Барбара Бозуел
Троен шанс (5)

Пета глава

— Не, разбира се, че не — възрази Кари.

— Сигурна ли си? — присви очи той.

— Това беше само целувка и… толкова. — Пулсът й се ускори. Тайлър беше прав, чувстваше се несигурна, но реши да се защити. — Отдай го на биологията. И двамата сме възрастни хора. Ще ни мине.

— Вярно, чиста химия. — Тайлър сви рамене. — Не означава нищо. Радвам се, че го разбираш. — Той говореше съвсем спокойно, дори се забавляваше.

— И аз се радвам, че ти го разбираш — отвърна бързо тя. — Защото аз обичам Ян и никога няма да обичам друг.

— Доволен съм, че сме честни един към друг, Кари — кимна разбиращо той. — Ти ми харесваш и децата ти са страхотни, но аз никога няма да се обвържа с теб. И дума не може да става. Не искам готови деца. Нямам желание да играя ролята на заместник татко, дори временно.

— Е, със сигурност аз също не искам да се срещам с теб. — Кари беше ужасена. — Не искам да се срещам с никого, никога.

— С никого? Никога? — Той беше изненадан от категоричността.

— Хората се срещат, когато търсят някого, с когото да се обвържат, а аз вече приключих с тази част от живота си.

— Има огромна разлика между среща и обвързване — обясни Тайлър търпеливо. — Аз харесвам компанията на жените, но нямам желание да се ангажирам сериозно, поне на този етап. Не и за години напред. Казах точно това и на баща ми, и на брат ми онзи ден, за хиляден път — добави той с въздишка.

Кари премести към него чиния с дебел сандвич.

— Изглежда държат да те задомят?

— Напоследък това като че ли е единствената ни тема за разговор. — Тайлър се намръщи. — Вече ми се повдига.

— Кажи им, че не желаеш да се жениш… и бъди твърд — посъветва го Кари. — Когато моето семейство започне да ми намеква, че трябва да потърся баща на децата си, аз им заявявам недвусмислено, че нямам намерение да се омъжвам.

— А защо не? — полюбопитства Тайлър. — От практична гледна точка може да ти е от полза, ще ти даде финансова сигурност.

— Говориш като родителите ми — направи гримаса тя. — Но погледнато реално, кой мъж ще иска да отглежда три деца, които не са негови?

— Но ти си много млада и привлекателна, Кари.

— Не искам да гледат на моите деца като на задължително допълнение, което върви в пакет с мен. Държа те да бъдат ценени и желани заради самите тях. Ти го каза съвсем точно, не искаш вече готови деца. Никой няма да има нищо против да има собствени, но няма да се занимава с чужди.

Тайлър погледна към тримата близнаци, които бърбореха помежду си и се смееха щастливо, докато се хранеха с малките си пръстчета. Бяха умни, мили и симпатични. Въпреки че никога не беше се интересувал от деца, виждаше колко привлекателни са малките Уилкокс. Беше тъжно да си помисли, че никой мъж няма да ги иска, всъщност беше дори потискащо. И той реши да мисли за друго.

— Аз вече имах съпруг. Името му беше Ян Уилкокс и загина преди две години, когато пиян тийнейджър мина на червена светлина и удари колата му.

— Ян е загинал при катастрофа? — Тайлър стана и закрачи неспокойно из стаята. — Майка ми умря по същия начин. Ударили колата й отзад, докато се опитвала да направи ляв завой и я изпратили под колелата на шестнайсеттонен камион. Беше само на двайсет и девет — добави той.

— Ужасно е — промълви Кари. — Сигурно си бил съвсем малък.

— Почти на пет. Петият ми рожден ден беше три седмици след нейното погребение. Все още си спомням как ме караха да духна свещичките и да си пожелая нещо. — Той сви рамене. — Аз, разбира се, си пожелах тя да се върне при мен.

— Помниш ли я?

— Бегло. По-скоро откъслечни образи, отколкото цели спомени. — Тайлър погледна към близнаците. — Може би имат повече късмет, като не познават изобщо баща си. Поне няма да им се налага да преживяват неговата загуба. С братята ми имахме много трудни моменти.

— О, Тайлър, толкова съжалявам — импулсивно протегна ръце тя и го прегърна. Беше съвсем естествено по този начин да изрази съчувствието си към самотното дете, което някога е бил.

Той се поколеба за момент, а след това ръцете му я обгърнаха.

— Всичко е наред — каза тихо той. — Беше много отдавна. Остана само любопитството за това, което можеше да бъде, ако не беше злополуката.

— Вероятно по същия начин ще се чувстват и близнаците — промълви тъжно Кари. — Как ли би могло да бъде другояче? Горкият Ян. Той заслужаваше да го помнят и обичат.

— Съжалявам, че не познават баща си — промърмори Тайлър. Устните му докоснаха копринените й руси коси. Почувства, че му се завива свят.

Кари притвори очи и инстинктивно се сгуши в обятията му. Искаше да облекчи болката на малкото момче, но тялото й откликваше на мъжа, в когото се бе превърнало. Чувстваше се така добре в прегръдките му. Пръстите й го галеха успокояващо и изведнъж почувства как ръцете му я притиснаха.

— Здравей, Кари! Мислех да намина и… — Алекса спря задъхана на прага на кухнята.

Кари и Тайлър бяха така погълнати от себе си, че не бяха усетили влизането й. Сините й очи се разшириха от учудване, а устата й комично се изкриви. Двамата се отдръпнаха стреснато един от друг.

Кари поруменя. Внезапно осъзна колко оскъдно беше облеклото им — както нейното, така и на Тайлър. Видя се през очите на сестра си.

— Ние… не те чухме да влизаш, Лекса — едва проговори Кари.

— Очевидно — изсумтя Алекса.

— Не е това, което си мислиш — добави бързо Тайлър. Чувстваше се несправедливо обвинен. Прегръдката им с Кари беше съвсем невинна — двама приятели, които си съчувстваха, но Алекса ги гледаше обвинително. — По дяволите! — промърмори той.

— По дяволите! — наруши тишината малкият Дилън, имитирайки съвсем точно интонацията на Тайлър.

— Не реагирай на думите му — предупреди бързо Кари. — Ще ги забрави, ако няма някаква реакция. Но ако се засмееш или му се скараш…

— … всички ще го прибавят в речника си — заключи Тайлър. — Това трио явно обича публиката. — Той пристъпи към Дилън и взе малко гроздче от масата. — Хей, Дилън! — извика весело.

— Хей! — повтори малкият, пъхна едно зрънце в устата си и се усмихна на Тайлър.

— Децата са толкова непосредствени, стига да успееш да влезеш в тона им — каза той самодоволно. Кари и Алекса се спогледаха. Очевидно Алекса изгаряше от нетърпение да остане насаме със сестра си, за да й се скара.

— Кари, може ли да поговоря с теб? — попита Алекса, с което затвърди неговото предположение.

— Сигурно намекваш, че трябва да си тръгвам — каза Тайлър и внезапно реши, че ще остане. Седна на масата и се зае със сандвича.

На жените не им остана нищо друго, освен да последват примера му.

— Реших, че не си успяла да се наспиш снощи от онзи кански шум — заобяснява Алекса. — Дойдох да погледам децата, докато дремнеш малко. — Тя разроши косата на Франклин. — Освен това тези дяволчета ми липсват.

— Алекса се грижи за децата през уикендите, когато съм на работа — обясни Кари на Тайлър.

— Да, да, спомена ми за това снощи — отвърна той.

— Снощи ли? — отекна подозрително гласът на Алекса.

— Снощи бях тук, за да помогна на Кари да се отърве от едно тяло — прошепна той поверително. Алекса беше шокирана.

— Не му обръщай внимание. Той обича да дразни хората. По-лош си от Бен.

— Като стана дума за Бен… — Алекса сниши глас. — Обадих му се тази сутрин, за да го попитам дали не иска да дойде с мен, но той не беше сам. Запознал се с някаква жена на име Ранди на забавата на твоя съсед. — Тя стрелна с неодобрителен поглед Тайлър. — И са завършили нощта у Бен.

— Бен се е прибрал с Ранди? Сериозно? — Любопитството му беше възбудено, но в тона му не се чувстваше ревност. Интересно! Вечерта беше ухажвал Ранди с мисълта самият той да прекара нощта с нея и следователно би трябвало да е раздразнен, като чуе, че е била в прегръдките на друг мъж.

Но не чувстваше нищо. Срещна погледа на Кари и тялото му потрепери. Тези несравними сини очи му въздействаха по-силно от мислите за сексапилната отзивчива Ранди.

— И как е преживял Бен нощта с Ранди? Или не му бяха останали сили да разказва? — Тайлър се гордееше със способността си да налучква подходящия тон.

— Защо сам не попиташ Бен? — предложи мило Кари. — Ще можете да споделите впечатления.

— При този не твърде деликатен намек мисля, че ще трябва да се сбогуваме. — Тайлър преглътна последната хапка и стана. — Да, да, крайно време беше да си тръгна.

И бързо излезе, сподирен от дивите възгласи „чао, чао“ на децата. Кари и Алекса останаха дълго загледани една в друга.

— Един въпрос, Кари. Знаеш ли какво правиш? Какво, за бога, става между теб и Тайлър Тримейн?

— Между нас няма нищо. Той просто беше отегчен от приятелите си и дойде тук. Това е всичко.

— Ти беше в прегръдките му, Кари — припомни й тя. — Това лекарство срещу скуката ли беше?

Кари сви рамене и продължи да изучава шарките на покривката. Беше й трудно да срещне изпитателния поглед на сестра си.

— Говорехме си… — Тя замълча и си пое дълбоко въздух, нямаше желание да споделя. — Разговаряхме за близки хора, които сме загубили. Тайлър е бил дете, когато е загинала майка му.

— Кари, ако имаш нужда да говориш за загубата на Ян, ще ти препоръчам срещите на групата „Родители без партньори“ или някоя друга. Но не и мъж като Тайлър Тримейн!

— Всъщност той е приятен човек, Алекса.

— Кари, ти не го познаваш. Виждаш това, което той ти представя. Този тип мъже не допускат никога жените близо до себе си, въпреки че с удоволствие използват епизоди от живота си, за да бъдат интересни. Предполагам, получил е достатъчна доза съчувствие от теб за трагичната смърт на майка си. Горкото малко сираче.

Кари поруменя при мисълта за собствената си реакция.

— Така беше, нали? — кимна всезнаещо Алекса. — Вероятно има сценарий, който следва. Какъв ли ще е следващият епизод? Може би някоя сърцераздирателната история за любимото му малко куче, което е избягало? Или по-лошо, за любимото кученце, изгонено от строгия баща или злата мащеха.

— Цинична си, Алекса. — Кари започна да сипва сладолед в пластмасовите купички на децата. — Много се съмнявам, че има някакъв план. За какво да си прави труд? Ние сме приятели.

— Ха, приятели! Кари, помниш ли Райън Касиди?

— Разбира се. Касиди беше истински негодник, Алекса, но мисля, че заради него не гледаш обективно на останалите. Ти приемаш автоматично, че всички мъже са студени, безсърдечни и коварни като него. Не е така, Алекса.

— Може би. Но ти страда достатъчно. Не искам да се забъркваш с някой, който ще разбие сърцето ти.

Така както бяха разбили нейното. Кари загледа замислено сестра си. Сърцата можеха да страдат по различен начин. Това, което бе преживяла Алекса с Касиди, я промени напълно. Направи я черногледа, отне й способността да вярва в живота. Въпреки че загубата на Ян беше тежък удар за Кари, отношението й към света не се промени. Тя все още вярваше в силата на любовта, защото знаеше, че Ян я беше обичал и никога не би я напуснал по свое желание. Това беше успокоението, което липсваше на Алекса.

— Не се тревожи за мен, Алекса. Няма да се забърквам с никого — увери тя сестра си. — А сега ми разкажи за Бен!

— Вбесена съм и му го казах. Не можем да позволим на брат ни да се превърне в студен и пресметлив мъж като… като Райън Касиди. — Тя погледна Кари. — Или Тайлър Тримейн.

Кари си спомни онези две изгарящи целувки с Тайлър и цялата пламна. Може и да не беше запозната с поведението на пленителните негодници, но знаеше едно: тя не беше жертва на Тайлър, а съучастник. Ако той се беше възползвал, същото се отнасяше и за нея.

Емили хвърли празната си купичка на пода, съобщавайки, че сладоледът вече е „свъшил!“. Възхитен, Франклин я последва, а Дилън бързо се присъедини към тях. Кари се зарадва, че децата насочиха мислите й в друга посока.

Двете сестри приготвиха хлапетата за следобедния сън. Името на Тайлър Тримейн не се спомена повече до края на деня.

 

 

Температурите се бяха вдигнали над трийсет градуса, необичайно високи за Вашингтон. Кантората и колата на Тайлър се поддържаха с климатична инсталация и въпреки това, когато се прибра, трябваше да вземе душ. После навлече удобни къси панталони и стара памучна риза.

Погледна часовника си. Беше седем и четирийсет. Вечерното съвещание беше приключило набързо и ето че си беше вкъщи, в понеделник рано вечерта и без ангажименти. Имаше куп приятели, на които можеше да се обади и те щяха да се радват да го видят и да изоставят всичко заради него.

Но тази перспектива не го привличаше достатъчно тази вечер.

Взе найлоновия плик с подаръка, измъкна се през задната врата и се насочи към процепа в живия плет, който го разделяше от неугледния двор на Кари Уилкокс.

Не се запита какво прави или защо. Когато нямаш отговор, по-добре е да не задаваш въпроси.

Кари беше в кухнята и тъкмо си наливаше чай с лед, когато Тайлър се появи на вратата. Вълна топъл въздух от вентилатора в стаята разроши косата й.

— Здравей! — Усмивката озари цялото й лице, сините й очи светеха топло. За момент той остана като хипнотизиран. Косата й беше вързана високо на тила. Носеше къса свободна тюркоазна роба без ръкави. Той почувства главата си необичайно празна и не знаеше какво да каже.

— Аз… Виж какво намерих днес. — Той извади едно гумено пате от плика, същото като играчката, причинила вчера конфликта между Франклин и Дилън. — През няколко месеца инспектирам нашите магазини и забелязах това пате на детския щанд. — Той бръкна в плика и извади още едно пате. — Купих две еднакви, за да има за всеки. Три деца, три патета. — След като веднъж заговори, изглежда, вече нищо не можеше да го спре. — Мислих върху това, което каза, че хлапетата трябва да бъдат приятели, а не съперници. Има логика. По-добре да си помагат, отколкото да си изкарват душата един на друг.

— Благодаря ти за патетата, децата ще се зарадват.

— Къде са малките страшилища? Ужасно тихо е тук.

— В леглата. Лягат си в седем и половина. След това още известно време си бъбрят в креватчетата, докато се успокоят и сигурно са още будни. Искаш ли да се качиш да ги видиш?

— Не, не е необходимо. — Той се облегна на вратата. — Значи имаш малко свободно време без някой да ти се мотае в краката? Какво смяташ да правиш?

— Обикновено гледам сериала по телевизията — сви рамене тя.

— Аз рядко гледам телевизия — призна Тайлър. — При това само търговските реклами на „Тримейн Инкорпорейтид“ или други, които ми помагат да бъда в течение на работата.

— Значи за теб гледането на телевизия е работа, а не почивка. За мен е повод да седна. — Тя погледна часовника. — Ще направя пуканки, преди да започне шоуто.

Без да обсъждат дали той ще остане, или не, когато Кари донесе купата с пуканки, седнаха заедно един до друг на дивана.

В стаята беше тъмно и задушно. Тайлър се облегна удобно.

— Мислех, че старият Уилкокс има климатична инсталация.

— Не. Има едно устройство на прозореца в стаята на децата, но то е единственото в къщата. Бен обеща да купи на старо и за моята спалня, но изглежда, дълго ще караме с вентилаторите.

— Този не върши никаква работа. — На Тайлър му беше горещо, стана раздразнителен. Топлината винаги му влияеше зле.

Кари подви крака и загледа синия екран, като от време на време посягаше към купата. Тайлър се размърда неспокойно. Беше смешно да стои тук, изпотен и отегчен, когато в удобната му и прохладна къща имаше цял арсенал за развлечения. Направи няколко пренебрежителни коментара за горещината, след това още няколко за програмата по телевизията, а по-късно буквално се нахвърли върху рекламите на някаква конкурентна фирма, изпълнени със сантиментална музика, кучета, деца и високоуважавани граждани.

— Това е пример за безсрамен манипулативен рекламен сценарий, който няма нищо общо с продажбата на лекарства! — изръмжа той срещу екрана.

— Да, но грабва вниманието ти — отбеляза Кари. — Мисля, че е много мило една баба да купи сладолед за момченцето, за бебето и за кучето.

— Но тази верига от магазини дори не продава сладолед! — изфуча Тайлър. — Аптеките на Тримейн имат по-ниски цени, по-ефективно обслужване…

— И много скучни реклами — вмъкна закачливо Кари.

— Скучни? Скучни?! Как? Нашите реклами са първокласни… Дават информация, ненатрапващи са, насочени са към разума на клиента, към неговия джоб, а не дърпат струните на сърцето му. Един Господ знае колко влагаме…

— Само се шегувам. Сигурна съм, че е както казваш.

Това не беше отговорът, който изпълнителният вицепрезидент на фирмата искаше да чуе.

— Моето мнение за нашите реклами няма значение. Важни са потребителите… Зрителите като теб… До тях се опитваме да достигнем. Мислех, че усилията ни са ефективни. Правили сме проучвания, които показват…

— Шшт. Шоуто продължава. — Кари отново насочи вниманието си към екрана, безразлична към изследванията на фирмата.

Тайлър се почувства засегнат. Последния път, когато му казаха да замълчи, беше… Боже мой, не си спомняше кога е било. Може би изобщо не се беше случвало преди. Хората поглъщаха нетърпеливо всяка негова дума, търсеха мнението му, възхищаваха се на възгледите му, дори го цитираха! При това, никога в живота си не беше прекарвал цяла вечер с програмата на централната телевизия! И то в стая, душна като оранжерия.

— Аз си тръгвам — изправи се той.

— Чао, Тайлър! — Кари дори не свали очи от екрана. — Благодаря ти още веднъж за патетата.

— На теб ти е все едно дали ще си тръгна! — обвини я той.

— Ще се радвам да останеш, но щом ти е неприятно тук, по-добре е да си отидеш. — Тя отвърна очи от телевизора.

— Искаш ли да остана, или не?

— Е, да, ще ми бъде приятно да си тук, но само ако ти желаеш — каза бавно тя, като подбираше много внимателно думите си, сякаш разговаряше с непредсказуем психопат.

— Престани да ме покровителстваш! — тросна се той. — Щом искаш да остана, накарай ме да поискам да остана!

Очите на Кари се разшириха. Тя посегна към пуканките.

— Хм, заповядай, вземи си — предложи му тя.

— Как мога да откажа на такова мило предложение? — надделя чувството му за хумор и той се засмя. Седна на дивана и въздъхна демонстративно.

— Тайлър, имал ли си куче, когато си бил малък?

— Не, нямах желание. Единствената ми грижа за някое животно е била да нахраня онзи маниакален котарак.

— Слут е горе и спи на моето легло — каза Кари, като използва името, което тя му беше дала. Почувства облекчение, че Алекса не излезе права за сърцераздирателната история за кучето. — Този котарак обича топлината. Никога не му става твърде горещо — добави тя весело.

— Даа, казах ти, че е луд. Но не повече от мен. — С тези думи Тайлър я привлече на коленете си.