Тя знаеше много добре какво прави, а също така и че не бива да го прави. Но, изглежда, не можеше да се спре. Искаше да го възбуди.

Тайлър я привлече в скута си със светкавична бързина.

— Това движение свърши добра работа снощи и реших да опитам отново — прозвуча дрезгаво смехът му.

— Ще трябва да го включиш в репертоара си.

Тайлър се замисли за сексуалните ритуали, които си беше изработил през годините и внезапно те му се сториха и глупави, и безсмислени. От колко време не беше се наслаждавал истински на целия този процес — среща, ухажване, завладяване и неизбежното обладаване? Снощната сцена с Гуенда доказваше духовната му и сексуална умора.

— Моят репертоар, такъв какъвто беше, изглежда вече не съществува, така както отмря и черно-бялата телевизия — отвърна сухо той. Цялата концепция на свободен безгрижен плейбой му се стори абсурдна и остаряла. Клише, което се бе превърнало в своя собствена карикатура.

— Да не би самочувствието ти да е пострадало от това, което се е случило или по-скоро не се е случило с… Как й беше името? Гризелда? — подхвърли Кари.

Тайлър почувства саркастичната нотка и се усмихна.

— Името й е Гуенда — услужливо й припомни той.

— Разбира се, Гуенда. — Кари реши, че мрази името. Както и това на Ранди. Тя се размърда леко и съвсем осезателно усети силата на мускулестите му бедра. Притисна се към него и пулсираща топлина премина през тялото й.

— Може би трябва да се обадя на Гуенда с добрата новина, че моят проблем е бил временен. — Тайлър хвана ръцете й, които бавно и съблазнително галеха гърдите му. Въпреки че я държеше, тя раздвижи сладострастно тялото си.

Той изръмжа, напрегнат и възбуден, жаден да се поддаде на изкушението, което му предлагаше младата жена.

— Сладка, невинна малка Кари — произнесе през зъби. — Имаш ли някаква представа какво ми причиняваш?

Кари пламна. О, да, знаеше. Всъщност идеята беше изцяло нейна. Тя не беше толкова наивна. При това знаеше и точното нарицателно за жените, които се държаха по този начин. Но преди да срещне Тайлър Тримейн, никога не бе давала повод да я обвинят, че се държи като такава.

— Не те прелъстявам — промърмори тя, като без да иска изрече мислите си на глас. В крайна сметка изкушението предполагаше някакъв преднамерен план на действията, а тя нямаше такъв. Съвсем импулсивно искаше да го възбуди, да го накара да й отговори.

— Напротив, точно това правиш — възрази Тайлър. — Въпросът е защо? Защо, Кари? — Той подразни лекичко ухото й, зъбите му захапаха меката мидичка, преди да обсипе с целувки гладката нежна извивка на врата й. — Дали не се опитваш да ме възбудиш само заради удоволствието да ме отблъснеш след това?

Думите му й подействаха като студен душ.

— Не! — извика тя толкова рязко, че близнаците спряха експериментите си със закуската и впериха погледи в нея. Тя скочи като изстреляна.

— Не, не, не! — отекна като ехо Емили. Гласът й беше изпълнен с неодобрение.

— Не! — изрева възбудено Дилън.

Франклин, който тъкмо беше облял лицето си с мляко, избухна в сълзи.

— Той мисли, че му се караме — обясни Кари и се втурна да успокоява сина си.

Тайлър се намръщи. Не искаше да пусне Кари, не желаеше да приключи разговора, който обещаваше да стане твърде интересен. Тялото му пулсираше от напрежение. Той искаше… Беше очевидно какво искаше, както и че няма да го получи. Не и докато тримата малчугани бяха наблизо.

Мъжът се изправи с въздишка. Вече се чувстваше изтощен и емоционално изчерпан, а още нямаше седем и половина. По-късно реши, че физическото му и духовно състояние през последния уикенд определено са си казали думата, за да й направи неочакваното предложение.

— Имаш ли желание да поплуваш с малчуганите в моя басейн?

— Да не би да правиш ново увеселение тази вечер?

— Не, ще бъдем… само ние петимата.

Кажи не, Кари, заповяда си тя. Не можеш да откъснеш ръце от този мъж, когато си близо до него и той го знае. Ако поиска и когато поиска, може да разпали огъня в кръвта ти и ти ще се стопиш като пролетен сняг от слънцето. А как ще направиш съвместимо всичко това с неувяхващата ти любов към Ян?

— Наистина не мисля, че… — Тя нервно прехапа устни.

— Имам спасителни жилетки за децата. С тях няма да потънат и двамата ще успеем да се справим и в най-дълбокото.

Аз дори не помислих за спасителни жилетки за децата! Но Тайлър се сети за това. Кари беше ужасена, че мисли за секс, а не за безопасността във водата. Загубила сигурността си, беззащитна, тя се чу да казва колебливо:

— Добре… Ще наминем.

— Ще ви се обадя, щом се прибера. — Тайлър сложи ръка върху русата главичка на Емили, а с другата разроши Дилън. — Трябва да побързам. Имам среща в града след по-малко от час.

Срещата протече гладко, а резултатите бяха благоприятни за корпорацията. Тайлър и брат му излязоха от кантората в обедната горещина.

— Предвижда се този уикенд да бъде много горещ — отбеляза Коул. — Предполагам, ще отидеш на плажа…

— Не, няма да ходя на плаж тази седмица — прекъсна го Тайлър. Брат му го погледна изненадано и той добави бързо: — Аз… Имам други планове.

— Как се казва тя? — пошегува се Коул. Тайлър му се усмихна добродушно и братски го потупа по рамото. Нямаше намерение да запознава брат си със своята странна връзка… Коул щеше да реши, че е абсурдно, както всъщност смяташе и самият той.

— Хей, Коул, откъде купихте за децата онези оранжеви спасителни жилетки за плажа? — попита Тайлър.

— Моля? — Коул очевидно реши, че не е разбрал добре въпроса и премигна озадачено срещу брат си.

— Вършат работа и в басейн, нали? — продължаваше Тайлър. — Откъде ги купи?

Изумен, Коул изреди имената на няколко магазина.

— Благодаря! — Тайлър тупна брат си по гърба. — И в случай, че не те видя повече днес, приятно прекарване на уикенда.

— Благодаря. — Коул не снемаше очи от брат си. — С Челси възнамеряваме да заведем Даниъл и бебето на плажа.

Тайлър си представи близнаците, пясъка и се усмихна.

— Ще се забавляват чудесно. Вероятно ще се опитат да ядат пясък. — Щом имаха желание да пробват вкуса на салфетките, несъмнено щяха да опитат и от него.

— Какво? — Коул беше окончателно объркан. — Няма ли да ми кажеш колко ужасно се пътува с бебета? А теорията ти за това колко е глупаво да водиш малки деца където и да е?

— Трябва просто да упорстваш, братко. Хлапетата са много по-умни, отколкото си мислят възрастните. — С тези думи Тайлър се насочи към гаража и остави брат си да стои онемял на тротоара с широко отворени очи.