Ерик Реймънд
Катедралата и базарът (12)

Епилог:
Netscape се присъединява към базара

Колко е странно да осъзнаеш, че участваш в изковаването на историята…

На 22 януари 1998, около седем месеца след като за първи път публикувах „Катедралата и базарът“, Netscape Communications Inc. обяви плановете си да подари изходния код на Netscape Communicator. Нямах и представа, че това ще стане, докато не излезе обявлението.

Ерик Хан, изпълнителен вицепрезидент и старши технолог в Netscape, малко по-късно ми изпрати следната електронна поща: „От името на всички в Netscape, искам на първо място да Ви благодаря, задето ни доведохте дотук. Решението ни беше съществено повлияно от Вашите размишления и съчинения.“

През следващата седмица отлетях за Силиконовата Долина, откликвайки на поканата на Netscape за еднодневна стратегическа конференция (на 4 февруари 1998) с някои от висшите им администратори и технолози. Заедно проектирахме стратегията за пускане на изходния код и лиценза на Netscape.

Няколко дни по-късно, написах следното:

„Netscape се кани да ни даде едно едромащабно, сериозно изпитание на базарния модел в комерсиалния свят. Културата на отворения код е изправена пред опасност. Ако изпълнението на Netscape не сполучи, идеята за отворения код може да се компрометира дотолкова, че комерсиалният свят да я избягва още едно десетилетие.

От друга страна, това е и една грандиозна възможност. На «Уолстрийт» и други места, първоначалната реакция на хода беше сдържано положителна. Даден ни е шанс да се докажем. Ако чрез този ход Netscape си възвърне значителен пазарен дял, това може просто да възпламени една отдавна закъсняла революция в софтуерната индустрия.

Следващата година ще да бъде едно много поучително и интересно време.“

И наистина беше. Както писах в средата на 1999 година, разработката на това, което по-късно беше наречено „Mozilla“, беше само частичен успех. То постигна първоначалната цел на Netscape, която беше да не се позволи на Microsoft да стегне в монопол пазара на web-четци. То постигна и отделен главозамайващ успех (особено пускането на Gecko — рендираща машина от следващо поколение).

Но тъй или иначе, извън Netscape то все още не е концентрирало такива масови усилия за разработка, за каквито първоначално са се надявали основателите на Mozilla. Изглежда, проблемът тук е, че за дълъг период от време дистрибуцията на Mozilla в действителност нарушаваше едно от основните правила на базарния модел. Те не предоставиха нещо, което потенциалните сътрудници да могат лесно да стартират и да видят работещо. (Повече от година след пускането, компилирането на Mozilla от изходния код изискваше лиценз за патентованата библиотека Motif.)

Най-лошото бе (от гледната точка на външния свят), че групата Mozilla все още трябваше да достави web-четец с производствено качество. А един от ръководителите на проекта предизвика малка сензация като напусна, оплаквайки се от слабото управление и пропуснатите възможности. „Отвореният код“, правилно отбеляза той, „не е вълшебна пръчица“.

И наистина не е. Дългосрочните прогнози за Mozilla сега изглеждат доста по-добре (през август 1999), отколкото бяха по време на оставката на Джейми Завински. Но той имаше право, като показа, че отвярянето няма задължително да спаси един съществуващ проект, който страда от лошо дефинирани цели, подобен на спагети код или която и да било друга хронична болест на софтуерното инженерство. Mozilla успя да ни даде пример едновременно как отворения код може да успее и как би могъл да се провали.

Междувременно, идеята на отворения код набра точки и намери поддръжници другаде. 1998 и краят на 1999 станаха свидетели на страхотен бум на интереса към модела на разработка с отворен код. Една тенденция, хем задвижвана от, хем движеща растящия успех на операционната система Линукс. Тенденцията, до която се докосна Mozilla, расте с ускоряващо се темпо.