Барбара Бозуел
Троен шанс (10)

Десета глава

Изведнъж Кари осъзна, че от доста време ги следва скъпа спортна кола. Не можеше да бъде друг, освен Тайлър.

Очевидно търсеше обяснение, което тя се надяваше да избегне. Докато стигне до къщата, нервите й се изопнаха до крайност.

След няколко секунди до тях спря и черната кола. Тайлър бързо изскочи от нея.

— Благодаря ти, Конър — извика и тръшна вратата.

— Конър ли те докара до тук? — попита неволно Кари. Беше решила да смрази Тайлър с ледено мълчание, но плановете й се провалиха. — Значи приемаш услуга от доведения си брат, макар да смяташ, че интригантства срещу теб?

— Да — кимна глупаво той, — това може да ти покаже колко…

— Това ми подсказва, че си готов да използваш всеки за своите цели — прекъсна го Кари, — и приятели, и врагове.

Двамата разкопчаха коланите на децата в напрегнато мълчание и ги поведоха към къщата. Емили се беше хванала за Тайлър като маймунче и когато Кари посегна да я вземе, малката предателка писна в знак на протест.

— Не се тревожи, скъпа, Тай ще остане с теб — каза той на детето, а в същото време гледаше към Кари.

— Отдавна мина времето им за лягане, но първо ще трябва да вечерят, след като не получиха нищо за ядене на твоя фалшив пикник — заяви студено Кари.

— Франклин успя да хапне — отговори провлечено Тайлър. — Видях, че си взе от аранжировката с цветята на Нина.

— Мислиш, че е много весело, нали? За теб няма значение, че стоях унижена там, без покана и… Било е част от твоя отвратителен малък план, предполагам. Да шокираш нищо неподозиращите си роднини…

— Кари, ставаш мнителна. Не съм…

— Тайлър, просто млъкни! — Гласът й беше тих, за да не чуят близнаците, но гневът й остана неприкрит.

Тайлър я наблюдаваше, докато тя приготвяше храната. Беше като обтегната струна. Не пророни нито дума и не го погледна, докато не сервира на децата.

Най-накрая се обърна към него. Сините й очи бяха ледени.

— Още ли си тук? — попита тя с не по-малко студен тон.

— Никъде няма да ходя, Кари. — Той скръсти ръце и се облегна на шкафа. Позата му беше привидно спокойна, но не можеше да се каже същото за бушуващите в него чувства.

— Играта свърши, Тайлър — каза тя безизразно.

— Имаш ли нещо против да ми обясниш за коя игра става дума? За играта на гоненица ли? Ти тичаш, аз те преследвам. Или на криеница? Ти се връщаш тук, за да се скриеш и аз те търся.

— Не, на гатанки — рязко отвърна Кари. — Аз трябва да открия каква роля играеш сега. Няма значение, не мога да позная. Ти си твърде добър актьор. Отказвам се. Нашето приятелство… или каквото беше там… приключи. Няма да ти позволя да използваш мен и децата. Отсега нататък няма да идваш тук, за да си убиваш времето, докато чакаш да ти дойде желанието за светски контакти.

— Опитваш се да ми кажеш, че не искаш повече да ме виждаш? — погледна я невярващо Тайлър.

— Не се опитвам, а направо ти го казвам!

— И само заради един глупав пикник… Кари, чуй ме — процеди през зъби Тайлър. — Нина ме покани за празника и каза, че баща ми настоявал да отида, което означаваше задължително да съм там. След това аз престанах да я слушам. Изключих напълно. Предположих, че ще има пикник, както миналата година. Може би ми е казала, че ще бъде бал, но аз не съм обърнал внимание. Реших да взема теб и децата, защото исках семейството ми да знае, че…

Тайлър замълча сепнат. Това, което щеше да каже го шокира не по-малко, отколкото би шокирало и Кари, ако го беше изрекъл. За малко да спомене, че е искал да запознае семейството си с жената и децата, с които прекарва свободното си време. Да им заяви, че има сериозна връзка с Кари Уилкокс, майка на три деца. Беше влюбен в жена, с която дори не беше спал! А тя в момента го гледаше почти с омраза. Вече му каза, че не иска да го вижда.

— И това ако не е кошмар… — Той издърпа стола и се отпусна тежко на него.

— Най-накрая почти признаваш, че се отнесе жестоко и абсолютно безчувствено…

— Признавам, че обърках всичко, като сметнах проклетия бал за пикник. Но все още не виждам защо ме нападаш така яростно, Кари. Съжалявам, че те поставих в неловко положение пред останалите. Искрено те моля да ми простиш. Но ти също ми дължиш извинение. За несправедливите, неверни и безпочвени обвинения.

— Не виждам нещата по този начин. — В главата й цареше хаос от гняв и болка. — Най-добре е да си тръгнеш.

— Така ли мислиш? Чудя се как ли ще го приемат децата?

— Ако се опиташ да ги намесиш, само ще докажеш, че си готов да използваш всичко за своите цели.

— За моите цели ли? — Колко жалко, че и самият той не знаеше какви са те.

Кари смяташе, че е планирал всичко, стъпка по стъпка, за да изнесе представлението пред роднините си. Дали щеше да се изненада, ако разбереше, че за пръв път в живота си той беше излязъл от равновесие. Влюбен за първи път! И докато Кари изглежда, имаше отговор на всички въпроси, той нямаше нито един. Обзе го гняв. Да, но тя точно това не знае. Гордостта му изискваше да се преструва на по-черен и от дявола и точно за такъв го мислеше тя.

Той излезе тихо от стаята, за да не привлече вниманието на близнаците. Знаеше, че няма да го пуснат да си тръгне. Хлапетата го обичаха, въпреки че тяхната свадлива, влудяваща майка беше решила, че той е техен враг.

Вероятно трябва да стои на пост до гаража си, в случай че брат й Бен се промъкне с пакет захар. Той може би не правеше разлика между действителните и въображаемите негодници. Изпълнен със справедливо възмущение, Тайлър се прибра с гръм и трясък вкъщи.

Потъна в спокойствието на дома си, но не издържа дълго. Изведнъж усети, че абсолютната тишина го подлудява. Пусна един от любимите си компактдискове, за да прогони призраците, но липсата на глъч и смях, дори на детски крясъци, правеха мястото бездушно и безлично. Той се загледа към къщата в съседния двор. Не, това не е депресия. Той просто се възстановява. Ще си отпочине и ще се радва на своето завръщане към предишния си живот, който така глупаво беше изоставил от няколко седмици.

 

 

Два часа по-късно, когато телефонът иззвъня, Кари бързо вдигна слушалката.

— О, здравей, Алекса — опита се да скрие разочарованието си тя. Надяваше се, молеше се да е Тайлър.

— Исках да те попитам как мина вечерта, срещата с фамилията и всичко останало, но предполагам, че не съм избрала подходящ момент — извини се Алекса.

— Няма нищо. Вечерта беше ужасна, направо кошмарна. И най-лошото е, че съвсем прекалих. — Кари преглътна буцата, заседнала в гърлото й. — О, Алекса, аз изгоних Тайлър. Казах му, че не искам да го виждам повече и той… Той си отиде, Алекса! Но моля те, без поучителни лекции. Бездруго ще ги чуя от Бен — опита да се пошегува.

— Искаш ли да дойда при теб?

— Не, ще… се оправя. — Алекса заслужаваше малко почивка. — Да, да, наистина. — Кари се надяваше, че гласът й звучи убедително. — Ще почета малко, преди да си легна. Не се безпокой за мен, Алекса. Обещай ми, че няма да се тревожиш.

Алекса се обади на Бен веднага щом затвори.

— Искам само да те предупредя да не изпадаш в многословия за Тайлър, когато се отбиеш при Кари. Двамата имат проблеми.

— Но това е ужасно! Какво се е случило?

— Не знам нищо, с изключение на това, че Кари съжалява за постъпката си. Но в същото време тя изглежда не му вярва достатъчно, за да му се обади и да се извини.

— Те се обичат, сигурен съм. Като че ли имат нужда от малко външна помощ, а?

— Престани да говориш глупости — скара му се Алекса. — Не принуждавай Кари да страда допълнително.

— Не съм и помислял — възрази енергично Бен. — Аз искам Кари да е щастлива също толкова, колкото и ти, Алекса.

— Знам, Бен.

 

 

Кари облече синята копринена нощница, която наподобяваше широка мъжка риза и се разположи на дивана със списание в ръка. Десет минути по-късно на вратата се позвъни.

С треперещи колене и разтуптяно сърце тя приближи и погледна през шпионката. Навън стоеше Тайлър.

— Реших да ти дам още една възможност — каза мъжът в момента, в който тя отвори вратата.

Беше доволен от начина, по който звучеше гласът му — хладен и спокоен, в пълно противоречие с разтърсващите го през последните два часа тръпки, докато обикаляше нервно из къщата и се опитваше да си представи живота без Кари. Въпреки това му беше трудно да преглътне мъжката си гордост. Все пак бе направил първата крачка и сега стоеше напрегнат на вратата. Ако тя го отпратеше отново…

— Смешно, наистина. Аз се канех да ти кажа същите думи — отвърна Кари с трепещ глас. Бликналите в очите й сълзи проблясваха в полумрака.

— Хм, така ли? — Тайлър пристъпи навътре, затвори плътно вратата след себе си и я заключи.

— Аз… възможно е да си помислил, че е пикник — промърмори Кари, без да вдига очи от земята.

— Значи си склонна да приемеш варианта, че не си станала жертва на пъкления ми план?

— Да — прошепна тя. — Обичам те, Тайлър. — Обви ръце около врата му и се повдигна на пръсти, за да го целуне.

— Знам — прекъсна я той с дрезгав глас. — Знам, любима!

Мъжът жадно се притисна към нея. В главата й избухнаха фойерверки, когато усети вкуса на устните му. Толкова отдавна не я беше целувал и така дълго потисканото желание се надигна властно в нея и отприщено отведнъж, бурно завладя цялото й същество.

Тайлър беше сдържал своя копнеж седмици наред и сега тялото му пулсираше лудо под напора на всепоглъщащата го страст.

Устните му бяха горещи, твърди и властни, а сърцето на Кари сладостно се сви, когато разбра, че и той като нея едва успява да се владее. Целувката им стана по-страстна и скоро, много скоро това вече не им беше достатъчно.

С приглушен стон Тайлър повдигна нощницата й и дланите му обхванаха бедрата й, плъзнаха се по тялото й и спряха върху закръглените й гърди. Пръстите му подразниха връхчетата им, които станаха така твърди и чувствителни, че й се искаше да изкрещи от пронизалата я еротична наслада.

Обливаха я все по-бурни вълни от желание, разпалваха я, дишането й се накъсваше от сподавените стонове, а тялото й ставаше все по-отзивчиво. Прикована в силната му прегръдка, тя усещаше как желанието му нараства и предизвикателно притисна тялото си към него. Устните му се откъснаха само за миг и отново се сляха с нейните. Двамата дишаха тежко, но никой не искаше да спре за нещо толкова прозаично като глътка въздух например. Кари измъкна памучната риза от колана на джинсите му, ръцете й се плъзнаха под нея и усетиха топлината на голия му мускулест гръб.

Устните му проследиха нежната извивка на врата й, краката й изневериха и тя се облегна на него.

— Толкова отдавна те желая — промърмори тя с болезнен стон. — Мисля за теб всеки ден, всяка нощ… Когато си тръгна снощи…

— Не исках да си тръгвам — дрезгаво отвърна той и се загледа в замъглените й от страст очи. — Не мога да бъда далеч от теб, Кари. — Палецът му проследи изящната линия на долната й устна и тя потръпна под чувствената му ласка. Силно желание прониза цялото му тяло. — Искам да те любя, Кари. Ако трябва да почакам още, аз…

— Не! — Тя постави пръсти на устните му, за да го накара да замълчи. — Никакво чакане, Тайлър. Желая те…

Тайлър простена и прекъсна думите й с нова целувка, притежаваща страстта и огъня на предишните, но пропита с много повече нежност.

Горещите му длани бавно се плъзнаха по кожата й и той изкусително погали бедрата й.

Тя отвърна на неговата целувка, опиянена от аромата на тялото му. Желаеше го с първична страст, която никога преди не беше изпитвала. Когато ръката му смело се плъзна между бедрата й, тя пое дълбоко въздух. Жадуваше за тази ласка… Затвори очи и се притисна още по-силно, когато пръстите му бавно навлязоха в нея.

— Тайлър! — умолително прозвуча гласът й. Пулсиращата във вътрешностите й топлина разпръсваше болезненото напрежение във всяка част от тялото й. Тя се изви към ръката му и се отдаде на удоволствието, което й предлагаше.

На Тайлър му бяха необходими доста усилия, за да се овладее и да се отдръпне.

— Скъпа моя, не искам първата ни любовна нощ да бъде тук, в хола!

— Няма значение къде сме, желая те — промърмори тя унесено.

Изражението й, отметнатата назад глава, пламналите й страни, нежните влажни устни, алени от неговите целувки, красивите сини очи, потъмнели от страст, предизвикаха нов прилив на желание в него. Той я вдигна на ръце.

Въпреки че на никоя жена не беше казвал „Обичам те“, сега изпитваше нужда да го произнесе. Но вместо това прошепна:

— Позволи ми да те занеса в леглото!

— Да, да… — промърмори Кари, галейки нежно лицето му с върховете на пръстите си. — Да, любов моя!

Той се изкачи тихо по стълбите. Влезе в стаята, пусна я да стъпи на пода и хвана ръцете й.

— Никога не съм те използвал…

— Нали приключихме с тази тема — каза тихо Кари. — Беше недоразумение. — Закачливо пламъче проблесна в очите й. — Но имам чувството, че твоите роднини дълго ще ни помнят. Първото им впечатление от нас ще бъде незабравимо.

— Ти остави незабравимо впечатление в мен още при първата ни среща. Не мога да престана да мисля за теб от момента, в който те видях. — Тайлър я привлече към себе си.

Буйната страст, която гореше в тях, беше готова да се възпламени. Устните им се срещнаха. Ръцете му трескаво се плъзнаха по тялото й. Кари усети пръстите му върху най-горното копче на нощницата си и пое рязко въздух. Мъжът се справи със задачата с такава лекота и бързина, че тя дори не разбра кога разкопча фината коприна. Плъзна я по раменете й и я хвърли настрана. Обля я вълна от желание. Имаше нещо предизвикателно в неговото нетърпение.

— Знаеш ли колко пъти съм си представял, че те виждам гола пред мен. И денем, и нощем. — Тайлър нежно докосна гърдите й. — Чудил съм се какъв ли цвят имат зърната ти. — Той се наведе към нея и проследи очертанията на тъмната розова пъпка с езика си. — Опитвах да си представя тяхната форма, големината им, но въображението ми е бедно, за да те видя в истинската ти красота. Кари, ти си съвършена.

Възбудата й нарастваше с всяка негова дума, с всяко негово докосване. Тя извика името му и се олюля.

Той пое розовото връхче в устата си и електрическа искра прониза цялото й тяло. Младата жена се вкопчи в раменете му и се притисна силно, за да уталожи болезнената тръпка. В отговор на нейната безмълвна молба, Тайлър плъзна ръка към най-съкровеното кътче на тялото й.

Усети очевидното доказателство за нейната възбуда и това разпали страстта му още повече. С бързо движение свали бельото й и пръстите му потънаха в нейната копринена мекота.

Властта му над нея я накара да изпита непознато удоволствие, което я завладя и избухна с дива, необуздана сила. Екстазът обхвана всяка фибра на тялото й. За момент остана неподвижна в леглото, като дишаше тежко със затворени очи. Тайлър легна до нея, а ръцете му се плъзнаха по бедрата й с бавни, властни движения.

Кари отвори очи и го погледна. Усмивката се появи съвсем естествено на лицата и на двамата. Емоционалната връзка помежду им се беше задълбочила особено много през изминалите седмици и те не чувстваха никакво неудобство един от друг.

— Защо чакахме толкова дълго за нещо толкова истинско? — попита Тайлър и я целуна по бузата.

— Истинско е, защото го чакахме дълго — отвърна тя.

От очите й струеше любов. Вече не й беше достатъчно да лежи и да се наслаждава пасивно на блажената отмала. Искаше да му достави удоволствие, да го приеме в себе си, да съединят телата си. Тя беше почувствала силата на тяхната емоционална и духовна връзка, а физическото сливане щеше да ги превърне в едно цяло.

Кари го докосна нежно, ръцете й се плъзнаха под ризата му и се притиснаха към голите му гърди. Насочиха се надолу, отминаха кожения колан на джинсите и описаха лек кръг около слабините му. Толкова отдавна й се искаше да го направи. Пръстите й се забавиха върху металните копчета, но тя се справи сръчно. Тайлър изстена, когато тя смело спусна ръка и го обхвана нежно. Мъжът се остави на ласките й, изпаднал в екстаз, но много скоро я спря.

— Още няколко движения и няма да мога да се овладея.

— Добре. — Кари почти измърка с чисто женско задоволство. — Желая те, Тайлър.

— Все още не — успя да се засмее той. — Кари, имаш ли някакви предпазни средства…

— Н-не, нямам. Нямах причини — добави тя многозначително.

— Знам, не се тревожи. — Той посегна към джоба на джинсите. — Аз дойдох подготвен — отвърна и извади малко пакетче.

— Каква самоувереност, а?

— Повярвай ми, скъпа, налагаше се. Никога не съм бил толкова отчаян в целия си живот. — Мъжът съблече дрехите си, докато говореше.

— Значи си купил това нещо. — Кари отвори пакетчето.

Той извади още три от джобовете си.

— Мислех да дойда с цялата кутия от двайсет и четири броя, но… — Гласът му заглъхна. Кари се смееше от сърце и той се присъедини към нея, по-щастлив, по-освободен от всякога.

Той я привлече отново към себе си. Самообладанието му се изчерпа. Усещаше нейното топло, нетърпеливо тяло в прегръдките си, устните й захапваха нежно кожата му, ръцете й се протягаха към него. Тя го желаеше. Единственото нещо, което имаше значение сега, беше тяхната близост и взаимност.

Неспособен да се сдържа повече, Тайлър проникна в нея с бърз и силен удар.

За момент останаха неподвижни, загледани един в друг. Нещо между тях се беше променило безвъзвратно.

Невероятното удоволствие ги погълна изцяло. С всеки изминал миг чувственият огън в тях се разгаряше все по-силно и завладяваше телата им.

Дивото им нетърпение ги възбуди още повече. Кари усети последните тласъци на тялото му дълбоко в себе си и мигновения отклик, който предизвикаха у нея. Тя извика името му, разтърсена от пулсиращото удоволствие, което я понесе на вълните на екстаза.

Прекараха останалата част от нощта заедно, като отново и отново се откриваха, сякаш и двамата не можеха да повярват, че е дошъл краят на дългото очакване и самота и можеха да се галят и целуват, когато пожелаят; че са свободни да утолят пламналото си желание, което и най-обикновената ласка или милувка предизвикваха в тях.

Най-накрая очите на Кари унесено се притвориха и тя се сгуши в прегръдките на Тайлър. Той я привлече по-близо до себе си и въздъхна блажено.

— За какво мислиш, Тайлър? — промърмори тя сънено, изтощена, но все още неспособна да прекъсне връзката помежду им, дори в полусън.

Тайлър се усмихна в тъмнината.

— За това, че няма да е необходимо да изготвям план как да те примамя в леглото си, когато отидем на брега на океана.

— Мислиш, че ще скоча в леглото с теб в момента, в който сложим децата да спят?

— Не, ще почакаме, докато се уверим, че вече са заспали — поправи я Тайлър.

— Нямам търпение. — Тя плъзна ръка в силната му длан и пръстите им нежно се преплетоха.

Няколко мига по-късно и двамата бяха заспали.