Ерик Реймънд
Катедралата и базарът (13)

Допълнителна литература

Цитирах малко от класическата книга на Фредерик П. Брукс „Митичният човеко-месец“ (Frederick P. Brooks „The Mythical Man-Month“) защото, в много отношения, от неговите прозрения все още могат да се извлекат поуки. Горещо ви препоръчвам 25-тото Юбилейно издание от Addison-Wesley (ISBN 0-201-83595-9), в което е добавена студията „No Silver Bullet“, написана през 1986 година.

Новото издание е обгърнато от една безценна 20-годишна ретроспекция, в която Брукс откровено признава за няколко възгледа в оригиналния текст, които не издържат проверката на времето. За първи път прочетох ретроспекцията след като първата публична версия на настоящата студия беше вече в основни линии завършена. С изненада открих, че Брукс приписва на Microsoft практики, подобни на базарните! (Все пак, това приписване всъщност се оказа погрешно. През 1998 научихме от Halloween Documents, че вътрешната общност от разработчици на Microsoft e силно разделена на враждуващи помежду си лагери, където дори не е съвсем възможен някакъв вид общ достъп до изходния код, така необходим за да се поддържа един базар.)

„Психология на компютърното програмиране“ на Джералд М. Уейнбърг (Gerald M. Weinberg, „The Psychology Of Computer Programming“, New York, Van Nostrand Reinhold, 1971) ни запознава с една концепция, която по-скоро неуместно наречена „програмиране без его“. Докато той далеч не е бил първият човек, който е усетил безсилието на „принципа на командването“, той вероятно е бил първият, който е оценил и показал, че този въпрос има определена връзка с разработването на софтуер.

В своята студия „Lisp: добри новини, лоши новини, и как да печелим първото място“ от 1989 година, Ричард П. Гейбриъл (Richard P. Gabriel, „Lisp: Good News, Bad News, and How To Win Big“), размишлявайки върху Unix културата от епохата преди Линукс, неохотно е привел доводи в полза на първичния базароподобен модел. Въпреки че е остаряло в доста отношения, това есе все още, и с право, е широко известно сред феновете на Lisp (включително и мен). Един кореспондент ми припомни, че главата, наречена „Worse Is Better“ може да се тълкува едва ли не като очакване на Линукс. Студията е достъпна в World Wide Web на адрес http://www.naggum.no/worse-is-better.html.

„Работа с хора: творчески проекти и екипи“ на Де Марко и Листър (De Marco and Lister, „Peopleware: Productive Projects and Teams“, New York; Dorset House, 1987; ISBN 0-932633-05-6) е един недооценен бисер, за съществуването на който ме светна един цитат в ретроспекцията на Фред Брукс. Докато много малко от авторовите думи са пряко приложими към общността на Линукс или общностите с отворен код като цяло, авторовите прозрения за необходимите условия за творческа работа са важни и ценни за всеки, който се опитва да внедри някои от силните страни на базарния модел в комерсиална среда.

Най-накрая трябва да призная, че за малко щях да нарека тази студия „Катедралата и агората“. Последната дума е гръцка и означава отворен пазар или място за публични срещи. Плодотворните студии за „агорическите системи“ на Марк Милър и Ерик Дрекслър описват неочакваните характеристики на подобните на пазар изчислителни екологични системи. Това ми помогна да се подготвя да мисля ясно за сходните феномени в културата на отворения код, когато преди пет години Линукс ми натри носа в тях. Тези студии са достъпни в Web на адрес: http://www.agorics.com/agorpapers.html.