Даяна Палмър
Пагубен чар (8)

Осма глава

В девет часа изпратиха Ники да си легне и той помоли да му разрешат Норман да спи в неговата стая. Кейб го погледна осъдително, но родителите му се съгласиха, ако Данета няма нищо против.

— Наистина ли го пускаш да ходи свободно у вас? — попита Ники възбудено, когато Норман бе донесен в къщата и разположен върху библиотеката в стаята му.

— Да, наистина. Научен е да не цапа. Ще трябва да сложим в банята ти един влажен вестник и да му го покажем.

— Много интересно — въздъхна момчето. — Боже, колко е хубав!

— Не говори толкова високо, ще го стреснеш и ще се наежи.

— Добре — засмя се Ники.

— И не оставяй вратата си отворена. Той обича да скита през нощта. В книгите пише, че не е нощно животно, но той не може да чете.

— Ако отиде в леглото на брат ми, това ще е краят на света, нали?

Тя си представи строгия си шеф, затворен в една стая с игуана и избухна в смях.

— Сигурна ли си, че това… влечуго не трябва да стои в клетка? — обади се от вратата виновникът за веселието им.

— Абсолютно — успокои го Данета. — Той е много кротък, чист и не прави бели. Точно обяснявах на Ники как да подготви неговата… ъъъ… тоалетна.

— Бих могъл да предложа един начин — измърмори Кейб.

— Той още е бебе!

— Ама какво бебе! Уф! — потрепери той.

— Запуши си ушите, миличък — обърна се Данета към гущера и го погали по главата.

Гущерът притвори очи, а момченцето прихна да се смее.

— Създаде на Ники празник — отбеляза Кейб, докато я изпращаше до спалнята й. Неговата спалня бе до стаята на брат му, така че тя разбираше безпокойството му.

— Симпатично хлапе — отговори тя и спря с ръка на дръжката. Още бе рано за лягане, но снощи почти не бе спала, а и Кейб бе споменал, че утре рано ще ходят за риба.

— Ще ти приготвя въдица и ще отидем на кея на татко. — В очите му се четеше нежност. — Изглеждаш уморена.

— Имах тежка нощ и почти не спах.

— Аз пък цяла нощ се тормозих с мисли за теб и моя директор по продажбите. Чак към пет заспах за около час.

— Бен е симпатичен младеж. Но аз наистина излязох с него, за да… Всъщност, за да ти докажа, че не съм влюбена в теб и да не мислиш, че ще те преследвам или нещо подобно…

Той обхвана с длани лицето й.

— А може и да ми е приятно да ме преследваш, мъничката ми. Ти си нещо съвсем ново в моя живот.

Точно това бе подозирала през цялото време! Но Кейб се наведе, целуна я нежно и Данета въздъхна от удоволствие. Той вдигна глава с очевидно нежелание:

— Не е хубаво да започваме неща, които не можем да довършим… Наспи се добре, миличка. Синтия ще те измъкне от леглото още по тъмно. Те с татко стават рано, а тя прави обилни закуски.

— Обичам закуските — зарадва се тя. — Норман също. Той обича бекон с яйца.

— Това се казва любовен триъгълник — ти, аз и твоят гущер… Лека нощ, мила!

Миризмата на бекон я събуди дълго преди Синтия да почука на вратата й. Данета стана бързо, обу джинсите и облече синя карирана риза. Навън още бе мрачно, но бе спряло да вали и слънцето обещаваше да се покаже. Тя се среса, изми се, реши да не се гримира и се втурна към кухнята.

Кейб вече бе там и подреждаше масата. Изглеждаше променен. Обичайният костюм бе сменен със спортна риза, тесни джинси и ботуши, които го правеха още по-висок. Приличаше на каубой и бе толкова сексапилен, че сърцето й заби лудо. Гледа го, докато закусваха — според нея незабелязано, но Синтия и Юджин току се споглеждаха съзаклятнически. Във всеки случай Кейб не сваляше очи от нея…

Ники получи мечтаното разрешение да нахрани Норман. Занесоха за през деня гущера в гаража, а след това Кейб взе въдиците, качиха се на пикапа на Юджин и се отправиха към езерото.

Черният път извиваше покрай огромния обор, в който Юджин държеше чистокръвните си говеда, по-нататък се сливаше с друг селски път и продължаваше към павирано шосе. Междувременно слънцето се показа иззад облаците.

— По-рано ходех до езерото пеша — обади се Кейб. — Има пряка пътека, но и тя е около три километра, а това е множко, ако носиш въдица и обед. — Техният обед бе в голяма кошница. Синтия бе сложила също десерт и студени напитки в хладилна чанта. — Не ми се мъкнеха кошници и чанти, но Синтия твърдеше, че иначе ще умрем от глад.

— Тя е много симпатична — каза Данета. — Брат ти също.

Кейб смръщи вежди и се загледа втренчено в пътя, като натисна докрай педала на газта.

— Всички твърдят така — процеди през зъби.

Тя въздъхна примирено. Нямаше смисъл да се опитва да оправя нещата. Разтовариха всичко в дървената лодка на Юджин. Взеха и червеите, които бяха изкопали до обора. Юджин ги отглеждаше там, за да не му се налага да търси всеки път, когато тръгне за риба.

— Можеш ли да слагаш стръв? — попита Кейб през смях.

— Израснала съм с това — съобщи тя обидено и сръчно наниза един червей на кукичката си.

— Не се прави така! Рибата трябва да има какво да захапе. — Вдигна своята въдица, на която висяха десетина червея.

— Ти ще изгубиш всичката си стръв, а аз ще хвана риба — заяви тя надменно.

— Хайде да те видя!

Метнаха въдиците и седнаха. В далечината се чу бръмчене на моторни лодки, но те бяха в малко частно заливче, така че никой не се приближи.

Лодката бе очукана и мокра, въпреки че слънцето започваше да я изсушава. Кейб бе донесъл найлонови пликове, върху които да седят. Беше тихо, спокойно и цялата атмосфера изглеждаше вълшебна — бяха сами в ранното утро, без никакво друго човешко същество наоколо…

— Жалко, че нямам топчета от хляб. Навремето ловяхме с тях шарани — спомни си тя.

— Костурът кълве на червеи, освен ако искаш да го пробваш на гущер — опита да се пошегува Кейб. Тя го смрази с поглед. — Норман има братовчеди, предполагам — сви той рамене и се направи, че е дълбоко умислен. После изрече бавно: — Чудя се какво ли бих хванал, ако сложа на куката Норман…

— Той не е стръв за риба!

— Цяла нощ не съм мигнал. Мислех си, че ако е толкова умен, колкото казваш, може да си отвори вратите и да дойде да ме изяде, докато спя.

Данета остави въдицата си.

— Слушай, за последен път повтарям, че игуаните не ядат хора. Особено стари жилави тенекеджии с вкус на плесен!

Кейб се обърна към нея с лукава усмивка и в следващия миг Данета вече лежеше по гръб в лодката.

— Твърдението ти е невярно и мога да ти го докажа. — Данета не направи и опит да се преструва, че се дърпа, а той прошепна в устните й: — Е, какъв вкус имам?

— На кафе. — Докосна гладко избръснатото му лице и вдъхна чистия му аромат. Той потърси очите й, а после погледът му се премести върху разтворената й риза.

— Какво не бих дал, за да сме сега зад някоя заключена врата…

— Какво щеше да направиш?

— Вече знаеш. — Сложи собственически ръка на гърдите й. — Помниш ли как се чувстваш, когато устните ми са върху твоите?

Много добре помнеше! Простена от влудяващото му докосване. Кейб вдигна глава и се огледа. Мястото бе съвсем безлюдно. Когато посегна към копчетата на ризата й, Данета вече знаеше какво е решил.

— Някой… може да дойде да те търси — прошепна тя несигурно.

— Ако някой дойде, ще го убия!

Ризата й вече бе разкопчана и измъкната от джинсите. Отдолу имаше сутиен и той изръмжа от нетърпение, повдигна я и посегна към закопчалката. — Мразя тези неща! — Съблече ризата и сутиена й.

— Кейб, не можеш…

— Мога!

Наведе се към гърдите й и протестите й затихнаха. Тя изстена тихо и се изви към твърдите му устни. Ръката му бавно се плъзна надолу, под колана на джинсите й. Данета се задъха и той вдигна глава да погледне в потъмнелите й от удоволствие очи.

— Добре — прошепна Кейб. Измъкна ръката си и я сложи отново върху гърдите й. — Ще запазим това за момента, в който ще можем да заключим вратата.

— Ти май… си го правил… доста пъти… — отбеляза тя нервно.

— Дани — започна той, — с никоя друга не съм се чувствал така. — Трудно намираше думите. Погледна към ръката си, която галеше твърдите съвършени гърди и караше тялото й да трепери. — Никога не е било толкова вълнуващо да докосна една жена и да наблюдавам реакциите й. — Погледна я в очите. — Аз вече съм готов, а почти не съм те докоснал.

„Готов“ имаше някакъв подтекст, но тя не попита нищо.

— Не разбираш, нали? — попита той внимателно и, без да отмества поглед от очите й, се опря на лакти. — Не се плаши. Само ще ти покажа нещо. — Отпусна се върху нея, така че бедрата му се притиснаха към нейните. Очите й се разшириха. — Готов съм — прошепна той. — Докато това не се случи, мъжът не е готов за близост с жената. Не знаеше ли? — Данета потрепери от стар колкото света страх. — Не се бой — успокои я той. — Няма да те нараня, малка моя.

Постепенно тялото й се отпусна. Той се надигна, колкото да разкопчее ризата си, и отново се притисна към голите й гърди. От устата й се изтръгна странен звук, подобен на скимтене.

— Трепериш като лист — прошепна Кейб и я целуна по ухото. Ръката му се плъзна по бедрото й. — Да, ти ме желаеш… Аз теб — също…

Тя захапа рамото му през тънкия плат на ризата.

— Кейб…

— О, Господи, колко те искам!

Тя разтвори устни и потъна в сладостния огън. Не разбираше желанието си да хапе, но той сякаш нямаше нищо против, дори се повдигна, за да й даде възможност да достигне до гърдите му. Привлече ръката й към самата сърцевина на своята мъжественост, разтвори пръстите й и ги притисна към себе си. Но нейното стъписване и трескавата й борба да се освободи го отрезвиха. Досега не бе осъзнал колко далеч са стигнали. По дяволите! Това повече не можеше да продължава — съвестта му го спираше всеки път, когато я докоснеше, а тялото му се бунтуваше всеки път, когато се отдръпваше.

След малко седна и с трепереща ръка извади цигара. Данета стана и започна да се облича. С учудване забеляза, че той дори не я поглежда. Седеше намръщен и напрегнат. Може би е разстроен, помисли тя, смутена от собствената си страст. Тъмната му вълниста коса бе разрошена от пръстите й, а ризата — измачкана и размъкната. Той пушеше мълчаливо, докато тишината стана непоносимо напрегната.

— Скоро ще стана на тридесет и седем — започна той, загледан разсеяно в платноходките в далечината. — Странно, но никога не съм се замислял, че остарявам. Бях толкова зает да правя кариера и да трупам пари, че времето сякаш ми се изплъзна. Сега съм безумно богат, но нямам нищо. След работа се прибирам в празен апартамент и водя празен живот. До Коледа от време на време имаше по някое разнообразие… След това… — Погледна към нея и очите му потъмняха. — След Коледа не съм бил с жена… — Поднесе цигарата към устните си. — Не ми тежи толкова липсата на секс. Ето, излизам с Керъл, но нито искам, нито мога да я докосна. Тя не ме привлича, защото искам теб. А аз не го съзнавах допреди няколко дни, когато я целунах в кабинета си и си представих, че усещам твоите устни и твоето тяло. — Усмихна се на изненадата й. — Ето вече знаеш. Четири месеца строя барикади, а сега те се срутиха. — Усмивката му угасна, а очите заискриха. — Желая те! Ако не беше твоето пуританско възпитание и моята съвест, досега щяхме да сме любовници. Не мога да продължавам така, Дан — завърши той. — Трябва да решим какво ще правим.

Ето значи какво го тревожеше… Имаше съвест и не можеше да си позволи да я прелъсти, освен ако тя сама не пожелае… Но той не искаше и да се обвързва. Защо това трябваше да я изненадва, след като й го повтаряше вече две години? Мразеше се заради собствената си слабост, за която Кейб знаеше. Данета въздъхна, обгърна с ръце коленете си, облегна глава на тях и проследи погледа му към езерото.

— Може би и за двама ни ще е по-добре, ако отида да работя някъде другаде — каза тихо и стисна зъби, за да е готова в случай, че той се съгласи. Не искаше да напуска, но не можеше да се съгласи на такава връзка.

Това не бе отговорът, който той очакваше. Данета го желаеше и се бе надявал, че се е предала.

— Мислиш ли, че напускането ти ще реши проблема? — попита гневно. — По дяволите, аз те желая!

Данета замръзна.

— Кейб, аз не съм съвременно момиче…

Той кипна. Всяка друга жена на нейно място отдавна вече щеше да се е хвърлила в прегръдките и леглото му! Но тази упорита малка девственица отказваше и на себе си, и на него! Ако се бореше за венчална халка, бързо щеше да избие тези мисли от главата й! Само като гледаше баща си и Синтия, се отвращаваше от идеята за брак! Любовта бе нетрайна. Иначе баща му никога не би се оженил повторно!

— Изтъкана си от предразсъдъци — обвини я грубо. — Никакъв секс преди сватбата, никакви човешки емоции… Ти си девствена и непорочна, но ние не живеем в средните векове. Днес една жена може да си позволи да спи с мъжа, когото харесва. Боже мой, Дани, не знаеш ли кой век е?

Тя също започваше да се ядосва.

— Да, знам! — Изправи се. — И не ми чети лекции за предимствата на съвременния начин на живот. Предполагаше се, че контролът над раждаемостта ще осигури сексуална свобода на жените, но както виждам, засега осигурява само още едно оправдание за мъжете да не се обвързват. Защо да се жениш, щом можеш да спиш, с когото си поискаш? А ако жената забременее, има достатъчно „съвременни“ начини за разрешаване на проблема…

Това го жегна. Той също стана и се надвеси над нея.

— Ако забременееш от мен, няма да те оставя. Освен това като начало ще те пазя!

— Е, винаги може да се случи. Никакви начини за предпазване от забременяване не са сигурни, дори хапчетата. А мъжете могат да си позволят да са безотговорни, защото не забременяват!

— Как така стигнахме до забременяването?

— То върви със секса — отвърна тя с необичаен за нея сарказъм. — Не знаеше ли?

Кейб я гледаше със смесени чувства. Сивите й очи бяха загубили мекотата си и блестяха като полирано сребро. Съвършената й кожа бе поруменяла. Искаше му се да я сграбчи, да я хвърли на дъното на лодката и да я обладае. Тялото му го предаде. Ядосан от собствената си реакция и от Данета, той се извърна да закопчее ризата си.

— Е, не чакай от мен предложение за брак — каза студено, защото тя го бе притиснала до стената и той се чувстваше като в капан. — Желая те, но не чак дотам.

— Прекрасно, защото бракът с мъж като теб е последното, което искам! — изстреля тя гневно. По-късно, когато си спомнеше какво е казал, щеше много да я боли. Но в момента бе прекалено ядосана, за да се замисля.

— Това ме радва. — Нахлупи широкополата си шапка и взе кошницата и хладилната чанта. — Прибери въдиците, ако нямаш нищо против. Можем да хапнем и вкъщи.

— Всъщност не съм и гладна… — Вдигна въдиците и забеляза, че нейната се опъва. Задърпа. На края на кордата се мяташе голям костур. — Я виж! — възкликна със смях. — Хванала съм риба. А твоите червеи са изчезнали. Лошо, много лошо…

— Работата не е в червея! — Изгледа я накриво. — Горкият костур сигурно е чул допотопните ти теории за секса и е умрял от смях.

— Ах, ти… — Дръпна рязко, рибата полетя и го плесна по бузата.

Той издърпа грубо въдицата от ръцете й, избърса се сърдито с ръкав и се наведе да си вземе шапката.

— Ще ме удряш с риба, а? — изръмжа и тръгна към нея.

— Заслужи си го! — сопна се тя. Долната й устна трепереше, а в очите й блестяха издайнически сълзи. — Женкар такъв!

Сълзите й го поохладиха, но само физически.

— По-добре женкар, отколкото превзета пуританка!

Данета вдигна въдиците с треперещи ръце. Кейб дори не я удостои с поглед. Бе потресен от нейното и още повече от своето поведение. Нещата се развиваха толкова добре, а изведнъж двамата се превърнаха във врагове. Още не можеше да разбере как точно се бе случило. Желаеше я до полуда, но не можеше да й предложи женитба в замяна на девствеността й. Нямаше намерение да се жени само заради краткотрайното удоволствие с нея! Ако само не бе започнала да говори за забременяване… Едва не изръмжа на глас при мисълта тя да има дете от някой друг мъж. Някой ден, разбира се, и това щеше да се случи, защото бе хубава, и другите мъже щяха да я пожелаят. Бен вече я желаеше. Ставаше му лошо, само като си спомнеше как я гледаше онзи женкар! С гневна ругатня закрачи към пикапа, без да се обръща назад.

Това бе първият им истински спор, ако не се брои денят, в който му каза какво мисли за него. Кейб бе много ядосан и това си личеше дори по начина, по който шофираше към ранчото на Юджин.

— По-добре да се върна в апартамента си — обади се Данета.

— Не, госпожице! — отсече той, докато паркираше. — Тук си заради собствената ти безопасност, докато намеря частен детектив, който да разбере кой е идвал у вас и защо. С баща ми от вчера работим по въпроса. Тази сутрин той се обади на братовчедка ти Джени. Ще останеш поне до утре. — Устните му се извиха в студена усмивка. — Надявам се, че няма да ме нападнеш, докато спя.

През останалата част от деня Данета не му обръщаше внимание. Помагаше на Синтия в кухнята да почистят и нарежат рибата, докато Юджин и Кейб се бяха затворили в кабинета и говореха по работа. По-късно Кейб отиде в гаража, където Ники хранеше своите влечуги и Норман.

Брат му вдигна очи. В ръцете му имаше красива мъжка анола.

— Мислех, че двамата с Дани сте за риба — отбеляза момчето стеснително.

Кейб сви рамене и запали цигара.

— Тя хвана костур. Сигурно ще го изядем на вечеря. Какво е това?

— Анола. Латинското име е Анолис Каролинензис. Наричат ги „хамелеоните на новия свят“. Сменят си цвета и са много кротки. Искаш ли да го подържиш?

— Не съм голям любител на гущерите.

— Спада към класа на влечугите — обясни Ники и остави животинчето в терариума. — Не ти ли прилича на миниатюрен крокодил? Но Норман е най-хубавият от всички…

Норман бе забелязал Кейб от клетката си и моментално се наежи, изду гуша, изви се като котка и вирна опашка.

— Здравей, момче — махна му Кейб. — И аз те обичам.

— Страхува се от теб — оправда го Ники. — Те изобщо не са агресивни, освен през размножителния период. Тогава стават раздразнителни.

— Разбирам ги — измърмори Кейб под нос.

— Той е нервен, а ти си ужасно голям — продължи детето. — Харесвам Дани — добави колебливо. — Ще се ожениш ли за нея?

— По дяволите, не!

— Аха.

— Тя е моя секретарка — обясни той, като видя обиденото му изражение.

— Тя знае много за гущерите — подчерта Ники. — Повечето момичета се страхуват от тях. Мама също, макар че добре го прикрива.

Кейб седна на плюшения диван и кръстоса дългите си крака.

— Как върви училището?

— Добре. Този месец ходихме в музея на Уил Роджърс. Бил е велика личност.

— Вярно е. — Кейб се загледа мълчаливо в него. Помисли си, че ако някой ден се ожени, може и той да има син. — Какъв ще станеш, когато пораснеш?

— Зоолог — заяви Ники без колебание. — По-нататък ще мина няколко курса по биология, а в университета ще уча зоология. Искам да специализирам херпетология, науката за влечугите.

— Е, този опит ще ти е полезен — кимна той към терариума. — Добре се справяш.

— Благодаря — засия момчето.

Кейб поднесе цигарата към устните си.

— Говорил ли ти е татко за петролния бизнес? Дори да не се занимаваш с това, не пречи да знаеш как става.

— Татко винаги е зает…

Такова бе и детството на Кейб. Баща му вечно бе извън дома, на някое ново петролно находище или на далечна сонда. Пътуваше по целия свят, а Кейб и майка му през повечето време стояха сами. Кой знае защо, бе очаквал, че Юджин ще се укроти, когато се ожени повторно. Изглеждаше, че държи на Синтия. Но очевидно грижите му за Ники бяха по-скоро финансови. Той даваше на сина си всичко, освен време и внимание.

— Виждал ли си някога как работи петролна сонда?

Ники поклати глава. Кейб се загледа във върха на цигарата си.

— Един от моите клиенти има голяма сонда наблизо, до Бегс — каза колебливо, вдигна очи и съзря плаха надежда, изписана на лицето на брат си. — Другата неделя мога да те заведа. — Усмихна се. — Едно време работех на сонда.

— Знам, татко ми е казвал. Наистина ли ще ме заведеш? Много ми се иска! Ако няма много да ти преча… Татко казва, че съм неудържим…

Сигурно „неудържим“ за внимание, помисли Кейб, стана и разроши нежно косата му.

— Изобщо няма да ми пречиш — засмя се той. — Хайде да видим дали можем да измислим нещо друго, освен да гледаме гущери. — Хвърли поглед към Норман. — Не ядат ли игуани в Латинска Америка?

— Ядат ги. Наричат ги „галина де пало“, дървесни кокошки. Казват, че имат вкус на кокошка… Не мисли такова нещо! Дани никога няма да ти прости!

Кейб въздъхна и тръгна към вратата.

— Имам чувството, че и без това няма да ми прости — отбеляза мрачно, като се сети какво й бе казал в яда си. Можеше да е по-внимателен. Не му харесваше споменът за сълзите в очите й. Изобщо не му харесваше!