Барбара Бозуел
Троен шанс (2)

Втора глава

Кари се затича нагоре по стълбите, за да вземе осемнайсетмесечния Франклин от креватчето му. В момента, в който майка му влезе в стаята, детето спря да плаче и весело заподскача, хванало се за решетките на леглото. На малкото му личице разцъфна блажена усмивка.

— Здравей, Франки! Здравей, миличък! — Кари го вдигна от леглото, за да го преоблече. Момченцето започна да се извива и да рита, като се смееше и крещеше.

— Давей, давей, давей!

След кратка борба и разсипана на пода детска пудра, Кари успя да привърши с тоалета му, като му облече синьо памучно костюмче.

— И така, Поспаланко най-после се събуди! — показа се на вратата Алекса Шоу с по едно дете във всяка ръка. — Имам нужда от малко почивка след играта навън — призна тя, като внимателно остави бебетата на пода.

Прохождащите дребосъчета се насочиха право към дългите рафтове, които опасваха едната стена на стаята. Франклин се присъедини към тях и тримата ентусиазирано започнаха да хвърлят на пода грижливо подредените играчки.

Алекса потъна в люлеещия се стол и въздъхна уморено.

— Дилън се опита поне четирийсет пъти да се промъкне през живия плет към съседите. И всеки път, когато побягвах след него, Емили хукваше към цветята, които ти посади вчера. Не изглеждат добре. Изпратих Бен да ги полее.

Кари седна по турски на пода. Малката Емили дотича и се хвърли в скута на майка си. Остана само за миг, колкото Кари да успее да целуне светлокосата й главичка, и отново се присъедини към братята си, за да изпразнят рафтовете.

— Никога не спират да се движат — усмихна се Алекса. — Ако не спят, обикалят непрекъснато.

— Мама казва, че сме били същите на тяхната възраст — рече Кари, — а татко ни наричаше „тройната заплаха“.

— Мама винаги го поправяше, че сме „тройно забавление“ — спомни си Алекса.

Сестрите наблюдаваха как Дилън се качва на детския пластмасов стол. Франклин и Емили го последваха веднага и тримата се хвърлиха един върху друг. Забърбориха нещо помежду си, Дилън блъсна другите двама и се изправи, столчето се преобърна и тримата се претърколиха на земята.

Кари и Алекса скочиха, за да им помогнат, но безстрашното трио се оправи само и хукна към огромния мечок под прозореца. С буен смях тримата се хвърлиха върху меката плюшена играчка.

— Бен изцяло е завладян от мисълта за някакъв пикник утре — каза Алекса, докато двете с Кари наблюдаваха играта на децата. — Знаеш ли нещо повече?

— Съседът, Тайлър Тримейн, току-що се отби, за да ни покани. Прозвуча ми обещаващо, а и ми се иска да се запозная с някои от съседите. Ще дойдеш ли с нас? Би могла да ми помогнеш с малките.

— Да не мислиш да отидеш на вечеря с децата?

— Разбира се, че не — засмя се Кари. — Знаеш какво става, когато те се хранят. Ще изплашим всички съседи и ще доведем горкия господин Тримейн до шоково състояние. Той е от онзи тип изтънчени мъже, нали ги знаеш, чистички, спретнатички, безукорни. Сигурна съм, че в къщата му цари абсолютен ред.

— Двеминутно посещение на дивата тройка Уилкокс ще сложи край на всичко това — пошегува се Алекса.

— Точно толкова смятам да остана — отговори Кари. — Мислех да ги заведа след вечеря, за да поседим в градината, да ни представят на някои от съседите и след това да се приберем.

— Защо Бен е толкова въодушевен? Един съседски пикник не е ли твърде скучна забава за него?

— Той е впечатлен от името Тримейн и би отишъл навсякъде, където го покани някой с такава фамилия — каза сухо Кари. — Кланяше се пред съседа през цялото време.

— Чакай малко — извика Алекса. — Тримейн ли? Милионерите, които непрекъснато правят дарения и субсидират разни мероприятия? За тях ли говориш?

— Да, същите. Усетих как защрака малкото мозъче на Бен. — Кари направи гримаса. — И всичко това само, за да го спечели за рекламната агенция, за която работи.

— Агенцията положително ще му даде собствена кантора, ако успее — отбеляза Алекса. — И повече няма да има никакви прегради за Бенджамин Шоу.

— Амбициите на Бен ме тревожат — призна Кари. — В него има твърде много пресметливост и прагматичност. Почти ми се прииска да предупредя Тайлър Тримейн да бъде по-внимателен. В края на краищата той дойде с най-добри намерения само за да ни покани на своето увеселение. Не е длъжен да понася преследването на една рекламна акула, дори ако тя е нашият Бен.

— Сигурна съм, че Тримейн може и сам да се грижи за себе си, Кари. Мъж с неговото положение още от най-ранна възраст се е научил да разпознава потенциалните използвачи. Всъщност какво представлява той?

— Изглежда малко над трийсетте. — Кари се загледа пред себе си, сякаш опитваше да си го припомни. — Малко по-висок от Бен. Тъмна коса, зелени очи с почти маслинен цвят. Никога не съм виждала такива. Класически черти. Усмивката му е така ослепителна, че ти се подкосяват краката. Добре сложен и мускулест, но не прекалено, както при натъпканите със стероиди типове. Хм, какво друго да ти кажа? Невероятен е като гръцки бог, слязъл на земята. Но видях, че нямаше търпение да си тръгне, защото реши, че ние с Бен сме безнадеждни лепкави идиоти. Сигурна съм, че му е неприятно задето сме толкова близки съседи.

— Може би ще ти предложи да купи къщата — каза с надежда Алекса. — Като се има предвид огромното му богатство, би могла да искаш страхотна цена. Продай тази развалина и се премести в хубав квартал, близо до прилично училище, където да има и други млади семейства с деца, с които да играят близнаците и…

— Не бих я продала. Все още не — въздъхна Кари. — Не мога да местя отново децата, Алекса. Твърде често се пренасяхме напоследък. Искам да придобият усещане за стабилност, да останат на едно място достатъчно дълго, за да се чувстват сигурни.

— Е, може пък животът врата до врата с господин Чудесен да има своите добри страни — замислено отвърна Алекса. — Ти си много хубава, Кари. Тримейн сигурно го е забелязал. Може да те покани на среща и…

— Алекса, мъж като Тайлър Тримейн се среща с фотомодели, принцеси и филмови звезди. Защо, за бога, ще си навлича неприятности и грижи с вдовица с три дечица? Ти знаеш отношението ми към мъжете. Нямам никакво време, но дори да имах, твърде съм изморена, за да мисля за тях. Освен това няма смисъл. Никога няма да обичам друг така, както обичах Ян.

— Знам. — Алекса сложи ръка на рамото на сестра си. — Ян беше най-прекрасният мъж на този свят. О, скъпа, само ако…

— Ходи! — Дилън като вихър прекоси стаята. — Ходи, ходи! — И хукна към хола, Емили и Франклин го следваха по петите.

— Любимата думичка на Дилън! — Двете сестри последваха децата.

Кари беше доволна, че смениха темата. Винаги й беше трудно да говори за Ян, а и сестра й често се разплакваше, когато си спомнеше за онази съдбовна нощ…

Кари решително пропъди мисълта за трагедията. Тя имаше три малки деца, за които да се грижи и да живее… и след които да тича точно сега! Те винаги трябва да са на първо място, преди собствените й мисли и нужди, преди болката й. Те бяха живото доказателство за любовта й към Ян.

А увлечена с грижите за тях, тя нямаше нито време, нито енергия, нито желание да търси вниманието на друг мъж. Не й се ходеше дори на кино.

Беше приела съдбата си в деня, в който беше целунала своя любим съпруг за последен път. Въпреки че любовта й беше така кратка, тя смяташе, че е била благословена да я открие с мъж като Ян Уилкокс. Беше имала своя голям шанс и сега всичко беше приключило. Кари беше сигурна, че не би могла и не би искала да обича отново.

 

 

— Хей, Тайлър, ела тук! Трябва да видиш нещо!

Тайлър тъкмо беше започнал неприкрито да ухажва добре сложена червенокоса красавица, представила се като Ранди, когато го извика Люк Минтър — ново лице в неговия непрекъснато разширяващ се кръг от познати. Люк беше главен административен помощник на своя брат конгресмен, по чиито стъпки обаче нямаше намерение да тръгне. Не беше необходимо твърде много време на новия ерген в града, за да се присъедини към лудешката компания на Тайлър.

— Почакай ме тук, скъпа. — Тайлър повдигна ръката на Ранди до устните си и галантно целуна върха на пръстите й. Младата жена се загледа в него омаяна и очарована, точно както той бе очаквал.

— Помислих си, че не бива да изпуснеш тази гледка — каза Люк през смях, когато Тайлър приближи към него. — Погледни!

Тайлър присви очи срещу следобедното слънце, за да види придвижващата се процесия. Веднага разпозна Бен Шоу. Високата блондинка явно бе третата близначка, а Кари дърпаше след себе си количка с…

Тайлър преглътна тежко при тази гледка. Там имаше три… три!… малки хлапета, облечени в еднакви костюмчета в червено, бяло и синьо, еднакво подстригани, с невероятно еднакви физиономии и несъмнено на една и съща възраст.

— Вероятно са сбъркали пътя за детската площадка — кикотеше се Люк. — И пристигат точно тук!

— Здрасти, Тайлър! — провикна се в този момент Бен.

Кари вдигна ръка и несигурно махна за поздрав.

— Убедена ли си, че сме поканени тук? — промърмори Алекса. — Гледат ни така, сякаш сме от друга планета.

— Познаваш ли ги? — прошепна зад гърба му Люк. — Тайлър, нали няма да ги пуснеш да влязат. Това не е детска забава!

Погледът на Тайлър беше прикован в Кари Уилкокс, която изглеждаше спокойна и невероятно красива с роклята в бонбонено розово и изящните си сандали.

— Те не са… — започна той. Прочисти гърлото си и опита отново: — Всичките ли са твои?

— Мои са — усмихна се Кари в отговор. Той сигурно нямаше да изглежда по-шокиран, ако се беше появила с количка, пълна с гърмящи змии. — Дилън, Емили и Франклин — представи ги тя, — утре навършват осемнайсет месеца.

— Трима близнаци?! — Тайлър беше зашеметен. — Още трима?

— В нашето семейство е така — отвърна весело Бен. — Всички жени от прабаба ни насам са имали по двама или трима близнаци. Гени, така казват. Това ме кара да се чувствам щастлив, че съм мъж!

— По две, по три заедно! Звучи като… проклятие! — възкликна Люк, отстъпвайки назад, сякаш бяха заразноболни.

Тайлър откри, че не споделя антипатията му.

— Това е чудесно — застана той точно пред Кари. — Вашата история документирана ли е?

— Разбира се! Семейството ни беше предмет на две проучвания — похвали се Бен. — Но ти още не си се запознал със сестра ни Алекса — продължи той. — Алекса, това е Тайлър Тримейн. — В гласа му прозвуча благоговение.

— За мен е удоволствие — кимна Тайлър към нея. Тя беше русокоса, стройна и много привлекателна, но го интересуваше толкова, колкото и Бен. Искаше му се да гледа единствено Кари, да разговаря с нея, но осъзна, че не трябва да удължава твърде много посещението им.

— Да придвижим ли нашия пътуващ цирк навътре? — предложи нетърпеливо Бен.

— Не! — възкликнаха едновременно Тайлър и Кари.

Господи! Как да обясни поведението си? Тайлър нервно прокара ръка през косата си.

— В момента… — започна той, но спря смутен.

Точно сега просто не смееше да ги пусне вътре, не и след като страстите се бяха разгорещили. Но как да им го каже по-тактично? Това беше истинско предизвикателство за сладкодумния крал на маркетинга и рекламата. Но сега сякаш беше изгубил дар слово.

— Не се тревожи, разбирам — наруши Кари неловкото мълчание. Изглеждаше по-скоро развеселена, отколкото обидена. — Сигурна съм, че къщата ти не е достатъчно защитена срещу детски нашествия и не би искал тримата палавници да нахлуят вътре. Всъщност ние не можем да останем. Само се отбихме и…

— Много мило от твоя страна, но аз се чувствам като глупак — намеси се Тайлър. Откакто бе осъзнал силата на очарованието си, не беше изпадал в подобно конфузно положение. Опита се да излезе от неловката ситуация с усмивка, достатъчна да разтопи айсберг. — Виждате ли, тук е… — Не можеше да измисли никаква убедителна причина, за да не ги пусне да влязат.

От дългото бездействие близнаците станаха неспокойни и решиха сами да се справят със ситуацията. Тримата изскочиха от количката и се втурнаха в три различни посоки.

Алекса, Бен и Кари веднага хукнаха след тях. Бен последва Франклин, насочил се право към задния двор, Алекса пое след Дилън, запътил се към къщата, а Кари — след Емили, която със смях се затича към улицата.

Тайлър се втурна след Кари, бързо я задмина и успя да хване малката, преди да е стигнала тротоара. Тя нададе възмутен вик, а след това се загледа любопитно в него с големите си сини очи. Като осъзна, че не го познава, изражението й се промени и тя каза несигурно:

— Долу!

— В никакъв случай — отвърна Тайлър. — Сега си в ръцете ми и ще останеш тук, малка маймунке!

— Маамунка — повтори Емили, а след това настоя отново: — Долу! — Изви се назад и изпъна тялото си така силно, че Тайлър за малко не я изпусна. За щастие, успя да я хване навреме, въпреки че беше увиснала с главата надолу.

— Аз ще я взема — посегна към дъщеря си Кари и успешно прикри усмивката си. Горкият Тайлър изглеждаше така несръчен в опитите си да се справи с акробатичните номера на Емили. Явно никога не беше държал буйно дете в ръцете си. — Благодаря ти, че я хвана — каза тя сърдечно.

Точно в този момент една кола профуча по улицата с далече над допустимата скорост. Въпреки че опасността беше преминала, мисълта за възможната злополука го накара да потрепери.

— Тя е много бърза… И тримата се движат със скоростта на светлината! — едва си пое въздух Тайлър. — Как се справяш?

— Ами, тъй като те числено ме превъзхождат, никога не излизам сама с тях — засмя се Кари. — Няма и да се опитвам, преди да навършат три годинки.

— Мисля, че аз бих увеличил тази възраст на десет — вметна със съчувствие Тайлър. — Къде са другите двама? Не ги виждам… — Той млъкна внезапно. След като ги нямаше наоколо, значи бяха влезли в дома му. Той изстена.

В този момент Алекса излезе тичешком от къщата, притиснала извиващия се Дилън с едната ръка, а с другата — закрила очите му. Нейните бяха широко отворени, а лицето й — поруменяло.

— Той нищо не видя, сигурна съм — каза тя, останала без дъх, и махна ръката си от очите на детето. Дилън се опита да я ухапе. — Но аз видях достатъчно. Кари, да се махаме оттук! Всъщност трябва да напуснеш този квартал колкото е възможно по-бързо. Защото, ако това са твоите съседи, те са…

— Те не са наши съседи — намеси се с безизразен глас Тайлър. Смътно си спомни, че покани Кари Уилкокс, за да я шокира и следователно не трябваше да се извинява. — Не дойде никой от съседите, с изключение на вас — добави той.

— Хванах го! — прогърмя гласът на Бен. Всички се обърнаха. Бен носеше Франклин под мишница. Едната му ръка беше сложена върху очите на момчето и закриваше почти цялото му лице. Не я свали, докато не стигна групата. — Франклин не видя нищо, Кари, кълна се.

— Защо ни поканихте? — промълви тихо Кари и се обърна към Тайлър.

Той почувства, че се изчервява. Нейното спокойствие го смути повече, отколкото евентуалното гневно презрение или обвинение. Сините й очи бяха чисти, не трепваха, изражението й беше… непроницаемо.

И това го разтревожи. Той беше свикнал да чете мислите на хората, да разбира техните реакции, да разшифрова техните мотиви, да очаква желанията им, нуждите им. Това беше неоценим талант, който той използваше умело в твърде кръвожадния понякога свят на бизнеса.

Тайлър прилагаше уменията си и в своите лични контакти. Можеше да погледне Алекса и да разбере, че е била шокирана и веднага да реши какво да й каже. Един поглед към Бен му подсказваше, че той е заинтригуван, а това изискваше съвсем различен подход.

Но не можеше да разгадае Кари Уилкокс. Очите й, лицето, гласът, езикът на тялото й не издаваха нищо. Не знаеше дали е шокирана, или ядосана, наранена или уплашена, дали не се забавляваше тайно, или пък му се надсмиваше. Беше въпрос на чест да не отклонява погледа си пръв. Но този път извърна очи и изгуби първия рунд в така наречената от него „игра на погледа“. Устата му пресъхна, а сърцето му заби ускорено. И беше напълно объркан.

Какво, за бога, ставаше с него? Повален от тази млада жена? Ако това бяха делови преговори, той щеше да ги е загубил! Конкуренцията не би трябвало да открие и наеме Кари Уилкокс!

— Няма значение. Вече си тръгваме — рече Кари съвсем спокойно. Фактът, че той не отговори на въпроса й, изглежда, не я развълнува. Беше неразгадаема и недосегаема.

Именно това ме разстройва, осъзна внезапно Тайлър. Той беше обигран, със завидно умение боравеше с думите и действаше светкавично, дори Великият създател би могъл да му завиди, но Кари беше извън обсега на възможностите му.

Тя настани децата в количката и се отдалечи. Каза нещо на близнаците и тримата размахаха ръчички, като крещяха високо:

— Чао, чао, чао!

Самата тя не каза нищо, нито пък погледна към него.

— Трябва да се срамувате от себе си, господин Тримейн! Никой не се интересува какво правите вие и вашите разглезени приятели, но да поканите тук сестра ми и децата е безочливо — каза възмутено Алекса и ги последва.

Тайлър осъзна, че шокът й бе преминал в гняв и знаеше как да се справи, но нейното мнение не го интересуваше.

— Трябва да разбереш, Тайлър, сестрите ми не са… светски тип хора — намеси се Бен.

— За разлика от теб, така ли? — попита сухо Тайлър. Бен беше възбуден, той се разкъсваше между задължението да придружи семейството си и желанието да се присъедини към забавлението. Тайлър го разбра. Но това му донесе твърде незначително утешение, след като му се изплъзваше третият член на семейство Шоу.

— О, да, нали разбираш, обикалял съм света — похвали се Бен. — Татко е офицер от военновъздушните сили. Сега двамата с мама са на работа в Германия. Живял съм там, а също и в Турция и Англия, и в още шест други държави — гордо добави той.

— Предполагам, сестрите ти също са споделили този космополитен начин на живот?

— Е, да. Но те не са излизали колкото мен. Момичетата ги ограничават повече, нали знаеш. Хм, поне в нашето семейство беше така. — Той хвърли бърз поглед към задната част на къщата, където се намираше басейнът.

Тайлър можеше да си представи какво е видял там. Сети се и за малчугана, който беше изтичал вътре, и потръпна.

— Бенджамин Шоу, идваш ли? — повика го Алекса. Тонът й подсказваше, че е добре да я последва, преди да му се случи нещо.

— Мисля, че трябва да помогна с децата — въздъхна Бен. — Ъ-ъ… благодаря, че ме покани на увеселението, Тайлър.

— Казваш го така, сякаш действително го мислиш.

— О, да! Бих искал да… разширя своите социални контакти. Но това… не е за моите сестри — добави той сериозно.

— Е, можеш да се върнеш и… да разшириш своите социални контакти, след като помогнеш на сестрите си. — Тайлър се насочи към огромния гараж, където бяха паркирани колите му.

— Ти излизаш ли? — извика объркано след него Бен. — Няма ли да останеш на собственото си увеселение?

— Моите контакти са достатъчно широки — отговори Тайлър. Единственото, което желаеше, беше да е далече оттук.

Запали морскосиния форд „Мустанг“, модел 1964 година, и излезе на заден ход на улицата, докато Алекса и Бен стояха на пътеката, загледани в него. Кари и децата вече бяха в своя двор и той видя фойерверк от червено, бяло и синьо да изригва от количката, докато минаваше покрай тях.

Наблюдаваше ги в огледалото, докато зави зад ъгъла.