Даяна Палмър
Пагубен чар (9)

Девета глава

По време на обеда Данета нито говореше с Кейб, нито го поглеждаше. За щастие Ники не спираше да приказва как следващата неделя ще отиде с брат си на сондата. Синтия сияеше. Дори Юджин се усмихна. Данета също се радваше, но Кейб я бе обидил жестоко. Бе убийствено да разбере, че за него връзката им е временна и че може да й предложи единствено секс.

— Нахраних Норман, Дани — съобщи Ники. — Кейб искаше да го изяде. Норман май не те обича много, а? — обърна се със смях към брат си.

— Не знам — обади се за пръв път Данета. — Ако Кейб е добре сварен и с малко кетчуп, Норман може и да го хареса.

Всички се засмяха, дори Кейб. Но той забеляза, че тя избягва погледа му.

— Нали твърдеше, че не е месояден? — Гласът му бе примирителен, но тя не му вярваше.

— Може и да съм казала така.

— Знаеш ли, че правят опити да присаждат растителни клетки на животни? — попита Ники. — Четох в едно списание. Представи си комбинация от заек и морков…

Данета почти не го чуваше. Искаше да си отиде у дома. Дори крадецът я плашеше по-малко, отколкото да бъде под един покрив с Кейб след това, което й каза.

— Имам страхотна нова компютърна игра, Кейб — оповести Ники, докато ядяха тортата. — Криминална и с доста добра графика. Татко ми е споменавал, че обичаш филмите за Шерлок Холмс и реших, че може да ти хареса.

— Затова ли я купи? — усмихна му се нежно Кейб.

— Ами… Общо взето… — изчерви се момчето.

— Много ми се иска да я видя — отговори той и не съжали, защото лицето на Ники грейна от щастие. Погледна към Данета, но очите й бяха приковани към тортата. Не вдигна глава дори когато той излезе.

— Трета световна война, а? — забеляза Юджин.

— Моля? — попита тя нервно.

— Кейб я иска, но без венчална халка — обобщи Синтия и кимна към нея. — Ние го познаваме много добре. Никога не е водил момиче при нас, а ти си изключителна. Дръж се. Ще се предаде, ще видиш.

— Трябва само малко да го поразиграеш — добави Юджин и се наведе напред. — Нали разбираш, дай му достатъчно време и ще се хване на въдицата.

— Не е толкова просто…

— Много е просто. Вече е почти готов. Иначе защо щеше да те води тук?

— Нали ви казах! — простена Данета. — Бяха претърсвали апартамента ми…

— Можеше да те заведе на хотел, скъпа — потупа я нежно Синтия по ръката. — Или да те изпрати тук сама.

Юджин се засмя и отпи от кафето си.

— Мяташе се като разярен бик, за да разбере кой е влизал в апартамента ти. Беше побеснял, че някой те е застрашил.

Тя не мислеше, че всичко това има особено значение, но се почувства малко по-добре.

— Чухте ли се с Джени?

Юджин кимна.

— Освен това нашият частен детектив се обади точно преди да се върнете от езерото. Имаме план. Джени ще пристигне утре, а ти можеш да се върнеш вкъщи утре вечер. Кейб ще ти обясни.

Едва ли, помисли тя. Той изглежда нямаше желание да прекара и пет минути с нея. Игра на компютъра с брат си, говори с баща си… Изобщо — почиваше си… Данета помогна на Синтия да прекопаят новата цветна леха в двора. Физическият труд й достави удоволствие, каквото отдавна не бе изпитвала. След това седнаха да вечерят. Преди да се усети, вече бе станало време за сън, а Кейб все още не й бе казал нищо за техния план. Той обаче говори за това с Юджин, като разсеяно гледаше през прозореца.

— Притеснен си — отбеляза баща му. — Заради Данета ли?

Бе необичайно да приказват за лични неща. Внезапно Кейб осъзна, че това никога досега не се беше случвало.

— Да, заради Данета. Стигнахме до задънена улица. Аз я желая, но тя иска обвързване. — Пъхна ръце в джобовете си и закрачи неспокойно. — Не вярвам на чувствата. Те са нетрайни.

— Така ли? — Баща му приседна на ъгъла на бюрото си. — Предполагам, си стигнал до този извод, защото се ожених за Синтия, вместо да продължавам да живея само със спомена за майка ти…

Кейб се обърна.

— До голяма степен, да. — В очите му се четеше обвинение.

Баща му се усмихна тъжно.

— С майка ти се оженихме, когато тя беше на осемнадесет, а аз — на двадесет и две. Оженихме се, защото така искаха нейните и моите родители. Аз имах кариера, малко слава и много пари. Те нямаха нищо. Аз също не исках обвързване, за разлика от майка ти. Любовта ни беше пламенна и не помръкна цели тридесет години. Ожених се за Синтия, защото ако не го бях сторил, щях да се самоубия. Толкова много страдах за майка ти! Ще ти кажа истината, щом толкова искаш — продължи той със студен гняв. — Опитах да си пръсна черепа. В този момент влезе Синтия да ми даде някакви документи за подпис… Нали беше моя секретарка… Взе ми пистолета и ме прелъсти…

— Боже мой! — Кейб седна тежко на дивана.

— Сега знаеш всичко. Имаше голяма вероятност в това състояние да съм й направил бебе, а не можех да си позволя да се самоубия и да я оставя сама с моето дете. Оженихме се наистина набързо и девет месеца по-късно се роди Ники… — Усмихна се на потресеното изражение на сина си. — Това дава ли отговор на всички въпроси, които осем години избягваше да ми зададеш?

— Съжалявам… — прошепна Кейб искрено. — Съжалявам, че не говорих с теб за това по-рано. Много по-рано… Не ми се иска да си спомням как се държах със Синтия и с Ники.

— Синтия разбира всичко. Всъщност тя не искаше да ти казвам. Страхуваше се, че опитът ми за самоубийство ще ме принизи в очите ти.

— Напротив! Ако го знаех, това можеше да преобърне живота ми. Трябва да сме благодарни на Синтия!

— Не по-малко и на Ники — каза Юджин тихо. — Сякаш отново те имах. Само дето май правя същата грешка и с него — оставям го на заден план и се занимавам само с работата си. Трябваше аз да го заведа да види тези сонди — въздъхна той.

— Няма проблеми — усмихна се Кейб. — Можеш да дойдеш и ти, ако искаш.

— Това се нарича добро предложение! Да изляза с двамата си синове! — Прокашля се. — А какво смяташ да правиш с Данета?

— Не знам…

— Тя е горда жена. Ако не внимаваш, ще си отиде. Никога няма да намериш друга като нея.

— Знам. — Прокара пръсти през косата си. — Плаши ме идеята да се оженя и да бъда вързан…

— Всички стигаме дотам, момчето ми. Бракът е това, което сам направиш от него. С майка ти бяхме много щастливи. Със Синтия също сме щастливи. Има предостатъчно компенсации за изгубената свобода.

— Като например сексът, така ли? — попита Кейб иронично.

— Като например да имаш някого, при когото да се върнеш у дома — поправи го баща му. — Някой, който да се грижи за теб, когато си болен. Някой, с когото да споделиш проблемите си, когато целият свят е срещу теб. Някой, готов да ти помогне, когато имаш нужда. Сексът, разбира се, е здравословна и приятна част от брака. Но без да си обвързан емоционално, това е само удовлетворяване на нуждите на тялото ти. В момента ти е добре, но след десет минути вече не помниш, че си го правил…

— Боже, каква аналогия! — засмя се Кейб.

— Данета е девствена, нали? — попита Юджин с обичайната си прямота.

— Ами… виж сега… — започна синът му.

Баща му стана и го потупа по рамото.

— Бъди по-внимателен с нея. Всичко ще се оправи. И се ожени, синко. Девствениците напоследък са рядкост — все едно да намериш трикаратов диамант на улицата.

Той излезе и остави объркания Кейб да гледа с празен поглед пред себе си. Толкова години бе обвинявал баща си, че е предал паметта на майка му! Най-сетне научи потресаващата истина. Значи любовта наистина съществуваше. Синтия сигурно много е обичала Юджин, за да направи тази жертва, да рискува всичко — дори да забременее, за да го върне към живота. Намръщи се замислено. Дали Данета изпитваше толкова дълбоки чувства към самия него? Изведнъж реши, че неговите към нея със сигурност съществуват. Трябваше да разбере дали са споделени! Но бъдещето изглеждаше мрачно. Още в понеделник тя щеше да тръгне да си търси друга работа…

В това време Данета се опитваше да разбере какъв е планът, когато се върне в апартамента си, но не стигаше доникъде. Кейб излезе от кабинета на баща си странно замислен, но мрачният му поглед непрекъснато се спираше на нея, докато нервите й се опънаха до скъсване. Каза й, че не иска да се обвързва с нея. Защо тогава я гледаше така?

— За Джени… — започна тя, когато изключиха телевизора в единайсет часа.

— Утре — отвърна той тихо и очите му потърсиха нейните.

Но на нея й бе омръзнало от тези игри и се извърна. Пожела лека нощ и се прибра в стаята си. В понеделник щеше да започне да преглежда обявите за работа. Присви очи и облече лимоненожълтата си полупрозрачна нощница. Бе се влюбила от пръв поглед в красивата дреха. Не че някой щеше да я види, но й стоеше добре. Сложи на стола халата си и се пъхна в леглото.

Едва заспала, нещо я събуди. Чу насън вик и скочи. Може би си въобразяваше…

— Помощ!

Не, не сънуваше. Това бе Кейб! Тя облече халата си и тръгна сънливо по коридора. Вратата му бе открехната. Данета влезе и замръзна. До леглото светеше нощна лампа. Норман бе застинал в бойна поза — наежен, с надута гуша и вдигната опашка. Кейб, както го е майка родила, бе стъпил върху възглавницата, опрян на стената, и размахваше друга лампа.

Потресеният поглед на Данета зашари по мускулестото му тяло. Никога досега не бе виждала гол мъж на живо, а този тук бе направо зашеметяващ!

— Норман! — извика тя и с мъка отмести очи от прекрасното мъжко тяло. Влечугото не помръдна. Трябваше незабавно да направи нещо! — Хайде, Норман — поде тихо, бавно се приближи и без да спира да говори успокоително, го хвана през корема и внимателно го вдигна. Той вирна опашка, но след малко се отпусна и доби по-скоро отегчен, отколкото заплашителен вид.

Кейб слезе от леглото, намери халата си и бързо го навлече.

— Норман вече е добре — увери го Данета и погледна предпазливо към него, за да се убеди, че е облечен.

— Норман бил добре! Норман! — възмути се Кейб. — Боже мой, помислих, че е настъпил последният ми час. Усетих на краката си нещо студено, лепкаво и…

— Норман не е лепкав!

— … когато запалих лампата, проклетият гущер се канеше да скочи върху мен!

— Той е още малък, нямаше да ти стори нищо — защити го тя.

— Щеше, и още как! — Остави лампата на нощното шкафче.

— Да не си искал да го удариш с тази лампа?!

— Не, само исках да я хвърля по него.

— Как не те е срам! Защо просто не взе един вестник, за да го изгониш?

— Защото не можех да съм сигурен, че няма да изяде вестника за вечеря, а мен — за десерт.

— Той не яде хора!

— Откъде знаеш? Броила ли си наскоро роднините и съседите си?

В стаята се вмъкнаха Синтия и Юджин, гледайки объркано от животното в ръцете на Данета към вбесения Кейб.

— Да не е избягал? — попита Юджин.

— Да, избягал е от стаята на Ники и е дошъл направо при мен! — прогърмя гласът Кейб. — Опита се да ме нападне!

— Не те ли стресна? — възкликна Синтия.

Кейб поомекна.

— Малко — призна той.

— Кейб стоеше прав на леглото и пищеше от ужас — поясни Данета.

— Не е вярно! — извика Кейб. — Опитвах се да заема най-добра позиция, за да запратя лампата по него.

— Какъв варварин! — възмути се Юджин. — Горкият Норман!

— Той не може да остане тук — заяви Кейб. — Няма да спя под един покрив с този звяр!

— Ще го занеса в гаража — предложи Данета. — Ники спи ли?

— Даже похърква — отговори Синтия. — Изобщо няма да усети, че Норман не е при него.

— Дали на Норман ще му бъде достатъчно топло там? — загрижи се Юджин. — Можеш да пуснеш отоплението.

— Ако нямате нищо против…

— Ни най-малко. Кейб ще ти покаже как се отваря вратата.

— Би ли… — започна Данета.

— Изобщо не ме е страх от проклетия гущер! — заяви Кейб наперено. — Хайде, ела.

Тя сви рамене и тръгна след него по коридора. Синтия и Юджин, се прибраха в спалнята си, като се подсмихваха многозначително.

— Сега има да ми се надсмиват! — изръмжа Кейб и я погледна накриво. — Заради теб и твоя войнствен гущер!

— Той не е войнствен!

Влязоха в гаража. Навън бе хладно, но когато затвориха вратата, студът се усещаше по-слабо. Данета постави Норман в клетката, затвори я и потри ръце. Халатът не бе много по-дебел от нощницата и й беше студено. Кейб бе пуснал отоплението и не отместваше поглед от меките извивки на тялото й под тънкия плат.

— Не си прави илюзии! — сряза го тя. — Не съм облякла тази нощница заради теб.

— Бих искал да беше — въздъхна той тежко. — Имам предвид, бих искал да не си ми обидена от това, което казах сутринта.

— Какво те е грижа дали съм обидена? Аз не те интересувам, освен в леглото.

— Аз го казах, нали? — попита той горчиво, седна на удобния диван и запали цигара.

— Да. И аз реших, че си прав. Най-доброто за мен е да си намеря друга работа. Ще започна да си търся в понеделник.

— Не! — процеди той през зъби. — Не още!

Данета го погледна нервно.

— Защо? Колкото по-скоро се махна, толкова по-добре.

Кейб издиша гъст облак дим. Той бе забъркал тази каша, сега той трябваше и да си я сърба!

— Не още — повтори упорито. — Почакай две седмици. Първо трябва де се оправим с твоя крадец.

— Съвсем бях забравила за него. — Бе готова да се хване за всякакво извинение, за да не напусне работа. Сърцето й се късаше, а той сигурно дори нямаше да забележи отсъствието й. Седна с тежка въздишка на другия край на дивана. — Юджин ми каза, че нещо сте замислили и че Джени си идва утре.

— Ще заложим капан в апартамента ти. Ще ти обясня, когато Джени пристигне. Много е сложно, но би трябвало да разреши всичките ти проблеми.

Данета кимна.

— Струва ми се, че вече се разбирате по-добре с брат ти — прекъсна тя напрегнатата тишина.

— Да. Той е прекрасно момче. Днес следобед си мислех, че съвсем не би ми било неприятно да имам свой собствен син. — Погледна я. — Обичаш ли децата?

— Обичам ги. — Замачка нервно края на нощницата си. — Как ще имаш деца, като не искаш да се жениш?

— Предполагам, че ще се наложи да се оженя.

— За Керъл ли? — преглътна тя мъчително.

— Можеш ли да си представиш, че Керъл би рискувала да си развали фигурата, за да ми роди дете?

— Ако те обича, да.

— Значи мислиш, че една жена би рискувала, ако обича някой мъж, така ли? — настоя той тихо. Тя кимна. Кейб вдигна глава и я погледна с искрящи очи. — Защо тогава не дойдеш при мен да се любим?

Тя пламна.

— Май не те чух.

— Много добре ме чу! Ти току-що каза, че обичаш децата. Аз също. Хайде да си направим едно.

— Ти си полудял… — Скочи разтреперана на крака. — Не искаш да се обвързваш, нали така каза? О… Кейб!

Той я бе грабнал и Данета се задърпа в прегръдките му. Когато я пусна, от боричкането халатът му се бе отворил и тя не можеше да откъсне очи от загорялото му мускулесто тяло.

— От това вече няма нужда — промълви Кейб и свали халата. — Вече знаеш как изглеждам.

— Каква лудост! — прошепна тя в отчаян опит да запази разсъдъка си здрав.

— Не и ако ме обичаш, Дани — възрази той сериозно. — Ако е така, ако това е нещо повече от обикновено увлечение, аз ще сваля нощницата ти и ще се отдадем един на друг още тук. Не виждам по-добър начин да те убедя, че не се страхувам от обвързване, отколкото съзнателно да ти направя бебе.

— Какво ще кажат баща ти и Синтия?

— О, това е много интересна история. Напомни ми някой ден да ти я разкажа. — Ръцете му се вдигнаха към халата й. — Кажи ми, да или не?

Тя потрепери от докосването му. Не бе мислила за това, не бе допускала, че може да се случи.

— Страх ме е — прошепна едва чуто.

— Мен също — отвърна той неочаквано. — Предполагам, че е естествено, след като двама души се обвързват по този начин. Нали разбираш, че говоря за брак, не за съвместно съжителство? По този въпрос аз самият съм доста старомоден.

— По-късно може да съжаляваш — възрази неуверено тя. — Може това да е само физическо привличане, любопитство към моята невинност…

— Ами да проверим… — Започна да я съблича. За миг се поколеба, искаше да е сигурен, че и тя го желае. Но Данета не протестираше. Той смъкна коприната и затаи дъх, когато пред възхитените му очи се разкри млечнобялата й плът. Дълго време я гледа, без да я докосва. — Изчервила си се — прошепна, когато най-после успя да надзърне в очите й.

— Никога досега не съм… правила подобно нещо — усмихна се тя сковано. — Оказва се, че е по-трудно, отколкото си представях… Едва се сдържам да не грабна нещо да се покрия.

— Защо? Ти си съвършена. Като изящна картина в частна галерия… — Погали я по рамото и усети как трепери. — Но картина, която мога да докосна. Тук. И тук.

Пръстите му се плъзнаха по гърдите й, после надолу по корема и по дългите бедра. Милувката му бе болезнено сладостна. Сетне я целуна както никога досега — с такава нежност, че Данета напълно се отпусна.

— Трябва да ми се довериш изцяло — прошепна той. — Защото ни предстои нещо много интимно. Можеш ли да лежиш спокойна в обятията ми и да ми дадеш свобода на действие, без да се бориш със себе си и с мен?

— Ами… Ще опитам. — Очите й потърсиха неговите. Вече трепереше от ласките му, но неговата ръка продължи да я възбужда по начин, който я плашеше.

— Няма да ти причиня болка — каза той нежно и я целуна. — Няма да се наложи. — Усмихна се, като почувства, че тя се напряга. — Надявам се, че нямаш нищо против да не гасим лампата… Защото искам да те гледам.

Това бяха последните думи, които достигнаха до съзнанието й. Той я милваше с ръце, с устни, с език, докато сърцето й заби силно като неговото и трепетът й предизвика ответна реакция в силното му тяло.

— Отвори очи — прошепна той и вмъкна краката си между бедрата й.

Тя се стегна.

— Спокойно. Не се страхувай. Ще те заболи само за секунда. — Раздвижи се отново и тя извика тихо, но тялото й го прие почти веднага.

— Толкова е… интимно — прошепна Данета. — Свърши ли вече?

Той се усмихна и поклати глава.

— Едва започва, мила…

Започна да се движи в нея съвсем бавно, което й достави неописуемо удоволствие. Тя леко хапеше раменете му, гърдите, ръцете, усещаше всеки удар на сърцето му, тежкото дишане…

Знаеше, че той се сдържа заради нея, и това я трогна. Започна да се движи срещу него, опитвайки да следва ритъма, докато първото зашеметяващо напрежение изтръгна вик на наслада от гърлото й.

— Скоро — процеди той през зъби. — Скоро, скоро… — Простена и тя усети зъбите му в рамото си. — Господи!

Светът сякаш избухна, когато нейното тяло се напрегна миг преди неговото, преди двамата да попаднат в зашеметяващия водовъртеж от нажежено удоволствие…

Когато Кейб дойде на себе си, Данета плачеше в прегръдките му. Усети сълзите й на врата си, но бе прекалено изтощен, за да ги изтрие с целувка. Привлече я задъхано към себе си. Устните му учудено докоснаха лицето й. Тя опита да се отдръпне, но той я спря.

— Не си отивай — прошепна дрезгаво. — Ако тялото ти се отдели от моето, ще умра. — Звучеше сериозно и тя се подчини. — Ти ме обичаш! — каза Кейб. — Иначе никога не би ми разрешила да направя това…

Тя преглътна мъчително.

— Може би това беше само необуздана страст…

— Но не беше. — Отдалечи се само толкова, колкото да погледне двете им тела. — Господи, виж…

Данета не можеше. Зарови пламналото си лице в гърдите му.

— Не се срамувай. — В гласа му имаше болка. — Недей, толкова е красиво!

Тя потрепери от чувствата, които се долавяха в гласа му.

— Ти си го правил и преди!

— Не! — Затвори с целувка очите й. — Никога не съм бил с невинна жена. Беше божествено — като съзидание, като прераждане… — Обви ръце около талията й. — Искам те отново… Искам те до края на живота си!

Дъхът й секна. Звучеше като обяснение в любов. Наистина ли? Вдигна глава и колебливо погледна в искрящите му очи. Той отметна с леко трепереща ръка влажната коса от челото й.

— Задоволих ли те? — Данета отново скри лице. — Защото ако не съм, мога да опитам отново.

Тя усещаше, че е така. Искаше да каже „не“, да го попита какво изпитва, но устните му отново жадно поглъщаха нейните. Телата им все още бяха съединени и всичко започваше отначало…

Когато накрая се отдели от нея, Кейб беше блед и напълно изтощен, а лицето му изглеждаше сурово. Той стана и наметна халата си. Не можеше да я погледне. Тя вероятно не осъзнаваше, че току-що й бе дарил душата си. Сега тя го притежаваше изцяло! Би направил всичко за нея и това го плашеше до смърт.

Тя също се облече. Чувстваше се засрамена и нервна.

— Добре ли си? — попита го колебливо.

Кейб пушеше. Обърна се и я изгледа втренчено.

— Да, добре съм. Всъщност съм разтърсен до дъното на душата си. А ти?

Тя кимна и сведе поглед.

— Съжаляваш ли?

Той не знаеше дали съжалява. Бе толкова потресен, че не можеше да говори за това. Досега не знаеше, че е способен на толкова силни чувства, на такъв дълбок болезнен глад по някого.

— Мисля, че не — отговори й неубедително. Дръпна силно от цигарата, прекалено вглъбен в себе си, за да забележи нарастващата й паника. — По-добре да се връщаме.

Данета тръгна към вратата. Това, което бе започнало толкова сладостно и разтърсващо, бе завършило като студена и груба реалност. Току-що се бе отдала на един заклет ерген. На мъж, който не вярваше в брака, въпреки необузданата страст, която бе изпитвал към нея допреди малко. Сега бе удовлетворил желанието си и сигурно вече съжаляваше. Искаше й се да умре. Срамуваше се от себе си. Какво щеше да прави, ако е забременяла? Скъпо щеше да плаща за безразсъдството си.

Излезе преди него с наведени очи, бледа и нещастна. Нито веднъж не го погледна. Кейб обаче не забелязваше резултата от студенината си. Бе прекалено зает със собствените си объркани чувства, за да забележи каквото и да е. Пушеше мълчаливо през целия път до къщата. Чак когато стигнаха до вратата на стаята й, видя стичащите се по страните й сълзи.

— Хайде сега! — възкликна той и я хвана за ръката. — Какво има?

— Лека нощ — прошепна тя със сподавено ридание, освободи се, захлопна вратата пред него и заключи отвътре.

— Боже мой! — Чувстваше се като пълен глупак. — Данета!

Но тя не отговори, дори когато почука на вратата й. С тежка въздишка Кейб отиде в стаята си. Как бе могъл да е толкова вглъбен в себе си, та да не разбира как изглежда в нейните очи! Тя му бе подарила девствеността си, а той я бе приел, без дори да я попита как се чувства! Сега тя плачеше и вината бе негова! Нещастният израз на лицето й щеше да го преследва до сутринта. Надяваше се само да успее навреме да оправи нещата. Достатъчно лошо беше, че тя ще прекара цялата нощ, мразейки и себе си, и него.

Мяташе се неспокойно в леглото. Съвестта го измъчваше. Разбира се, че искаше да се обвърже! След всичко, което преживя, само истински глупак не би разбрал, че това е любов! Най-после затвори очи и се насили да не мисли какво е направил. Утре щеше да говори с нея. Някак щеше да успее да я накара да разбере как се е чувствал.

Сутринта стана по-рано от обикновено и се втурна надолу по стълбите, закопчавайки в движение ризата си. Но около масата седяха само Юджин, Синтия и Ники. Данета я нямаше.

— Къде е тя?

Баща му се намръщи.

— Ами, синко, тя слезе облечена и готова за заминаване, взе Норман и повика такси за Тулза. Остави тази бележка.

Бележката беше кратка и ясна: „Трябва да си отида. Благодаря за гостоприемството. Данета Марист“.

Кейб се отпусна тежко на стола. Сега вече бе оплескал всичко!