Славомир Настасиевич
Гуапо (14) (Момчето от пещерата)

Глава 13

Гуапо и Стиб бавно се движеха на запад, където живееше тяхната орда. Ранените, носени на носилки между коне, а също така и голямото число пешеходци забавяха хода. Освен това към тях постоянно прииждаха бежанци от Ликовата и Арговата орда, които се бяха лутали из планината, без да знаят къде да отидат. При седмата почивка към тях се присъедини цяла една орда, която наброяваше над три хиляди мъже, жени и деца.

Така Гуаповата група се увеличи на пет хиляди души. Заради това колоната се движеше бавно, често се спираше и изчакваше войниците, които ловяха сърни, диви свини и бизони. Само по този начин можеше да се изхрани толкова много народ.

Преминаваха хълмове, спущаха се в долини и отново се изкачваха, за да влязат в безкрайно гъсти гори. Непрекъснато вървяха по посока на слънцето, което ги топлеше с лъчите си. Край рекичките и потоците правеха по-дълги почивки, пасяха конете и се къпеха.

Мнозина ранени измряха из пътя. Пит, макар че не можеше и да мръдне лявата си ръка, след три седмици оздравя и можеше да язди кон.

Един ден попаднаха на разузнавачите, които старият Бин беше изпратил да изследват околността. По това разбраха, че не са далеч от селището.

Пътят, който конник минава за седем дни, при тази многолюдна колона се проточи на шест седмици.

Гуапо и неговите другари се изненадаха, когато съгледаха своето селище. През времето на тяхното отсъствие, което трая около два месеца, старият Бин, заедно с мъжете и жените, беше повдигнал цяло укрепление. Всички колиби бяха заобиколени с дълбок ров, а върху насипите бяха забити дълги колове. Селището беше превърнато в крепост.

Вдясно и ляво в необятната далечина, до самото място, където започваше планината със своите гъсти гори, се виждаха как работят много мъже и жени.

— Погледнете! — каза Бин на пристигналите. — Вдясно и вляво от нашето селище ще направим още по едно. И двете ще бъдат също така укрепени. Докато вие воювахте, ние работихме. Освен бежанците от Ликовата и Арговата орда при нас пристигнаха над десет хиляди други мъже и жени и все още пристигат. За десетина дни всичките орди около Иберийските планини ще бъдат тук. Всички работим: едни правят ровове и насипи, други секат и забиват колове, трети отиват на лов за дивеч, четвърти сеят пшеница и овес, пети докарват руда и разтопяват метали. От тях изливат в калъпи върхове за копия и стрели, мечове, мотики, лопати и всичко, каквото е потребно за едно многолюдна селище, което очаква неприятеля. Сръчни градители правят колиби за онези, които пристигат в нашето селище. Досега бяхме орда, а сега представляваме цял народ — с гордост завърши старият Бин.

На голямо съвещание на старейшините освен Биновите хора присъствуваха и единадесет вождове, чиито орди се бяха обединили в една. Те всички с най-голямо уважение слушаха думите на стария Бин. Всички, без възражения, изпълняваха неговите заповеди.

Той търпеливо изслуша изложението на всеки член на съвещанието, като прие студено думите на разкаяние на кривогледия Лик, Арго и другите вождове на орди, които преди не се отзоваха на неговата покана. След като всички заслужено похвалиха и отдадоха признание на вожда Дото, който беше загинал от ръката на сакатия Рок, Бин взе думата.

— След всичко, което направихме досега — започна той, — днес можем да твърдим, че напълно сме дорасли и по сила, и по оръжие да се противопоставим на врага, чиято цел е да ни унищожи. Ние навреме оценихме неговата сила и се постарахме да я достигнем. Нашите дела показват, че сме успели в това. От нашето разширено селище направихме крепост. Сега вече не трябва да подмамваме врага в гората и там да се бием с него. Тук имаме добро прикритие, в бъдеще тук ще се съпротивляваме. Но враговете в няколкото похода извлякоха добра поука, че с нас не може лесно да се излезе на глава. Мисля, че няма скоро да ни нападнат.

— Ние ще ги нападнем в дефилето! — подхвърли Стиб.

— Така трябва да направим — чуха се няколко гласа.

— Да ги изгоним от селището, което някога беше наше! — каза Гуапо. — Ще снабдим с оръжие и ще подготвим голямо число войници, ще подмамим неприятелите в дефилето и нито един няма да може да ни избяга.

Старият Бин се замисли. След малко каза:

— Всички мислете за това и се подготвяйте така, като че ли ще предприемем такъв поход.

Когато напущаха съвещанието, всички войници говореха високо. Всеки чувствуваше в себе си и радост, и страх от такова начинание. Те добре знаеха колко силен е неприятелят, че все нови и нови орди пристигат при него през Голямата планина и че това са войници, калени в борби. Все пак из селището светкавично се разнесе новината, че всички войници ще тръгнат срещу неприятеля и ще го унищожат в неговото селище.

Радост и вълнение обхвана всички хора в селището, защото по това време Биновата орда имаше около петнадесет хиляди добре подготвени и въоръжени с металическо оръжие войници. Пет хиляди от тях бяха конници, предвождани от Гуапо, Стиб, Слоб, Арго и други прославени бойци.

Веднага след пристигането в селището за ранения Пит започнаха да се грижат Белина, Азур и Галис и се запретнаха да го лекуват.

Белина със сълзи на очи изслуша разказа на мъжа си. Азур постоянно подвикваше, като се удряше с ръце по коленете, а Галис се усмихваше.

— Знаеш ли кой те рани? — попита Азур.

— Зная, Рид, онзи, дето се хвалеше, че в Германия убил войника Нурций, прочут боец, победител във всички борби; за него германите твърдяха, че бил син на бог Тевтон, защото изпратил голямо число войници на онзи свят.

— Рид е лъжец и страхливец — каза Азур. — Нурций е бил убит от галите със стрели.

— Не знам — отговори Пит. — Но в тази борба Рид ме нападна откъм гърба и ме рани с брадва.

През следващите дни в Биновото селище пристигнаха още две орди, защото вестта за страшния неприятел и неговите кланета се беше разнесла из целия северен и среден Иберийски полуостров. Бежанците, които бяха успели да избягнат смъртта, се скитаха из горите, търсеха подслон и често пъти попадаха на затънтени селища, където живееха орди, които не бяха и чували за пришълците и техния начин на воюване. Изгладнели и изплашени, бегълците разнасяха със себе си страх и паника. Обезумели, те казваха, че търсят ордата Сияк и нейния вожд стария Бин, чието име за късо време се разнесе из Иберийския полуостров. Вождовете на ордите с радост приемаха новодошлите, със съмнение слушаха техните думи и нерешително очакваха събитията. Но постоянно пристигаха нови бежанци, които потвърждаваха тези думи и ги преувеличаваха. Поради това, под натиска на жените и старците и при мълчаливото съгласие на войниците, вождовете вдигаха своите орди и тръгваха на запад, като се присъединяваха към ордата Сияк и се претопяваха в нея.

Биновите войници загрижено гледаха това множество от хора и въртяха глави.

— Кой ще изхрани толкова народ! — говореха те, макар да виждаха, че дошлите докарваха големи стада овце, кози и свини.

Старият Бин се усмихваше:

— Когато унищожим или прогоним врага, всички орди ще се разотидат. Всяка ще намери място да си направи селище. Освен това хората ще имат металически сечива за обработване на земята — а и копия, стрели и мечове, и ще почувствуват голямо облекчение в живота си.

А групи и отделни хора постоянно пристигаха в Биновото селище.

 

 

В келтското селище царуваше голяма скръб. Жените оплакваха мъртвите, които не се върнаха от последния поход. Освен това вождът на всички орди, Валок, лежеше тежко болен в колибата си. Раната в рамото му, която доби в нощната битка, беше отекла и пълна с гной. Твърдата войнишка душа се бореше със смъртта. Жените, които го гледаха и лекуваха, налагаха раната му с разни треви, баеха и изгониха от него злите духове, но нищо не помагаше. Най-после, след три седмици, Рок изгони всички жени от колибата, взе един меч, наточи го добре и го забоде дълбоко в отеклата рана. Гной и черна кръв изхвърлиха парче метал, което се беше отчупило от върха на стрелата. Войникът изми добре раната със студена вода и я превърза. Тази нощ вождът на ордата спа добре. На другия ден беше здрав. След няколко дни Валок свика на голямо съвещание най-изтъкнатите войници.

Тогава на мястото на загиналия Омс беше избран нов свещеник и пророк — Прин.

Ватесът Прин пръв заговори на съвещанието:

— Като наблюдавах напоследък звездите и тяхното движение, забелязах, че предстоят големи битки и кръвопролития. Нашите войници загиват и оставят костите си непогребани да ги ядат вълците и чакалите. Всичко това става, защото ние надценяваме силите на нашите бойци, а подценяваме неприятеля, който досега няколко пъти показа своето умение и храброст. Нашите богове вече не са с нас. Те не ни закрилят, нито дават знак, че ще ни закрилят в бъдеще, защото нашите войници не уважават заповедите на своите вождове. Те не се бият, както са се били техните бащи, а веднага след първото сблъскване напущат борбата и бягат пред неприятеля. Ние, които воювахме в Галия и Германия и побеждавахме във всички битки, доживяхме да треперим от името на един старец и на един младеж на двадесет години. Ако това положение продължи, боговете съвсем ще ни изоставят и ние ще пропаднем, макар че днес в нашето селище има над двадесет хиляди войници.

Намръщените войни клатеха глави и одобряваха. Известно време цареше пълна тишина.

— Минавало ли ви е някога през ума — продължи ватесът, — че врагът може да ни изненада в нашето селище? Или мислите, че не може? Неговите орди се обединяват и всички се поставят под властта на стария Бин; той въоръжава своите хора с металическо оръжие, което неговите войници грабят от нас или сами си правят. В нашето селище има над десет хиляди копия. Ще изберем толкова войници, ще тръгнем срещу врага и ще го нападнем, преди той да ни потърси в нашето селище. Този поход трябва да бъде последен. Врагът трябва да бъде унищожен.

Прин отново млъкна. Войниците се споглеждаха и одобряваха. Но тогава взе думата Рок:

— А какво ще стане, ако и този наш поход пропадне?

Известно време въпросът остана без отговор. Валок изгледа старейшините и като разбра, че никой не смята да отговори, каза:

— Ако и този поход пропадне, тогава ще тръгнем през Голямата планина по същия път, по който дойдохме.

Войниците завикаха, защото никой от присъствуващите не беше очаквал такъв обрат. Шумът трая доста дълго. Заканителни викове от няколко страни злокобно предвещаваха сблъскване между старейшините. При това брожение особено се изтъкнаха Стризовите хора и няколко вожда, които не отдавна бяха довели своите орди в селището. Един от тях, Вип, силен войник с рунтави бакенбарди, занемарена коса и белези на лицето, сложи дясната си ръка върху дръжката на меча и скърцайки със зъби от яд, викна:

— Нима затова преминахме Голямата планина, нейните скалисти проходи и пропасти, за да се върнем по същия път? Тук направихме колиби и жертвеници, засяхме пшеница и овес, намерихме богати места за лов и добра паша за конете. Никой не може да ни накара да напуснем всичко това. Ако става въпрос за предателство, ние ще се справим с предателите.

Войникът завърши речта си, като пухтеше през носа си, държеше дръжката на меча и тряскаше с него. Почти всички онези, които бяха дошли по-късно в селището, изпратиха думите му с възгласи и одобрение. Изглеждаше, че нарочно нарушават реда и че търсят свада.

Рок погледна Валок и стана. Погледът му прелетя по събраните и той започна да говори, без да повишава тон:

— Тук бяха казани такива обидни думи, които само кръв може да изчисти. Нашият храбър войник Вип намира, че между нас съществуват предатели. Той сигурно има доказателства за това свое твърдене. Настояваме веднага да ги посочи, защото мисля, че никой от нас не иска да търпим предатели сред нас. Неговото тряскане с меча няма никого да изплаши тук.

Стана Валок и като махна с ръка на Рок да млъкне, започна:

— Ще предприемем голям поход срещу неприятеля. Ако боговете отредят той да завърши щастливо и ние като победители се върнем в селището, тогава ще имаме възможност да разговаряме за всичко. Напомням, че имам намерение отново да въведа ред и послушание в тази многобройна орда, защото безредието и непослушанието ни докараха дотам, че да не бъдем в състояние да извършим един обикновен военен поход, без да претърпим поражение. Който не се подчинява на реда и на нашите обичаи, които сме наследили от дедите си, ще бъде прогонен от селището или ще отсечем главата му на пън, макар да става дума и за старейшина — завърши Валок.

Стана ватесът Прин:

— Сега главното е да предприемем похода. Мисля, че веднага трябва да започнем приготовленията, но така, че да не пропуснем нищо, което би могло да бъде във вреда на нашето начинание. Освен това предлагам в този поход да тръгне и дъщерята на вожда на ордата, девойката Муму. Всички знаем и вярваме, че тя представлява щастие за нас. Нейното присъствие между войниците ще допринесе за добрия изход на похода и победата над неприятеля, защото тя е любимката на боговете.

Войниците приеха думите на ватеса и на вид примирени, се разотидоха от съвещанието.

 

 

Наближаваше краят на лятото. Зрялата трева жълтееше по ливадите. Следобедните топли слънчеви лъчи сгряваха земята. Вечер се кръстосваха хладни ветрове и събаряха повехналите листа от дърветата. Ята врани с грачене летяха по посока на вятъра от изток към запад и следваха редицата конници, която се проточваше необятно през равнините и хълмовете и се движеше, като заобикаляше големите гори и мочурищата.

Около десет хиляди келтски войници тръгнаха на поход, веднъж за винаги да сразят съпротивата на местните жители. Зад конницата вървяха коне, натоварени с храна за войниците, и стада овце и свини, определени за клане.

По-малки и по-големи разузнавателни отреди, които внимателно се движеха пред главните сили на конниците, чуваха чудни гласове, които идваха от гъсталаците и блатистите места, обрасли с тръстика: кукане на кукумявки, джафкане на чакали и хиени и вой на гладен вълк. Слушаха и се чудеха откъде идваха тези гласове, когато всичко живо се беше разбягало пред нашествието на толкова конници. Но когато върху охранителния отряд започнаха да падат стрели, които долитаха от гъсталаците, на всички стана ясно, че врагът е по петите на техните войници.

Хората от Биновата орда навреме бяха осведомени за идването на врага. Преди главното ядро от конници да се появи на хоризонта, всички разузнавачи бяха вече в селището.

Тъпаните забиха. Това беше знак, че врагът се приближава. Жени, деца, изнемощели войници и старци се събраха на определеното място и под водачеството на Пит, който не можеше да се сражава, тръгнаха към планината. Те щяха да се скрият в една пропаст, обрасла с гъста гора, където неприятелят не можеше да ги намери.

Събраните на сборното място бойци очакваха своя вожд.

Когато старият Бин се появи, придружен от старейшините, от хиляди гърла екна военният зов, който се удари в планинския склон, отекна няколко пъти и се изгуби в равнината, далеч в която вече се виждаха неприятелите.

Бин се качи на мястото, от което щеше да говори, и викна:

— Войници, дойде часът, когато всеки от вас трябва да прояви храброст и опит. Всеки знае какво е задължението му: да се бори и по никакъв начин да не напуща мястото си. Това е всичко. Сега напред, Всички на насипите.

Войниците хукнаха и за кратко време всеки беше на мястото си.

Рововете и насипите бяха готови. Затваряха селището във формата на полукръг, а отзад — в полите на планината, имаше гъста гора. Вождът на ордата се беше погрижил и от тази страна да осигури лагера. Натрупани изсечени храсти почти съвсем затваряха пътя към селището, така че да не може пешеходец, а камо ли конник да премине по него. Само на едно място имаше тесен проход. Оттам мина върволицата жени и техните придружители, когато тръгнаха за планината.

Войниците се наредиха на насипа. Забитите колове стигаха до кръста им, така че свободно да могат да замахват с брадвата и меча. Край всекиго на земята се намираше добър лък и сноп стрели от лявата му страна, а от дясната — меч, копие и брадва. Войниците бяха на разстояние по на три крачки един от друг.

Насипът имаше три порти, направени от дебели дървета, отвътре подпрени с греди. Зад всяка порта беше подреден отряд от петстотин конника. Предвождаха ги Гуапо, Слоб и Арго. На Стиб, поради неговата необузданост, беше наредено да се бие от насипа. И трите отряда, при даден знак, трябваше да излязат от портите и да се сражават на полето с вражеските конници.

Безкрайната сила от келтски конници, разгъната за борба, стигна до укреплението. Тръбите засвириха и келтските конници се спряха.

Валок, Рок, Вип, Рид, Ик, Мурнас, Прин и другите старейшини се смаяха, когато видяха пред себе си напълно укрепеното селище, подобно на онези, които бяха виждали в Галия и Германия и каквито и самите те правеха.

Ватесът Прин каза:

— Борбата ще бъде тежка, а обсадата дълга. Нека всеки старейшина заповяда на своите войници добре да се приготвят и да оставят конете да си починат. Сега са нужни храбростта и геройството на всеки боец.

В лагера беше напълно спокойно. На всеки сто крачки върху насипа се виждаше по един войник, който наблюдаваше врага, а другите стояха зад коловете и чакаха началото на битката.

— Старата лисица добре се е затворила в бърлогата си — каза Рок.

— Ще я изгоним — прибави Рид. — Моите войници са свикнали да скачат от конете върху насипите и без коне да се колят с неприятелите.

Рок се засмя:

— Струва ми се, че има ров пред насипа.

— Вероятно има — намеси се Валак. — Ровът трябва да се запълни.

Все пак през този ден не се стигна до сражение. Нощта премина в мир. Биновите войници на дясното и на лявото крило на насипа слушаха ударите на брадви, които отекваха в гората. Келтите сякоха дървета и цяла нощ правиха стълби.

Щурмът започна на разсъмване. Напред вървяха стрелците. Те се криеха зад щитове, направени от дебели пръчки, а зад тях, натъкмени в редове, бяха онези, които носеха трупи, стълби и цели снопове клони. Конниците бяха подредени на трето място. Нападението започна изведнъж срещу всички пунктове на крепостта.

Отекнаха тръби и забумтяха тъпани.

На насипа се появиха стрелци. Скрити зад коловете, те затягаха лъковете си. Тетивите звънтяха на всички страни. Келтите се приближаваха, като се пазеха зад щитовете си, които им пречеха да улучват и да се движат лесно. Когато стигнаха близо до насипа, келтските стрелци оставиха щитовете си на земята и скрити зад тях, започнаха да се прицелват по-точно. Загиваха, но събаряха и онези върху насипа. Изведнъж проехтя страшен вик. Келтските стрелци се разделиха и пропуснаха помежду си онези, които носеха клони, стълби и трупи. Стрелците започнаха по-често да изпращат стрели, зачестиха стрелбата и неприятелите от насипа, които се прицелваха добре и събаряха незащитените. Все пак голяма част от келтите стигнаха до рова. Загиваха, но упорити в начинанието си, те на много места изпълниха рова с клони и трупи. Някои успяха да подпрат стълбите на насипа.

Борбата между стрелците продължаваше.

Изведнъж келтските конници избързаха към насипа. Всеки носеше голям наръч клони. Мнозина изпопадаха от конете, загивайки под дъжда от стрели, но останалите живи стигнаха до рова и нахвърляха клоните.

По този начин през целия ден келтите подготвяха своето първо нападение. Надвечер трупи и наръчи клони изпълниха почти целия ров около укреплението.

— Утре ще щурмуват — каза Бин на онези, които го заобикаляха. — Но трудът им ще бъде напразен.

— Те ще преминат рова по клонете и трупите — каза Слоб.

— Няма да минат! — отговори старецът. Тогава викна, да го чуят и онези, които се намираха по-далеч: — Палете огньове. Когато дърветата се разгорят добре, хвърляйте ги долу в рова върху клонете.

Мнозина се засмяха.

Скоро започнаха да пламтят огньове. Увеличаваха се все повече и повече в сумрака, така че целият лагер беше осветен. След малко разгорени главни започнаха да летят от насипа и да падат в рова. Суровите клони димяха известно време, след това на места започнаха да лумват пламъци, които все повече се увеличаваха. След няколко минути около крепостта бумтеше. Запалените клони и трупи осветяваха върху насипа хората, които с дълги пръти разравяха огъня в рова.

Келтските старейшини бяха разгневени.

— Над триста души загинаха, докато изпълним рова с клони. И от всичко това нямаме никаква полза — каза Валок.

— Утре ще ги предизвикаме на сражение на полето — прибави Рок.

На другия ден на онези в крепостта им се струваше, че враговете няма да нападнат. Но когато слънцето отскочи високо, тръбите в келтския лагер засвириха. Около две хиляди конници тръгнаха към крепостта. Всички носеха опънати лъкове със стрели върху тетивите. Когато стигнаха близо до рова, като се прицелваха добре в онези зад коловете, започнаха да изпращат стрелите с такава ярост, че почти всяка глава, която се подадеше иззад кола, биваше пробита от стрела. Много войници закараха конете си в рова и вече започнаха да се хващат с ръце за коловете, готвейки се да скочат на насипа. Под защитата на стрелите неколцина успяха да прекрачат коловете, но в този момент зафучаха примки и келтските войници изпопадаха, търкаляйки се по земята. Биновите войници се нахвърлиха върху тях и ги вързаха. И на други места се случи същото. Над петстотин келтски войници бяха пленени и закарани насред селището.

Но на места, където насипът почти се допираше до гората, келтските войници настъпиха. Там бяха поставени защитници от ордите, които последни дойдоха в селището. Те се изплашиха от врага, който силно напираше, и напуснаха местата си. Бягаха, колкото сили имаха, към средата на селището. Над двеста келтски войници ги гонеха, като изстрелваха стрели след тях. Стиб от своето място забеляза как неприятелят постоянно преминава насипа и влиза в селището. Като извика с целия си глас на своите хора, младият войн хукна към това място. След него тръгнаха около двеста души. Те отсякоха онези, които гонеха бегълците, и започнаха сражение с другите, които по това време преминаваха насипа. Биеха се с мечове и брадви и завчас прекъснаха преминаването.

И Арго със своя отряд конници се нахвърли на отряда вражески войници и ги отсече от бегълците. Нападаха ги с мечове и брадви, избиха половината, а останалите уловиха с примки.

В този момент в селището забиха тъпаните. И трите порти се отвориха и три групи от по петстотин конници избързаха навън. Дъждът от стрели, които изпращаше неприятелят, им нанесе малки вреди, защото всички бяха с брони.

Гуаповият отряд излезе от средната порта. Като се подредиха за борба, войниците му гръмко извикаха: „Гуапо, Гуапо!“ и се спуснаха срещу неприятеля. Ехото се върна от планинските склонове, отлетя далеко през неприятелските конници и се изгуби в равнината.

Битката започна веднага. Гуапо няколко пъти чу как около главата му звъннаха стрели. Една почти опря пръчката си в лицето му. Младият войн се преви върху коня и почти допря с глава гривата му.

Дрънкане на оръжие, викове, ахкания, цвилене на коне — всичко това смесено отекваше от полесражението.

Муму и нейните четири другарки наблюдаваха сражението от един хълм. Всички бяха на коне. Около тях имаше над двадесет войници, които им бяха отредени за охрана.

Девойките видяха, че три отряда конници излязоха от трите порти и чуха как от гърлата на войниците се разнесе възгласът: „Гуапо, Гуапо!“

— Къде е Гуапо? Покажете ми Гуапо! — викна Муму. Един войник й отговори:

— Гледай онези, дето излязоха от средната порта. Видиш ли между тях боец без шлем на главата, той е Гуапо.

В това време двата странични отряда от Биновите войници, като се сражаваха, се приближиха към средния. Те изтласкваха враговете, спираха се временно, като се бореха и продължаваха напредването. Гуаповият отряд се сражаваше на тесен простор, без да мръдва от мястото си. Бойците все повече разширяваха полесражението, за да не бъдат обкръжени.

Между келтските войници изпъкна Рид. Той със своите отбрани войни правеше най-големи опустошения. Неговите петдесет конника като лавина унищожаваха всичко пред себе си и вече бяха проникнали дълбоко в Арговия отряд, който започна да се разколебава. Рид се биеше с копие и меч и пръв си пробиваше път сред неприятеля. Който се намереше на пътя му падаше като покосен. Страшният войн изглеждаше по-страшен отколкото беше, защото край него се намираха бойци, все снажни мъже на едри коне, въоръжени с бойни брадви и мечове.

Арговите хора нападаха и се сражаваха, но като по някакво чудо постоянно бяха изтласквани. Докато другите войници от отряда гонеха келтските конници и успешно се биеха в групови или единични стълкновения, Арго все повече губеше простор. Видя, че числото на неговите хора намалява. Необузданият войн изгуби търпение, побеснял се нахвърли на Ридовата група конници, без да държи сметка дали някой иде зад него. Той събори най-напред един, след това втори неприятел и се намери пред Рид. Келтският войн протегна копието, но не замахна достатъчно силно, копието удари неприятеля в бронята и се плъзна встрани. Арго с дясната си ръка сграбчи дръжката на копието и го дръпна. Малко остана Рид да падне от коня си. В този момент негов войник тресна с брадва по главата безстрашния вожд на ордата атавани. Арго изпусна брадвата и копието, разпери ръце и падна от коня. Радостен вик се чу между келтските конници. Те като вълци се нахвърлиха на разколебания Аргов отряд, който, разкъсан на три групи, отстъпваше към насипа. Все пак Доз, помощникът на Арго, улучи със стрела в лицето келтския войник, който беше нанесъл откъм гърба смъртоносен удар на неговия вожд.

Притиснати почти до рова, Арговите войници се оглеждаха на коя страна да тръгнат. От петстотин бойци бяха останали всичко около двеста. На няколкостотин крачки от тях Гуаповите хора успешно се бореха, като отблъскваха неприятелското нападение. Слоб със своя отряд вече се беше присъединил към тях. Доз за миг схвана положението; той подвикна на своите хора, шибна коня си и препусна към Гуаповия отряд. Неговите войници хукнаха след него и разкъсаха неприятеля, който вече беше успял да ги обкръжи. Келтските войници ги подгониха със стрели.

На дясното крило Мурнау се сражаваше със Слоб. Стълкновението беше страшно, борбата кратка. Вождът на ордата Ибис беше смазал китката на неприятеля и избил меча от ръката му. След това така удари неприятеля с брадва, че почти отсече дясното му рамо. Келтският военачалник падна от коня. Слобовите войници минаха през трупа му и унищожиха почти целия неприятелски отряд.

Гуапо уби Слим и започна силно да притиска неговите конници.

Слоб, Доз и Гуапо щурмуваха с обединени сили и с едно нападение пробиха неприятелските редове. След това настъпи преследване и сеч. Полесражението се бе преместило на три хвърлея със стрела от крепостта. В келтския лагер засвири тръба. Валок и Рок начело на две хиляди конници тръгваха на борба. В този момент в селището забиха тъпаните. Средната порта се отвори. Биновите конници заизлизаха и започнаха да се подреждат. Бяха над хиляда. Начело на тях се намираше старият Бин, а вдясно и вляво от него — Стиб и Лик.

Когато чуха биенето на тъпаните, Гуаповите конници започнаха да отстъпват. Келтите хукнаха след тях. Отдръпвайки се в широка линия пред неприятеля, Гуаповите бойци, като стигнаха до Биновия отряд, се разделиха на две групи, които се оттеглиха встрани, така че келтските войници, които ги преследваха, почти налетяха на отпочиналите си и подредени бойци от селището.

Битката започна веднага. Стиб забеляза Ик и го позна защото няколко пъти го беше виждал в борбите. Плахият младеж бясно се втурна, като отбиваше с брадва ударите. В един момент замахна срещу врага, но той се изви настрана, а брадвата тресна между ушите на коня. Конят падна и притисна с корем ездача си. Стибовите войници като вълци се нахвърляха на врага. Биеха се безредно и предизвикваха смут и бъркотия. Напразно Валок и Рок с цял глас крещяха на своите войници да се държат и да не развалят реда. Стибовите хора ги заляха като наводнение и убиваха, когото стигнат.

Бин и Лик със своите хора веднага притиснаха челото на неприятелската конница. От дясната страна нападаше Слоб, а от лявата — Гуапо.

Келтските войници бяха обкръжени от три страни.

В този момент изпъкнаха отделни бойци от двете страни. Вип, суров келтски войник, налетя на Лик. Стълкновението беше така бързо, че присъствуващите почти не видяха как се стигна до него. Като замахваха с брадвите, двамата войни в един и същ миг нанесоха удари и двамата паднаха от конете. Вип остана да лежи под конските копита, а неговите хора насякоха Лик почти на парчета.

Рид полетя срещу Бин. Със страшни удари на меча събори четиримата войници, на които попадна, и като се уповаваше на силата и опита си, насочи коня си към стареца. Обаче жребецът на Гуапо скочи между тях и ги раздели. Келтският войн хвърли върху младежа приготвената примка, Гуапо легна върху коня и почувствува само как въжето го шибна по врата. Примката не улучи. Рид се намираше на пет крачки от младежа. Като видя, че нападението с примката не сполучи, завъртя копието си, но не успя да го хвърли. Младежът с всичка сила запрати брадвата си и улучи неприятеля посред челото. Шлемът звънна и окървавен падна на земята. Рид се сгромоляса от коня.

Но на дясното крило Рок сееше пустош. Като събаряше коне и войници, той се стремеше да се съедини с Валок, който гонеше пред себе си обкръжените Слобови войници.

Старият Бин викна на Гуапо:

— Примката в ръка! Напред!

Половината от техните отряди останаха на място да спират и отбиват неприятелските нападения, другите тръгнаха след вожда и Гуапо. Те нападаха в гръб неприятеля, който беше проникнал почти до рова. Валок беше откъснат. Вождът на всички келти се бореше геройски, така се бореха и неговите войници, но обръчът на неприятеля се стягаше.

Рок проникваше все по-близо до своя вожд. Неговият устрем, както и устремът на неговите конници, беше неудържим. Сакатият войн колеше около себе си. Стиб, кипейки от гняв, бодна, с меча коня си отзад и като си правеше път между конниците, стигна до Рок и веднага отвлече вниманието му с меча си. Борбата беше кратка. След няколко замахвания Стиб изпусна меча. Смъртта вече разширяваше крилете си над младия войн. Той се намираше разоръжен пред най-страшния боец от келтската войска. Рок замахна, но ръката му се отпусна и мечът падна на земята. Доз беше изпратил стрела почти от непосредствена близост и беше улучил войника в мишцата. Обърканите келтски войници се докопаха до поводите на Роковия кон и докато едни задържаха нападението на неприятелите, други го измъкнаха от борбата.

Рок не успя да отиде на помощ на вожда Валок.

В това време от средната порта на крепостта излетяха около двеста нови конници. Отрядът се втурна към групата в която се бореше Валок. Този отряд предвождаше Азур.

Триста Валокови конници бясно се бореха и загиваха. Никой не можеше да им се притече на помощ, защото и Доз, и Слоб със своите бойци страшно гонеха неприятеля.

Като си пробиваше път между своите другари, жената все повече се приближаваше към Валок. Нейната брадва святкаше като светкавица над главите на войниците. Тя събори трима неприятели и се промъкна до Валок, който беше заобиколен от най-кръвожадните бойци, каквито някога беше имала ордата атавани. Гневът на атаваните беше безграничен, откакто загина вождът им Арго.

Азур завъртя въжето и примката се надяна на врата на Валок. Напразно вождът на келтските орди се мъчеше да се освободи от страшната примка. Беше пленен, половината от неговия обкръжен отряд беше загинал, а останалите му войници захвърлиха мечовете и брадвите и се предадоха.

Биновите хора конвоираха през средната порта в селището Валок и неговите сто и петдесет най-добри бойци.

 

 

На другия ден около пладне Бин, Гуапо, Стиб и другите старейшини забелязаха от насипа група от двадесетина конници, които бавно се движеха към селището. Когато групата се приближи на един хвърлей със стрела, те видяха, че напред яздеха жени.

Муму с четирите си другарки, ватесът Прин и Рок с превързана дясна ръка се приближиха почти до насипа. Пръв проговори сакатият войник:

— Поздравяваме стария Бин и неговите храбри войници. Идваме да преговаряме. Оставете оръжието и ни приемете в селището си. След като чуете нашите думи, можете да направите, каквото искате с нас. Вие виждате дъщерята на храбрия Валок, вожда на всички келтски орди, нашия пророк Прин и мен, син на Ипсалт, който никога досега нито крачка не съм отстъпвал пред неприятеля. Ние решихме да се принесем в жертва на боговете за доброто на останалите от нашето племе.

— Портата ще ви се отвори. Можете да влезете — каза старият Бин.

Малкият отред от келтски конници влезе през широко отворената средна порта. Хората от селището се втурнаха да ги видят отблизо. За пръв път без оръжие, доброволно и благосклонно се приближиха до тях келтски войници. Красивите девойки с гордо държане минаха на конете със своята свита между струпаните войници. Биновите войни гледаха и тях, и Рок, за когото бяха чували, че е непобедим в борбата.

Когато стигнаха до мястото, където ставаха сборовете, всички слязоха от конете.

Рок, Прин и девойките насядаха между Биновите старейшини. Гуапо, Слоб, Стиб, Доз и много други изтъкнати бойци ги гледаха благосклонно.

Бин заговори пръв:

— Боговете са отделили човека от другите животни. Дарили са го с изправено тяло, за да може да повдигне главата си и да гледа слънцето, месеца и звездите на небето. Дарили са го с разум и сърце, което може да чувствува радост и скръб. Благодарни сме на боговете преди всичко за този дар. Ние ценим човека и всички богатства у него, а над всичко — закона на гостоприемството. Значи, кажете защо сте дошли и какво искате от нас. Нищо лошо няма да ви се случи в това селище, освен ако сами не проявите признаци на неприятелство.

— Нашата молба е кратка — отговори Рок — Дойдохме да се предложим в замяна за нашия вожд Валок, когото пленихте вчера, ако досега не сте го вече убили. Ако желаете, можете нас да принесете в жертва на боговете си: пет девойки, пророка Прин и нашата свита от петнадесет души.

Старият войн завърши. В сбора завладя тишина. Гуапо няколко пъти размени погледи с девойката Муму. Тя му се усмихна.

Бин заповяда да доведат Валок. Твърдият войн макар и с вързани ръце, гордо пристъпи в кръга на старейшините. Муму скочи от мястото си, изтича към него и го прегърна.

— Татко, дойде моментът твоята дъщеря да посвети и себе си на своето племе. Ще умра вместо теб.

Очите на суровия войник овлажняха. Две сълзи се търколиха по лицето му.

— Не, няма да умреш. Вървете си оттук и ти, и всички, които сте дошли, ако неприятелят ви пусне. Вождът Валок завърши земния си път. Така желаят боговете. — След това посочи Рок и продължи: — Ето ви вожд. Той достойно ще ръководи всички наши орди и ще съумее да запази обичаите на нашите деди.

В този момент се намеси Азур. Тя изтича и прегърна Муму. Двете се разплакаха.

— Трябваше да се умия и да облека чисти дрехи, за да мога да те прегърна — говореше жената, хълцайки, защото твоята чистота не понася кръв и смърт.

— Добра, мила Азур — през сълзи говореше девойката. — Всяка нощ мислех за теб и молех боговете да те закрилят.

— И ме запазиха, слава и хвала им.

Валок се обърна към жената:

— Азур, на теб ти беше нанесена неправда. Добре си отмъсти и на ватеса, и на мен: него уби, а мен плени. Нашата вражда свърши.

Старият Бин стана:

— Слушайте всички — започна той. — Вождът Валок и неговите хора преминаха през Голямата планина и като вълци се нахвърлиха да избиват мъжете, жените и децата на тази земя, която те бяха наследили от деди и прадеди. Искаха да унищожат всички. Но ние съумяхме добре да им се противопоставим и да попречим на техните намерения. Насилниците видяха как се борят и загиват онези, които пазят земята, оставена им от дедите. Сега разбраха, че ние по-скоро ще умрем, отколкото да позволим да ни заграбят тази земя. Победени в много битки, те се увериха, че ние сме противници, с които лесно не се излиза на глава. Все пак, въпреки всичко, ние ценим пожертвователността на тези мъже и жени, които са дошли да се жертвуват за своя вожд. Ние няма да бъдем несправедливи към тях. Мисля, че не ще се намери човек между моите старейшини и войници, който да не одобри това, което ще направя сега, защото аз съм техен вожд и те всички ми се подчиняват.

Като каза това, Бин взе един меч, приближи се до Валок и сряза връзките на ръцете му. След това даде меча на Стиб и каза:

— Иди и освободи другите пленници. Всички те могат да напуснат селището.

Гуапо скочи и прегърна Бин.

— Одобряваме. Всички одобряваме. Тази девойка два пъти ми спаси живота. Заради това и подаряваме баща й и всички останали.

Валок се приближи до дъщеря си и я прегърна.

— Не зная дали сме достойни за милостта, която с нищо не сме заслужили — каза той. — Тези хора, които са видели само злини от нас, вдъхновени от боговете, ни прощават нашите злодеяния. Приемаме приятелството ви и се заклеваме, че от днес нито един наш войник няма да вдигне меч или бойна брадва срещу вас.

Бин прибави:

— Тази земя е обширна. Има място за всички ни. Да оставим оръжието, да хванем лопатите и мотиките и така всички ще живеем в благоденствие.

Прин, ватесът на всички келти, каза:

— Тук ще издигнем жертвеник и ще принесем в жертва дванадесет черни овце за маните на загиналите бойци и дванадесет бели — за щастливо и дълготрайно приятелство.

Бин прибави:

— Донесохте ни война и кръвопролитие, а ни научихте на по-добър живот.

— Подаряваме ви тези девойки, които доброволно дойдоха във вашето селище — каза Валок. — Вие ще ни дадете ваши.

Муму се приближи до Гуапо, загледа се в очите му и отпусна глава на гърдите му.

Стиб, Слоб, Доз и другите младежи със светнали очи гледаха красивите девойки с кестеняви коси и сини очи. Те се усмихваха, защото им харесваше този вид посвещение.