Ерик Реймънд
Катедралата и базарът (3)

Колко е важно да имаш потребители

И така, аз наследих popclient. По-важното е обаче, че наследих и потребителската му база. Прекрасно е да имаш потребители — при това не само защото те са олицетворението на нужда, която да задоволяваш, не само защото правиш нещо добро. Обработени по подходящ начин, те могат да се превърнат в съразработчици.

Друга от силните страни на Unix традицията, която Линукс развива до крайност е, че много от самите потребители също са хакери. Понеже изходния код е достъпен, те могат да бъдат ефективни хакери, а това е много полезно за скъсяване времето за отстраняване на грешки. Ако се окуражат малко, потребителите ви ще откриват проблеми, ще предлагат поправки и ще ви помагат да подобрявате кода много по-бързо, отколкото бихте се справили сами.

6. Да се отнасяте към потребителите си като към съразработчици е най-безпроблемният начин бързо да усъвършенствате кода и да направите отстраняването на грешки по-ефективно.

Лесно е да се подцени мощта на този ефект. Всъщност всички ние от обществото на отворения код драстично подценявахме колко добре би се мащабирал по-големият брой потребители относно сложността на системата, докато Линус Торвалдс не ни показа обратното.

Всъщност най-умното и значително нещо, което Линус направи беше не толкова конструирането на самото ядро на Линукс, колкото изнамирането на модела за разработка на Линукс. Веднъж, когато в негово присъствие изразих това мнение, той се усмихна, и тихо повтори нещо, което е казвал много пъти: „Всъщност аз съм един доста мързелив тип, и обичам да получавам заслуги за неща, които са свършили други хора“. Мързелив като лисица. Или както Робърт Хайнлайн беше описал един от своите герои — „прекалено мързелив, за да не сполучи“.

Погледнато в ретроспекция, в разработката на библиотеката GNU Emacs Lisp и на архивите с Lisp код може да се види прецедент за методите и успеха на Линукс. Обратно на „катедралния“ стил на изграждане на „С“ ядрото на Emacs и повечето други FSF инструменти, еволюцията на кодовата база на Lisp беше съвсем плавна и направлявана най-вече от потребителите. Идеите и прототипните предложения често бяха пренаписвани по три-четири пъти, преди да стигнат до стабилна крайна форма. А свободно формираните сътрудничества в стил Линукс през Интернет бяха доста чести.

И наистина, моята собствена най-успешна разработка преди fetchmail вероятно е режимът VC на Emacs, разработка в стил Линукс между мен и още трима души, само един от които (Ричард Столман, автор на Emacs и създател на Free Software Foundation) бях срещал до този момент. Това беше фронт-енд на SCCS, RCS а по-късно и на CVS от Emacs, който предлагаше операции по контрол на версиите с „едно докосване“. Разви се от малкия и необмислен sccs.el режим, написан от някой друг. А разработката на VC имаше успех, защото за разлика от самия Emacs, Lisp кода му можеше много бързо да преминава през етапите на пускане/тестване/подобрения.