Линда Сю Купър
Беззащитни сърца (1)

Пролог

Ако указанията на опаковката бяха правилни, проклетото куче трябваше да хапне само малко от отровния хамбургер, за да умре. Побързай, глупаво, плашливо зверче…

— Ела тук, кученце! Хайде, Килиан…

Премахни раздразнението от гласа си. Гадинката ще го усети.

Грациозното, с лъскава златиста козина ловджийско куче стоеше на няколко метра разстояние, с наведена глава и бдително. Като дишаше тежко и гледаше така, сякаш почти се усмихваше, то размаха рунтавата си опашка. Ушите му бяха клепнали надолу, но трепваха при всяко движение. Красиво животно. Почти твърде красиво, за да бъде убито.

Почти.

Чинията изскърца по бетона, когато бе побутната по-близо до кучето. То заотстъпва назад с някакво предчувствие, преди да забележи съдържанието и да повдигне дългата си тясна муцуна, за да подуши няколко пъти.

— Точно така, куче. Това е хамбургер. Ти обичаш хамбургери, нали?

Туп… туп… туп — отекваха лапите на кучето, докато приближаваше към купичката. Черният му нос затрепери над месото. То облиза муцуна, после повдигна въпросително шоколадовокафявите си очи към непознатия му човек.

— Хайде, Килиан…

Туп, туп.

Подушване.

Вдигна поглед още веднъж, преди да започне да яде отровното месо. Колебливо отначало. По-бързо, когато изглежда осъзна късмета си. Хамбургерът е далеч по-добра храна от ежедневната, която получава кучето — помисли си непознатият човек.

— Точно така, приятел. Изяж го. Наслади се на последната си вечеря. Нека да видим дали твоят господар ще разбере съобщението този път. По-добре да го разбере. Никой не е постъпвал с мен така, както той постъпи. Никой!