Линда Сю Купър
Беззащитни сърца (16)

Епилог

Тъмнорусото тригодишно момиченце постави пълна шепа с полски цветя пред надгробния камък, после повдигна главица и премигна към майка си.

— Защо баба живее в камък?

Сърцето на Нина се сви. Гърлото я стегна. Знаеха още от деня, в който се роди Теси, че ще я доведат тук някога. Тя бе само на три години, но бе доста умна за възрастта си. Времето бе настъпило. Вместо да обясняват отново защо баба й не живее на същата улица и не й пече сладки, те я доведоха тук.

Нина клекна до дъщеря си и я привлече до себе си.

— Теси, миличка, баба не живее в камък. Тя живее на небето.

Малката Теси загледа надгробния камък, като размишляваше. Объркана, тя смръщи вежди.

— Тогава защо донесохме цветя на камъка?

Тя отметна къдриците от лицето си и обърна невинни очи към татко си.

Той се приближи и седна с кръстосани крака върху топлата трева, като вдигна Теси в скута си.

— Миличко, камъкът е заради нас. Това е… символ за живота на баба ти. Така имаме място, където да идваме и да се сещаме за нея.

— Аз пък се сещам за баба, където и да съм.

Мич и Нина си размениха нежна усмивка над главата на дъщеря си.

— Ние също — промълви Мич, като целуна нейната стоплена от слънцето и ухаеща на бебе коса.

Теси изтръгна стрък трева от земята.

— Двете с баба имаме едно и също име. — Тя се обърна и погледна към Нина. — Защо баба е отишла на небето?

Нина избърса сълзите от очите си.

— Баба бе твърде специална за този свят, затова сега е ангел.

Теси прехапа стиснатите си устни.

— Тя кога отиде там?

— Един месец след като двамата с татко ти се оженихме.

— Един месец по-дълго ли е от една седмица?

— В един месец има четири седмици, сладко момиченце — обясни й Мич.

Сериозна, Теси премигна към него. Тъничкото й гласче стана тихо.

— Баба ще се върне ли?

Нина прехапа долната си устна, а брадичката й затрепери.

— Баба не може да се върне — каза Мич на Теси. — Но тя наблюдава теб и мама и мен отгоре от небето през цялото време.

По бузата й се изтърколи една сълза и Нина я избърса.

Теси погледна към нея, угрижена, както може да бъде само едно тригодишно дете.

— Не плачи, мамо. Ще се върнем до камъка и ще посетим баба отново.

Мич кимна.

— Когато моите момичета пожелаят да посетят баба, винаги ще се връщаме.

Гласът на Теси стана почти жаловит.

— Мисля, че един сладолед ще накара мама да се чувства по-добре, татко.

Мич и Нина се засмяха, станаха и избърсаха листата и тревата от дрехите си.

— Какво ще кажеш първо да изведем Килиан и Дарвин на разходка в парка? — предложи Мич.

— Да! — засия детето, като заподскача.

След като и тримата поотделно се сбогуваха с гроба, те преминаха в мълчание през слънчевото поле от цветя, което заобикаляше частното гробище. Нина и Мич държаха пухкавите ръце на дъщеря си и се наслаждаваха да слушат неспирното й бърборене. От дърветата пееха птички. Нежен бриз ги целуваше. Малката Тес лудуваше, подскачаше и се извиваше от ръцете им.

С престорено мърморене Мич качи Теси на раменете си и се спусна тичешком напред. Нина се усмихна на ликуващите писъци на дъщеря си. Господи, колко обичаше семейството си…

Никога не си бе мислила, че ще има семейство, и ако не бе последното желание на една проницателна и благородна жена, тя можеше да си остане прекалено твърдоглава и да изгуби шанса си. Проследи с поглед също толкова твърдоглавия си съпруг.

И двамата можеха да го изгубят.

Нина спря и се обърна към камъка, после наклони глава към нежното утринно слънце и затвори очи. Масажира малкия белег от куршум върху ръката си и си спомни деня, когато мислеше, че животът й е свършил, когато в действителност той само току-що бе започнал.

Тес Халоран бе спазила своето обещание. Беше оставила на Нина най-добрата част от себе си — Мич — и сега малкото тригодишно момиченце Теси носеше нейното име и въплъщаваше в себе си красивия дух на баба си.

Като отвори очи, Нина прати въздушна целувка на камъка.

— Благодаря ти, мамо — прошепна тя, преди да се обърне и да се присъедини към Мич и Теси — двете същества, които обичаше най-много в живота си.

Нейното собствено семейство.

Най-накрая.

И завинаги.